РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Габрово, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Велемира Д.
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Велемира Д. Гражданско дело №
20234200100452 по описа за 2023 година
Предявеният иск е с основание по чл.432 ал.1 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 06.02.2023 год. около 17:15 часа на
път ГП 1-4, км 91+000 в посока за гр. Варна, водачът на лек автомобил „а." с
per. № *** Г. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. Д., ул. „М." № 3
предприема маневра „изпреварване" на влекач „М." с per. № ***, като не
успява да завърши маневрата безопасно и се удря челно в лек автомобил „Ф."
с per. № ***, управляван от А.М. А., с ЕГН **********, което пътно превозно
средство се движи в обратна посока, в следствие на което водачът на лек
автомобил „а." с рег.№ *** се удря в предна лява част на влекач „М." с per. №
****, управляван от И. М. И., с ЕГН **********. Настъпва ПТП, при което е
причинена смъртта на водача на лек автомобил марка „Ф." с per. № **.
Пътнотранспортното произшествие е документирано с констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 50/06.02.2023 год. Образувано е
досъдебно производство № ЗМ 50 от 2023 год. по описа на ОД на МВР
Габрово, РУ Севлиево.
Виновната за настъпилото пътнотранспортно произшествие Г. Д. Н., с
ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. Д., ул. „М." № 3 попада в кръга лица,
чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност" -
1
полица № BG/22/122002043496, валидна от 01.08.2022 год. до 31.07.2023 год.,
издадена от ЗД „ЛЕВ ИНС" АД за лек автомобил „А. *", с per. № **.
Причинените травми на А. М. А., довели до неговата смърт са в пряка
причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача на лек
автомобил „а." с per. № **, който е бил застрахован при ответника.
Твърди се, че в резултат на виновно причинената смърт на съпруга на
ищцата, последната е претърпяла, търпи и ще продължава да търпи и
занапред неимуществени вреди. Неимуществените вреди се изразяват в
непрекъсната болка и страдание от неочакваната загуба на съпруга й. Преди
пътния инцидент, отнел живота на А. М. А., той е бил в добро здравословно
състояние, работоспособен. Предвид гореизложеното за ищцата е налице
правен интерес от претендиране на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност" на ЗК "ЛЕВ
ИНС" АД по повод настъпилото ПТП, вследствие на което е причинена
смъртта на съпруга й.
Твърди се, че са спазени изискванията на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, като е подадена претенция за извънсъдебно изплащане на
обезщетението на 15.02.2023 год. с посочване на банкова сметка. В ответното
дружество е заведена щета № 0000-1000-01-23-7134/16.02.2023 год.
Към датата на завеждане на исковата претенция ответното дружество не
е изплатило обезщетение, въпреки че са изминали повече от три месеца от
момента на депозирането на претенцията и независимо, че в Кодекса на
застраховането ясно е предвидено задължението на застрахователя да
определи и изплати или мотивирано да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение. С противоречащото на закона поведение,
ответникът формално признава основанието на ищцата да претендира
дължимо застрахователно обезщетение, като остава спорен само размера на
обезщетението, което следва да бъде определено от съда.
Съгласно застрахователния кодекс Застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт, както и разумно направените разходи във
2
връзка с предявяването на претенция, включително съдебните разноски,
присъдени в тежест на застрахованото лице.
По отношение на размера на претенцията, ищцата сочи, че
неимуществените вреди не могат да имат категорично стойностно изражение
и не подлежат на пряко аритметично изчисляване. Търси от съда справедливо
репариране на реално претърпените болки и страдания вследствие на ПТП по
вина на водач, нарушил правилата за движение и който движейки се със
скорост, несъобразена с конкретните условия на видимост и пътните условия,
за да бъде в състояние да намали или спре, когато възникне опасност за
движението, с поведението си станал причина за реализиране на ПТП.
Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане, съществуват
обективно, а от своя страна справедливостта е само критерий за определяне
на техния реален размер. По справедливост се определя не само размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, произлезли от непозволеното
увреждане, а и естеството и характерът на страданието, за които се присъжда
такова обезщетение.
С оглед на гореизложеното се прави искане съдът да постанови
решение, с което да осъди ответната „Застрахователна компания Лев Инс” АД
да заплати на ищцата А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „С."
№ 29, в качеството й на наследник на А. М. А. сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
както и за тези, които тепърва ще търпи за цял живот, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 15.03,2023 год. - датата на предявяване на
претенцията до окончателното изплащане на задължението.
