Р Е Ш Е Н И Е
№........................../07.09.2021г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 27 състав, в публичното заседание на седми декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря
Вероника ДиМ.а, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16361
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано след
изпращането му по подсъдност от СРС по предявени от В.М.М.,
чрез пълномощника й, искове
с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, срещу
З. „Е.И.“ АД, ЕИК ********,
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 35 000лв, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди и сумата от 791лв., представляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди, в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от
09.08.2018г., реализирано от водача на л.а. “Фиат Улайс” с рег.№ ********, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 09.01.2019г. – изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ, до окончателното изплащане
на сумите.
В исковата
молба се твърди, че на 09.08.2018г. при пресичане на пешеходна пътека на бул. “Братя Бъкстон” в гр. София, ищцата пострадала при ПТП, като била блъсната от л.а. “Фиат Улайс” с рег. № ********,
управляван от Б.В.И.. Вследствие на произшествието ищцата
получила счупване на горната част на тибията-закрито вляво, скъсани коленни
връзки, охлузвания и други телесни увреждания, които препятствали свободното й придвижване и възможността да се
грижи за семейството си. За
възстановяване от получените травми се наложило да бъде обездвижена, като и към
момента на подаване на исковата молба движенията на крака й били ограничени.
Възстановяването й било продължително, съпътствано от интензивни болки, битови
неудобства и стрес от преживяното. Не можела да се грижи за себе си, като се
наложило партньора й да се грижи за нея и за домакинството. Получените
увреждания се отразили негативно и на психиката й, не се чувствала пълноценна
след претърпяното ПТП, изпитвала безпокойство, че това може да й се случи
отново. Вследствие произшествието ищцата
претърпяла и имуществени вреди, в размер на
791лв. – направените
от нея разходи за физиотерапия, ядреномагнитен резонанс, рентгенова снимка и
патерица.
Ищцата
предявила пред ответното дружество,
в качеството му на застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за управлявания от деликвента автомобил, съгласно чл.380 от КЗ, претенция за обезщетяване на
причинените й неимуществени вреди -
болки и страдания на 09.10.2018г., като ответникът й заплатил сумата от 15 000лв, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените от деликвента вреди, като се поддържа, че определеното от застрахователя обезщетение не съответства на
претърпените от нея болки и страдания, както и че
същото е било определено без да бъде взет предвид шестмесечния
възстановителен период.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба,
с който ответника оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорват се механизма на ПТП и
наличието на причинна връзка между процесното произшествие и описаните в
исковата молба вреди, като са наведени доводи
за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото ищцата е предприела пресичане на пътното
платно без да се е съобразила с факта на движение на автомобила, който е бил
видим за нея. Твърди се, че ищцата сама се е поставила в опасност и е създала
предпоставки за настъпване на ПТП, като е нарушила чл.107 от ЗДвП.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 30.08.2019г. по НОХД № 120/2018г. по описа на Софийския военен съд е одобрено
споразумение, по силата на което Б.В.И. е признат за виновен в това, че на 09.08.2018г. около 17,30 часа в гр. София на бул.“Братя
Бъкстон“ при управление на МПС – л.а.“Фиат
Улайс” с ДК № ********, нарушил правилата за движение по чл.119 ал.1 и ал.4 от ЗДвП: „чл.119 ал.1 при приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре…ал.4 водачите на завиващи нерелсови ППС са длъжни да пропуснат
пешеходците“, като при завиване наляво от ул.“Българска Легия“ по бул.“Братя
Бъкстон“ не пропуснал движещата се по обозначена пешеходна пътека тип „М8.1.“
пешеходка В.М.М., като спре, и предизвикал ПТП, като я блъснал с автомобила си,
вследствие на което по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на голямо пищялната
кост на левия крак, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, като деянието е извършено
на пешеходна пътека – престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ вр.ал.1 б.“б“ вр.чл.342
ал.1 пр.3 от НК, за което му е определено наказание лишаване от свобода за срок
от три месеца, чието изпълнение е отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК, за
срок от три години.
Не се спори
между страните, че между
ответното дружество и собственика на л.а.
“Фиат Улайс” с рег. № ******** е имало валидно към датата на пътнотранспортното произшествие застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, както и че във
връзка с предявената пред него претенция, ответникът е заплатил на ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 15 000лв. за претърпените от нея,
вследствие на произшествието, неимуществени вреди.
