РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Силистра, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Кремена Ив. Краева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Мирена В. С.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско
дело № 20233400500211 по описа за 2023 година
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК ********* и с адрес гр.
Силистра,ул. „Баба Тонка“ № 19, представлявано от управителя на дружеството Т. Тодоров,
чрез процесуален представител адв. В. М., обжалва решение № 155, постановено на
16.03.2023г. от Районен съд Силистра по гр.д. № 1578/2022 г. по описа на съда, в частта, в
която са уважени претенциите на Г. И. за присъждане на имуществени и неимуществени
вреди.
Жалбоподателят счита, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно
и необосновано, поради което моли да се отмени, като вместо това се постанови друго, с
което да се отхвърлят изцяло претенциите на ищцата.
Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Счита, че крайният извод на първоинстанционния съд е зле мотивиран и е в
противоречие с редица факти, установени в хода на съдебното следствие. В съдебното
решение не е посочено кое е конкретното човешко поведение като елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане и липсва анализ на причинно- следствената връзка
между това поведение и настъпилите за ищцата щети.
Съдът не е отчел последиците от проливния дъжд, паднал през нощта на
11.09.2022г. , а общоизвестен е фактът, че поради силния наклон на терена, застроен като
урбанизирана територия на с. Айдемир, естественият отток на дъждовните води при
поройни валежи довежда до натрупване на значително количество земни маси (кал), камъни
1
и други предмети, формиращи тапи и спомагащи по този начин за образуване на наносни
петна с дебЕ.на, която пречи за нормалното движение на автомобилите по улиците на
населеното място. При това положение, предходните изкопни работи, засипването и
трамбоването на траншеите, в които са полагани тръби, не биха могли да се разглеждат като
единствена причина за затъването на лекия автомобил на ищцата. Напротив - много по-
вероятно е блокирането на моторното превозно средство да е следствие от наноси,
формирали се около предните гуми на колата.
Следва да се съобрази и това, че щетите върху автомобила не са настъпили в
резултат на неговото затъване, а на предприетите действия по извличането му от мястото,
където е паркиран и са резултат от маневрите с багера, чрез който автомобилът е освободен
от калта. Поради това изпълнителят на CMP no обновяване на канализацията в населеното
място не следва да носи отговорност за поведението на други лица.
Затъването на заетия джип не е в необходимата причинна връзка с осъществените
СМР от лица, на които е възложил изпълнението на определена работа. Засипването и
трамбоването на изкопите оставя видими външни белези за монтажните дейности,
осъществени от изпълнитЕ.те. Всеки може да ги възприеме и да съобрази дали да премине
през тези участъци от пътното платно или не, още повече в случай, че управлява
относително тежко моторно превозно средство джип „Land Rover“. Неправилната преценка
не е извинителен мотив на поведение, който освобождава увреденото лице от
съпричиняване на вредоносния резултат. Ето защо счита, че и в частта на решението, с
която първостепенният съд е възложил в негова тежест задължението да възстанови таксата,
заплатена от ищцата на „Пътна помощ“, за неправилно.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Г. С. И., я оспорва като неоснователна и моли да бъде
потвърдено решението на СРС в тази част.
Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият
състав за търсене на отговорност от възложителя на работата и в подкрепа на това е и
многобройна съдебна практика по подобни дела. Определената от съда квалификация – по
чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, е съобразена изцяло с разясненията, дадени в т. 2 на
Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, за разграничаване на отговорността
по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД, и тази по чл. 50 ЗЗД, както и с трайната съдебна
практика.
Оспорва твърденията, изложени във въззивната жалба, че потъването на автомобил
Опел „Марива“ е станало в резултат на натрупани наноси от проливния дъжд. Такива
доказателства липсват по делото. Колата не е била спряна пред обозначения изкоп за
отстраняване на авария на водопроводната мрежа. На това място, вследствие на лошия
ремонт, е пропаднал другият автомобил.
Неоснователни са и твърденията на въззивника, че щетите по автомобила Опел
Марива са следствие от извършените действия по изваждането му от калта. Щетите са в
причинно-следствена връзка с некачествения ремонт, който е довел до това автомобилът да
затъне 50 см. в кал. Ако не беше тази причината, то колата ми нямаше да затъне и нямаше да
2
се наложи да предприемам действия по изваждането й от калта.
