№ 45
гр. Провадия , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130101288 по описа за 2020 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, трансформиран по
реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК, в такъв по чл. 49, ал. 4 от СК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. №
440/05.02.2021 г., подадена от Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: ****** против Ф. И. Н.,
ЕГН **********, с адрес: *******, с която първоначално е предявен иск с правна
квалификация чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански
брак с развод поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да
се произнася по въпроса за вината.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 440/05.02.2021 г., се твърди, че страните са
сключили граждански брак на 31.05.20015 г. в гр. *****. От брака си нямали родени деца.
Излага, че след сключване на гражданския брак заживели в дома на родителите му в с.
*****, община *****. В началото на брачно им съжителство отношения им били нормални,
като всеки от тях полагал необходимите усилия за благополучието на брака им. В края на
2016 г. съпрузите заминали за Германия при родителите на ищеца. Проблемите на брачно
им съжителство започнали в началото на настоящата година. Не можели да постигнат
съгласие по елементарни житейски проблеми. Често се карали и след поредната кавга
отношенията им трудно се нормализирали. В началото на месец август на настоящата
година, ответникът заявила, че го напуска и се прибира в България. На 12.08.2020 г.
съпругата му заминала за България при родителите си и от тази дата страните били във
фактическа раздяла.
Твърди, че в отношенията им съществувала студенина, враждебност,
неразбирателство и те напълно са се дезинтересирали един от друг. Бракът им бил изчерпан
от съдържание и той в момента съществувал, като една формална юридическа връзка.
Същият бил дълбоко и непоправимо разстроен, което не можело да бъде преодоляно.
Предвид изложеното моли съда да прекрати сключения между страните граждански
брак, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася
по въпроса за вината.
1
Заявява, че по време на брака съпрузите не са придобили недвижими имоти, не
притежават и семейно жилище.
Заявява, че не претендира издръжка от съпругата.
Моли съда да постанови за в бъдеще ответникът да носи предбрачното си фамилно име
М..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на иска.
Твърди, че вина за разстройството на брака има единствено ищецът. Излага, че през
всичките години на тяхното съжителство ищецът не е полагал грижи за нормалното
съществуване на семейството. Същият не е желаел съпрузите да живеят в отделно
домакинство. Твърди, че е била принудена да напусне семейното жилище и да започне
работа в чужбина, а след заминаването на страните в Германия, на нея ѝ бил забранен и
ограничен достъпът до семейното жилище в с.****.
Единствено твърдението на ищеца, че тя е заминала от Германия и се е установила в
България през месец август отговаря на истината. Твърди, че е била "пусната“ от ищеца да
се прибере в България след многократни опити и молби и то единствено, за да види болния
си баща, който наскоро е претърпял сърдечна операция.
След заминаването за България, ищецът я уведомил по телефона, че не е възможно
съвместното им съжителство в Германия. Забранено било да се връща. Тя нямала достъп
нито до семейното жилище в България, нито до квартирата в Германия. И в двете жилища
останали личните вещи и дрехи. Пристигнала в България, за да види болния си родител, а
се е оказало, че няма право да се връща в Германия, нито да си вземе дрехите, личното си
имущество и средства. Твърди, че освен личните вещи, в дома на родителите на ищеца в с.
**** (семейното жилище) се намирала бяла и черна техника - електроуреди, нейна
собственост, които били закупени и подарени от нейните родители преди брака с ищеца.
Не отговаряло на действителността твърдението, че страните не са придобили
имущество по време на брака. Твърди, че с общи средства страните са придобили лек
автомобил, който се ползвал от ищеца чрез негови близки роднини и до който автомобил тя
също никога не е имала достъп. Твърди също, че страните са придобили и парични средства
в значителен размер по време на сключване на брака, а и след това. Според ответника
събраните средства по време на брака през 2015 г. били над 20 000 лева. Поддържа, че е
работила в Германия повече от четири години, като е получавала месечно възнаграждение в
размер над 800 евро и всички придобити средства са предавани на ищеца „за съхранение“ в
неговата банкова сметка, до която тя нямала достъп.
Заявява, че тя също желае прекратяване на брачната връзка, като има желание да се
сключи споразумение по всички въпроси и да се промени основанието на иска - да се
допусне развод по взаимно съгласие.
Заявява претенция по чл. 53 от СК след прекратяване на брака да носи предбрачното си
фамилно име - М..
При условията на евентуалност, в случай че страните не постигнат съгласие за развод
по взаимно съгласие, както и по отношение на всички имуществени отношения, моли съда
2
да допуснете развода, като се произнесе, че вината е изцяло на ищеца – насрещна претенция
с правна квалификация чл. 49, ал. 1, във вр. с ал. 3 от СК. В този случай заявява претенция за
месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на получаване на отговора на
исковата молба, за срок от пет години, както и за същия срок да ѝ бъде предоставено
ползването на семейното жилище в с. **** – насрещни претенции с правна квалификация
чл. 145, ал. 1 от СК и чл. 56, ал. 1 от СК. Претендира разноски.
