№ 325
гр. Варна, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.ов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Николай Св. С.ов Въззивно гражданско дело
№ 20233100500391 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.28, ал.6 от ЗЗДт.
Образувано е по две въззивни жалби: 1/ на детето Ж. А. Д., с
ЕГН**********, чрез особения му представител по ЗПП; 2/ на родителите А.
Н. Д.,ЕГН********** и Р. Р. А., ЕГН**********, срещу Решение
№3984/15.12.2022г. по гр. д. №8711/2022г. на ВРС,48-ми състав, с което по
подадена молба от ДСП – Варна е настанено детето Ж. А. Д. в Дом за
медико-социални грижи гр.Варна, ****** 2, за срок от три месеца от
постановяване на съдебното решение.
В жалбата на Ж. А. Д. се твърди, че обжалваното решение неправилно и
не в интерес на детето. Основанието по чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДт е недоказано в
случая. Към момента детето е в добро съС.ие, като нуждите му от лекарства,
кинезитерапия и режим на живот могат да бъдат задоволявани в домашни
условия при посещаване на специалисти. Родителите са подобрили и
битовите условия в дома си и са с пълна готовност и решимост да поемат
грижите за дъщеря си, която повече от две години вече живее в домове, с
което лишена от родителска грижа и обич. Дори намаленият срок от три
месеца не кореспондира със смисъла и с духа на закона и интересите на
детето, съобразно доказателствата. Моли се за отмяна на решението на ВРС и
отхвърляне на молбата по ЗЗДт за настаняване на детето извън семейството,
1
като в о.с.з. искането до съда се поддържа.
Родителите не са подали отговор на тази жалба.
В жалбата на А. Д. и Р. А. се твърди, че обжалваното решение очевидно
неправилно, при неправилна преценка на доказателствата и не е в интерес на
детето. С него се извършва нарушение на чл.8 от ЕКПЧ. Не е имало съгласие
от родителите за актуалната мярка по ЗЗДт. Родителите са изпълнили
предходни препоръки на органа по закрила на детето, подобрили са битовите
условия в дома си, осигурили са личен лекар на детето, имат помощ от
близки, имат и доходи от труд и най-вече имат пълна готовност и решимост
да поемат грижите за дъщеря си, която повече от две години живее в домове,
лишена от родителска грижа, обич и ежедневно внимание. Към момента
детето е в добро съС.ие, като нуждите му от лекарства, кинезитерапия и
режим на живот могат да бъдат задоволявани в домашни условия при
посещаване на специалисти. Освен това според пар.36, ал.1 от ПЗР на ЗСУ
сегашните домове за медико-социални грижи на деца, лишени от родителска
грижа, се закриват до 31.12.2022г. с план за извеждане от домовете, което
показва нуждата от по-добри мерки спрямо такива деца, каквато в случая е
реинтеграцията на детето при родителите му. Моли се за отмяна на
решението на ВРС и отхвърляне на молбата по ЗЗДт за настаняване на детето
извън семейството. В о.с.з. искането до съда се поддържа.
Детето, чрез особен представеител, не е подало отговор на тази жалба.
Отговор и на двете жалби е подаден от ДСП – Варна. С него жалбите се
оспорват и се считат за необосновани, докато решението на ВРС се счита за
законосъобразно, обосновано и в интерес на детето. Твърди се, че действията
на особения представител и преупълномощения от него адвокат по делото не
показват съпричастност към детето и историята му, до степен на
противоречие на интересите между представляван и представител, за което
излага доводи. По отношение на родителите ДСП признава, че имат желание
и готовност да се грижат за дъщеря си, както и че са изпълнили някои от
изискванията за това, с оглед на което в плана за детето е заложена
реинтеграция, но че в интерес на детето е тя да стане внимателно и поетано,
като се отчитат реалните резултати от действията на органа по закрила през
последните две години. Заедно с това родителите не са посочили как реално
ще задоволяват специфичните нужди на дъщеря им. Категорично се оспорва
свързването на държавната реформа по отношение на грижите за децата по
принцип, с конкретния случай. Моли се за потвърждаване на решението на
ВРС. В о.с.з. искането до съда се поддържа.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по подадена от ДСП – Варна
2
молба с правно основание чл.28 от ЗЗДт вр. чл.25 ал.1, т.3 вр. чл.26 от ЗЗДт за
настаняване на детето Ж. А. Д., ЕГН**********, в Дом за медико –
социални грижи за деца в гр.Варна, кв. Виница, ул. „Овеч” №2, за срок от пет
месеца, след изменение в о.с.з., от решението на ВРС.
