РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Бургас, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20212100501774 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от К.
ЕД. Н., гражданин на Р. ф., със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.“Алеко
Константинов“ №8, ет.1, чрез адв. Милев против решение № 260150 от
29.06.2021г, постановено по гр.д.№ 438/2020г на районен съд –Несебър, с
което е признато за установено ,че въззивникът дължи на Етажната
собственост на комплекс „Рич -2“, с адрес: с.Равда, ул.“Сирена“№10,
представлявана от управителя Яница Липа сумата 1004,96 евро, сбор от
дължимите такси за поддръжка и фонд „Ремонт“ за периода от 2016г -2019г,
приети с решения на ОС на ЕС от 15.06.2016г и 16.07.2018г, от които
276,22евро –остатък за плащане за 2016г, 328,74 евро-остатък за плащане за
2017г, 200 евро- остатък за плащане за 2018г и 200 евро –остатък за плащане
за 2019г. Въззивникът е осъден да заплати и сумата 439,31лв – разноски в
заповедното производство, като и сумата 639,31лв – разноски в исковото
производство. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и
необосновано. Оспорен е изводът на съда, че при положение, че са налице
отчети, доказващи извършваната в комплекса дейност, те са приемани от ОС
и няма данни тези решения на Общото събрание да са отменени по
надлежния ред, не може да се преразглежда въпросът за осъществяваната в
комплекса дейност в рамките на настоящото производство.Въззивникът
счита, че решенията на Общото събрание не се ползват с материална
доказателствена сила относно изразходване на средствата, събрани от
1
етажните собственици. В отговора на исковата молба въззивникът-ответник
изрично е възразил, че в процесния период не е била извършвана дейност по
поддръжка на общите части и, че претендираните суми с исковата молба не са
изразходвани за поддръжка и ремонт на общите части. Съгласно цитирана
практика на ВКС, при направено възражение от ответника , че не е
извършвана дейност по поддръжка на общите части, в тежест на ищеца е да
докаже реално извършване на такава дейност и начина на изразходване на
претендираните суми. Първоинстанционният съд е игнорирал изцяло тази
задължителна практика на ВКС по въпроса за доказателствената тежест и
предмета на доказване по идентични правни спорове.Счита, че тъй като се
претендират такси за поддръжка, за период който вече е отминал, по делото
не са събрани доказателства , че такава дейност е била извършвана, дали и на
кого е заплащана.С твърденията за приети отчети не се доказва
осъществявана дейност по поддръжка на общите части. На следващо място,
счита, че изводите на районния съд са в противоречие с чл.24,ал.4 и
чл.24,ал.5 ЗУЕС, регламентиращи правомощията на Контролния съвет на
ЕС.Твърди се ,че никога не са представени реални отчети за получени и
изразходвани пари за такси и това обезсмисля дейността на
КС.Констатациите на районния съд ,че приемането на отчетите от КС доказва
извършвана дейност в комплекса се опровергават от представените писмени
документи - акт за извършена проверка на финансово-стопанската дейност на
собствениците на самостоятелни обекти за периода от 21.09.2016г –
12.06.2018г, от съдържанието, на който става ясно, че има съмнения дали
изобщо са били плащани суми за някакви дейности и са изразходвани
средства за чуждо имущество.От ангажираните доказателства се установява,
че голяма част от средствата са изразходвани за имот, собственост на
дружеството „Шкипер и Ко“ООД –поземлен имот, басейн и др.Представени
са доказателства, че сумите от такси за поддръжка и управление са били
събирани по лична сметка на Д. К., който е собственик на апартаменти и в
