РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500104 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.293, ал.3 ГПК.
Образувано е след като с решение № 95/19.02.2025г., постановено по гр.д. №
704/2024г. Върховният касационен съд е отменил решение № 200/27.11.2023г.
на АпС - Варна по в.гр.д. № 389/2023г. с което е потвърдено решение №
895/17.07.2023г. по гр.д. № 2284/2020г. на ОС – Варна и е върнал делото за
ново разглеждане с указания за провеждане на СИЕ, която да изследва нетния
доход на ответниците, евентуалното несъответствие по смисъла на §1,т.3 ДР
на ЗОНПИ като се установи размер на доходите и разходите през
проверявания период, има ли трансформация на имущества или такива, които
са отчуждени по противопоставим на държавата начин.
Въззивно производство е образувано по повод въззивна жалба, подадена
от КОНПИ/ с предишно наименование КПКОНПИ/ срещу решение №
897/17.07.2023г., постановено по гр.д.№228482020г. по описа на ВОС, в
частите, с които са отхвърлени предявените от КПКОНПИ срещу М. С. З. и К.
П. П. искове за отнемане на незаконно придобито имущество, както следва: 1/
От М. С. З. – лек автомобил марка “Пежо“, модел307, рег. № ****, с пазарна
стойност – 1300лв.; 2. От М. С. З. и К. П. П.-сумата от 17 077,49 лева / 16
745лв. и 170 евро/, представляваща иззети парични средства, съгласно
протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 25.03.2019г.,
извършено на адрес гр. Варна, кв. „Младост“, бл.110, вх.6, ет.4, ап.113, както
следва: 1бр. банкнота с номинал от 10лв.;1бр. банкнота с номинал 5 лева,
26бр. банкноти с номинал 100лв.; 201 бр. банкноти с номинал 50 лева; 204бр.
1
банкноти с номинал от 20 лева; 3 бр. банкноти с номинал от 50 евро и един
бр. банкнота с номинал 20 евро; 3. от К. П. П. – сума от 2 450,92 лв./1974 лева,
15 евро, 86 щ.д. и 135 британски лири/, представляващи иззети парични
средства, съгласно протокол за претърсване и изземване от 25.03.2019г., на л.а.
„Пежо“, модел 307, рег. № ****, собственост на М. З., управляван от К. П.,
както следва: 34 банкноти с номинал от 20 лева, 38бр. банкноти с номинал от
10лв.; 3 бр. банкноти с номинал он 5 евро; 18 бр. банкноти с номинал от 5 лв.;5
бр. банкноти с номинал от 100 лева; 6бр. банкноти с номинал от 50 лева;2бр.
банкноти с номинал 2лева; 4 бр. банкноти с номинал от 20 щ.д. ; 1 бр. с
номинал от 5 щ.д.;1бр. с номинал 1 щ.д.;1 бр. банкнота с номинал 20 лева; 1
бр. банкнота с номинал 50 британски лири; 3 бр. банкноти с номинал 20
британски лири; 2 бр. банкноти с номинал от 10 британски лири и 1 бр.
банкнота с номинал 10 британски лири, както и в частта, с която Комисията е
осъдена да заплати на М. З. сумата, представляваща разликата над 6 715,72лв.
до 8 000лв., представляваща съдебни разноски, на основание чл.78 ГПК и на
адв. Н.В. сумата представляваща разликата на д 8 260,10лв. до 9 839,73лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
производството по делото на К. П.; в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВОС- сумата представляваща разлика на д 4356,59лв. до 5 189,73лв.