Предвид на това, моли съда да постановите решение, с което да остави в сила
Решение № 155/16.03.2023г., постановено по гр.д. № 1578/2022г. от Силистренския районен
съд, в обжалваните части като правилно, а жалбата да остави без уважение като
неоснователна.
Подава насрещна въззивна жалба против решението, в частта, в която е
отхвърлена претенцията й за присъждане на неимуществени вреди в пълен размер.
Счита, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно и моли да се
отмени, като се постанови друго, с което да се уважи тази й претенция в пълния
претендиран размер.
Не е съгласна с тезата на съда, че следва да бъде обезщетена само за претърпяните от
нея неудобства и преживявания, във връзка е инцидентите с двата автомобила. Доводът на
съда, че те са еднократни и не са оставили трайни последици напред във времето, е
неоснователен. За нея е било трудно и тежко за преживяване и дълго време след това
страдала от лош сън и страхове да не преживее отново подобни инциденти. И до днес
улицата не е асфалтирана и тя продължавам да се страхува при продължителни дъждове.
Така присъденото обезщетение не е справедливо и счита, че следва да бъде увЕ.чено.
Относно претърпените от нея неимуществени вреди, следствие от извършената
ремонтна дейност, замърсяванията, спирането на водата, калта, запрашеността и шумовете,
съдът приема за правомерно и нормално да се е случвало повече от три месеца и то за
отсечка от около 200 метра, с което тя не е съгласна. Счита, че е в тежест на ответника да
представи доказателства за периода, в който е следвало да бъде извършен ремонта.
Претендира разноските, направени пред двете инстанции.
Съдът като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, прие за
установено следното:
С Решение №155/16.03.2023г. постановено по гр.д.№1578/2022г. по описа на РС-
Силистра, съдът е осъдил „Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК ********* и адрес
на управление: гр. Силистра, ул. „Баба Тонка“ № 19, представлявано от Тошко Тодоров, да
заплати на Г. С. И. с ЕГН ********** от гр. Силистра, следните суми:
982 лева-представляваща обезщетение за претърпените от Г.И. имуществени вреди в
резултат на некачественото уплътняване на изкопите по ул. „Старата липа“ в с, Айдемир
след извършени по възложение на ответника монтажни работи на водопроводната мрежа по
проект BG16MIOP002 - 1.016 - 0005 „Изграждане на ВиК инфраструктура за обособена
територия на ВиК ООД ~ Силистра“, което довело до затъването на паркирания й
автомобил „Опел Марива“ с peг. № СС1383АХ на 10/11.09.2022 г. и увреждането му при
неговото издърпване, което обезщетение е формирано на база стойността на извършения
ремонт на автомобила, както и законна лихва върху тази сума от 11.09.2022 г. до
окончателното й плащане;
200 лева- представляваща обезщетение за претърпените от Г.И. неимуществени вреди
3
в резултат на горния инцидент, както и законна лихва върху тази сума от 11.09.2022 г. до
окончателното й плащане;
121 лева- представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени
вреди в резултат на некачественото уплътняване на изкопите по ул. „Старата липа“ в с.
Айдемир след извършени по възложение на ответника монтажни работи на водопроводната
мрежа по проект BG16MIOP002 -1.16 - 0005 „Изграждане на ВиК инфраструктура за
обособена територия на ВиК ООД - Силистра“, което довело до пропадането на ползвания
от нея автомобил джип Land Rover с peг, № СС6685АТ на 15.09.2022 г,, което обезщетение е
формирано на база стойността на предоставената от пътна помощ услуга по издърпването
му и разходите за измиването му на автомивка, както и законна лихва върху тази сума от
15.09.2022 г. до окончателното й плащане;
200 лева- представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди в резултат на горния инцидент, както и законна лихва върху тази сума от 15.09.2022 г.
до окончателното й плащане.