същото време съдружник в дружеството „Шкипер и Ко“ООД, което е
собственик на поземления имот.Той е отказал да предостави информация за
постъпилите в неговата сметка суми от етажните собственици, поради което
не е ясно дали въобще тези средства са изразходвани за общите части на
ЕС.От цитирания акт на КС става ясно, че не е доказано реално
осъществяване на твърдяните дейности, тъй като не са представени разходо
оправдателни документи.Другият представен АК на КС за периода от
16.06.2016 г до 19.09.2016 г не е подписан и не е годно доказателствено
средство.Не е подписан и отчета на УС за периода от 13.06.2018г до
01.07.2019г, поради което не е годно доказателствено средство. Освен това
от протокола за проведено ОС на ЕС от 20.06.2019г е видно, че етажните
собственици са критикували УС за лошото състояние на комплекса.От същия
протокол се установява, че председателят на КС е уведомил присъстващите
,че отчет не е изготвен, поради липсата на отчет на УС към датата на
събранието.По делото обаче е представен такъв отчет, при това неподписан,
което сочи на недобросъвестност в действията на ищеца. Въззивникът счита,
че са налице и други доказателства, представени към отговора на исковата
2
молба, които доказват възражението му, че средствата от таксите не са
изразходени за нуждите на ЕС- ел.писма, с които е указано на етажните
собственици да плащат по сметката на Д. К., без той да е бил управител на
ЕС.Изложеното в т.6 от въззивната жалба касае спор с друго лице –
ответничката А., която водила дела, че е лишена от ползване на общите
части.Моли да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго ,с
което да се отхвърли като изцяло неоснователен предявения иск от ЕС на
комплекс „Рич -2“ в с.Равда против въззивника К.Н. и да се присъдят
направените разноски.
По делото е постъпил отговор от Етажната собственост на комплекс
„Рич 2“ с.Равда, ул.“Сирена „ №10 ,представлявано от Яница Липа, чрез
адв.Димитър Батаков, в който жалбата е оспорена като неоснователна. Сочи
се ,че са представени всички решения за определяне на дължими такси за
поддръжка на общите части и за фонд „Ремонт“, които не са обжалвани,
влезли са в сила и са задължителни за всички собственици.Установява се по
делото, че ищецът е собственик на имот в ЕС и е ползвал същия през целия
процесен период.По делото са представени доказателства за извършените
ремонти и вида и размера на поддръжката на общите части. Що се отнася до
лишаването от достъп до общите части, то този спор е бил между две
физически лица/ответника и Д. К./ , ЕС не е страна по този спор и липсват
данни орган на ЕС да е ограничавал правата на ответника да ползва общите
части, което да обоснове недължимост на претендираните суми. Моли да
бъде потвърдено обжалваното решение и да се присъдят разноските в
производство.
С разпореждане №1338/22.10.2021г исковата молба е оставена без
движение и са дадени указания за отстраняване на констатирани
нередовности.Постъпила е молба за уточнение на обстоятелствената част и
петитума ,в която се конкретизирани по отделно претендираните суми за
такси за поддръжка и управление на общите части и фонд „Ремонт“ за всеки
от претендираните периоди:за 2016г – се претендира сумата 276,22 евро за
фонд „Ремонт“;за 2017 г – се претендира сумата 328,74евро за фонд
„Ремонт“;за 2019г се претендира сумата 45 евро за фонд „Ремонт“ и сумата
155 евро –такса за поддръжка и управление на общите части; за 2018г се
претендира сумата 155 евро –такса за поддръжка и управление на общите
части и сумата 45 евро за фонд „Ремонт“.По това уточнение ответникът –
въззивник не е взел становище.
Производството е по чл.415 ГПК, вр. чл.38,ал.1 ЗУЕС.