В молба вх. № 744/01.03.2021 г., подадена от ответника Н. във връзка са указанията на
съда, дадени с определение № 111812.02.2021 г., препис от която е връчен на ищеца на
имейл адреса на неговия пълномощник, моли да се приемат следните уточнения:
Твърди, че семейното жилище на страните в Република България се намира в с. *****,
но поради допусната техническа грешка, в отговора на исковата молба е изписано „с. ****“.
Твърди, че семейното жилище е собственост на родителите на ищеца - М.Н.Б. и А. М. Б.
като същите не притежават документ за собственост на жилището, а са придобили същото
на основание давностно владение. Жилището се състои от една стая на приземен етаж, две
спални, кухня и баня на първи етаж и таванска стая.
Посочва, че претенцията относно ползването на семейното жилище е предявена в
условията на евентуалност - т.е. в случай че страните не постигнат споразумение. В случай
че страните не постигнат спогодба, ответникът претендира да ползва една стая и кухнята от
жилищния етаж на семейното жилище с оглед обстоятелството, че ищецът и родителите му
живеят и пребивават постоянно в Германия. Жилището е заключено и тя няма достъп до
личните си вещи (обзавеждане, електроуреди и дрехи).
Сочи, че претенцията относно заплащане на издръжка също е предявена в условията
на евентуалност. Твърди, че е била на постоянна работа в Германия, документите ѝ са при
ищеца и след забраната от ищеца да се върне в Германия, същата е останала без работа и
доходи по вина на ищеца.
В случай че страните не постигнат споразумение по предявените брачни и небрачни
искове, моли да съда да извърши проверка в НБДН относно имената и ЕГН на родителите
на ищеца или да ѝ се издаде съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от
Община ***** със същите данни, след което да ѝ бъде издадено съдебно удостоверение, по
силата на което да се снабди от Община *****, отдел „МДТ“ с информация за декларирани
данни за имота - семейно жилище, след което да ѝ се даде възможност да конкретизира и
административния адрес на имота.
В случай, че страните не постигнат споразумение относно семейното жилище и
размера на издръжката, моли да ѝ се даде възможност да поиска събиране на доказателства
по реда на Регламент на Съвета (ЕО) № 1206/2001 от 28 май 2001 г. относно
сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства
по граждански или търговски дела, а именно - да поиска от компетентните власти в
Германия разкриване на номерата и наличните средства на банковите сметки на ищеца към
датата на подаване на исковата молба.
Твърди, че страните са придобили парични средства в значителен размер след
сключване на брака, че тя е работила в Германия повече от четири години и всички
придобити средства са предавани на ищеца „за съхранение“ в неговата банкова сметка. До
банковата сметка на ищеца тя никога не е имала достъп. Получавала е повече от четири
години в Германия месечно възнаграждение в размер над 800.00 евро, а събраните по време
на брака през 2015 г. средства са били над 20 хиляди лева. Към момента тя не получавала
никакви доходи, а ищецът получавал средно месечно възнаграждение над 1500.00 евро.
3
Уточнява, че претендираната месечна издръжка е в размер на 200.00 лева, считано от
датата на получаване на отговора на исковата молба, за срок от пет години, както и че за
същия срок е претенцията за предоставяне ползването на част от семейното жилище в с.
*****.
Моли за твърдените обстоятелства, да ѝ бъде дадена възможност да води двама
свидетели при режим на довеждане, чрез чийто разпит ще установи твърдяното по-горе, а
именно - начина на прекратяване на съвместното живеене на страните, собствеността на
семейното жилище, оставането без средства на ответника поради забраната да се върне в
Германия от ищеца.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от изрично упълномощен
процесуален представител, който от негово име заявява наличието на уважителни причини
за неявяването на ищеца в първото по делото съдебно заседание, а именно – че работи и
живее в Германия, като представи доказателства за служебната му ангажираност –
удостоверение от 24.02.2021 г., издадено от фирма „ФОКС – Малербетриб” ООД –
Бестензее, Германия, на немски език със заверен превод на български език, в което е
посочено, че лицето работи във фирмата на петдневна работна седмица и че до 31.08.2021 г.
на работника не може да бъде предоставен отпуск. От името на ищеца процесуалният му
представител заяви претенция за прекратяване на брака на страните по изключителна вина
на ответника. Ответникът се явява лично и с изрично упълномощен процесуален
представител.