Видно от заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза/САТЕ/,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено е, че
същото, вкл. Скицата към него, са изготвени въз основа на констативен протокол за ПТП № К-525/09.08.2018г., протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и снети в открито съдебно заседание свидетелски
показания. От
показанията на свид. И., управлявал лекия автомобил, се установява, че
пешеходката се е движела с нормална скорост по пешеходната пътека когато
водачът е предприел маневра завой наляво, че не е забелязал пострадалата до
момента, в който тя не била в средата на пътното платно и че въпреки, че е
натиснал спирачка веднага след като я е забелязал, не е успял да спре.
Описаният от експерта механизъм на
ПТП, при съобразяване
на пътната настилка, маркировка, пътни знаци, посоката на движение на
пешеходката при преминаване на пътното платно по време на настъпване на
произшествието, мястото на удара, скоростта и траекторията на движение на лекия
автомобил в момента на контакт/удар/ между него и пострадалата пешеходка,
скоростта на движение на участниците в процесното ПТП, положението им в
процесното произшествие и поведението им преди настъпването му, е следния: На 09.08.2018г. в гр.
София около 17,30 часа, в светлата част
на денонощието, л.а. “Фиат Улайс” с рег. № ********, управляван от Б.В.И.,***, с
посока на движение от ул. “Родопски извор” към ул.
“Преки път”. Скоростта му
на движение при извършване на маневра „завой наляво“ в района на кръстовището с
бул.“Братя Бъкстон“ е не по-висока от 15 км/ч. В същото време, пешеходката В.М.М.
предприема пресичане на пътното платно на бул.“Братя Бъкстон“ в гр. София със
скорост не по.висока от 5,2 км/ч. Посоката й на движение е отдясно наляво
спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Мястото, на което предприема
пресичането, е в района на кръстовището, образувано от пресичането на
ул.“Българска легия“ и бул.“Братя Бъкстон“ в гр. София, по пешеходната пътека
тип 8.1. от ЗДвП на бул.“Братя Бъкстон“. Траекториите на движение на пешеходката и лекия автомобил се
пресичат и настъпва ПТП помежду им. Контактът е осъществен
с предната броня на лекия автомобил в левия
крак в областта на коляното на пешеходката. От удара, тялото на пешеходката е
изведено от състоянието си на динамично равновесие и същата пада на асфалтовата
настилка. В резултат на удара е
пострадала пешеходката. По лекия автомобил са описани забърсвания и деформации
по предния капак.
Отчитайки
описаните в материалите по делото травматични увреждания, вещото лице заключава, че в момента на удара пешеходката е била в профил,
пресичайки ходом. Механизмът на
удара между лекия автомобил и пешеходката, както и определените място на удара
и зона за контакт между лекия автомобил и свидетелката не свидетелства за
внезапно навлизане на платното за движение от страна на пешеходката, като
свидетелства, че в момента на удара същата се е
движела, а не е била спряла на платното за движение и в частност на находящата се там пешеходна пътека.
Съгласно
експертното заключение, в материалите по делото няма данни за препятствия или
други условия, които биха могли да ограничат или намалят видимостта на водача
на лекия автомобил спрямо пресичащата пешеходка, като произшествието е
настъпило в светлата част на денонощието, при ясно време. При определения ход
на движение на пешеходката, водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати
настъпването на ПТП чрез спиране, с оглед
скоростта, с която се е движил и отстоянието му до
мястото на удара. Технически
водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати удара, ако при
извършването на маневра „завой наляво“ по бул.“Братя Бъкстон“ се бе убедил, че
на платното за движение пред управлявания от него автомобил няма преминаващи
пешеходци. Причина за настъпването на ПТП е несвоевременното възприемане на пешеходката и движението й
на пътното платно от страна на водача на лекия автомобил. Според експерта, в случая ищцата не е могла да предположи, че водачът
на лекия автомобил не би се съобразил с нейното присъствие върху пешеходната
пътека.
От
заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/, неоспорено от страните и прието като обективно и
компетентно дадено, се установява, че същото е
изготвено въз основа на приложената по делото медицинска документация - материали
от НОХД № 120/2018г.
