МОТИВИ: ПО ПРИСЪДА N3/31.01.2013г.
НОХД N142/2012 ГОДИНА
Подсъдимият
А.Ш.А. ***, е обвинен в това, че при условията на
продължавано престъпление за периода от неопределена дата през пролетта на
2011г. до 29.08.2011г., при една и съща обстановка, и
при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите ги деяния, извършил следните три деяния:
-
На неопределена дата през пролетта на 2011г. в
парцел за отглеждане на рози в м. „Гладника” в землището на гр.Бяла черква,
общ.Павликени се заканил с убийство на И.Б. *** и това заканване възбудило
основателен страх за осъществяването му у И.Ф.;
- На 24.08.2011 г. в парцел за отглеждане
на рози в м.”Гладника” в землището на гр.Бяла черква, общ.Павликени се заканил
с убийство на И.Б. *** и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването
му у И.Ф.,
- На 29.08.2011г. в парцел за
отглеждане на рози в м.”Гладника” в землището на гр.Бяла черква, общ.Павликени
да се е заканил с убийство на И.Б. *** и това заканване възбудило основателен
страх за осъществяването му у И.Ф..
ПРП е квалифицирала деянията като престъпление по чл.144,
ал.3, пр.1 вр. с ал.1 и вр. с чл.26 от НК.
Второто обвинение срещу А.Ш.А. е за това, че на 24.08.2011г. в
парцел за отглеждане на рози в м.”Гладника” в землището на гр.Бяла черква,
общ.Павликени се заканил с убийство на Л.К.Ч. ***, като: държал мотика и
прицелвайки се в главата му с острото на мотиката го ударил в областта на
дясната предмишница, както и с думите „Не ме плаши с полиция, ние ще Ви убием”,
и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му у Л.Ч..
ПРП квалифицира деянието като престъпление по чл.144,
ал.3, пр.1 вр. с ал.1 от НК.
Третото обвинение против А.Ш.А. е за това, че при условията на
продължавано престъпление за периода 29.08.2011г.
до неопределена дата няколко дни след 29.08.2011г.., при
една и съща обстановка, и при еднородност на вината, при което последващите
деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите
ги деяния, осъществил следните две деяния:
- На 29.08.2011г. в парцел за отглеждане на рози в м.”Гладника” в землището на
гр.Бяла черква, общ.Павликени се заканил с убийство на М.М.Х. *** и това
заканване възбудило основателен страх за осъществяването му у М.Х..
- На неопределена дата няколко дни след 29.08.2011г. в парцел за отглеждане на рози в м.”Гладника”
в землището на гр.Бяла черква, общ.Павликени се заканил с убийство на М.М.Х. ***
с думите „Момиче, гледай какво ти приказвам. Да знайш, че ще ликвидирам И.
и тебе” и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му у М.Х..
ПРП е квалифицирала деянията като престъпление по чл.144,
ал.3, пр.1 вр. с ал.1 и вр. с чл.26 от НК.
Четвъртото обвинение против А.Ш.А. е за това, че на неопределена
дата - няколко дни след
29.08.2011г. в парцел за отглеждане на рози в м.”Гладника” в землището на гр.Бяла черква, общ.Павликени подбуждал М.М.Х.
*** устно или писмено съзнателно да потвърди неистина или затаи истина пред съд
или друг надлежен орган на властта като свидетел против И.Б. ***.
ПРП квалифицира деянието като престъпление по чл.293, ал.1, във
вр. с чл.290 от НК.
Подсъдимият К.А. ***.Търново,
е обвинен в това че на 24.08.2011г. в парцел за отглеждане на
рози в м.”Гладника” в землището на гр.Бяла черква, общ Павликени се заканил с
убийство на Л.К.Ч., с думите ”Татко, убий го
бе”, „Убий го бе, татко, убий ги и двамата”,
като преди това посегнал да го удари с юмрук, ударил го в носа и го ритнал паднал на
земята, като това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му у
Л.Ч..
ПРП квалифицира деянието като престъпление по чл.144, ал.3,
предложение първо, във вр. с ал.1 от НК.
Второто обвинение против К.А.А. е за това, че при условията на продължавано престъпление, за периода от 24.08.2011г. до
29.08.2011г. при една и съща обстановка, и при
еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и
субективна страна продължение на
предшестващите, осъществил следното:
- На 24.08.2011г. в парцел за отглеждане на рози в м.”Гладника” в землището на
гр.Бяла черква, общ Павликени се заканил с убийство на И.Б. ***, с думите :”Татко, убий го, бе! Убий го бе, татко, убий ги и
двамата!” и като го нападнал с метална
тръба – ключ за хидрант в ръце, ударил го по главата и посегнал да го удари втори път
и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му у И.Ф..
- На 29.08.2011г. в парцел за
отглеждане на рози в м.”Гладника” в землището на гр.Бяла черква, общ Павликени
се заканил с убийство на И.Б. ***, като му указал, че ще извърши убийството с
пушка и това заканване
възбудило основателен страх за осъществяването му у И.Ф.,
ПРП квалифицира деянията като престъпление по чл.144, ал.3,
предложение първо, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.26 от НК.