Отхвърлил е като неоснователни и недоказани исковете, предявени от Г. С. И., с ЕГН
**********, против „Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК *********, за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди за инцидента от 10/11.09.2022 г. за сумата над 982 лв.,
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над общата сума от 400 лв.,
включително и такова за претърпените от нея неудобства по време на извършени по
възложение на ответника монтажни работи на водопроводната мрежа по проект
BG16MIOP002 -016 - 0005 „Изграждане на ВиК инфраструктура за обособена територия на
ВиК ООД - Силистра“ по ул. „Старата липа“ - с. Айдемир, както и за законна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.06.2022 г. до 11.09.2022
г. съответно до 15.09.2022 г. и за законна лихва върху отхвърлените главници;
РазпредЕ.л е между страните разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд счита следното:
По жалбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД:
Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя за неправилна квалификация
на предявения иск и ненадлежен ответник. Районният съд правилно е опредЕ.л правното
основание на предявените претенции като е изходил от изложеното в обстоятелствената
част на исковата молба. С оглед на описаната фактическа обстановка, няма основание да се
приеме, че за щетите следва да отговаря община Силистра, като собственик на пътя.
Връзката на уврежданията с извършваните от ответника ремонтни дейности е доказана по
категоричен начин от събраните по делото доказателства. Във връзка с изграждането и
поддръжката на неговите съображения са предприетите дейностите на пътното платно.
4
Негово е задължението да извърши ремонта при спазване на установените срокове и
правила за безопасност. В случая не става дума за повреда на пътното платно и лоша негова
поддръжка от страна на собственика- общината. Поради това, правилно ищцата е насочила
претенциите си спрямо ВиК-Силистра.
Възражението, че пропадането на автомобил Опел Марива се дължи на проливния
дъжд и на силния наклон на терена, които са способствали за натрупване на значително
количество земни маси, е направено от жалбоподателя- ответник в първоинстанционното
производство- едва с въззивната жалба. Базира се на предположението, че това е причината,
без да е подкрепено с доказателства. Този въпрос не е изследван, но това е ненужно, тъй
като от установения и неоспорен механизъм на увреждането става ясно, че в следствие на
дъжда и зле осъщественото уплътняване на земната маса на уличното платно, автомобилът
на Г.И. е пропаднал под нивото на платното, а не е бил засипан от прииждащата земна
масата влачена от дъждовната вода.
Именно недоброто изпълнение на ремонтните дейности и неспазването на
техническите изисквания от страна на изпълнителя на проекта са станали причината за
увреждането на автомобила и тази причинно следствена връзка е обсъдена от районния съд
и са изложени достатъчно съображения във връзка с наличието и на този елемент от
фактическия състав.
В производството пред районния съд, ответникът не твърди, че причина за
увреждането са действията на ангажираните с изваждане на автомобила лица. Това се
заявява в жалбата, но без да се сочат доказателства и без да се опровергава тезата на ищцата,
възприета и първоинстанционния съд.
Правилно първоинстанционният съд не е възприел доводите на ответника за
съпричиняване на щетите що се отнася до събитието от 15.09.2022г.Вярно е, че засипването
и трамбоването на изкопните работи оставя видими следи, но осигуряването на
безопасността на преминаващите пътни превозни средства и на пешеходци през участъка с
ремонтни дейности е задължение на извършителя на ремонта, респективно на възложителя.
Това е нормативно установено негово задължение. /Наредба № 3 от 16.08.2010г. за
временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците/. Качественото извършване на предвидените в
проекта дейности от изпълнителя трябва да се контролира от възложителя. Така в случай, че
ремонтните дейности не са приключили и има опасност за преминаващите ПТП, би
следвало достъпът им да бъде ограничен, а не безопасността им да бъде предоставена на
преценката на техния водач и той според жалбоподателя да заобикаля тези участъци. В
случай че ремонтните дейности са приключили и е отпаднала необходимостта от прилагане
на мерките по цитираната по-горе Наредба, очевидно е, че инцидентът е настъпил в
следствие на некачественото изпълнение на възложената работа и в този случай
отговорността за щетите следва да се понесе от възложителя.
Предвид на всичко това, правилен е извода, до който е достигнал и районния съд, че
в случая не е налице съпричиняване от страна на Г.И..