Прави се искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата и
направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 36, ал. 1 и 2 и чл. 38, ал. 2 от ЗА да бъде
определено възнаграждение за един адвокат в настоящото производство при
постановяване на крайния съдебен акт, съобразно размерите предвидени в
НМРАВ.
В законния срок е постъпил отговор ответника от ЗД „ЛЕВ ИНС" АД,
който оспорва изцяло предявения иск по чл. 432 ал.1 от КЗ.
Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е
настъпило в резултат от действията на водача Г. Н. при управлението на лек
3
автомобил „а." с per. № **. Оспорва твърденията за механизъм на процесното
произшествие, така както същият е описан в исковата молба, както и че
същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от
страна на водача Н.. Твърди, че причина за транспортния инцидент са
нарушения на водача на лек автомобил „Ф." с per. №**, който по време на
пътния инцидент се е движел със скорост несъобразена с метереологичните
условия и интензитента на движение, в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Оспорва твърденията за търпени неимуществени вреди, заявени като
основание на предявената в настоящето производство искова претенция, като
оспорва и твърденията за причинно-следствена връзка между заявените
неимуществени вреди и механизма на произшествието. Оспорва изложените в
исковата молба твърдения за интензитет и проявление на твърдените
неимуществени вреди. Оспорва твърденията за естеството и за
съществуването на описаните отношения между ищцата и пострадалото лице,
оказвана морална и физическа подкрепа.
Оспорва твърдението, за настъпили психологически последици от
инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за
търпени такива от ищцата, както и за проведено лечение.
Оспорва твърденията за възникване на вреди, обосноваващи
дължимостта, както и размера на исковите претенции.
На самостоятелно основание оспорва твърдението, че заявените с
исковата молба вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-
следствена връзка от осъществяване механизма на транспортния инцидент.
Твърди изключителен принос на починалия А. А. за настъпване на травми
при осъществяване на транспортния инцидент - поради извършени като водач
на лек автомобил марка „Ф.", нарушения на установени от ЗДвП правила.
Поддържа, че причина за настъпване на телесните травми за починалия, от
които е последвал претърпяването на толкова тежки увреждания е извършено
нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и
Правилника за прилагането му и са възникнали поради липсата на
обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза. С
това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП,
починалия водач на лек автомобил марка „Ф." е създал предпоставките за
настъпването на травми при осъществяване механизма на произшествието и е
4
улеснил тяхното възникване.
Ответникът счита, че размерът на предявения по чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането иск за неимуществени вреди е изключително
завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа, че претенцията не съответства на обективните критерии,
включващи се в понятието „справедливост”. Твърди, че исковата сума,
претендирана за обезвреда на неимуществени вреди е недължима и поради
съпричиняване на сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Прави възражение и срещу искането за присъждане в полза на ищцата,
на направени по делото разноски, по аргумент от заявеното искане за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за водене на
производството.
Ответникът оспорва и размера на адвокатския хонорар, в случай, че
размерът му надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на
ВАС.
Претендира направените от ЗК „Лев Инс" АД разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното :
Между страните няма спор досежно съществуването на застрахователно
правоотношение във връзка със сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност на водачите на МПС” за лек автомобил „а." с per. № **, както и
относно настъпването на ПТП с този автомобил на 06.02.2023г., при което е
настъпила смъртта на съпруга на ищцата. Последното се установява и от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 50/06.02.2023г.
Спори се относно вината на водача на лекия автомобил „а." Г. Н. за
настъпване на процесното ПТП, за наличието на съпричиняване на
5
настъпилия вредоносен резултат от страна на починалия водач на л.а. „Ф.” с
per. №**, както и относно настъпването неимуществени вреди за ищцата и
размера на дължимото за тях обезщетение.
Видно от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от
свидетелските показания на Г. Д. Н. – водач на л.а. „а." с per. № **,
местопроизшествието се намира на път ГП 1-4, км 91+000 в землището на гр.
Севлиево. В момента на произшествието пътят е бил заснежен. Свидетелката
застигнала товарен автомобил, като се движила известно време след него.
