№ 707
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602430 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
С определение № 687 от 12.11.2021г. постановено по ЧНД
№7251/2021г. РС-Пловдив VIІІ-ми н.с. е потвърдил Постановлението на РП-
Пловдив, с което на осн. чл.243 ал.1 т.1, вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е
прекратено наказателното производство по ДП №372/2019г. по описа на отдел
„ИП“ при ОД на МВР - Пловдив. Досъдебното производство е образувано на
19.07.2019г. на осн. чл.212 ал.1 от НПК срещу Неизвестен извършител за
извършено престъпление по чл.212 ал.1 от НК.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от М.Г.М. и
Т.М.Г., чрез адв. С.Г., с която се иска отмяна на определението на РС-
Пловдив като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че атакуваният
съдебен акт е и необоснован, тъй като не са съобразени действията на В.М.,
който е използвал документ с невярно съдържание при изготвяне на отговор
на искова молба по гражд.дело №995/2019г. ІІІ-ти гр.с. по описа на РС-
Пловдив, с което е извършил престъпление по чл.316 ал.1 от НК. Иска се
определението на РС-Пловдив да се отмени и делото да се върне на РП-
Прокуратура с указания за продължаване на разследването.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите,
наведени в жалбата, както и аргументите в атакуваното определение, счита,
че жалбата е процесуално допустима, разгледана по съществото е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Постановление на РП-Пловдив от 11.10.2021г. е прекратено
наказателното производство по ДП №372/2019г. по описа на отдел „ИП“ при
ОД на МВР Пловдив, като е прието, че не е извършено престъпление по
1
чл.212 ал.1 от НК и по чл.316 ал.1 от НК. Изложени са съображения, че
действително подаденото на 26.09.1991г. в Общинска поземлена комисия
гр.Съединение заявление е документ с невярно съдържание, тъй като
посоченото в него ЕГН на П.Г.Г. е невярно, като е вписано ЕГН-то на П.Г.П..
Посочено е и че изготвеното въз основа на заявлението- Решение
№245/28.11.1994г., с което са възстановени земеделски земи на П.Г. също е
документ с невярно съдържание. Прието е, че няма доказателства физическо
лице да е било въведено в заблуждение с цел да се получи фактическата власт
върху движимото имущество, тъй като лицето, което е приемало заявленията
и лицата членове на поземлената комисия били различни. Посочено е, че
липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл.212 ал.1 от
НК, а именно възбуждане или поддържане на заблуждение, с цел да бъде
извършено имуществено разпореждане, чрез употреба на документ с невярно
съдържание. Изложени са съображения и че не е осъществен състава на
престъплението по чл.316 ал.1 от НК, доколкото липсват доказателства свид.
Д.П., свид. В.М. и свид. Е.М. при явяването си пред Нотариус В.Б. и
Нотариус С.З. да са съзнавали, че ползват документ с невярно съдържание.
При извършения съдебен контрол на Постановлението за прекратяване
на наказателно производство, РС-Пловдив е приел, че в хода на досъдебното
производство са извършени всички необходими и възможни процесуално
следствени действия, въз основа на които е установена и фактическата
обстановка по делото. Посочено е, че правилно прокурора е преценил, че не е
осъществен състава на престъплението визирано в чл.212 ал.1 от НК, тъй като
липсва елемент от обективната му страна, а именно възбуждане или
поддържане на заблуждение у лице, за да извърши имуществено
разпореждане, чрез употреба на документ с невярно съдържание.
Преповторени са изводите на държавното обвинение, че лицето приело
заявлението, в което е посочено невярното ЕГН на П.Г. е различно от лицата,
членове на Поземлената комисия издала решението за възстановяване на
земеделските земи на Г., поради което и липсва елемент от обективната
страна на престъплението по чл.212 ал.1 от НК.
По отношение на деянието по чл.316 ал.1 от НК, първоинстанционният
съд е приел в атакувания съдебен акт, че изводите на прокурора за
несъставомерност на деянието от субективна страна са правилни и
законосъобразни. Посочено е, че липсват доказателства лицата – В.М., Д.П. и
Е.М. съзнателно да са ползвали документ с невярно съдържание при
явяването си пред Нотариус, с оглед показанията им, че са ангажирали и
адвокат при прехвърляне на имотите им.
Настоящият състав на Пловдивският окръжен съд счита, че изложената
фактическа обстановка в Постановлението за прекратяване на наказателното
производство, която първостепенния съд е възпроизвел в съдебния си акт е
правилно установена въз основа на събрани по реда на НПК доказателства,
поради което и не следва да се преповтаря.
2
Правилно първостепенният съд е приел, че Заявление вх.№
280/26.09.1991г. и Решение №245/28.11.1994г. издадено от Поземлена
комисия Съединение са документи с невярно съдържание, доколкото
посочения в тях единен граждански номер на П.Г.Г. е неверен и отговаря на
единния граждански номер на П.Г.П., на когото са възстановени земеделски
земи собственост на П.Г..
Според настоящия съдебен състав с въвеждането на П.П. на
12.12.1994г. във владение на земеделски земи собственост на П.Г. въз основа
на издаденото решение с невярно съдържание - Решение №245/28.11.1994г. е
осъществено престъпление по чл.212 ал.1 от НК, но предвид изтеклия период
от време от извършване на деянието, който надвишава срока визиран в чл.80
ал.1 т.3 от НК в размер на 10г., не може да се търси наказателна отговорност
на извършителя на деянието, тъй като е изтекла давността за наказателното
му преследване.
Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не
е осъществен състава на престъплението по чл.316 от НК, предвид липсата на
елементи от обективната и субективната страна на престъплението по чл.316
от НК и същото е несъставомерно.
Настоящият съдебен състав не възприема като основателни
възраженията на жалбоподателите, че свид.В.М. е извършил престъпление по
чл.316 от НК в хода на гражд.дело №995/2019г. по описа на РС-Пловдив, като
е приложил към отговора на исковата молба, Решение № 245/28.11.1994г. на
Поземлената комисия, за което е знаел, че е документ с невярно съдържание,
след като на 06.08.2013г. му е връчен Протокол №44/23.07.2007г. издаден от
ОСЗГ Съединение, в който била посочена допуснатата грешка. За да е налице
престъпния състав на престъплението по чл.316 от НК е необходимо от
обективна страна дееца да го е ползвал, а от субективна да е съзнавал, че
ползва документ с невярно съдържание, като деянието може да бъде
извършено само с пряк умисъл. По делото липсват доказателства отговорът
на исковата молба, към който е приложено решението с невярно съдържание
да е изготвен и депозиран от В.М. в РС-Пловдив, както и същият да е
съзнавал, че използва документ с невярно съдържание, поради което и не
може да се приеме същият да е извършил престъпление по чл.316 от НК.
Предвид гореизложеното определението на първоинстанционният съд
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.243 ал.8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 687 от 12.11.2021г. постановено по
ЧНД №7251/2021г. по описа на РС-Пловдив VIІІ-ми н.с.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4