по описа на Софийски военен съд и Определение от 30.08.2019г., Епикриза от ИЗ № 29546/2018 на 2-ра Травматологична
клиника при УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов”, резултати
от проведено рентгеново изследване, резултати
от проведено компютърна томография на бели дробове, болнични
листове за временна нетрудоспособност до 12.12.2018г.,
лична амбулаторна карта/част/, резултати от ядрено-магнитна
томография на лявата колянна става, резултат от
проведен свободен преглед при д-р Х. (МБАЛ “Св. Богородица”) на
04.09.2018г., резултати от рентгеново изследване на
19.10.2018г., резултати от проведено
физиотерапевтично и рехабилитационно
лечение в периода от 04.08.2018г. до 17.09.2018г., резултат от проведен свободен преглед от д-р Х. на
23.10.2018г. и отчетни документи 5 броя, приложени
по делото.
Видно от
заключението на вещото лице, вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука ищцата е получила “Закрито неразместено счупване на външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица”, довело до
“трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни”(в случая 4,5 месеца). Относно механизма на произшествието вещото лице дава
заключение, че ищцата е пострадала при ПТП на посочената по-горе дата, когато
като пешеходка, пресичайки на пешеходна пътека на бул.“Бр.Бъкстон“ в гр. София
е била ударена в областта на лявото коляно от преминаващ и изпълняващ маневра
„ляв завой“ л.а.
“Фиат Улайс” с рег. № ********, управляван от Б.В.И.. Фрактурата на пострадалата е получена и има пряка
причинна връзка с претърпяното от нея ПТП на 09.08.2018г.
На ищцата
е била оказана спешна медицинска помощ и болнично лечение в УМБАЛСМ “Н.И.
Пирогов”. Извършени са били хематологични, рентгенови, ехографски и КТ- ски
изследвания и консултации със специалисти - неврохирург, хирург,
ортопед-травматолог, интернист и анестезиолог. Поради това, че
фрактурата е била локализирана във външния латерален кондил и е била
неразместена по вид, е било взето решение за провеждане на неоперативно лечение
- продължително обездвижване на левия долен крайник с гипсова
имобилизация, без да се стъпва на увредения крак за срок до три месеца.
Пострадалата е била поставена на строг постелен режим с включена инфузионна,
антикоагулантна и обезболяваща терапия. С подобрение пострадалата е била изписана от болницата, като
лечението е продължило амбулаторно - с
назначени контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи и антикоагуланти.
По време на амбулаторното лечение ищцата е посещавала И-т
„Пирогов”, провеждани са й
били контролни рентгенографии. Провела е и консултативни прегледи при ортопед в МБАЛ „Св. Богородица“ София,
провела е и допълнителни рентгенови и КТ-ски
изследвания. Ищцата е провела физиолечение и
рехабилитация по повод „Счупване на левия голям пищял в горната му част“.
На
23.10.2018г. след проведено рентгеново изследване й
е било разрешено постепенно натоварване на увредения ляв крайник с продължаване
на рехабилитацията.
Общо
лечебният и възстановителен период на ищцата е
бил 4,5 месеца, през който тя е била временно нетрудоспособна, т.е. в болничен отпуск до 12.12.2018г. - общо 134 дни.
През
посочения 4-месечен период ищцата е търпяла
болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите два месеца непосредствено след злополуката и около две-три
седмици в началото на проведената рехабилитация. Извън посочените периоди
ищцата е търпяла само периодични явяващи се болки, най-вече при рязка промяна
на времето. При прегледа от
експерта, две години след процесната злополука,
ищцата съобщава за единични болки в лявото коляно, които отзвучават след
употреба на аналгетици.
Наред с претърпените болки, през първите три месеца на
пострадалата не е било разрешено да стъпва на увредения крак, тъй като фрактурата по вид е вътреставна и локализирана в спонгиозната
част на костта, което е довело до затруднение при придвижването и
самообслужването в ежедневието на ищцата.
Лечебният и възстановителен период при
ищцата е завършил отдавна. Счупеният голям пищял на лявата подбедрица е
зараснал окончателно без отчетено някакво разместване на костните фрагменти или
увреда на ставата след фрактурата. В материалите по делото няма представени
доказателства, по време на лечението и възстановяването ищцата да е претърпяла
някакви негативни последствия или усложнения от процесното счупване. На едно от изследванията на
ядрено-магнитен резонанс е отбелязано „съмнение за частично разкъсване на
предната кръстна връзка на лявото коляно“, но тази диагноза не е била
потвърдена нито с ново изследване, нито с някаква хирургическа намеса. Към настоящия момент тя се придвижва
самостоятелно, без помощни средства и щадяща
походка. Има известни
затруднения при клякане и слизане по стълби, които прояви са типични за
пострадалите с минали вътреставни фрактури в областта на коляното.