– държавна такса на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на решението в обжалваните части, като постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и
при превратно тълкуване на дадените с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС
разрешения. Оспорват се като неправилни и противоречащи на приетите по
делото доказателства извършените от съда анализ и изчисления във връзка с
определяне на размера на доходите и разходите на ответниците, както и
размера на несъответствието с придобитото имущество през проверявания
период. Излагат се подробни аргументи по приложението на закона, в
частност как следва да бъде направен извода за наличие на несъответствие и
по тълкуването на §1, т.2, т.3, т.4 и т.8 от ДР на ЗОНПИ. Твърди се, че
съобразно установените от доказателствата по делото, вкл. и заключението на
СИЕ размер на доходите, приходите и източниците на финансиране за
поверявания период, направените от ответниците разходи за същия период е
налице отрицателен нетен доход и несъответствие от минус 211 391,47 лева,
което е съществено по см. на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ. Претендира се отмяна на
решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което се уважат
исковете за отнемане в полза на държавата на горепосоченото имущество.
Претендират се разноски.
С депозиран в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор, въззиваемите М. З. и
К. П. изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят решението
на ВОС да бъде потвърдено в обжалваните от ищеца части.
За да се произнесе по спора, съобразно наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства
и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:
Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество срещу М. С. З. и К. П. П.
искове с правно основание чл.141, вр. Чл.142, ал.2, т.1, чл.147 и чл.151
2
ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество, подробно
описано в молбата на обща стойност 129 743,35лв.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния
смисъл: въз основа на постъпили уведомления с вх. № УВКПКОНПИ-512-
7/19.01.2019г. и вх. № УВКПКОНПИ-512-2/19.01.2019г. на Специализирана
прокуратура за привличането на М. С. З. и К. П. П. като обвиняеми по ДП №
5/2018г. по описа на ТС „БОП“ Варна, пр.пр.№810/2018г. по описа на
Специализирана прокуратура за извършени престъпления по чл.321, ал.3, пр.2
и пр.3, ал.10, т.2, вр. Ал.2 от НК и по чл.354а, ал.2, т.1, вр. Ал.1, вр. Чл.20,
ал.2, вр. Ал.1 от НК, попадащи в обхвата на чл.108, ал.1, т.23 и т.25 ЗОНПИ, с
протоколи ТД04ВА/УВ-6878/17.05.2019г. и ТД04ВА/УВ-6888/17.05.2019г са
образувани проверки за установяване на несъответствие в имуществото на К.
П. П. и М. С. З., обхващащи периода 17.05.2009г. – 17.05.2019г. В рамките на
този период за времето от 01.01.2012г. до 17.05.2017г. М. З. и К. П. са били във
фактическо съжителство. В хода на проверките е обследвано имущественото
състояние на проверяваните лица, свързани с тях лица – членове на
семейството и контролирано от проверяваното лице дружество, при която се
твърди, че е установено значително несъответствие в имуществото на
проверяваните лица по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.7 ДР на ЗПКОНПИ.
Наведени са подробни твърдения за притежаваното и придобито имущество,
трансформации, за кои от имуществата се счита, че са придобити с
неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за
реализираните доходи с признат законен източник и за направените от
проверяваните лица разходи. Въз основа на направен икономически анализ и
извод за установено несъответствие в размер над законоустановения минимум
се иска отнемане на подробно описаното в исковата молба имущество.
С подаден в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците оспорват
исковете като твърдят, че не е налице несъответствие в изискуемия се от
закона размер от 150 000 лева, както и че имуществото е придобито със
законни средства. Оспорва се извършения от Комисията икономически анализ
с доводи по конкретно невключени доходи в приходната част на анализа и
относно сторените разходи, включително за издръжката по НСИ, Твърдят, че
през проверяваня период са получили приходи от дарения от дядото, майката
и бащата на ответника и от бабата на ответницата, като последните са ги
получили от продажба на свои недвижими имоти, получени трудови
възнаграждения и банкови кредити. Изложени са и твърдения, че ответницата
е получавала допълнителни приходи по трудово правоотношение /бакшиши от
работата й като сервитьорка и барман/, както и от предоставен заем от трето
лице.
Първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете да
отнемане в полза на държавата на: 8000лв., представляващи равностойност на
100 дружествени дяла от капитала на „Крисими 2019“ЕООД от М. З.;
71 914,94лв./ в това число: 49 000лв.-пазарна стойност към датата на
отчуждаване на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. “Младост“,
бл.110, вх.8, ет.4, ап.162; 10 000лв. – пазарна стойност към дата на
отчуждаване на л.а. “Фолксваген, голф, рег.№ ****; 518,37лв.-
непреобразувани вноски по банкова сметка в „Уникредит Булбанк“АД;
1459,39лв.-непреобразувани постъпили суми от трети лица по банкова сметка
3
в „Уникредит Булбанк“АД; 6 794,42лв.- погасителни вноски по кредит по
банкова сметка в „Уникредит Булбанк“АД; 234,69лв.- погасителни вноски по
кредит от трети лица; 1733,15лв.- погасителни вноски по кредит по
погасителна сметка; 1776,42лв.- непреобразувани постъпили суми от трети
лица по разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД; 100лв.-погасително
вноска по кредитна линия в „Банка ДСК“ЕАД; 298,50лв.-погасителна вноска
по кредитна карта по разплащателна сметка в „Банка ДСК“ЕАД; 29 000лв.-
парични средства, платени от К. П. на Д.А.Г. за придобиване на високорискови
наркотични вещества не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на настоящото производство е решението, в частта, с която са
отхвърлени исковете за отнемане на имуществото, както следва: - л.а. Пежо,
модел 307, с рег.№ ****, с пазарна стойност 1700лв.; сумата от 17 077,49лв.,
представляваща иззети с протокол за претърсване и изземване от 25.03.2019г.,
на адрес гр.Варна, ж.к. “Младост“, бл.110, вх.6, ет.4, ап.113 парични средства;
2 450,92лв.- иззети парични средства с протокол за претърсване и изземване
от 25.03.2019г. на л.а.“пежо“, рег.№ ****
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл.269, пр.І ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост, по останалите въпроси за да се
произнесе съдът съобрази следното:
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се
установява, че с уведомления с вх. № УВКПКОНПИ-512-7/19.01.2019г. и вх.
№ УВКПКОНПИ-512-2/19.01.2019г. на Специализирана прокуратура,
КОНПИ е била уведомена за повдигнати по ДП № 5/2018г. по описа на ТС
„БОП“ Варна, пр.пр.№810/2018г. по описа на Специализирана прокуратура
обвинения срещу К. П. П. и М. С. З. за извършени от тях престъпления по
чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, ал.10, т.2, вр. Ал.2 от НК и по чл.354а, ал.2, т.1, вр.
Ал.1, вр. Чл.20, ал.2, вр. Ал.1 от НК и въз основа на които уведомления са
били образувани срещу тях проверки за установяване на значително
несъответствие в имуществото им. В хода на същите и въз основа на доклади
на директора на съответната ТД на КОНПИ са постановени решения №№ 670/
08.04.2020г. и 671/08.04.2020г. за образуване на производство за отнемане на
незаконно придобито имущество и е взето решение за предявяване на
настоящите искове.
Не е спорно и, че през проверявания период, проверяваните лица К. П.
П. и М. С. З. от 01.01.2012г. до 17.05.2019г. са били във фактическо
съжителство.
Липсва спор и относно обстоятелството, че по ДП № 5/2028г. е
образувано НОХД № 2715/07.08.2019г. по описа на Специализиран
наказателен съд, което е приключило с одобрени от съда споразумения,
влезли в сила на 10.12.2019г. и съгласно които М. С. З. и К. П. П. са признати
за виновни в извършване на престъпления по чл. чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3,
ал.10, т.2, вр. Ал.2 от НК , по чл.354а, ал.2, т.1, вр. Ал.1, вр. Чл.20, ал.2, вр.
Ал.1 от НК и по чл.339, ал.1, вр. Чл.20 НК.