5
Решението е обосновано и се базира на събраните по делото доказателства-
свидетелските показания, писмени доказателства за извършени плащания във връзка с
ремонта.
Въззивната инстанция споделя изводите от извършения анализ на тези доказателства,
обективирани в съдебното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите
изложени в него.
Налага се извода, че обжалваното решение в тази му част е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По жалбата на Г. И.:
Съдът намира жалбата за основателна. Присъденият размер на обезщетението за
неимуществени вреди не отговаря на действителния размер на претърпените неудобства и
стрес. Двете събития, настъпили в следствие некачественото изпълнение на строителните
работи, несъмнено са оказали травмиращо въздействие върху Г.И. като собственик и водач
на МПС. Създали са й нервно напрежение и стрес, несигурност и страх от обикновена
дейност каквато е преминаването/шофирането по улицата пред дома й. правилно е,
становището на районния съд, че тази ситуация е преодоляна от пострадалата в кратък
период от време, но въпреки това интензитетът на негативните емоции и неудобствата не е
отчетен, съответно обезщетен. Следва да се съобрази, че двата инцидента са в много кратък
интервал от време. Вторият е настъпил по време на шофиране, при което липсата на контрол
над превозното средство и безпомощността са повишили нивото на стрес, в сравнение с
първия инцидент, при който автомобилът е не е бил в движение и вредите само са
констатирани. Следва да се съобрази и факта, че автомобилът Land Rover е бил взет за
послужване от И., след като нейният личен е бил повреден. Поради това към
неимуществените вреди следва да се прибави и страха от повредите за този автомобил, както
и неудобството пред неговия собственик. Несъмнено, въпреки обективната причина за
пропадането, И. е изпитвала такова неудобство и притеснение, че не е оправдала доверието
на собственика да се грижи за вещта му.
От обясненията на пострадалата и показанията на свидетЕ.те става ясно,че
организирането на ремонтни дейности по автомобила и кризисни ситуации с него, не е сред
обичайните дейности, които жалбоподателката осъществява. Тази грижа е била поета от
нейния съпруг, но тъй като той през този период е бил в болница, се е наложило решенията
и действията да се предприемат от нея, а това несъмнено коства повече напрежение и
усилия.
Поради това, съдът счита, че за всяко от тези две събития следва да се присъдят по
500 лева за обезщетение за неимуществените вреди, вместо присъдените от районния съд
200 лева. Предвид на това присъжда сумата от 300 лева за всеки инцидент, заедно със
законната лихва считано съответно от 11.09.22г. и 15.09.22г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът по тази жалба не се възползва от дадената възможност да представи
6
доказателства във връзка с факта, че ремонтните дейности са с продължителност
съответстваща на сложността им. Не бяха представени доказателства опровергаващи тезата
на ищцата, че ремонтът на сравнително малък участък от улицата е продължил неоправдано
дълго-около три месеца. Поради това следва да се приеме за доказана тезата, че поради лоша
организация или други причини ремонтните дейности, съответно неудобствата и
ограниченията за живущите и в частност за Г.И., са продължили неоправдано дълго.
Предвид на това и за тези вреди- шум, замърсяване, спиране на водата, затрудняване на
ремонтните дейности, предприети от ищцата- се дължи обезщетение, което съдът определя
на 500 лева. Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на предяване на
иска- 03.11.22г. до окончателното изплащане на задължението.
От показанията на разпитаната пред въззивния съд свидетелка се установи, че към
момента на съдебното заседание, жалбоподателката вече е продала имота, което е
показателно за негативното въздействие от разглежданите събития.
Поради това, съдът счита, че претенцията за неимуществени вреди следва да бъде
изцяло уважена, каквото е и искането на жалбоподателката.
Следователно, първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени тези
претенции в размер на 1100 лева –разликата от присъдените 400 лева до претендираните
1500 лева, следва да се отмени като неправилно.
По разноските:
По в.гр.д.№ 211/2023г. по описа на Ос-Силистра:
Предвид изхода от процеса на жалбоподателя ВиК-Силистра ООД не се дължат
разноски по в.гр.д.№ 211/23 г. по описа на Ос-Силистра.
