Р Е Ш Е Н И Е
№
...............
Гр.София,
………………………..2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав,
в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА
при секретаря Екатерина Тодорова като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска
гражданско дело № 10241 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 141994 от 07.07.2020 г. по гр.д. № 75476/2019 г. по описа на
СРС, ГО, 177 състав съдът е признал за
установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, че „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
дължи на А.Д.С., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, търговски дом, ет. 3, кантора 313 сумата от 360,43 лева,
представляваща заплатено на отпаднало основание вземане по заповед за
изпълнение от 03.07.2017 г., постановена по частно гражданско дело № 39616/2016
г. по описа на Софийски районен съд, обезсилена с Определение № 15832 от 16.07.2018 г., постановено по частно гражданско дело
№ 6324/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 12.11.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, като е отхвърлил така предявения иск за горницата над сумата от
360,43 лева, до претендирания размер от 475,85 лева.
Със същото решение „Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на А.Д.С., ЕГН **********
сумата от 492,34 лева, представляващи деловодни разноски в заповедното и в исковото
производство, а А.Д.С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 36,38 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Недоволна от решението в отхвърлителната му част е останала ищцата А.С., която
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител адв. Д., го
обжалва при твърдения за неправилност и необоснованост. По-конкретно поддържа,
че неправилно първоинстанционния съд е приел, че след като сумата от 115,42 лв.
не е била фактически преведена от ЧСИ С..Х по банков път на взискателя, то той
не се е обогатил с нея. Счита, че именно ответникът си е спестил плащането на
дължимите от него такси и разноски в размер на 115,42 лв. по образуваното
изпълнително дело. Претендира се отмяна на решението и уважаване изцяло на
предявения установителен иск.
Въззиваемата страна „Т.С." ЕАД е
депозирала молба от 10.11.2022 г., с която иска съда да постанови решение, с
което да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение изцяло
като правилно и законосъобразно; да се даде ход на делото в отсъствие на
процесуален представител на въззиваемата страна; да се присъдят направените
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прави се искане да не се
присъжда адв.възнаграждение на въззивника, евентуално се прави възражение за прекомерност
на същото.
Съгласно чл.
269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен
съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК
е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното
решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е
и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение, поради което, на основание чл. 272 ГПК не излага собствени мотиви, а
препраща към мотивите на СРС.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на СРС, че в хипотезата
на неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за основателността на претенцията е от
значение ищецът да установи, при условията на пълно и главно доказване,
фактът на плащане и получаване на сумата от ответника, а в доказателствена тежест
на ответника е да докаже правно основание да го получи,
съответно - да задържи извършеното плащане, включително осъществяването на
действия, довели до спиране и/или прекъсване теченето на погасителната давност
за вземането.
В доклада по делото СРС е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че срещу Б.С.Д.е била издадена Заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 39616 от 2016 г. по описа на СРС, 68 състав, и че същата е
обезсилена с влязло в сила определение № 15832 от 16.07.2018 г. по ч.гр.д. № 6324
от 2018 г. по описа на СГС, че въз основа на нея е издаден изпълнителен лист и
е било образувано изпълнително дело № 20178630403301 по описа на ЧСИ С..Х. Безспорен
е бил и факта, че ищцата е наследник на длъжника Б.Д..
От представеното по делото удостоверение на ЧСИ С..Х се установява, че през
месеците февруари и март 2018 г. ищцата е погасила вземането от 475,85 лева,
като в полза на „Т.С.“ ЕАД на 12.04.2018 г. са преведени общо 360,43 лева.
При това основателно е направен извод, че заплащането на сумите по
изпълнителния лист в изп. дело № 20178630403301 по описа на ЧСИ С..Х, peг. № 863
в КЧСИ, е извършено на отпаднало основание, настъпило от момента на влизане в
сила на определение № 15832 от 16.07.2018 г. по ч.гр.д. № 6324 от 2018 г. по
описа на СГС, с което е обезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
27.07.2016 г. на СРС, 68 с-в, постановена по гр.д.№ 39616/2016 г. и издадения
въз основа не нея изпълнителен лист от 27.06.2017 г. - на 16.07.2018 г.
За да приеме, че искът е основателен само за сумата от 360,43 лв. СРС е
взел предвид, че съгласно издаденото удостоверение от съдебния изпълнител по
изпълнително дело № 20178630403301 по описа на ЧСИ С..Х, рег. № 863 в КЧСИ, по
изпълнителното дело е постъпила сумата от общо 475,85 лв., от която – 360,43 лв. са разпределени и преведени на
взискателя „Т.С." ЕАД.
Предвид изложеното основателно СРС е приел, че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е
основателен само за сумата от 360,43 лв., за която непротиворечиво се
установява, че е постъпила по сметка на ответника, като е отхвърлил иска за
остатъка до пълния предявен размер от 475,85 лв.
Въззивният състав споделя изводите на СРС, че на възстановяване по чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД подлежат само сумите,
изплатени реално от ищеца на взискателя - „Т.С." ЕАД, за които е отпаднало
основанието за получаването им, след влизане в сила на посоченото по - горе
определение. Само по отношение на сумите, които ответникът реално е получил
в патримониума си следва да се приеме, че той се е обогатил неоснователно.
По отношение на разноските по изпълнението следва да се има предвид, че
съдът е сезиран с един иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а не
с два иска - един за връщане на получено без основание и един за заплащане на
обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за платени към съдебния изпълнител разноски в
изпълнителното производство, довели до обогатяване на ответното дружество.
В конкретния случай в хода на производството, включително и с оглед
становището по доклада, не са били изложени фактически твърдения ответното
дружество да се е обогатявало с конкретна сума, спестявайки си разходи за нейното
заплащане, които следва да се понесат от него по аргумент от противното на
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи още, че в случая се
претендира единствено връщане на недължимо получени от взискателя суми, в който
случай претенцията се субсумира в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Въззивният
състав приема, че всички суми, свързани с провеждане на изпълнителното
производство (такси и разноски по ТТРЗЧСИ ) ощетеното лице може да търси от
обогатилото се с тях лице, но не и от ответника по настоящото дело.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е
длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото, разноски следва да бъдат присъдени на
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 141994 от 07.07.2020 г. по гр.д. № 75476/2019
г. по описа на СРС, ГО, 177 състав, вкл. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***
сумата от 100 лв., представляваща сторените в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.