Останалите спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това
налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на
чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на
4
държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемата
имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в частност
как следва да бъде направен икономическият анализ, въз основа на който да
бъде изведен извод за размера на несъответствието, в т.ч. по конкретни пера,
формиращи нетния доход, както и по произхода на средствата, с които е
придобито имуществото.
За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на
незаконно придобито имущество следва да са налице следните материални
предпоставки:1. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания
период като обвиняем по някой от изчерпателно изброените в закона
фактически състави на НК или да е налице някоя от другите предвидени в
чл.108, ал.2-ал.6 ЗОНПИ хипотези;2. Да е налице значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗОНПИ-
несъответствие между имущество и нетен доход, надвишаващо 150 000лв. за
целия проверяван период, 3/ въз основа на доказателствата по делото да се
формира основателно предположение, че придобитото през този период
имущество е от незаконен източник; 4. Връзка между престъпната дейност, по
повод на която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от
проверяваните лица имущество / предвид постановената практика на ЕСПЧ и
практиката на ВКС/решение № 50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ
г.о., решение № 50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о., решение №
679/14.11.2024г. по гр.д. № 3889/2023г., ІІІ г.о. идр./
В настоящия случай от установеното сезиране на КОНПИ, съдът
приема, че първата предпоставка е налице.
Престъпленията за които са повдигнати обвиненията и проверяваните
лица са били признати за виновни попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.23 и т.25
ЗОНПИ, а проверявания период е съответен на предвидения в закона
десетгодишен период.
Относно наличието на изискуемото несъответствие по смисъла на
чл.107, ал.2, вр . §1,т.3 ЗОНПИ, размера на нетния доход и стойността на
имуществото, въз основа на които се определя размера на несъответствието,
съдът съобрази следното:
Съгласно дадените с ТР№4/2021г. на ОСГК на ВКС задължителни
разрешения, на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като
актив. Получените от проверяваното лице и свързаните лица парични
средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му
суми, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на
проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от
ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието
съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.
За да се прецени налице ли е несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на
ЗОНПИ на първо следва да се направи извод за наличното в края на
проверявания период имущество, определено съгласно дадените с ТР
разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и
имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице
5
превишение в размер над 150 000 лева, то след отчитане на доказаните
законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия
проверяван период може да се направи предположение, че наличното
имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това е
обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата
незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и
разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато
между притежаваното от лицето имущество в началото и в края на
проверявания период е налице необосновано превишение, като имуществото
се е увеличило в края на периода. Ако няма такова увеличаване или има
намаление на имуществото в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Съдът
приема, че само когато стойността на придобитото по възмезден начин през
проверявания период и налично в края на периода имущество е над 150 000
лева може да се обоснове извод за превишение спрямо притежаваното такова в
началото на периода в размер над тази стойност. Само в този случай може да
се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на
изискването на §1, т.3, доколкото по см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ
нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава
патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за
придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина на нетния
доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето въобще не е
разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да
придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали
е налице превишение нетният доход не би следвало да се прибавя към
стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3 „нетен доход
минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще
трябва да се сумират/. В т.см. Решение № 522 от 7.08.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 3010/2023 г., IV г. о., ГК и др./
Трайно е прието в съдебната практика, че изброяването в т.2 на §1 от ДР
на ЗОНПИ не е изчерпателно, а доход, приход или източник на финансиране
/обобщено наричани доходи/ е парично постъпление в имуществената сфера
на проверяваните лица с установен законен източник, т.е. което не е
придобито в резултат на престъпление или забранена от закона дейност.