В молбата се твърди, че детето е родено на ********** като неговите
родители са Р. Р. А. и А. Н. Д.. Произходът по бащина линия е установен по-
късно след раждането.
Твърди се също, че скоро след раждането момичето е постъпило в лошо
здравословно съС.ие в болнично заведение в гр. Бургас. След прегледи и
изследвания са били открити сериозни увреждания на здравето му: сърдечни
заболявания, „атрезия и стеноза на ануса с фистула“ и други придружаващи.
В резултат на последвало лечение, вкл. оперативно, детето било
стабилизирано, но съС.ието му изисквало поС.ен лекарски контрол.
С оглед здравословното съС.ие на детето и невъзможността да бъде
адекватно обгрижвано в семейна среда с Решение от 26.10.2020г. момичето е
било настанено в Дом за медико-социални грижи в гр. Бургас, а с Решение от
17.05.2021г. е било настанено в Дом за медико-социални грижи е гр.Варна,
****** 2, за една година от влизане в сила на решението - до 02.06.2022г.
След изтичане на срока мярката е била продължена по административен ред.
Понастоящем се твърди, че поради нуждата от поС.ни и специални
медицински грижи и липсата на битови условия и знания и умения у
родителите да го обгрижват по подходящ начин, настаняването в сочения дом
за медико – социални грижи е подходящата за детето мярка, която се моли да
се одобри.
В о.с.з. се поддържа нуждата от период от пет месеца за довършването
на започналия процес по реинтеграция на детето в семейството.
В съдебно заседание преупълномощеният от назначения от съда особен
представител на детето изразява становище за неоснователност на молбата, с
оглед доброто съС.ие на детето в момента и възможностите на родителите да
отглеждат детето си в домашна среда, за което излага аргументи. Моли за
отхвърляне на молбата за продължаване на мярката по ЗЗДт.
В съдебно заседание родителите на детето оспорват молбата. Твърдят,
че в момента работят, имат подходящи битови условия, желание, възможност
и готовност да отглеждат детето си в домашна среда, а съС.ието на момичето
позволява това. Оспорват продължаването на мярката извън семейството да е
в интерес на детето, за което излагат аргументи. Сочат и че предвиждането да
бъдат закрити сегашните домове за медико-социални грижи на деца, лишени
от родителски грижи, което показва нуждата от по-добри мерки такива
деца.Молят за отхвърляне на молбата за продължаване на мярката по ЗЗДт.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
3
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетото удостоверение за раждане, детето Ж. Д. е родено на
********** като неговите родители са Р. Р. А. и А. Н. Д..
Видно от приложения препис на съдебен акт, с Решение от 26.10.2020г.
по гр. д. №5573/2020г. на БРС, детето Ж. Д. е настанено в Дом за медико-
социални грижи в гр. Бургас за срок от две години, поради установените от
съда сериозни увреждания на здравето му: сърдечни заболявания, „атрезия и
стеноза на ануса с фистула“ и други придружаващи, както и липса на битови
и материални условия и на качества и способности на родителите за
отглеждане на момичето в семейна среда. Решението не е било оспорено от
родителите.
Видно от приложения препис на съдебен акт, с Решение от 17.05.2021г.