Третото обвинение е против К.А.А. за това, че на 29.08.2011г. в
парцел за отглеждане на рози в м.”Гладника” в землището на гр.Бяла черква, общ
Павликени се заканил с убийство на М.М.Х. ***, като й указал, че ще извърши
убийството с пушка и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването
му у М.Х..
ПРП квалифицира деянието като престъпление по чл.144, ал.3,
предложение първо, във вр. с ал.1 от НК от НК.
В хода на съдебните прения РП-Павликени поддържа изцяло
повдигнатите обвинения, които счита за безспорно доказани. Пледира подсъдимите
да бъдат признати за виновни, като моли съдът да вземе предвид мотивите за
деянието – отстраняване на конкурент, създаване на пречки за работата му, както
и телесните повреди, с които са придружени заканите по отношение на двама от
пострадалите. Предлага на подс.А.А. да бъде наложено наказание по всяко едно от
обвинението по чл.144 НП и по обвинението по чл.293 НК около или под средния,
предвиден в закона размер, след което да бъде приложен чл.23, ал.1 от НК и
общото наказание бъзе отложено по реда на чл.66 от НК. По отношение на подс.К.А.
пледира за аналогични наказания по трите обвинения.
В наказателното производство са предявени
и допуснати за съвместно разглеждане граждански искове, предявени от пострадалите
И.Ф., Л.Ч. и М.М. срещу подсъдимите при условията на солидарност за сумите
съответно по 5000лв. за първите двама граждански ищци и 3000лв. за М.М., като
обезщетение за неимуществените вреди от процесните деяния, ведно със законната
лихва от датата на първото деяние до окончателното изплащане на сумата. Пострадалите
са конституирани като граждански ищци и частни обвинители в наказателното
производство.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители адв.М.
счита, че обвинението е доказано. Акцентира на установения по делото конфликт между подсъдимите и частния обвинител, който
доказва основателността заплахите да бъдат възприети като сериозни и като
такива за непосредствена опасност, имайки предвид, че отправянето им съчетано с
нанасяне на телесни повреди на заплашените лица. Моли съдът да наложи на
подсъдимите наказанията, предложени от ПРП, както и да уважи изцяло предявените
граждански искове, като счита претендираните обезщетения за определени по
справедливост по правилата на ЗЗД.
Гражданските ищци и частни обвинители поддържат становището на адв.М..
Подсъдимият А.А. не се признава за виновен, дава
обяснения по обвиненията и моли съдът да го оправдае.
Защитникът на подсъдимия А.А. - адв.И. пледира
подзащитният му да бъде оправдан, като излага доводи за несъставомерност е
деянието. Твърди, че обвинението неправилно квалифицира определени думи и
действия ката закана с убийство, вместо като подбудителство или опит за
убийство. Счита, че след като за същите инциденти между страните се е развило
друго наказателно производство – от частен характер, за причинени телесни
повреди, то следва да се приеме, че е бил налице умисъл само за тези деяния, но
не и за закана с убийство. Според защитника отправените думи „ще те убия” и „ще
ти отрежа главата” и др. не са били от естество
да възбудят страх у пострадалите, тъй като са употребени
не в прякото си значение, а като фразеологични изрази, както са добили и
гражданственост. С оглед постигнатата между страните спогодба в хода на
производството по НЧХД счита, че съдът следва да приеме отношенията им за
уредени. По гражданските искове,
защитата моли същите да бъдат отхвърлени.
Подс.К.А. не се признава за виновен по повдигнатите му
обвинения, не дава обяснения. Моли да бъде оправдан.
Защитникът
на подс.Кр.А. – адв.Й.Ц. моли съдът да отчете конфликтът между семействата на
подсъдимите и на двама от пострадалите и причината за него, която вменява във
вина на пострадалите. Счита, че са налице две групи противоречиви и
взаимноизключващи се доказателства, като тези на обвинението приема за неясни и
неубедителни. Възразява за неяснота на обвинителния акт. Моли подзащитният му
да бъде оправдан, а гражданските искове – отхвърлени.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са медицинска и
икономическа експертизи.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите са баща
и син, първият от които подс.А.А. е регистриран като ЕТ”Фаворит”
със седалище в гр.Бяла черква, общ.Павликени. Основната му търговска дейност е
свързанас производство на декоративни храсти, като за целите на поризводството
използвал имот – нива в м.”Гладника” в землището на гр.Бяла черва, намираща се
в близост да главния път – гр.Павликени-гр.Велико Търново след разклона за
гр.Бяла черква. В съседство аналогична производствена дейност развива
пострадалия И.Ф. – регистриран като ЕТ”Ф.”***, като имотите ползвани за
разсадници са съседни, разделени от черен път. Във връзки с възможността да се
ползва водоснабдително
съоръжение с вода за напояване от двамата производители помежду им
възникнал конфликт, породил различни съдебни и административни производства,
както и влошаване на личните им отношения.
През
м.март 2011г. св.И.Ф. възстановил част от напоителната инсталация с цел да може
да ползва водата за напояване – касае се за хидрант, тръба с диаметър около
80см.. Малко след възстановяване на хидранта – не неустановена дата през
пролетта на 2011г., св.Ф. се намирал в описания по-горе свой имот заедно със
св.М.М. и Болка П. – негови работнички, с които окопавали розите. Според
показанията на св.Ф. розите били цъфнали, което отнася събитието към м.май-юни
2011г. по същото време на мястото на възстановения хидрант св.Ф. забелязал
подс.А.А., К.А., братът на първия и две непознати момчета, които чупели тръбата
с чук и мотика. Св.Ф. повикал работничките да видят какво се случва и се обидил
на полицията. Подсъдимият А.А. започнал да отправя заплахи към Ф. с думите „Ти
никога няма да съществуваш на тази нива!.. Ще те убия, в затвора влизам … но ти
няма да оцелееш тук!”. Пристъпил и към физическа разправа като го блъснал в изкопания
за тръбата трап и го затискал там. Тази фактическа обстановка се установява от
подробните и непритворечиви показания на св.Ф. и М.Х., както и от показанията
на св.Б.П., дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281,
ал.4вр.с ал.1, т.1 от НПК, които са идентични с тези на първите двама
свидетели. Показанията на св.П. в с.з. бяха хаотични, на дават никаква
информация и очевидно са повлияни от факта, че към датата на депозирането им
пред съда лицето вече работи за подс.А.. Предвид тези обстоятелства, съдът не
кредитира показанията на св.П. от с.з. като достоверни. В подкрепа на разказа
на св.Ф. и Х. са и тези на св.В.Ф., която малко по-късно разговаряла с мъжа си
по телефона и разбрала от него за инцидента, след което минала през полицията и
придружила полицаите до нивата. Според конкретните показания на св.Ф. подс.А.
няколко дни преди това заплашвал да премахне крана, във връзка с което Флорови
депозирали жалби в полицията на 02.06 и 04.06.2011г., а конкретния инцидент с
разбирането на тръбата бил на 09.06.2011г.
Показанията
на св.Ф. освен, че изясниха датата на първото физическо спречкване и закани от
страна на подс.А., дадоха повод за събиране на нови писмени доказателства. От
представения по делото констативен протокол но ОСЗ гр.Павликени от 05.04.2011г.
е видно, че на тази дата по жалба на подс.А. и св.Фролов комисия е установила,
че на място полският път имот с №000393 не съществува, тъй като имотите от западната
му страна /три ниви, стопанисвани от подс.А./ са навлезли чрез изместване на
оградата частично на пътя, както и имотите от западната му страна –
стопанисвани от св.Ф. са навлезли в територията на пътя – налични са розови
насаждения. С изместването на оградата от запад/от подс.А./ подземното трасе на
напоителното съоръжение, което би следвало да върви по протежение западната
част на пътя и попаднало в негово владение./т.4 от протокола/. На около 0.80м.
от оградата на подс.А. е намерен изведен водопроводен хидрант с височина 0.60м.
На двамата е разпоредено да освободят завзетите площи, както и св.Ф. да
отстрани изведения хидрант и възстанови стария.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че на посочената дата през
пролетта на 2011г., която не е била установена към изготвяне на
обвинителния акт, но е дефинирана до период пролетта на 2011г., подс.А.А. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.144, ал.3, пр.1
- в
парцел за отглеждане на рози в м. „Гладника” в землището на гр.Бяла черква,
общ.Павликени се заканил с убийство на И.Б. *** и това заканване възбудило
основателен страх за осъществяването му у И.Ф.. Заканата е осъществена чрез устни заплахи и физическа
принуда – блъскане и затискане в изкоп, което е придало достоверност на
заканата и логично и възбудило основателен страх у заплашеното лице.
В
изпълнение на намеренията си са поддържа страх у св.Ф. и същият да не ползва
напоителното съоръжение подс.А. продължил със заплахите. След като на
14.05.2012г. „Напоителни системи”ЕАД уведомили св.Ф., че за неговия имот ще
бъде обезпечено независимо водовземане чрез възстановителни работи в шахтата на
водопровода, на 24.08.2011г. го информират, че е намерен вариант за водохващане
след централния спирателен кран, тъй като е невъзможно това да стане директно
от напорната тръба на „Напоителни системи”./писмата приети в с.з. на
31.01.2013г./. Причината за невъзможно друго свързване е изложена на обяснение
на ръководителя на направление „Водоподаване” в „Напоителни системи”ЕАД, клон
Среден Дунав – Х.Х. от 08.07.2011гл, според което хидранта със спирателен кран
е бил възстановен от св.Ф., разрушен от подс.А. /при първото деяние/ и не е възможно свързване към тръбопровода,
поради заграждането на терена над него от подс.А.А..
Изложеното
развитие на конфликта с водоснабдяването води до датата 24.08.2011год., когато св.Ф. – изпълнявайки указанията на
„Напоителни системи” наел св. И.С. да разкопае пръстта около главния хидрант на напоителния канал. Ф.