Разходите също могат да бъдат от различно естество / „обичайни
разходи“, определени като разходи за издръжката на лицето и неговото
семейство съобразно данните на НСИ или други официални статистически
данни; други разходи, в т.ч. и разходите за издръжка, надвишаващи
определените размери на НСИ, по см. на ЗОНПИ съставляват извънредни
разходи/. По аргумент от приетото в ТР № 4/2021г. разрешение относно
преминалите през банковите сметки на лицата неналични суми, следва, че
включването на дадена сума като разход /вън от законово определения размер
на обичаните разходи за издръжка/ следва да е с установено основание.
Изтеглените от банковите сметки суми, за които не е доказано за какво точно
са потребени не следва да участват при изчисленията на нетния доход. В тези
изчисления не се включват и направените разходи за придобиване на
наличното в края на проверявания период имущество, тъй като придобивната
6
стойност на последното се отчита при съпоставката по § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ.
Само по отношение на имущество, което е придобито и отчуждено през
проверявания период стойността на придобиването му и стойността към
момента на отчуждаването му, изчислени по правилото на чл.148 ЗОНПИ
имат значение за формиране на нетния доход.
Предвид изложеното и въз основа на анализа на представените по
делото писмени и гласни доказателства и заключенията на съдебно-
оценителните и съдебно-икономическите експертизи, приети при
първоинстанционното разглеждане и пред настоящата инстанция, съдът
приема за установено, че в началото на периода – 17.05.2009г., притежаваното
от проверяваните лица К. П. и М. З. имущество е включвало – 50лева по
банкова сметка в „Банка ДСК“ЕАД, по която не е имало движение до края на
периода и 78,51лв. по спестовен влог в същата банка, с титуляр на сметките К.
П.. Няма данни за притежавани от тях недвижими имоти.
През проверявания период М. З. и К. П., са били във фактически
съжителство и са придобили по възмезден начин ап. №162, находящ се в
гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.110, вх.8, ет.4, придобит с договор за покупко-
продажба, обективиран в НА № 88/05.12.2017г. с пазарна стойност към датата
на придобиване – 51 500лв. Имотът е отчужден на 17.05.2019г. с договор
обективиран в НА № 161, т.І, рег.№ 4952, дело №125 от 17.05.2019г. за сумата
от 49 000лв., при пазарна стойност 48236лв.; л.а. „Фолксваген“ с рег.№ ****,
въз основа на договор от 03.02.2014г. с пазарна стойност към датата на
придобиване- 10 000лв. и отчужден преди края на периода с договор за
покупко-продажба от 19.05.2014г.; л.а. „Пежо, модел 307, рег.№ ****,
придобит с договор от 18.06.2018г., с пазарна стойност – 1300лв.; 100
дружествени дяла, всеки с номинал 80лв., на обща стойност 8 000лв. от
капитала на „Крисими-2019“ЕООД. В стойността на придобитото и налично
към края на периода имущество следва да се включат: сумата от 17 077,49лв.
/16745лв. и 170 евро/, представляващи иззети с протокол за претърсване и
изземване от 25.03.2019г., извършено на адрес гр.Варна, ж.к. Младост, бл.110,
вх.6, ет.4, ап.113 – жилище на М. З.; 2450,92лева / 1974 лева, 15 евро, /86 щ.д.,
135 британски лири/, иззети с протокол за претърсване и изземване от
25.03.2019г. на л.а.“Пежо 307“, рег.№ ****, собственост на М. З.. Към края на
периода по банкова и разплащателна сметка на ответниците са налични суми в
размер на 47,34лв. и 0,40лв.
Пазарната стойност за автомобила е определена в СОЕ и САТЕ.
Притежаваното към края на периода имущество от проверяваните лице е на
общата пазарна стойност – 28 876,15лв. и включва описаните по-горе като
налични лек автомобил, дружествени дялове и парични суми.
Остойностяването е извършено съобразно разпоредбата на чл.148 ЗОНПИ въз
основа на посочените пазарни стойности към дата на придобиване, по
кредитираните от настоящия съд СТЕ.
Така установената стойност безспорно сочи на извод, че е налице
увеличение в имуществената сфера на проверяваните лица спрямо
притежаваното от тях в началото на периода със сумата от 28 749 лева.
