РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Монтана, 14 март 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на 25.02.2022 година в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета Лазарова, в
присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Рени Цветанова КАНД № 35 по описа на АдмС – Монтана за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.
С решение № 260149 от 09.12.2021 г. по АНД № 19/2021 г. по
описа на Районен съд – Лом е потвърдено наказателно постановление № Л-233/ЗЗ от
05.05.2020 г. издадено от директора на ОДМВР – Монтана, с което на Л.Л.Л. с
адрес ***, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 63,
ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) във вр. с т. 9 от заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на Mинистъра на здравеопазването за това, че на 22.04.2020
г. около 11:00 ч. в гр. Вълчедръм, на ул. "България", на открито
обществено място, не е поставил на лицето си предпазна маска или друго
средство покриващо носа и устата по време на въведено извънредно положение във
връзка с опасност от зараза с COVID-19, съгласно заповед № РД-01-124/13.03.2020
г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ.
В законовия срок против решението е
подадена касационна жалба от Л.Л.Л., чрез адв. Е.К. ***, с която оспорва приетото
от въззивния съд решение. Счита, че неправилно е приложен законът, като не са
изследвани пълно, всестранно и обективно всички обстоятелства по делото. Излага
мотиви, че при издаване на процесуалния АУАН и следващото го наказателно
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, липсват описателни
елементи в АУАН и въпреки, че го изтъкнал и в жалбата си пред
първоинстанционния съд, същият не е проверил контролираните актове за
предпоставките относно съдържанието им, регламентирани с чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Счита, че не е извършено описаното нарушение, тъй като при проверката се
намирал на паркинг на магазин, което смята, че не може да се квалифицира като
обществено място с оглед издадената заповед на Министъра на здравеопазването.
В съдебно заседание
пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Развива доводи аналогични на
изложените в касационната жалба. В допълнение заявява, че при постановяване на
спорното решението от въззивния съд не е установена компетентност на органа
издал АУАН, както и не е изследвано материалното положение на административнонаказаното
лице, с оглед факта, че същият бил безработен и наложената глоба в размер на
300 лв. е непосилна за него.
За ответната
страна, директора на ОДМВР – Монтана, се явява юрк. Димитрова с пълномощно по
делото. Оспорва жалбата, като стича, че спорното съдебно решение следва да бъде
оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. Излага доводи, че
РС – Лом е събрал всички относими към спора гласни и писмени доказателства и
изцяло е изяснена фактическата обстановка. Счита, че исканията за установяване
компетентност на органа издал АУАН и изследване на материалното положение на
наказаното лице не са били поставени пред въззивния съд, поради което същият не
се е произнесъл по тях и не следва да бъдат обсъждани от касационната
инстанция. Излага мотиви в отговор на становището на жалбоподателя, че в АУАН
не е конкретизирано мястото на установеното нарушение, а именно, че ул.
„България“ в гр. Лом е обществено място от началото до края си и само това, че
е улица я право обществено място за целите на наложеното наказание. Твърди, че
с оглед въведената със заповед на Министъра на здравеопазването епидемична
обстановка нарушението не може да бъде подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН
– маловажен случай.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Издаденото наказателно
постановление отговаря на всички изисквания на закона. Не са допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Решението на районния съд е обосновано и
мотивирано и предлага същото да бъде потвърдено.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното
производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което
същата е допустима.
Настоящият
касационен състав при Административен съд – Монтана, след като обсъди
наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното:
Въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени
и гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил описаното
в издаденото НП нарушение. За установеното на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ нарушение, му
бил съставен АУАН № Л-233/ЗЗ, а именно за неспазване разписаните норми за
поведение с т. 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ. Въз основа на АУАН е издадено НП № Л-233/ЗЗ от
05.05.2020 г., с което е наложено административно наказание глоба по реда на
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ в размер на 300 лв. В мотивите си съдът е приел, че към
датата на установеното нарушение действат въведените със заповед на МЗ №
РД-01-124/13.03.2020 г. и заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. мерки. Съгласно
вписаната като нарушена т. 9 от заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., всички лица,
когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни
средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири,
храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка
обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са
предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се
предоставят обществени услуги). Заповедта е в сила от 12.04.2020 г. до
13.05.2020 г. включително. Точно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво
се състои административното нарушение, а именно, че жалбоподателят не носи на
обществено място защитна маска или друго средство покриващо носа и устата, с
което нарушава противоепидемичните мерки въведени с цитираните заповеди на МЗ.