В хода на съдебното заседание страните постигнаха споразумение по чл. 49, ал. 4 от
СК относно следните последици на развода, а именно: ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите, фамилното име на съпругата след прекратяването на брака,
личните движими вещи и дрехи на съпругата, находящи се в семейното жилище на
съпрузите в с. *****, община *****, област Варна, а също и по отношение на разноските по
делото, с искане съдът да постанови решение, с което прекрати брака по взаимно съгласие,
като дълбоко и непоправимо разстроен. С оглед постигнатото споразумение по чл. 51 от СК
относно последиците на развода, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК производството
премина в производство за развод по чл. 49, ал. 4 от СК за прекратяване на брака, сключен
между страните, по взаимно съгласие и за одобряване на постигнатото между страните
споразумение по чл. 51 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и изявленията на страните,
приема за установено следното:
От представените по делото удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз
основа на акт за сключен граждански брак № 02/31.05.2015 г. от Кметство с. *****, община
*****, област Варна, заверени копия от молба-декларация по чл. 14, чл. 27 и §
2 от ПЗР на ЗМДТ за деклариране на имота с. *****, нот. акт № 67,
том III, дело № 685/1995 г. от 22.09.1995 г. на Провадийски
районен съдия и служебно направени справки в НБД „Население” и НАП
за страните, се установява, че същите са съпрузи, предвид сключения от тях граждански
брак на 31.05.2015 г. в с. *****, община *****, област Варна, за който е съставен акт за
сключен граждански брак № 02/31.05.2015 г. от Кметство с. *****, община *****, област
Варна, че страните нямат родени от брака си деца, че предбрачното фамилно име на
съпругата е М., че съпрузите нямат работодатели на територията на страната, както и че
семейното жилище на съпрузите в с. ***** е собственост на родителите на съпруга.
Не се спори между страните, а и от личните обяснения на ответника, дадени по реда на
4
чл. 176 от ГПК, и събраните по делото гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетелите И.К.И. – съпруг на сестрата на ищеца, Е.М.С. – леля на ответника и
С.С. М. – вуйна на ответника, се установява, че съпрузите са във фактическа раздяла от
прибирането на ответника в България, което според обяснението на последната е станало на
13.08.2020 г. и продължават да са разделени. Същите са заминали за Германия през 2017 г.,
където първоначално са живели заедно с родителите на съпруга, а след това в самостоятелно
жилище. Установява се също, че причината и поводът ответникът да изрази желание да се
завърне в България е била сърдечната операция на баща , което, според показанията и на
тримата свидетели, е станало и причина за възникване на конфликти между съпрузите, в
резултат на които се е стигнало до тяхната раздяла. И тримата свидетели твърдят, че
ответникът е работела в Германия, без да могат да посочат в какъв период от време. Според
показанията на тримата свидетели съпрузите са събрали пари на сватбата, но не могат да
посочат сумата, а наред с това свидетелите С. и М. посочват, че при сключването на
гражданския брак ответникът занесла в къщата в с. ***** хладилник, перална и
микровълнова, за които свидетелят С. твърди, че са били дадени от бащата на Ф.. Съдът
кредитира показанията на свидетелите на страните в горепосочените части, съобразявайки
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото именно в тези части те кореспондират помежду
си и по делото няма данни, които да ги опровергават.
От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си
за развод, от правна страна съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл.
49, ал. 4 от ГПК – налице е желание на съпрузите за прекратяване на брака им по взаимно
съгласие поради дълбокото му и непоправимо разстройство, постигнато е и споразумение по
чл. 51 от СК, чийто параметри бяха посочени в съдебно заседание и потвърдени от ищеца,
чрез процесуалния му представител, а от ответника - лично и чрез нейния процесуален
представител. Същото не противоречи на закона и добрите нрави. Споразумението урежда в
достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици в отношения между
съпрузите след прекратяване на брака, както и относно разноските, направени в настоящото
производство.
По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и
да утвърди споразумението, което възпроизвежда в диспозитива на решението си.
Разноските по делото, с оглед изричната клауза в споразумението, следва да останат
така, както са направени от страните.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото
производство в размер на 50 лева, от която към настоящия момент е внесена държавна такса
в размер на 25.00лева от ищеца и доказателство за това е представено с молбата за развод.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да доплати разликата от 25.00лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 49, ал. 4 от СК,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в с. *****, община *****, област
Варна на 31.05.2015 г. между Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: ****** и Ф. И. Н., ЕГН
**********, с адрес: *******, за който е съставен акт за сключен граждански брак №
02/31.05.2015 г. от Кметство с. *****, община *****, област Варна, по взаимно съгласие
5
поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК,
съгласно което:
Съпрузите нямат родени от брака деца.
Съпругата няма претенции за ползване на семейно жилище, находящо се в с. *****,
община *****, област Варна, което е собственост на родителите на съпруга.
Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.
След прекратяване на брака Ф. И. Н. ще възстанови предбрачното си фамилно име –
М..
В 3-дневен срок от датата на съдебното заседание – 11.03.2021 г., съпругът Н. М. Н.,
ЕГН **********, да предостави на съпругата Ф. И. Н., ЕГН ********** следните нейни
лични движими вещи, намиращи се в семейното жилище, находящо се в с. *****, община
*****, област Варна - на първи жилищен етаж, в присъствието на свидетеля И.К.И., а
именно: хладилник, микровълнова фурна и пералня, и трите уреда с марка „Веко”, както и
личните дрехи на съпругата.
Разноските по делото се поемат от страните така, както са направени.
ОСЪЖДА Ф. И. Н., ЕГН **********, с адрес: *******, да заплати в полза на РС –
Провадия държавна такса по допускане на развода в размер на 25.00 лева /двадесет и пет
лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6