Признатите от КОНПИ доходи с установен законен източник са
обобщени в т.7 от СИЕ, приета пред първоинстанционния съд и т.1 / вариант 1
и вариант 2/от приетото от въззивния съд заключение на СИЕ. Същите са на
7
стойност 60 089,24 лева и включват доходи от трудови правоотношения
/15341,92лева/, социални помощи /21 859,05лева/, изтеглени парични суми,
налични преди началото на проверявания период, усвоени суми по кредити/
19300 лева/; ползвани суми по кредитна карта /968,61 лева/ дарение от майката
на въззиваемата /2500лева/.
От ангажираните по делото от въззиваемите доказателства не се
установяват твърденията им, че през проверявания период, същите са
получили дарение на парични суми от техни близка роднини/ дядото, майката
и бащата на въззиваемия и бабата на въззиваемата/, както и че въззиваемата е
получила допълнителни суми по трудовото си правоотношение / бакшиши от
работата й като сервитьорка/. Показанията на ангажираните в тази връзка
свидетели – К.К. и Я.Я./ дядо и майка на въззиваемия/, Р.П./ баба на
въззиваемата/, ценени съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК, както и на свид.
К.М. са общи, неясни и вътрешно противоречиви. Свидетелите не посочват
кога са предоставили сумите на въззиваемите – в рамките на проверявания
период или преди него и на какво основание са предоставени. За част от
сумите, които свид. Янева твърди, че е дала на въззиваемите посочва, че е дала
в заем – 15 000лв., който по-късно те върнали. Свидетелите не конкретизират
начинът на предоставяне / в бой, по банков път/, не посочват конкретен период
и размера на сумите. По делото не са ангажирани писмени доказателства,
които да кореспондират и подкрепят заявеното от свидетелите относно
придобиването на сумите от страна на свидетелите и кога, на какво основание
и по какъв начин същите са били предоставени на въззиваемите.
Като неподкрепени от останалите доказателства по делото, не следва да
се кредитират и показанията на свидетелите, в частта им относно получаване
на допълнителни средства от въззивницата, във връзка с трудовото й
правоотношение. Не се установява конкретно периода на получаване на
сумите и конкретния им размер.
Въз основа на данните по последното заключение на СИЕ съдът приема,
че през проверявания период реализираните от въззиваемите приходи, доходи
и източници на финансиране са в общ размер на 60 089,84 лева, включващи
подробно описаните пера в т.1 – т.5 и обобщени в таблици – приложения
№№1,2,3 и 5 в приетото пред първоинстанционния съд заключение на СИЕ,
както и съгласно първи вариант на прието пред въззивния съд заключение на
СИЕ.
Въз основа на обобщените данни на СИЕ относно обичайните и
извънредни разходи на проверяваните лица, настоящият състав на съда
приема, че за проверявания период същите са размер на 180 007 лева, в която
сума се включват – разходи за издръжка по данни на НСИ /100173 лева/,
разходи за пътувания /17,62лева/ разходи за платени данъци, такси/1625,96
лева/, за платени застрахователни премии /789,11лева/, вноски за погасяване
на банкови кредити /943 лева/, разходи за придобиване на МПС /10 000 лева/,
погасителни вноски по кредити /13266,48лв./ Не съставляват разход, поради
което и не следва да бъдат включвани в анализа за определяне на
несъответствието изтеглени от въззиваемите в брой или АТМ устройства
парични средства, вноски от трети лица на парични средства за погасяване на
кредити на въззиваемите. За да бъде включена дадена сума като разход следва
да бъде доказано за какво същата е потребена, като проверяваното лице не е
8
длъжно да доказва за какво е разходвана преминала през банковите му сметки
сума. При определяне на размера на несъответствието не следва да се
включват и сумите за придобиване на наличното в края на периода имущество
/средствата за придобиването на лекия автомобил и дружествените дялове/.
По тези съображения, съдът не включва в анализа като разходи сумата от
3435,81лв., посочена като постъпила от вноски от трети лица, какот и сумата
от 1080лв. за придобиване на л.а., който, представлява налично в края на
периода имущество.
Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивниците относно
приетия размер на обичайните разходи за издръжка за проверявания период,
тъй като същите не са ангажирали доказателства от които да се установява, че
сторените от тях разходи са в размер по-нисък от този изчислен съгласно
официалните статистически данни.
Предвид горното нетният доход на проверяваните лица за целия
проверяван период, формиран по правилото на §1, т.8 на ЗОНПИ и приетите
размери на приходи, доходи, източници на финансиране и разходи е в размер
на минус 119 918 лева /60 089,84 лева – доходи; обичайните и извънредни
разходи 180 007 лева/. Налице е несъответствие в размер на /-148 794 лева/.
След съпоставката и с придобитото от въззиваемите имущество на
стойност 28 876,15 лева следва извод за липса на установеното в закона
несъответствие в размер от 150 000лв., което да води до извод за незаконно
придобито имущество. Предвид установеното, съдът намира, че липсва
основание за възникване правото на държавата да иска отнемане на
имущество, за придобиването на което не е установен законен източник.
Поради съвпадането на крайния резултат по спора с постановеното от
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в полза на процесуалните представители на
въззиваемите следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната
във въззивното и касационното производство правна помощ. Въззиваемите са
претендирали присъждане на разноски при условията на чл.38 от ЗА. Предвид
защитавания интерес /9 838,74 лева за М.З.; 10989,66лв. за К.П./, фактическата
и правна сложност на производството и действително извършената от
процесуалните представители работа, на процесуалния представител на М.З. –
адв. Р. Д. следва да се присъди възнаграждение в размери по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/2004г. на ВАдС, в размер на 1926 лева /1284 лева за въззивното
разглеждане на делото и 642 лева/1/2 от предвидения в наредбата минимум/ за
касационното производство/. Съобразно цената на исковете срещу К. П., на
адв. Н. В. следва да се присъди възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/2004г. на ВАдС в размер на 2085лв. /1390 лева за въззивното производство
и 695 лева -1/2 от предвидения в наредбата минимален размер, за
касационното производство.
С оглед изхода на спора, Комисията следва да заплати на М. З. и сумата
от 200 лв., представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице по
проведената във въззивното производство СИЕ, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати в полза
на съда следващата се държавна такса за въззивното производство, която е в
размер на 416,57 лева.
9
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 895/17.07.2023г., постановено по гр.д. №
2284/2020г. на ОС – Варна, в частите, с които са отхвърлени предявените от
КОНПИ срещу М. С. З. и К. П. П. искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество: от М. С.
З. – л.а. „Пежо“, модел 307, с рег.№ **** с пазарна стойност 1300лв.; сума в
размер на 17077,49лв., представляваща иззети парични средства, съгласно
протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 25.03.2019г.,
извършено на адрес- гр. Варна, ж.к. “Младост“, бл.110, вх.6, ап.113; от К. П. П.
– 2450,95 лева, представляващи иззети парични средства, съгласно протокол
за претърсване и изземване от 25.03.2019г. на л.а. „Пежо“ 307, с рег.№ ****.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на М. С. З., ЕГН ********** сумата от 200лв., представляваща
разноски за възнаграждение на вещо лице, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Н. Д. от АК Варна сумата от 1926 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана във въззивното и
касационното производство безплатна правна помощ в полза на М. С. Златева,
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.А. В. сумата от 2085лв. представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана във въззивното и касационното производство
безплатна правна помощ в полза на К. П. П., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза бюджета на съдебната власт, по сметка
на съда, сумата от 416,57 лева, представляваща дължима държавна такса за
въззивното производство, на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10