Той следва заплати на Г.И. разноските й по въззивното дело, които са в размер на 400
лева-заплатено възнаграждение за адвокат и 25 лева –заплатена държавна такса.
По гр.д.№ 1578/22г. по описа на РС-Силистра:
С оглед резултата от въззивнато обжалване, следва да се промени
първоинстанционното решение в частта му за разноските. Дължимите на Г. И. разноски са в
размер на 588.54 лева, а с обжалваното решение са присъдени 291.08 лева. Предвид на това
ВиК-Силистра ООД следва да бъде осъден да заплати сумата от 297.46 лева.
Сумата, която Г.И. дължи на ВИК-Силистра ООД е 6.84 лева. За тази сума
решението на районния съд е правилно и следва да се потвърди, а за сумата от 246.71 лева –
да се отмени.
По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Окръжен съд-Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №155/16.03.2023г. постановено по гр.д.№1578/2022г. по описа на
Районен съд-Силистра в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете,
7
предявени от Г. С. И. против „ВиК“ ООД-Силистра за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата от 1100 лева- разликата между присъдените
400/четиристотин/ лева и претендираните 1500 лева, като вместо това
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК ********* и с
адрес гр. Силистра, ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. И., с ЕГН **********, сумата от 300 /триста/
лева- неимуществени вреди в резултат на некачественото уплътняване на изкопите по ул.
„Старата липа“ в с. Айдемир след извършени по негово възложение монтажни работи на
водопроводната мрежа по проект BG16MIOP002 -1.16 - 0005 „Изграждане на ВиК
инфраструктура за обособена територия на ВиК ООД - Силистра“, станали причина за
инцидента на 11.09.22г. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.22г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК ********* и с
адрес гр. Силистра, ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. И., с ЕГН **********, сумата от 300 /триста/
лева- неимуществени вреди в резултат на некачественото уплътняване на изкопите по ул.
„Старата липа“ в с. Айдемир след извършени по негово възложение монтажни работи на
водопроводната мрежа по проект BG16MIOP002 -1.16 - 0005 „Изграждане на ВиК
инфраструктура за обособена територия на ВиК ООД - Силистра“, станали причина за
инцидента на 15.09.22г. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.22г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК ********* и с
адрес гр. Силистра, ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. И., с ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/
лева- неимуществени вреди за неудобства, след технологично определения срок за
изпълнението на монтажни работи на водопроводната мрежа по проект BG16MIOP002 -1.16
- 0005 „Изграждане на ВиК инфраструктура за обособена територия на ВиК ООД -
Силистра“, заедно със законната лихва, считано от 03.11.22г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОТМЕНЯ Решение №155/16.03.2023г. постановено по гр.д.№1578/2022г. по описа на
Районен съд-Силистра в частта за разноските, с която Г. С. И. е осъдена да заплати на
„ВиК“ООД-Силистра сумата от 246.71 /двеста четиридесет и шест лв. и 71 ст./ лева.
ОТМЕНЯ Решение №155/16.03.2023г. постановено по гр.д.№1578/2022г. по описа на
Районен съд-Силистра в частта, с която е отхвърлено искането на Г. С. И. да бъде
осъден „ВиК“ООД-Силистра да й заплати разноските по гр.д. №1578/22 г. по описа на РС-
Силистра, за сумата над 291.08 /двеста деветдесет и един лв. и 08 ст./ лева и вместо това
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК ********* и с
адрес гр. Силистра, ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. И., с ЕГН **********, сумата от 297.46/двеста
деветдесет и седем лв. и 46 ст./ лева- разноски по гр.д.№ 1578/22г. по описа на РС-Силистра.
Потвърждава Решение №155/16.03.2023г. постановено по гр.д.№1578/2022г. по описа
на Районен съд-Силистра в останалата му част.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК ********* и с
8
адрес гр. Силистра, ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. И., с ЕГН **********, сумата от 425
/четиристотин двадесет и пет/ лева- разноски по в.гр.д.№ 211/23г. по описа на ОС-
Силистра.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9