Когато изкачила височината след гр. С. в посока В. Търново, приложението
„Уейз” показало, че наближава прав пътен участък, където товарният
автомобил може да бъде изпреварен. След като се уверила, че маневрата е
позволена свидетелката изнесла автомобила в ляво, за да види има ли
насрещно движение. Установила, че срещу нея се движи друг автомобил,
който обаче е на достатъчно голямо разстояние и изпреварването е възможно,
така че започнала маневрата. Когато достигнала някъде около средата на
камиона автомобилът й пробуксувал и намалил скоростта си. Докато
обмисляла дали да не се откаже от изпреварването и да се върне зад товарния
автомобил, колата й спряла да задържа скоростта си и свидетелката
преценила, че може безопасно да завърши предприетата маневра. Увеличила
скоростта и изпреварила камиона като се прибрала в лентата си за движение
на около 25 – 30 метра пред изпреварваното МПС. Престанала да подава газ
и автомобилът плавно започнал да намалява скоростта си, но се поднесъл и
преминал в насрещната лента за движение. Свидетелката започнала да
присветва с фаровете, за да предупреди насрещно движещия се автомобил.
Натискала спирачки и се опитвала да завие на дясно, за да се върне в лентата
си за движение. Успяла да стори това, но след секунди колата й отново
преминала в лявата лента. Спомня си само левия фар на насрещно движещия
се автомобил и настъпването на сблъсъка. Ударът бил в предна лява част и за
двата автомобила.
От приложените по делото протоколи за оглед на местопроизшествие и
за оглед на веществени доказателства, както и от основното и допълнително
заключение на комплексната автотехническа и медицинска експертиза,
прието от съда като обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните
се установява следния механизъм на настъпване на процесното ПТП :
6
На 06.02.2023 год. около 17.15 часа на път ГП 1-4, км 91+000 в
землището на гр. С., лек автомобил „а." с per. № **, управляван от Г. Д. Н. се
движи в посока от гр. С. към гр. Варна, предприема изпреварване на влекач с
ремарке „М." с per. № ** управляван от И. М. И. движещ се със скорост -
23,33м/с. = 84 км/ч., след завършване на изпреварването се прибира в лентата
си за движение, след което загубва контрол над автомобила и движейки се
със скорост от около - 28,86м/с. = 103,9 км/ч. ~ 104км/ч. навлиза в лентата за
насрещно движение и се удря в лек автомобил „Ф." с per. № **, управляван
от А. М. А. движещ сс със скорост - 18,98м/с. = 68 км/ч. След удара л.а. „Ф." в
следствие на инерционните сили се завърта обратно на часовниковата
стрелка, напуска платното за движение и се установява както е описано в
протокола за оглед. Лекият автомобил „а." след удара се завърта обратно на
часовниковата стрелка загубва част от кинетичната си енергия, при което е
ударен в задната си част от т.а. „М." с per. № ** управляван от И. М. И.,
продължава въртеливото си движение и се установява, както е описан в
протокол за оглед.
ПТП протича на прав и равен пътен участък, видимостта за двамата
водачи е неограничена от препятствия, фаровете на автомобилите са били
включени. Л.а. „А." е бил видим за водача на лек автомобил „ Ф." от не по
малко от 400 - 500м. За скоростта на движение Опасната зона за л.а. „ Ф." е 60
м. За скоростта на движение Опасната зона за л.а. „А." е 117,6 м. При
насрещно движещи се автомобили Опасната зона за двата автомобила е 177,6
м. В материалите по делото няма данни за разстоянието между двата
автомобила при навлизането на л.а. „А." в лентата за насрещно движение.
При липсата на реакция и от двамата водачи разстоянието е минимално.
Водачът на л.а. „Ф." не е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП.
Лекият автомобил „Ф." е оборудван фабрично за предните седалки с
триточкови обезопасителни колани с пиропатрон за донатягане на колана при
удар, отзад е оборудван за пътниците от ляво и от дясно с триточкови колани,
а за средния с двуточков.
Починалият при произшествието водач на л.а. „Ф." А. А. е получил
кръвонасядания в меките черепни обвивки вляво, счупване на основата на
черепа вляво, кръвоизлив под меките черепни обвивки и мозъчен оток,
7
множествени счупвания на ребра двустранно на гръдния кош отпред и отзад,
счупване на гръдната кост косо напречно на ниво второ междуребрие,
разкъсване на гръдната аорта в областта на арката с кръвоизлив в гръдната
кухина, белодробен оток, разкъсване на черния дроб с кръвоизлив,
двустранни счупвания на тазовите кости, разместено счупване на костите на
дясната предмишница и на лявата раменна кост, охлузвания по крайниците и
отпред долу вдясно на гръдния кош към корема. Уврежданията отговарят да
са причинени при удар на тялото (гръден кош и корем, колене, дясна ръка) от
и във предните вътрешни части на купето на автомобила - волан с еърбег,
долна част на предно табло, както и удар вляво в деформираната странична
предна врата на автомобила - с таз и глава, ляво рамо. Има и значително
сътресение на тялото при ударите. Причина за смъртта на А. е тежката и
несъвместима с живота съчетана механична травма, като водещо увреждане е
разкъсването на гръдната аорта с остро настъпил масивен кръвоизлив.