В исковата молба се твърди, че ответникът –въззивник е собственик
на самостоятелен обект в сградата –етажна собственост на комплекс „Рич-
2“,ул.“Сирена“№ 10 с идентификатор №61056.501.382.2 по КК на с.Равда.На
общи събрания на ЕС, проведени на 15.06.2015г и 16.07.2018г са взети
решения за определяне на вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ и такси за
поддръжка и управление на общите части на етажната собственост ,както
следва: за 2016г и 2017г – по 6 евро на кв.м. за всички самостоятелни обекти
–такса управление и поддръжка на общите части и по 6 евро на кв.м. за фонд
„Ремонт и обновяване“, като сроковете за плащане са съответно до
3
30.07.2016г и до 31.12.2016г /за дължимите вноски за 2017г/.С решението на
ОС от 2018г са определени таксите за управление и поддръжка на общите
части за 2018г и 2019г – 200евро за самостоятелен обект и вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“ – 1% от МРЗ на кв.м. ,като срокът за плащане е
съответно :за 2018г – до 31.12.2017г и за 2019 г- до 31.12.2018г.Твърди се ,че
тези решения са влезли в сила и ответникът не е заплатил изцяло
задълженията си към бюджета на ЕС в размерите, посочени в уточнението на
исковата молба по двете пера. Общо дължимата сума е 1004,96 евро.Поради
неплащане на тези задължения Етажната собственост, чрез управителя си, е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.№1289/2019г на НРС.Съдът е издал заповед №
5/03.01.2020г, с която заявлението е уважено изцяло.Съобщението за
издадената заповед е връчено на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК и е
указано на заявителя да предяви иск по реда на чл.415 ГПК в едномесечен
срок.Съобщението за това е получено от процесуалния представител на ЕС
на 22.05.2020г, а исковата молба е входирана в съда на 22.06.2020г,в рамките
на указания срок,което прави искът допустим. В отговора на исковата молба е
оспорена легитимацията на управителя на ЕС –ищец; исковете са оспорени
като неоснователни, тъй като реално в комплекса не е извършвана дейност по
поддръжка на общите части и ремонт; определени етажни собственици не
плащат своите задължения към бюджета на ЕС ; исковете за заплащане
дължими суми се предявяват избирателно против определени етажни
собственици; събраните суми не се изразходват по предназначение; събират
се по лични сметки на членове на УС, които не дават отчет за изразходваните
средства; ответникът е водил дела да се преустановят действия, с които да му
се пречи да ползва общите части; оспорен е размерът на претендираните
такси; налице е позоваване на чл.51,ал.2 ЗУЕС.
Районният съд е уважил изцяло предявените искове,като е изложил
мотиви,че решенията на ОС на ЕС, с които е приет размерът на таксите за
управление и поддръжка на общите части и вноските във фонд „Ремонт и
обновяване“ са влезли в сила, като необжалвани; неоснователни са
възраженията на ответника ,че не са извършвани дейности по поддръжка и
управление на общите части и ремонт-представени са решения на ОС на ЕС
от 01.07.2019г и 08.09.2020г, от които се установява, че са приети отчетите на
УС за периода от 13.06.2018г – 01.07.2019г и съответно за периода
01.07.2019-01.07.2020г и са одобрени извършените разходи за отчетния
период. С решението на ОС на ЕС от 16.07.2018г е приет отчета на УС за
периода от октомври 2016 -12.06.2018г.Всички тези решения не са оспорени
по реда на чл.40 ЗУЕС. Поради това съдът е приел, че след като има акт на
ОС, с който отчетите на УС са приети за процесните периоди, то дейностите
по поддръжка на общите части за извършени и съответно приети. Като
неоснователно е оценено възражението на ответника, че е бил лишен от
ползване на общите части- налице е влязло в сила решение, с което физическо
лице Д. К. е осъден да заплати на ответника сумата 500лв –обезщетение за
нанесени неимуществени вреди поради ограничаване достъпа до общите
части в комплекс РИЧ-2, но етажната собственост не е страна по този спор и
4
не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението. Липсват данни да
е налице ограничаване, извършено от органи на етажната собственост, поради
което не може да се обоснове недължимост на претендираните суми. Като
неоснователно е преценено и възражението, че ответникът не е пребивавал
повече от 30 дни в годината в комплекса, след анализ на представените
писмени доказателства.
При извършената служебна проверка на атакуваното съдебно
решение не се констатираха пороци, водещи до нищожност или
недопустимост на акта на районния съд. По правилността му съдът е
ограничен от посоченото във въззивната жалба-чл.269 ГПК.