по гр. д. №736/2021г. на ВРС, 26-ти състав, детето Ж. Д. е настанено в Дом за
медико-социални грижи в гр. Варна за срок от една година, поради
установените от съда сериозни увреждания на здравето му: сърдечни
заболявания, „атрезия и стеноза на ануса с фистула“ и други придружаващи;
актуалното съС.ие на детето към 2021г., изискващо квалифицирани грижи и
медицински контрол; и липсата на битови и материални условия и на
качества и способности на родителите за отглеждане на момичето в
семейството. И това решение не е било оспорено от родителите, а срокът
намярката е изтекъл на 02.06.2022г.
С приложена заповед от 03.06.2022г. на Директора на ДСП – Варна е
продължена предходната мярка до произнасяне на съда по реда на чл.28 от
ЗЗДт. И тази заповед не е била обжалвана от родителите по АПК. Заповедта е
базирана и на социален доклад от 02.06.2022г., съдържащ заключение, че към
този момент съС.ието на детето се е подобрило, но все още изисква грижи и
медицински контрол.
В представения план за действие спрямо детето, изготвен на
07.07.2022г. от ДСП – Варна, са заложени планът и стъпките към целта –
реинтеграция на момичето в биологичното му семейство.
В представената индивидуална оценка на потребностите на момичето от
29.08.2022г., изготвен мултидисциплинарен екип при Дом за медико –
социални грижи за деца – гр. Варна, подробно е описано здравословното
съС.ие на детето от приемането му, извършените медицински прегледи и
консултации, специфичните му потребности и актуалното му съС.ие.
Заключението е, че детето би могло да се отглежда в домашна обстановка, но
само ако: редовно се проследява от педиатър, детски кардиолог и невролог;
следят се хемоглобин, желязо и Т.ЖСК; приема редовно всички изписани
медикаменти; и се провежда поС.на кинезитерапия.
От представените трудов договор и заповед за назначаване се изяснява,
че за лятото на 2022г. майката Р. А. е била трудово ангажирана за изпълнение
на сезонна работа.
От представените трудов договор и заповед за назначаване се изяснява,
че за лятото на 2022г. бащата А. Д. е бил трудово ангажиран за изпълнение на
сезонна работа.
4
В писмо от 03.11.2022г. от ЦОП – Поморие е посочено, че опитите да се
посети жилището на Р. А. и А. Д. през м.10.2022г. е било обяснено на
служителите, че родителите отказват да ползват социални услуги, а на
28.10.2022г. бащата отправил и заплахи към специалиста при ЦОП.
В писмо от 16.11.2022г. от Директора на ДСП – Поморие е посочено, че
по препоръка на адвоката им родителите на момичето са отказали да подадат
документи за ползване на социална услуга.
В депозирания социален доклад на ДСП са застъпени констатациите на
компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, отразени в
сезиралата съда молба. При извършено актуално социално проучване от ДСП
– Поморие по местоживеенето на родителите е констатирано, че родителите
все още не разполагат с необходимите условия, капацитет и възможности да
отглеждат детето Ж. в семейна среда, с оглед здравословното съС.ие на
детето в миналото и към момента.
Пред ВОС е прието становище от Директора на ДМСГД – Варна от дата
27.02.2023г. е посочено актуалното съС.ие на детето след оперативните му
интервенции и медицински терапии във времето. В момента Ж. не може да
ходи самостоятелно; изостава в нервно-прихическото й развитие; изговаря
само срички; не игае с предмети и деца. Същевременно на три дати през м.12.
2022г. бащата е поискал съдействие за издаването на задграничен паспорт на
детето; на три дати през м.01.2023г. е поискал снимки на детето; и на две дати
през м.02.2023г. е поискал справка за имунизациите на момичето.
Представени с писмени бележки доказателства са недопустими.
По искане на родителите е разпитан св. В.А., чичо на майката Р. А.,
поразанията на който се ценят корективно по чл.172 ГПК. От тях се изяснява,
че свидетелят е съсед на семейството на родителите на Ж.. В момента в
семейството се отглеждат три деца, които посещават училище или детска
градина и са добре облечени. Бащата работи, а майката е основно при децата.