разполагал с разрешение от МЗХ
да се присъедини към тръбопровода и имал уговорка на следващия
ден да дойде специалист от дружеството, но бил поел за своя сметка изкопа. По
същото време в имота на Ф. се намирали той и св.Л. Ч. – негов зет, М.Ф. и Д.й.
– дъщери на Ф., съпругата му св.В.Ф. и работничката св.М. Х.. Всички се
работели на нивата по присаждане на розите и се намирали на 400-500м. от
мястото, гранично със подс.А., където копаел изкоп за връзка с напоителната
система св.С.. Около
13 часа св. Ф. забелязал, че около С. са се скупчили
хора и заедно със св.Л.Ч.
отишли да проверят какво става. Придвижили с мотопед, тип „скутер”,
не носели инструменти.
При
св.И. Т. заварили подс.А. и А., дъщерята
на подс.А. – св.К.,
и непознати младежи - св.Н. и Б..
Изкопът, който бил готов малко преди това и трябвало само да се разшири, била почти запълнена. Заривали го подс.А. и А. и св.Т.,
който бил принуден към това от подс.А. /показанията на св.С./. Подс.А. бил заплашил С., че ако не зарива ще го убият и заровят в ямата.
Св.Ф.
обяснил на подсъдимите че не могат да се месят и че той има разрешение за
изкопа, при което подс.А. започнал да хвърля по Ф. пръст с лопатата и заявил, че не
позволява нищо да се копае, както и че ако не се махне е убит,
след което блъснал Ф.
и той паднал в разкопаната
пръст. Междувременно на мястото пристигнали св.М.Ф.-Ч., Д.Й. и М.Х.,
които дошли пеша от нивата като видели, че Ф. и св.Ч. се
бавят. Те се включили в спора, като св.М.Ф.-Ч. попитала подс.А. защо хвърля
пръст по баща й. Неговата дъщеря – св.А.К.
реагирала на въпроса като хванала
Ч. за косата, блъснала я в намиращата се там оградна мрежа и започнала да я души,
като викала, че Флорови няма да поливат и че тук ще ги убият. Тъй като св.Ф. била бременна, нападението силно уплашило св.Ф. и Ч.,
коти се спуснали да я
освобождават, като Ф. застанал между двете и се опитвал да ги
разтърве. В
този момент се включил подс.А.,
който замахнал с лопата да удари Ф., а тако не успял опитал да го души, като го стиснал с една ръка за шията и същевременно
го захапал за лявата ръка. Ф. по думите му почувствал
силна болка, а от ръката му потекла кръв. Възползвайки се от ситуацията
подс.К.А. замахнал с метална Т-образна
тръба - „ключ” с 1.50–2.00м. дължина и ударил св.Ф. в дясното слепоочие, докато подс.А. го
държал и насърчавал сина си с думите „Убий го, убийго”. А. опитал да
нанесе втори удар с тръбата, но докато се замахвал св.Ф.
се навел и ударът
бил поет от подс. А.,
при което и двамата с Ф. били в кръв и околните не разбрали чия е. Подсъдимите
не се отказали, като А.
нанесъл удар с крак на Ф., съборил го на земята и
скочил отгоре му, докато подс.А. му крещял
"Убий го бе, татко!" и отново замахнал с тръбата към главата на
тъжителя, но последния успял да си извърти главата на ляво и ударът попаднал в
лявата му тилна област. Последвал и удар с юмрук зад лявото ухо, отново от А., което сломило съпротивата на Ф..
По
същото време св.Ч. се списнал да
помогне на тъста си и изблъска
нападателите, но привлякъл върху себе си агресията на подс.А., който му нанесъл многобройни удари с юмруци, съборил го на земята сред розите и продължил да го рита в гърба и по ръцете. А.
също бил окуражаван от баща си с викове „Бий го, убий го” и „настигни го и го
убий”, когато св.Ч. успал да се отскубне и побягнал. Бил застигнат от двамата
подсъдими е пак съборен на земята, като подс.А. замахнал към главата му тъпото на мотика замахнал и успял да го
удари в областта на тила. Последвал и втори замах, този път с острата част на
мотиката към главата на Ч., но той успял да се
предпази - вдигнал дясната си ръка пред лицето и така ударът попаднал в ръката
му и причинил дълбока рана с кръвотечение. Подс.А. хвърлил
мотиката и ритнал Ч. в дясното рамо. През цялото време, докато
бил на земята св.Ч. чувал „Убий го, Убий го”и бил силно уплашен и разтреперан.
Двамата подсъдими заплашвали св.Ф. и Ч., че до 24 часа семейството им ще бъде
унищожено, че ще ги убият и премахнат. Подс.А. казал „ще ви убием и закопаем
цялото семейство” към Ф., а на св.Ч., че ще умре до 24 часа. Последната закана
била повторена няколко пъти и от подс.А. към св.Ч. с думите „Ще умреш”.
Към
края на разпрата на място пристигнала
и св.Ф. и
повиканите от нея охранители от охранителна
фирма Делта гард. Св.М. опитал да я спре насилието и лично
възприел част от заканите към Ч. и Ф.. Малко по-късно пристигнали и служители на
полицията.
За
да приеме за установена описаната фактическа обстановка съдът се основава както
на събраните пряко в с.з. гласни доказателства, така и материалите по НЧХД
№494/2011г. по описа на ПРС, при въззивното разглеждане на което страните са постигнали
спогодба. С нейното постигане подс.А. и А. признават извършването на
инкриминираните деяния – телесните повреди на св.Ф. и Ч. при инцидента на
24.08.2011г. Тези фактически положения се подкрепят и от писмените
доказателства- -медицински удостоверения и от заключението на СМЕ, според което
на И.Ф. са причинени
кръвонасядане и отток в дясната слепоочна област над дясната ушна мида,
разкъсно контузна рана с отток на меките тъкани около нея на лява мишница
кръвонасядане и отток в тилната част на главата, главоболие и палпаторна болка
в увредените зони на тялото и главата, които по време и начин отговарят да са
получени при удари с твърд тъп предмет с овална форма, съответно твърд тъп
предмет със заоблени ръбове, разкъсно-контузната рана на лявата мишница от
локално действие на човешки зъби – захапване, ухапване изключват друг начин и
механизъм на получаване. ВЛ дава заключение, че увредите, получени от Ф. са
довели до промяна на клиничното му здраве, проявена като временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание по време на
възстановителния период от около 20 дни. На Л.Ч. са причинени: контузия на меките тъкани на дясната раменна става и
на дясната предмишница, натъртване на меките тъкани на гръдния кош /по гърба/,
разкъсно контузна рана на дясната предмишница, клинични данни за частична лезия
/разкъсване на отделни мускулни влакна, изграждащи дясното рамо/, отток и болезненост
при движение на дясната раменна става, главоболие и световъртеж, които по време
и начин отговарят да са получени при удари с овална форма, съответно твърд тъп
предмет със заоблени ръбове и предмет с режещ ръб, какъвто има и металната част
на мотиката и изключват друг начин и механизъм на получаване. ВЛ дава заключение,
че увредите, получени от Ч. са довели до промяна на клиничното му здраве,
проявена като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено
с болка и страдание по време на възстановителния период от около 20-25 дни.
От гласните доказателства по настоящото
дело се откроиха две групи
свидетели – на обвинението и на защитата. Втората група свидетели се ссътои от
лица изцяло от семейния и приятелски кръг на подсъдимите. Техните показания
относно инцидента на 24.08.2011г. се опровергават от показанията на свидетелите
от семейството на пострадалите, както и от показанията на незаинтересованите
свидетели – Св.С. и М. и не па последно място от заключението на СМЕ, тъй като
констатираните увреждания на св.Ф. и Ч. не биха могли да бъдат причинени по
твърдения от тези свидетели и от подс.А. начин. С оглед така изложеното съдът
кредитира изцяло показанията на първата група свидетели, вкл. на пострадалите.
С
така установените действия от страна на подъсдимите всеки от тях поотделно е
осъществил престъпния състав на чл.144, ал.3 от НК – закана с убийство по
отношение и на двамата пострадали – св.Ф. и св.Ч., като всеки от подсъдимите е
осъществил две деяния при условията на реална съвкупност. По отношение на св.Ф.
са отправени конкретни словесни закани с убийство на него и на семейството му
от страна на А., придружени с телесни повреди, а от страна на А. заканата е
осъществена предимно чрез действия – удари и замахвания към жизненоважни
органи, придружено с устни заплахи. По отношение на св.Ч. подс.А. е осъществил
престъплението като го залашил с думи „Ние ще ви убием” и действия – прицелвал
се в главата му с острието на мотика, а подс.А. като го удрял с юмрук и го
ритал, посягал да му нанася удари, придружено с устни заплахи, че до 24 часа ще
е мъртъв. Съдът намира, че от обективна
старна е невъзможно деяние като процесното да бъде осъществено чрез подканване
на друго лице да умъртви пострадалия.
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР №53-89-ОСНК/
престъплението
по чл. 144, ал. 3 от НК - закана с
убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК - закана с
престъпление. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице,
която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и
че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха, като не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание,
че заканата би могла да се осъществи. Всички тези обстоятелства следва да се
преценяват каквито са били по време на извършване на деянието. Не се изисква в
момента на заканата у извършителя да
има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал, с годно средство и при условия, при които
резултатът реално да може да настъпи. В този смисъл както от обективна, така и
от субективна страна двата престъпни състава са достатъчно различни, за да има
спор кой от двата е осъществен. Съдът намира, че в настоящия случай подсъдимите
от обективна страна са отправили словесни закани с убийство към пострадалите,
без да са действали в посока умиртвяването им. Нанесените многобройни леки
телесни повреди са допринесли за засилване сериозността на заканите и
възприеването им като непосредствено опасност за живота на тях и семействата
им. От субективна страна това е била и целта на извършителите, които са имали
реалната възможност да нанесат по-тежки телесни увреди или да причинят смърт,
но очевидно не са го целели. С поведението си на словесна и физическа агресия
те са целели еденствено до такава степен да уплашат пострадалите, че те да не
смеят да доближават имота им или напоителните съоръжения. Тази субективна
страна на деянията покрива състава на престъпление по чл.144, ал.3 НК, както
правилно са квалифицирани от обвинението.
Съдът
счита за неоснователни доводите на защитата, че с отправените закани не е осъществен
вторият елемент от обективна
страна, който следва да е кумулативно изпълнен, а именно горните закани за
убийство да са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им. Мотивите на съда за да приеме, че този елемент е налице са
на първо място обстоятелставта, при които са били отправени тези закани. Межди
подсъдимите и пострадалите не само е имало физически допир или заплаха с
нападение, а са нанесени телесни увреди при продължителен побой. Всички
действия на подсъдимите сочат на поведение на хора, които са в състояние да
изпълнят заканите и ги отпряват сериозно.
От субективна страна съдът
счита, че са на лице признаците на престъплението по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК за деянията и на двамата подсъдими по отношение на всеки то пострадалите. Те
са съзнавали съдържанието на заканите и че отправяйки ги къв Ф. и Ч., те биха могли да
бъдат възприети от заплашените като действителна заплаха, т.е.налице е интелектуалният
елемент от субективна страна на престъплението. Според съда е на лице и волевия
момент на престъплението, а именно че подсъдимите са отправили заканите с
убийство по отношение на пострадалите с цел те да бъде възприета от тях да
предизвикат страх от евентуално им осъществяване. Следва да се отбележи, че подс.А.
е действал в този случай в продължение на поведението си при първото обсъдено
деяние от м.юни 2011г.
Третият инцидент между
страните се развива няколок дни по-късно – на 29.08.2011г., когато в същия
разсадник на св.Ф. в м.”Гладника” той и
св.М.Х. подготвяли калеми. Св.Ф. ги режел, а св.Х. ги почисвала на около
десет метра от него - в края на нивата, в близост до главния път. Докато
работели на пътя, в близост до св.Х. спрял амтомобил-пикап, от който слезли
двамат подсъдими. Те попитали св.Х. какво прави тами като не им отговорила я
заплашили, че няма работа на това място и ако още стои там ще убие нея и
Флорови./думи на подс.А./. Подс.А. от своя страна подсилил заканата като
заявил, че ще вземе пушката от колата и всички ще ги изгърми. В близост се
намирали само св.Х. и св.Ф., а другите работници били далеч. Св.Х. не може да
потвърди дали св.Ф. лично е възприел заканите. От показанията й се установява,
че тя е била заплашена лично, уплашила се е за живота си, като е възприела и
закани с убийство по отношение на Ф.. Последният не възпроизвежда в показанията
си конкретни закани към него, които да е въприел в този случай, а само разговор
между подсъдимите -подканяна да се
извади пушката и да се стреля.
Предвид изложеното съдът
намира, че при случая на 29.08.2011г. двамата подсъдими поотделно са
осъществили от субективна и обективна страна престъпния състав на чл.144, ал.3
вр. с ал.1 от НК, като са отправили закани с убийство към св.М.Х.. Не се доказа
отправените към св.Ф. закани, поради което по това обвинение подсъдимите следва
да бъдат оправдани.
Поредният инцидент се развива четири-пет дни след
29.08.2011г. в нивата на св.Ф. в м.”Гладника”. Отново св.Х. чистела калеми под
сянката на дърво край нивата, в близост до пътя и до имота на подс.А.. Докато
работела към нея се приближил подс.Алием, който застанал от неговата страна на
телената ограда и я заговорил. Предложил да й даде 50лв. ако не работи вече за
св.Ф. и свидетелства против него. Тъй като тя не реагирала, той я заплашил да
винимава какво говори, както и че ще я ликвидира. Заявил, че ще ликвидира и св.Ф..
Х. много се уплашила, разказала на работодателя си за случката и напуснала
работа, тъй като се страхувала за живота си, поради зачестилите закани от
страна на подсъдимите. Към датата на последния й разговор с подс.А.Х. вече била
разпитана в полицията по повод инцидента на 24.08. и 29.08.2011г., но в рамките
на проверка.
С горното деяние подс.А. отново осъществил състава на
престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна.
Повдигнато
е и обвинение за престъпление по чл.293, ал., вр. с чл.290, ал.1 от НК –
подбуждане към лъжесвидетелстване на М.М.Х.. Към датата на разговора между
подъсдимия и Х. тя не е имала качеството свидетел по никакво съдебно или
досъдебно производство, но тово не е необходимо, за да е осъществено
престъплението, както не е необходимо и лицето да е дало впоследствие показания,
тъй като престъплението е на просто извършване. Липсва обаче каквато и да било
конкретика в думите на подс.А. – кои обстоятелства лицето да премълчи или какво
невярно да зяави пред съответния орган, за да е изпълнен от обективна страна
този престъпен състав. Налице е предложени за имотна облага, но срещу неясен
ангажимант, вероятно който би се изяснил, ако Х. бе реагирала и проявила
интерес. Обвинението е базироно на интерпретациите на св.Х. и това как тя е
възприела като смисъл думите на подс.А., но той е казал само „да бъдеш против И.Ф.”
– израз, на който може да се придаде и друго значение, също споменато от
свидетелката – да напусне работата си при Ф.. В този смисъл обвинението за
престъпление по чл.293,ал.1 от НК е недоказано и подс.А. следва да бъде
оправдан.
Всички
приети за доказани от съда престъпление са осъществени при форма на вината пряк
учисъл, като и двамата подъсдими са съзнавали обществената опасност на
действията си и са целели възУждането на основателен страх у потърпевшите.
Отегчаващи
вината обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими – некритично отношение
към извършеното.
Смекчаващи
вината обстоятелства – подобрени отношения с пострадалите и постигане на
спогодба в хода на НЧХД относно нанесените им телесни повреди, липса на
предходни осъждания и противообществени прояви.
Обществената опасност на деянията е сравнително висока,
предвид факта, че се касае за продължавано престъпление по отношение на двама
от пострадалите – св.Ф. и св.Х., както и поради интензитета на заканите.
Обществената опасност и на двамата подсъдими не е висока,
предвид липсата на трайно утвърдени престъпни навици, провокиране на
процеснияте деяния изцало от личния и имотен спор с пострадалите.
Причини за извършване на деянията –
незачитане на личността и достойнството на другите, незачитане на установения
правов ред.
При
така изложените обстоятелства на подсъдимия А.А. следва да бъдат наложени следните наказания:
- По първото обвинение - за това че при условията на
продължавано престъпление за периода от неопределена дата през пролетта на
2011г./установена по делото
09.06.2011г./ до 29.08.2011г., при една и съща обстановка,
и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите ги деяния, извършил
следните две деяния:
--На
неопределена дата през пролетта на 2011г. в
парцел за отглеждане на рози в м. „Гладника” в землището на гр.Бяла черква,
общ.Павликени се заканил с убийство на И.Б. *** и това заканване възбудило
основателен страх за осъществяването му у И.Ф.;
--На 24.08.2011 г. в парцел за отглеждане на рози в
м.”Гладника” в землището на гр.Бяла черква, общ.Павликени се заканил с убийство
на И.Б. *** и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му
у И.Ф.,
на подс.А. следва да бъде наложено наказание на основание
чл.144, ал.3, предл.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 от НК и чл.36 и 54 от НК под средния, предвиден в закона размер – лишаване
от совбода за срок от шест месеца, като бъде опрадан за трето от групата деяния
– на 29.08.2011г.
- По второто
обвинение – че на 24.08.2011г. в парцел за отглеждане на рози в м.”Гладника”
в землището на гр.Бяла черква, общ.Павликени се заканил с убийство на Л.К.Ч. *** на подс.А.А. следва да бъде наложено наказание на основание
чл.144, ал.3, предл.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 от НК и
чл.36 и 54 лишаване от свобода за срок
от шест месеца – под средния, предвиден в закона размер.
- По третото
обвинение, за това, че при условията на продължавано престъпление за
периода от неопределена дата през пролетта на 2011г. до
29.08.2011г., при една и съща обстановка, и при еднородност на вината, при
което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите ги деяния, осъществил следните две деяния:
--На 29.08.2011 г. в парцел за отглеждане на рози в м.”Гладника” в землището на
гр.Бяла черква, общ.Павликени се заканил с убийство на М.М.Х. и това заканване
възбудило основателен страх за осъществяването му у лицето и
--На неопределена дата няколко дни след 29.08.2011г. в парцел за отглеждане на рози в м.”Гладника”
в землището на гр.Бяла черква, общ.Павликени се заканил с убийство на М.М.Х. и
това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му у М.Х.,
на подс.А.А. следва да бъде наложено наказание на основание
чл.144, ал.3, предл.1, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.26 от НК
и чл.36 и 54 от НК при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, към минималния, предвиден в закона размер –
лишаване от свобода за срок от три месеца.
Така наложените на подс.А. три наказания следва да бъдат
групирани, тъй като са налице предпоставките на чл..23, ал.1
от НК,
като бъде определено за изтърпяване най-тежкото от тях – ЛС за срок шест
месеца.
Подс.А. е неосъждан, няма данни за други противообществени
прояви, поради което съдът намира, че изтърпяване на наказанито при условията
на чл.66 от НК ще му въздейства възпитателно и възпиращо и ще постигне целите
на личната и генерална превенция. Като подходящ изпитателен срок съдът
отпредела три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на подс.К.А. следва да бъдат наложени
следните наказания:
-По първото обвинение, за това че на 24.08.2011г. в парцел за отглеждане на рози в м.”Гладника” в землището на
гр.Бяла черква се заканил с убийство на Л.К.Ч. на основание чл.144, ал.3, предл.1, във вр. с ал.1 от НК и чл.36 и 54 следва да бу бъде наложено наказание под средния,
предвиден в закона размер – лишаване от свобода за срок от шест месеца, като
бъде оправдан на осн.чл.304 НПК да е осъществил тове престъпление и чрез думите ”Татко, убий го бе”, „Убий го бе,
татко, убий ги и двамата”.