Смъртта е настъпила бързо, на място.
Налице е пряка причинно – следствена връзка между пътния инцидент-
удара в лекия автомобила на починалия и неговата смърт.
He сe установяват травми, характерни като резултат от поставен
обезопасителен колан. Има характерна "воланна травма" на гръдния кош,
вследствие на удар и натиск върху гръдния кош от волана на автомобила. От
данните по огледния протокол и фотоснимките от огледа, пострадалият няма
поставен обезопасителен колан. Това съответства и аутопсионната находка.
Няма точно измерване на разстоянието между деформирания волан и
седалката на водача с нейната облегалка, за да може да се направи
съпоставяне между това разстояние и дебелината на тялото на водача в тази
зона. Подобни данни биха могли да определят, доколко деформацията на
волана има пряко въздействие върху тялото, без изместването му напред -
което ще отговори на въпроса, доколко травмите биха зависили от поставен
колан, спиращ движението на тялото напред. Водещо е инерционното
изместване на тялото напред, довело до удара във волана и сътресението на
тялото, но деформацията на купето с навлизане на волана към водача също е
съществен фактор за травмите.
С оглед заключението на комплексната експертиза относно липсата на
поставен обезопасителен колан от водача на л. а. „Ф.” по делото бе допусната
8
допълнителна комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза,
при която на 22.03.2024 г. е извършен допълнителен оглед на мястото за
съхранение на катастрофиралия автомобил Ф. в гр. С. до РПУ, и са направени
допълнителни фотоснимки, ЗД скан и замервания, за да отговорят вещите
лица на въпроса : В случай на използване на обезопасителен колан, би ли
получил пострадалият същите по вид. степен и характер увреждания, кои от
травмите не биха настъпили или биха били по-леки, като се съобрази
максималното отстояние на придвижване на тячото на пътник с поставен
предпазен колан, локализацията на травмите и морфологията им в конкретния
случай и въздействащата сила и интензитета на удара, за да възникнат?
Съгласно допълнителното заключение, прието от съда като обосновано
и законосъобразно и неоспорено от страните, след измерване на минималния
размер в предно-задна посока на гръдния кош на пострадалия, същият е 22 см
при деформирано положение (със счупените ребра) и без да се взема предвид
наличието на дебело зимно облекло (няколко слоя дрехи - потник, пуловер и
дебело яке). Деформацията на волана към посока на задната седалка оставя
около 23 см разстояние между облегалката и ръба на волана. Като се вземат
предвид параметрите на тялото с дрехите, преди деформацията на гръдния
кош, то е имало навлизане на твърдото тяло (волан) към гръдния кош от
минимум 2-3 см. От фотоснимките на огледа се вижда, че тялото е
притиснато между волана и облегалката, а има и отворен еърбег на волана,
който оказва допълнително ударно въздействие и натиск върху гръдния кош.
Предвид това, заключението на вещите лица е, че травмите не биха
зависили от поставен колан, спиращ движението на тялото напред, тъй като
деформираният волан е бил в контакт с предната повърхност на гръдния кош,
дори при допрян в облегалката на седалката гръб на пострадалия. Налично е и
инерционно изместване (натиск) на тялото напред, довело до усилване на
удара във волана и сътресението на тялото, но деформацията на купето с
навлизане на волана към водача е съществен фактор за травмите, плюс
въздействието на експлозивно отварящия се еърбег на волана, при липса на
разстояние между него и тялото.
От показанията на дъщерята на ищцата М. СА. и на съпруга й А. СА., се
установява, че Ф. и А. А.и й са имали 45 годишен брак, като се разбирали
добре и никога не са се разделяли. Навсякъде ходели заедно. През последните
9
15 години, след като синът и дъщеря им създали свои семейства, дамата
живеели в дома си в гр. С..