Къщата, в която живеят, е от две обзаведени стаи, отделно имат баня и
тоалетна, като последната е извън самата къща.
Показанията на св. Ж. Н.а съдът цени като непосредствени,
последователни и обективни за здравословното съС.ие на детето Ж. във
времето. От тях се потвърждават медицинските данни, че момичето е било
родено недоносено. На седеммесечна възраст е постъпило в дома във Варна
без гълтателен и сукателен рефлекс, с оглед вродени малформации. Изцяло се
хранело и се оводнявало с назогастрална сонда. Изоставащо в развитието си,
на базата на малформативния синдром, с който е било родено детето. Едната
от малформациите била на гастроинтесциналния тракт и била оперативно
отстранена в Пловдивската университетска болница. Друго заболяване било
междупредсърден (междукамерен) дефект, съчетано с проблем в белодробна
артерия, терапията на които била медикаментозна с непрекъснато наблюдение
от специалисти. За сърдечно-съдовите деформации детето било прието на два
пъти в болница, вторият път от 27.04.21г. до 29.04.21г., когато били
направени кардиологични и инвазивни изследвания. С времето момичтено
преминало на периодични консултации с висококвалифицирани специалисти.
5
Сърцето сега е здраво, но евентуално остро заболяване, дори респираторно,
може да доведе до усложнения, защото дете с вродена сърдечна
малформация, по-лесно може да развие бактериален ендокардит на сърцето.
Към момента детео спокойно си живее в среда с други деца и не се разболява
често. Провежда профилактика с витамин Д, мултивитаминна и
имуностимулираща терапия. От назогастрална сонда детето отдавна е
преминало на хранене с лъжица. Но храненето следва да бъде задължително
адекватно – изцяло на силно пасирана храна, тъй като се дави дори от малки
късчета храна. Детето в момента е с добър апетит, като е захранено с
подхоящи за възрастта и съС.ието му храни. Имунизирано без проява на
алергии. Момичето обаче е с ментален дефицит и така ще си остане занапред,
най-вероятно база недоносеност и вродени малформации. Разбира почти
всичко, но не може да говори, говори откъслечни срички или откъслечни
думички. Може да контактува добре с възрастен, заиграва се само с отделни
играчки. Вече е проходило, добре седи, добре ходи, когато се държи. Не може
да ходи самостоятелно все още и затова провежда активна кинезитерапия. Тя
се провежда четири пъти седмично, с кинезитерапевт и времетраене е около
час, като се ползва специална проходилка. Терапията следва да продължава
трайно и стриктно, за да може след време детето да проходи само. В момента
Ж. е в добро общо съС.ие, не е като тежко болните деца, отглеждани в Дома.
В момента в отделението, в което се намира детето, има периодично около
11-12 специалисти – сестри, болногледачи, педагог, логопед, санитар,
кинезитерапефт и трифолопедагог, които осигуряват периодичен надзор над
децата в по-добро съС.ие, като Ж..
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
ЗЗДет отдава приоритет на отглеждането на детето в неговата семейна
среда (чл.25, ал.2 и чл.28, ал.4 ЗЗДт), като по изключение то може да бъде
настанено и извън семейството, ако важни причини налагат това и ако е в
негов интерес. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДт дете може да бъде
настанено извън семейството в случаите, когато родителите без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето или се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат по причини в самите тях, в особености на
съС.ието на детето или при комбинация от фактори, която прави подходящо
временното отглеждане на детето извън семейството за определен от съда
срок (чл.28, ал.5 ЗЗДт). Във всички съдебни производства, предвидени с цел
закрила на децата, каквито несъмнено са и тези по чл.25-31 и сл. от ЗЗДт,
водещ и меродавен е принципът за най-добрата защита интересите на децата,
уреден в чл.3, т.3 вр. пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДт, както и в чл..3, пар.1 от
Конвенцията на ООН за правата на детето. Според него висшите интереси на
детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до
децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции
за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи. Съгласно пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДт преценката на
„най-добрия интерес на детето“ включва следния комплекс от аспекти и
фактори: неговите желания и чувства, физическите, психическите и
6
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е била причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; цялостните способности на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на актуалните обстоятелства, както и други обстоятелства,
имащи отношение към детето.
В настоящия случай от съвкупния анализ на приетите доказателства по
делото се установи, че детето Ж. Д. е родено на ********** но скоро след
раждането му е постъпило във влошено здравословно съС.ие в болнично
заведение. След прегледи и изследвания са били открити сериозни
увреждания на здравето му – „атрезия и стеноза на ануса с фистула“;
сърдечни заболявания, междупредсърден (междукамерен) дефект, съчетано с
проблем в белодробна артерия; и други придружаващи, в това число
последващо открити ментални дефицити. Уврежданията на отделителната
система са наложили оперативна интервенция в болница, а кардиологичните
– лекарствена терапия с непрекъснато наблюдение от специалисти и
периодично болнично проведени образни инвазивни изследвания.
С оглед сериозните увреждания на момичето, с Решение от 26.10.2020г.
по гр. д. №5573/2020г. на БРС, Ж. Д. е била настанено в Дом за медико-
социални грижи в гр. Бургас за срок от две години, поради установените от
съда значими увреждания на здравето му: сърдечни заболявания, „атрезия и
стеноза на ануса с фистула“ и други придружаващи, както и липса на битови
и материални условия и на качества и способности на родителите за
отглеждане на момичето в семейна среда. Решението не е било оспорено от
родителите и е влязло в сила, като е формирало установително действие за
предпоставките по чл.25, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДт в случая. Същите са били
потвърдени с втори съдебен акт – с Решение от 17.05.2021г. по гр. д.
№736/2021г. на ВРС Ж. Д. била настанено в Дом за медико-социални грижи в
гр. Варна за срок от една година, поради установените от съда сериозни
увреждания на здравето му: сърдечни заболявания, „атрезия и стеноза на
ануса с фистула“ и други придружаващи; с оглед актуалното съС.ие на детето
към 2021г., изискващо квалифицирани грижи и медицински контрол; а също
и липсата на битови и материални условия и на качества и способности на
родителите за отглеждане на момичето в семейството. И това решение не е
било оспорено от родителите, влязло е в сила, като е формирало
установително действие за предпоставките по чл.25, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДт в
случая. Срокът е изтекъл на 02.06.2022г. и бил продължен по
административен ред, заповедта за което не е била обжалвана от родителите
по реда на АПК.
При това положение, при тези двукратно установени от съд факти,
както и съобразно с оплакванията във въззивните жалби, предметът на
настоящия инстанционния контрол се свежда до въпроса дали
продължаването на престоя на момичето в актуалната му и досега среда, за
срок от три месеца, при това не от влизане в сила, а от постановяване, на
решението на ВРС, накърнява интереса на детето, като по него настоящият
съдебен състав приема следното:
7
Както се посочи касае се за дете, израснало изцяло в институционална
среда, изцяло по съображения за запазване и съхраняване на неговото здраве,
невъзможни за осигуряване в семейна среда, потвърдени от съд. В резултат на
именно на поС.но полаганите медицински грижи, изследвания, интервенции и
контрол, както и на усилията на специалистите, работели с детето през тези
повече от две години и половина, сегашното съС.ие на момичето е значимо
подобрено, като са редуцирани повечето (не и всички) рискове за него. Затова
логично следва да бъдат обсъдени постъпките към реинтеграция на момичето
в биологичното му семейство, при декларираното желание от родителите,
като тази реинтеграция е и заложена в изготвения план за действие спрямо
детето. Предвид личната история, особените статус и нужди на детето и
утвърдената и полезна за детето протективна среда, вкоято е живяло през
практически целия му живот до момента, диаметралната промяна в мястото,
начина и условията на живот и отглеждане на детето не кореспондира с
интереса му. Връщането в семейството, което е несъмнено като цел,
предполага процес на подготовка и адаптация при координираните усилия на
родителите и на органите на ДСП. В тази връзка е важно, че макар в
стабилизирано общо съС.ие, момичето все още има специфични нужди –