-По второто обвинение – за това, че при условията на
продължавано престъпление, за периода от
24.08.2011г. до 29.08.2011г. при
една и съща обстановка, и при еднородност на вината, при което последващите
деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, осъществил следното:
--на 24.08.2011г. в
парцел за отглеждане на рози в м.”Гладника” в землището на гр.Бяла черква се
заканил с убийство на И.Б.Ф. чрез фактически
действия - като го нападнал с метална тръба/ключ за хидрант,
ударил го по главата и посегнал да го удари повторно и това заканване
възбудило основателен страх за осъществяването му у Ф., като следва да бъде оправдан за това да е осъществил престъплението и чрез думите :”Татко, убий го,
бе! Убий го бе, татко, убий ги и двамата!”.
--на 29.08.2011г. на
същото място се заканил с убийство на същото
лице с думи, като му указал, че ще извърши убийството с пушка и това
заканване възбудило основателен страх за
осъществяването му у Ф.,
На подс.А. следва да бъде наложено наказание на основание чл.144, ал.3, предл.1, във вр. с ал.1 от НК, във
вр. с чл.26 от НК
и чл.36 и 54 от НК под средния,
предвиден в закона размер – лишаване от свобода за срок от шест месеца.
-По третото обвинение, за това, че на 29.08.2011г. на същото място се заканил с убийство на М.М.Х. ***, като й
указал, че ще извърши убийството с пушка и това заканване възбудило основателен страх за
осъществяването му у лицето, на
основание чл.144, ал.3, предл.1, във вр. с ал.1 от НК и
чл.36 и 54 от НК следва да му бъде наложено
наказание към минималния, предвиден в закона размер – лишаване от свобода за
срок от три месеца.
Така наложените на подс.А. три наказания следва да бъдат
групирани, тъй като са налице предпоставките на чл..23, ал.1
от НК,
като бъде определено за изтърпяване най-тежкото от тях – ЛС за срок шест
месеца.
Подс.А. е неосъждан, няма данни за други
противообществени прояви, поради което съдът намира, че изтърпяване на
наказанито при условията на чл.66 от НК ще му въздейства възпитателно и
възпиращо и ще постигне целите на личната и генерална превенция. Като подходящ
изпитателен срок съдът отпредела три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
По
отношение на предявените граждански искове:
Тримата
пострадали са предявили грждански претенции за заплащане на обезщетение за
претърпените от деянието неимуществени вреди, както следва: И.Ф. в размер на
5000лв., Л.Ч. в размер на 5000лв. и М.Х. в размер на 3000лв. Исковете са
предявени солидарно срещу двамата подсъдими, което съдът намира за допустимо,
независимо от факта, че на същите са повдигнати обвинения за осъществяване на
самостоятелна престъпна дейност. Дали престъпленията са осъществени в съучастие
или не е въпрос, поставен на преценката на прокурора при повдигане на
обвинението и за да е налице то, следва да има общност на действията не само от
обективна страна, но и като субективно отношение и решение. Такова в настоящия
процес не се твърдеше от обвинението и не бе установено. Това обаче не е пречка
при общ престъпен резултат пострадалите да търсят солидарно обезщетение от
извършителите.
Предявените
искове са процесуално допустими, а разгледани по същество са частично
основателни. Неимуществени вреди от процесните деяния безспорно са настъпили,
тъй като те са насочени пряко към личността на пострадалите, засегнали са
тяхната емоционална стабилност, предизвикали са страх, както към момента на
отправяне на заканите, така и за пордължителен периокд след това. Съгласно
критериите за определяне на обезщетението по справедливост, съдът намира, че претърпените
вреди могат да бъдат компенисари със сумата от 2000лв. Следва да се има
предвид, че тук се обсъждат само вредите от отправените закани, които са
свързани с причинените страх и безпокойство, но не и тези, резултат от
причинените по същото времи телесни повреди, които са били обезщетени в рамките
на друго наказателно производство. По отношение искът, предявен от Л.Ч., спрямо
който само на една от процесните дати са отправяни закани, обезщетението следва
да бъде в размер на 1500лв. Претенцията на М.Х. следва да бъде уважена до
размер от 800лв., предвид обстоятелството, че спрямо нея заканите са били
„страничен ефект” при конфликта на подсъдимите с Флорови, поради което не са
толкова интензивни и сериозни. До предявения размер исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото подсъдимите следва да заплатят по
равно направените по делото разниски за експертизи – всеки по 187.50лв., както
и държавна такса мърху уважения размер на гражданските искове – всеки по 86лв.,
вносими по сметка на РС Павилкени.
По изложените съображения съдът постанови настоящата си
присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Н.Я.