Не се спори по делото, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в ЕС „РИЧ-2“ в с.Равда и не се спори,че решенията на
общите събрания на ЕС ,с които са определени таксите за управление и
поддръжка на общите части и вноската за фонд „Ремонт и обновление“ са
влезли в сила.Съгласно нормата на чл.38,ал.1 ЗУЕС решенията на общото
събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Не се спори ,че
ответникът не е заплатил претендираните с исковата молба суми. Разходите
за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят /чл.51,ал.1 ЗУЕС /, а средствата във фонд „Ремонт и обновяване
„ се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с
решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един
процент от минималната работна заплата за страната/чл.50,ал.2 ЗУЕС/.Тъй
като в конкретния случай става дума за влезли в сила решения на ОС,
законосъобразността им не може да се преценява инцидентно от съда.
Основното възражение в жалбата е, че за посочените периоди не са
извършвани реално дейности по поддръжка и управление на общите части
на етажната собственост, а също и ремонтни дейности, поради което не се
дължат и претендираните суми. Налице е позоваване на практика на ВКС -
определение № 124/17.02.2020г по гр.д.№3130/2019г. На първо място следва
да се посочи ,че въпросното определение на ВКС е постановено по реда на
чл.288 ГПК и не представлява задължителна практика на ВКС, както
погрешно се сочи от въззивника- такава практика са Тълкувателните
решения и Постановления на ВС и ВКС- чл.280,ал.1,т.1 ГПК.Отделно от това,
определението е постановено при различна фактическа обстановка. От
мотивите става ясно, че касационната инстанция е разсъждавала по въпроса
за дължимостта на таксата за поддръжка и управление, но не и за вноска във
фонд „Ремонт и обновяване“.Съгласно разпоредбата на чл.6,ал.1,т.9 ЗУЕС
собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на
сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните
идеални части. Общото събрание има компетенциите да определя размера на
5
паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване"- чл.11,ал.1,т.7
ЗУЕС.Средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от
собствениците в определения от общото събрание размер. Средствата в този
фонд се изразходват целево : извършване на дейностите по чл. 48 и чл.
49/неотложен ремонт/ ЗУЕС и за оборудване; изпълнение на мерките и
указанията от техническия паспорт на сградата ; други разходи, определени с
решение на общото събрание - чл.50, ал.4 ЗУЕС. Набират се в сметка със
специално предназначение. В случай, че не се налага да се извършват
ремонтни дейности в ЕС, събраните суми не се усвояват, а се акумулират, за
да послужат за заплащане на посочените по-горе дейности, насочени към
съхраняване на сградата и обновяване на общите части в момента, в който се
появи необходимост от това. Поради това дължимостта им не е обвързана по
никакъв начин от това дали реално през посочените в исковата молба периоди
от 2016 до 2019г са били извършвани ремонтни дейности. Претенциите за
заплащане на сумите от фонд „Ремонт и обновяване“ са основателни и следва
да се уважат. Решението в тази част следва да се потвърди.
По отношение на претенциите за заплащане на такса за поддръжка и
управление на общите части за 2018г и 2019г съдът намира възражението, че
не са извършвани такива дейности в етажната собственост и поради това
ответникът не дължи въпросните такси за ирелевантно за конкретния спор.В
случая етажната собственост претендира вноски в бюджета на ЕС за минал
период , въз основа на решения на общото събрание, които не са обжалвани и
са влезли в сила/факт, който е безспорен по делото/.Принципът ,възприет от
закона е, че тези вноски се дължат авансово въз основа на решението на
общото събрание и разходването им се отчита от управителя пред общото
събрание.Самите дейности по управление и поддръжка се извършват изцяло
само, ако всички етажни собственици са внесли в бюджета дължимите от тях
вноски. Логично е, ако някой или повечето етажни собственици не са
изпълнили това свое задължение, да не може да се извършва ефективна и
качествена дейност по поддръжка и управление на общите части. Няма как
без набрани средства в бюджета на ЕС от вноски на етажните собственици да
се иска установяване на плащане на суми за разходи за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост- не случайно е
предвидено тези суми да се внасят авансово,а не след извършване на някаква
дейност и доказване на средствата, изразходени за нея. Затова е без значение,
когато се претендира заплащане на вноски в бюджета на ЕС за минал период
до каква степен и в какво качество за извършвани тези дейности и какви
разходи е направила етажната собственост. Етажният собственик не може да
откаже да плаща дължимите вноски за поддържане и управление на общите
6
части и под предлог, че други етажни собственици също не изпълняват това
свое задължение.Що се отнася до това за какво са изразходвани събраните
средства, Контролният съвет има правомощия да контролира дейността на
управителя по изпълнението на бюджета и решенията на общото събрание за
изразходването на средствата на етажната собственост, а общото събрание
одобрява годишните отчети на Управителния съвет, както и на Контролния
съвет /чл.11,ал.1,т.4 ЗУЕС/.По отношение на цитираното по-горе определение
на ВКС /независимо от това, че не е задължителна практика по смисъла на
чл.280,ал.1,т.1 ГПК / следва да се има предвид, че по обсъждания в него спор
за такси за поддръжка и управление на общите части за минал период е
било установено, че е сключен договор за поддръжка и управление на
общите части с юридическо лице. Повдигнатите въпроси касаят възражение
на етажен собственик за неизпълнение на задължения на дружество, на
което е възложено поддържането на общите части по сключен с етажната
собственост договор за управление и поддръжка на общите части. Става дума
за договорна отговорност, като в този случай, ако дружеството –изпълнител
не изпълнява своите задължения по сключения договор, няма право да
претендира плащане на вноските, дължими от етажните собственици. В
настоящия спор не се твърди да има сключен договор с поддържаща
компания.Отделно, възражението на въззивника, че присъждането на
претендираните вноски би довело до неоснователно обогатяване на ЕС е
неоснователно – няма спор,че тъй като става дума за минал период не е
възможно вече да се извърши тази дейност по поддръжка и управление на
общите части за периода от 2018г до 2019г/ в случай ,че такава не е
извършвана/, но вноските, които ще бъдат събрани постъпват в бюджета на
етажната собственост и следва бъдат изразходвани за нейните нужди.С оглед
на гореизложените мотиви съдът не се произнася по останалите доводи в
жалбата във връзка с представените актове на КС на ЕС.Що се отнася до това
дали средствата се харчат за нуждите на ЕС ,то може да се ангажира
отговорността на УС или управителя за причинени вреди на ЕС по общия
исков ред.
Що се отнася до водените дела от въззивника против Д. К. за
лишаване от ползване на общите части, то етажната собственост не е страна
по тези дела.Лицата, обвързани от силата на пресъдено нещо на решението
по това дело са само участниците в спора.Осъдено е физическо лице да
7
заплати на ответника –въззивник обезщетение за претърпян деликт, но това
не води до отпадане на задълженията на етажния собственик да заплати
дължимите вноски за управление и поддръжка на общите части на етажната
собственост.
Предвид гореизложените мотиви съдът счита,че жалбата е
неоснователна,а решението на районния съд следва да се потвърди като краен
резултат.С оглед изхода от спора пред възивната инстанция, на осн.чл.78
ГПК, на въззиваемата ЕС - комплекс „РИЧ-2“ следва да се присъдят
направените разноски в размер на 400лв, за които са налице доказателства,че
са реално сторени.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260150 от 29.06.2021г, постановено по
гр.д.№ 438/2020г на районен съд –Несебър.
ОСЪЖДА К. ЕД. Н., гражданин на Р. ф.,със съдебен адрес :
гр.Бургас,ул.“Алеко Константинов“ №8, ет.1, чрез адв.Милев да заплати на
Етажната собственост на комплекс „РИЧ-2“,с.Равда,ул.“Сирена „№ 10,
представлявана от управителя Яница Липа сумата 400лв- съдебно-деловодни
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8