периодични медицински изследвания, редовен прием на лекарства и добавки,
хранане изключително със силно пасирана храна и поС.на кинезитерапия,
както и рискове при неспазване на тези изисквания – детето се дави дори от
малки късчета храна, остро респираторно заболяване може да доведе до бързи
усложнения с оглед вродена сърдечна малформация, момичето все още не
контактува пълноценно с възрастните, не може да ходи и да говори, както и е
с продължаващи ментални дефицити. Това ясно обуславя нуждата родителите
да бъдат подготвени за пълноценното и индивидуално обгрижване на дете със
специални потребности, грижите за което се отличават спрямо други деца без
такива. В този смисъл изясненото подобряване на част от битовите условия,
изграждането на тоалетна (но извън или до самата къща), оптимизацията на
хигиената в дома и доходите от труд (макар по-скоро да са сезонни) – са
несъмнени, но съвсем не единствено достатъчни предпоставки за успешната
реинтеграция на детето в семейството. Не се поставя под съмнение и
желанието и декларираната готовност на родителите да поемат грижите за
дъщеря им. За целта обаче се необходими още време и усилия по изграждане
на реална представа за специфичните нужди на детето и критично отношение
на родителите към трудностите при отглеждането му, освен това подходящо
разпределение на ангажиментите при обгрижването на момичето, както и по
утвърждаване на отношенията и средата на живеене, в т.ч. при три други деца
в семейството на различна възраст. Именно поради това и срокът от само три
месеца, при това изрично не от влизане в сила, а от постановяване на
решението на ВРС, се преценява от настоящия състав на въззивния съд като
обоснован и в интерес на плавния и пълноценен преход от живот в защитена,
но институционална среда, към неутвърдена, но семейна такава. В този
смисъл и краткотрайното запазване на актуалното положение при
отглеждането на детето не е в противоречите с интересите му, доколкото е
трайно установено, било е полезно за момичето и има мотивираните от съда
8
цели. А интересите на родителите са правно ирелевантни в производства по
чл.25-28 от ЗЗДт. По тези причини не се споделят от въззивния съд доводите
за предприета мярка против интересите на детето. А държавната реформа
относно грижите за децата не е проведена в цялост към момента, отделно че
не следва да е решаващ аргумент спрямо отделен и конкретен случай, като
настоящия.
В допълнение към горното следва да се отбележи, че по независещи от
съда причини, още към образуване на делото пред ВОС са изтекли вече
повече от два месеца, респ. въпреки незабавното насрочване на делото от
въззивния съд, към устните състезания пред ВОС са изтекли два месеца и
половина, от общо трите от постановяване на решението на ВРС. А
последните на практика изтичат в деня след постановяване на настоящото
решение. Всичко това, както и липсата на нови актуални данни за
неподходящи за детето условия на живот в ДМСГД, прави донякъде
безпредметен и възведеният пред ВОС правен спор в конкретния случай.
Защото след изтичане на последния, приет за обоснован от съда и
предназначен като преходен, срок на мярка извън семейство, следва да бъдат
направени необходимите постъпления към връщането на детето към
семейната му среда. А родителите следва да поемат водещата отговорност за
здравето и благосъС.ието на дъщеря им, което декларират да искат. Когато
това се осъществи е силно препоръчително да бъде поддържана пълноценна
комуникация и координация между родителите и ДСП по местоживеенето им,
както и да се ползват подходящите за случая услуги и мерки за подпомагане
на детето в семейната му среда.
В заключение по изложените съображения съдът преценява решението
на ВРС за обосновано и подлежащо на потвърждаване.
Разноски пред ВОС не се следват.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3984/15.12.2022г. по гр. д. №8711 по
описа за 2022г. на ВРС, 48-ми състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.28, ал.6 от ЗЗДт.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9