За смъртта на А. А. свидетелите научили от телефонно обаждане от
ищцата, която им съобщила, че със съпруга й са катастрофирали и той е
починал на място, а тя се намира в болницата в гр. С.. Когато я видели в
болницата разказала, че след удара с другия автомобил се опитала да събуди
съпруга си, но той не давал никакви признаци на живот. В първите 2-3 дни
след произшествието, когато я посещавали в болницата ищцата не осъзнавала
ясно случилото се. В началото казала, че съпругът й е починал, но после
казвала, че го чака да дойде. Когато се прибрала от болницата в дома си, все
си мислела, че той ще влезе през вратата. Нощем плачела и не спяла. Станала
изнервена и затворена. Единствените хора, които искала около себе си били
дъщеря й и внуците, но отказвала да отиде да постои при тях. Твърдяла, че
трябва да си е в къщата, защото мъжът й ще се разсърди, че я няма. Година
след загубата му още не можела да я преживее. Казвала, че всичко й е пред
очите и й е много тежко. Говорела все за катастрофата. Станала разсеяна и
раздразнителна, постоанно повтаряла „какво ще правя, какво ще правя”.
Притеснена за психическото й състояние свидетелката СА. я водила на
преглед при личния лекар, но той казал, че да се чувства така е нещо
нормално. Промяната в ищцата забелязал и синът й, когато със семейството
си се прибирал за Нова година от |Г., където живее. Споделил това със
свидетелката СА. и я питал дали е забелязала, че майка им говори
несвързано.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от
правна страна, че е доказано по безспорен начин виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. „а." с per. № ** - Г. Д. Н., която в нарушение на
чл.42 ал. 2 т.3 от ЗДвП е предприела изпреварване без да се убеди, че като се
движи с безопасна скорост при конкретните пътни условия може да извърши
маневрата за кратко време и управлявайки автомобила си с превишена
скорост– 103.9 км/ч, при разрешени 90 км/ч извън населено място, е изгубила
контрол върху него, и е станала причина за настъпилото ПТП, при което на
място е настъпила смъртта на водача на л.а. „Ф." А. А. в резултат на
получената тежка и несъвместима с живота съчетана механична травма, като
водещо увреждане е разкъсването на гръдната аорта с остро настъпил
масивен кръвоизлив.
10
Освен посоченото увреждане, А. е получил и кръвонасядания в меките
черепни обвивки вляво, счупване на основата на черепа вляво, кръвоизлив под
меките черепни обвивки и мозъчен оток, множествени счупвания на ребра
двустранно на гръдния кош отпред и отзад, счупване на гръдната кост косо
напречно на ниво второ междуребрие, белодробен оток, разкъсване на черния
дроб с кръвоизлив, двустранни счупвания на тазовите кости, разместено
счупване на костите на дясната предмишница и на лявата раменна кост,
охлузвания по крайниците и отпред долу вдясно на гръдния кош към корема.
Съгласно обясненията на вещото лице д-р К. в съдебно заседание черепно
мозъчната травма също е тежка и със значителен принос за настъпване на
смъртта, но при такава травма смъртта настъпва по- бавно и има някакъв
минимален шанс за оцеляване, докато разкъсването на аортата е необратимо
увреждане, несъвместимо с живота.
По делото не се събраха доказателства, в подкрепа на твърдяното от
ответника съпричиняване на настъпилия противоправен резултат от страна на
А. А.. От заключението на комплексната съдебно техническа и медицинска
експертиза е видно, че последният е управлявал лекия автомобил„Ф." с per. №
**, с позволена скорост от 68 км/ч, като не е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП.
Действително по делото се установява, че в момента на настъпване на
удара А. не е бил с поставен обезопасителен колан, но от допълнителното
заключение на комплексната експертиза е видно, че получените от него
травми не са в причинна връзка с този факт. Както е посочено от вещите лица
травмите не биха зависили от поставен колан, спиращ движението на тялото
напред, тъй като деформираният волан е бил в контакт с предната повърхност
на гръдния кош, дори при допрян в облегалката на седалката гръб на
пострадалия, а освен това е налично и инерционно изместване (натиск) на
тялото напред, довело до усилване на удара във волана и сътресение на
тялото, като деформацията на купето с навлизане на волана към водача е
съществен фактор за травмите, плюс въздействието на експлозивно
отварящия се еърбег на волана, при липса на разстояние между него и тялото.
Безспорно се установи и причинната връзка между получените
травматични увреждания от А. А. и смъртта му, настъпила на място.