Приел е също така, че в АУАН е описано точно мястото на извършеното нарушение.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и
съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени
процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не
е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на
постановеното решение. Правилно е приложил и материалния закон, като е съобразил
доказателствата по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Съдебният състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд,
без да счита за необходимо да ги преповтаря, като намира, че същите изцяло
кореспондират със събраните по делото доказателства, като на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето решение.
Правилно въззивният съд е възприел, че в АУАН и НП е посочена
точната санкционна норма, а именно чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, според която при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка,
каквато обстановка безспорно е въведена за датата 22.04.2020 г., както и т. 9
от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г на МЗ, според която всички лица, когато се
намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства
за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове,
зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са
и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени
за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени
услуги). Конкретното правило за поведение се съдържа именно в т. 9 на
цитираната Заповед на Министъра, като нарушението на това правило за поведение
е установено и описано в съставените АУАН и НП. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ определя компетентното лице, на което е вменено правомощието да
издаде съответния акт, в случая заповед от Министъра на здравеопазването, която
заповед е общ административен акт и задължава с описаното в нея поведение. В
обжалваното НП ясно и точно е посочено кое правило за поведение е нарушено, от
къде то произтича и каква е правната му квалификация, както и какво е
основанието, на което се налага санкцията. Отделно от това, следва да се
отбележи, че възможността за определяне на конкретния състав на нарушението със
заповед, която няма характеристиките на нормативен акт, е изрично уредена в чл. 2, ал. 2 от ЗАНН. За целта е необходимо санкционната норма да се съдържа в закон
и визираното в нея административно наказание да е определено по вид и размер,
което изискване в случая е изпълнено – чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ.
Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила
при издаване на НП, поради факта, че в издадения АУАН не е конкретизирано точно
мястото на установеното нарушение като не е посочен номер на ул. „България“ в
гр. Лом. Улиците безспорно са открити обществени места и дали нарушението е
констатирано на номер 1 или 81 е без правно значение. Предвид заявеното в с.з.
от адвоката на касационния жалбоподател, че същият по време на проверката от
полицейските органи се е намирал на паркинг, води до извода, че същият е бил
наясно за точното място на извършване на нарушението, а паркингът също
представлява открито обществено място, като изброяването в заповедта не е и не
може да се приема за изчерпателно. По изложените съображения касационният съд
намира и това възражение за неоснователно.
Настоящият
касационен състав намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
предвид установените от въззивния съд факти и обстоятелства. Наложеното в
настоящият случай наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на
нарушението и неговата специфика. Определено е в рамките на закона, предвид
извършеното нарушение и съответства на целите на чл. 12 от ЗАНН.
Не се установи да са били налице обективни причини за несъобразяване на
поведението на наказаното лице с въведените за всички граждани на територията
на страната мерки. Ето защо настоящата инстанция счита, че случаят не може да
се квалифицира като маловажен. Обстоятелството, че касаторът не съобразява
поведението си с надлежно въведено правило за поведение, което има за цел да
опази, както собствения му живот, така и живота на другите граждани, не предполага
и не съставлява основание да се приеме маловажност на нарушението.
По отношение на възражението, че не е установена
компетентността на длъжностното лице издало АУАН и не е изследвано материалното
положение на наказаното лице, с оглед наложената глоба, следва да се има
предвид, че навеждането на нови обстоятелства едва в касационната жалба е
недопустимо, тъй като предмет на касационна проверка е въззивното решение и
съответствието му с материалния закон. В случай, че касаторът е имал съмнения в
компетентността на служителя съставил АУАН, то същият е следвало да направи
своите възражения надлежно и то във фазата по събиране на доказателства пред
първата инстанция.
При служебна проверка на решението
съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението за допустимо, валидно и
в съответствие с материалния закон.
По тези съображения жалбата следва
да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в
сила.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
във вр. 63в от ЗАНН, Административен съд – Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно решение № 260149
от 09.12.2021 г. по АНД № 19/2021 г. на Районен съд – Лом.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: