№ 879
гр. София, 03.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Гражданско дело №
20211100112766 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „С. ММ“
ООД, с която предявява иск с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу Върховен
касационен съд на Република България.
Ищецът ангажира отговорността на ответника с твърдения, че в пряка
причинна връзка от неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, постановен
от ответника в отклонение от възприетото в ТР № 4/18.06.2014 г., т.д. №
4/2013 г., ВКС, ОСГТК, ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на
144 567 лв., равняваща се на сумата заплатена от ищеца на трето лице въз
основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото в сила
неправилно и незаконосъобразно решение. Поддържа се, че в нарушение на
процесуалните правила, ответникът е създал процесуално изпълнително
основание срещу ищеца, без да е установено материалното право, което го
поражда по съответния съдебен ред. В резултат дружеството е претърпяло
вреда, изразяваща се в заплащане на присъдени суми, каквито не са били
дължими.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва
предявения иск като процесуално недопустим. Поддържа се, че се касае за
влязъл в сила съдебен акт на съдебна инстанция, действаща като последна
инстанция, който е законосъобразен и като такъв не може поначало да бъде
източник на вреди обект на обезщетяване в рамките на производството.
Поддържа се недопустимост на инцидентното констатиране по повод на иск
за вреди от правораздавателна дейност, в частност влязъл в сила съдебен акт
на национална юрисдикция, разглеждаща делото като последна инстанция на
1
порок на съдебния акт, включително неправилност и недопустимост, както и
производството по искове за заплащане на обезщетения за такива вреди.
Твърди, че подобна констатация би влязла в противоречие с последиците на
решението, в частност със СПН на съдебния акт и с принципа на чл.297 ГПК-
за задължителност на влязлото в сила решение не само по отношение на
страните по него и за постановилия го съд, но и за всички съдилища,
учреждения и общини в РБ.
При условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен.
Моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо да
присъди на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в
максимален размер на основание чл.37 от ЗПП.
Съдът като съобрази изложеното в исковата молба и становището
на ответника, намира предявения иск за процесуално недопустим по
следните съображения:
На основание чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата отговаря пряко
за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи
или длъжностни лица, в т. ч. и за вредите, причинени от незаконни актове
или действия на Народното събрание. Отговорността на държавата за вреди
може да бъде реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите,
когато това е допустимо и чрез иск предявен против причинилия увреждането
неин орган, в който случай последният има качеството на процесуален
субституент. Тази отговорност се реализира на общо основание по чл. 49 ЗЗД,
когато не може да се реализира в специалните хипотези на ЗОДОВ.
В случая ищецът претендира обезщетение за нанесени му имуществени
вреди от окончателен съдебен акт, с който не твърди да се нарушава
общностното право, а твърди, че окончателният съдебен акт е неправилен,
тъй като при постановяването му ответникът се е отклонил от разрешението,
възприето в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Твърди, че касационната инстанция се е произнесла въз
основа на данни, каквито липсват по делото. Твърди се, че в това се състои и
противоправното поведение на ответника, а именно: постановяване на
съдебен акт в отклонение от правния ред.
При така изложените в исковата молба твърдения, съдът намира, че са
налице отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи
2
недопустимостта на предявения иск, доколкото с него се засяга силата на
пресъдено нещо на окончателното съдебното решение, от което се твърди, че
са причинени вредите - предвид нейните субективни и обективни предели.
В настоящото производство с оглед твърденията в исковата молба и
установяване на тяхната вярност и правилност, всъщност ще се стигне до
пререшаване на вече разгледания правен спор, респективно - до засягане
стабилността на постановения за разрешаването му влязъл в сила съдебен акт.
Ако настоящият съдебен състав приеме, че Определение №
60599/26.07.2021 г. по гр.д.№ 671/2021 г. на ВКС, ІV г.о. е постановено от
състав на ВКС в противоречие с тълкувателно решение и съдът се е
произнесъл въз основа на данни, каквито липсват по делото, то с тези си
констатации по повод на иск за вреди от влязъл в сила съдебен акт на
национална юрисдикция, разглеждащ делото като последна инстанция,
настоящият съдебен състав ще се произнесе недопустимо по правилността на
влезлия в сила съдебен акт и констатациите му ще влязат в противоречие с
последиците на решението, в частност със силата на пресъдено нещо на
съдебния акт /чл.чл. 297 и 298 ГПК/ и с принципа на чл. 297 ГПК - за
задължителност на влязлото в сила решение не само по отношение на
страните по него и за постановилия го съд, но и за всички съдилища,
учреждения и общини в РБ.
В горния смисъл е и Определение № 438/29.11.2018 г., постановено по
ч.гр.д. № 805/2018 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
По горните съображения производството по делото следва да бъде
прекратено като недопустимо.
С оглед изхода на делото, направеното искане с отговора на исковата
молба и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на
основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, като съдът
определя възнаграждението само за изготвяне на писмен отговор, без явяване
в съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.130 от ГПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ВРЪЩА подадена от „С. ММ“ ООД искова молба, с която предявява
иск с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу Върховен касационен съд на
Република България и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №
12766/2021 г. по описа на Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав.
ОСЪЖДА „С. ММ“ ООД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „****, със съдебен адрес:
гр.София, ул. „****, адвокат В.П. да заплати на основание чл.78, ал.4 от ГПК
на Върховен касационен съд на Република България, гр.София, бул. „****
сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски направени в настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4