Видно от представеното Удостоверение за наследници изх. № ДД-1-А-
11
07.336/09.02.2023г. на Община Севлиево ищцата Ф. А. А. е преживяла
съпруга на починалия А. М. А. и като такава попада в кръга на лицата имащи
право на обезщетение съгласно ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 на ВС
Върховният съд.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, по правилата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взема
предвид че към датата на настъпване на произшествието посредната е била на
60 годишна възраст, а починалия й съпруг – на 62 години – и двамата в
трудоспособна възраст. Съпрузите са имали над 40 – годишен брак, в течение
на който никога не са се разделяли. След като децата им създали свои
семейства синът им живее в Г., а дъщеря им в с. Г. – на 15 км от гр. С., където
живеели А.и. Така двамата са си били опора и разчитали друг. По думите на
дъщеря им свид СА. навсякъде ходели заедно. Смъртта на съпруга на ищцата
настъпила внезапно и пред очите й. Тя била първият човек, който установил,
че А. А. е починал. Една година след произшествието тя продължава да
говори за катастрофата. Емоционално подтисната и несигурна е. Страда от
безсъние и често плаче, чувства безперспективност и пита какво ще прави от
тук нататък. Търси опора в дъщеря си внуците, които обаче живеят в друго
населено място и не могат да й оказват емоционалната подкрепа, от която се
нуждае. Самата ищца не желае да отиде при тях, тъй като не иска да напусне
дома, в който е живяла със съпруг си.
Паричното обезщетение не е еквивалент на загубата на човешки живот,
но изискването за справедливост има за цел да възмезди вредите като създаде
равновесие във възприятията на увредения, че положението в което е
изпаднал след смъртта на съпруга си има своя паричен израз. В конкретния
случай, с оглед всичко изложено по- горе и предвид социално –
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП, съдът намира
за изцяло основателна паричната претенция на ищцата за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 200 000 лева,
поради което предявеният иск с основание чл. 432 ал.1 от КЗ следва да бъде
уважен изцяло.
Присъдените суми следва да бъдат заплатени от ответното
застрахователно дружества със законната лихва считано от 15.03.2023г.,
което е датата на предявяване на претенцията пред застрахователя съобразно
12
чл.429 ал.2 т.2 във вр. с ал.3 от КЗ.
Предвид изхода на делото ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЛЕВ ИНС" АД следва да бъде осъден да заплати на адвокат Ж.
Д. , при условията на чл. 38 ал.2 от ЗА и на осн. чл. 7 ал.2 т.т. 2 и 4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатско възнаграждение в размер на 12 650.00 лева по обективно
съединените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЛЕВ ИНС" АД следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ГОС държавна
такса в размер на 8000.00 лева, съобразно размера на уважения иск, както и
300.00 лева разноски за комплексната съдебно медицинската и
автотехническа експартиза, т.к. ищцата е освободена от такси и разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ”, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Симеоновско
шосе” № 67А, представлявано заедно от двама от четиримата Изпълнителни
директори М.С.М. – Г., П. В. Д., С. Н.а А. и В. В. И., ДА ЗАПЛАТИ на Ф. А.
А., с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. „С.” № 29, със съдебен адрес гр.
Велико Търново, ул. „Васил Левски” № 3, ет.1 , чрез адвокат Ж. Д.- ХАК,
сумата от 200 000 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - страдания в следствие от смъртта на съпруга й А. М.
А., ЕГН ********** настъпила на 06.02.2023г в резултат на ПТП причинено
от Г. Д. Н., ЕГН ********** - водач на лек автомобил „а." с per. № **, ведно
със законната лихва, считано от 15.03.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ”ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ”, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Симеоновско
шосе” № 67А, представлявано заедно от двама от четиримата Изпълнителни
директори М.С.М. – Г., П. В. Д., С. Н.а А. и В. В. И., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Ж. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул.
„Васил Левски” № 3, ет.1 адвокатско възнаграждение в размер на 12 650.00
13
лева /дванадесет хиляди шестстотин и петдесет лева /, на осн. чл. 38 ал.2 от
ЗА във вр. с чл. 7 ал.2 т.т. 1 и 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ” ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ”, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Симеоновско
шосе” № 67А, представлявано заедно от двама от четиримата Изпълнителни
директори М.С.М. – Г., П. В. Д., С. Н.а А. и В. В. И., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Габровски ОС държавна такса в
размер на 8000.00 лева / осем хиляди лева /, както и 300.00 лева / триста лева /
разноски за експертиза, и 5.00 лева /пет лева / държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдените в полза
на съдебната власт суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски АС в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
14