В материалите
по делото са приложени отчетни документи за извършените от ищцата разходи по
време на лечението и възстановяването на фрактурата от процесното ПТП. Според
експерта, извършените разходи съвпадат с
периода на лечението и те са били необходими за правилното му провеждане.
Пострадалата е извършила разходи за проведена рехабилитация - 250 лв., за проведено физиолечение - 150
лв., за провеждане на магнитно-резонансна томография - 330 лв, за изследване
-15 лв и за помощни средства (патерици) - 46 лв. или общо разходите възлизат на сумата от 791лв. Вещото лице е уточнило в заключението
си, че НЗОК заплаща за пострадалите при злополуки само проведеното болнично
лечение като медицинска услуга по съответната Клинична пътека на здравното
заведение, провело лечението. Всички останали разходи по време на амбулаторното
лечение НЗОК не ги заплаща, като те се заплащат от пострадалите пациенти.
Видно от
показанията на свид.М., живеещ
на семейни начала с ищцата, веднага след инцидента, за който бил уведомен от
ищцата по телефона, отишъл при нея. Тя била в лек шок от адреналина и случилото се.
Свидетелят я закарал в Пирогов, където
останала пет дни, като през
това време свидетелят ходил няколко пъти на ден, за да й помага с обслужването, тъй като пострадалата
не могла да стъпва. Ежедневно
ходела на рехабилитация, което изисквало време
и грижи от негова страна, тъй като ищцата не могла да стъпва на крака си и да
се обслужва сама, имала нужда от помощ, за да се изкъпе.
Първите 30 дни била с шина, с която бил обездвижен целия крак, пиела
болкоуспокояващи. Пострадалата стъпила на крака си на
четвъртия месец, до месец
декември 2018г. използвала патерици, а след това тръгнала на работа и се
налагало свидетелят да я води и взема оттам. Започнала да ходи интензивно от пролетта на 2019г., като дотогава не могла да стъпва с цялата си тежест и през този период не ходила на работа. Проблемите с крака на ищцата продължават и към
момента, а вследствие
ПТП ищцата била стресирана, не
можела да пресича самостоятелно по
пешеходни пътеки и изпаднала в депресия, защото не искала никой да я вижда. Затворила се в себе
си, станала по-емоционална, по-агресивна.
С
оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо когото застрахованият по застраховка
гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т.е. да отправи
писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане/чл.477 ал.1 и чл.278 ал.1 от КЗ/. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да се
установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на
ПТП/противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени
и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че
е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“, действащ към датата
на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установи, че на посочената в исковата
молба дата – 09.08.2018г., е настъпило ПТП, при
което ищцата е получила следното увреждане: “Закрито неразместено счупване на външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица”, довело до
“трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни”(в случая 4,5 месеца).
Установи се, че вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а.
“Фиат Улайс” с рег. № ******** Б.В.И.. Механизмът на ПТП, вредите и
причинната връзка между тях се установиха, както от приетите по делото писмени
доказателства, така и от заключенията на вещите лица по допуснатите САТЕ и СМЕ.
В случая е налице и влязло в сила на 30.08.2019г. споразумение по НОХД № 120/2018г. по описа на Софийския военен съд, с
което водачът на л.а.“Фиат Улайс” с рег. № ******** Б.В.И. е признат за
виновен за настъпването на ПТП и причиняването на ищцата на средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на горния край на голямо пищялната кост на левия крак, довело до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни от датата на травмата.
Със споразумението, имащо характер на
присъда, по горепосоченото наказателно дело са установени авторството,
противоправността и вината в поведението на водача на л.а.“Фиат Улайс” с рег. №
******** Б.В.И., който
е нарушил правилата за движение по пътищата и от това са настъпили вредните
последици за ищеца. Влязлата в сила присъда на наказателния съд, на каквато е
приравнено одобреното от съда споразумение, е задължителна за гражданския съд в
пределите на чл.300 от ГПК, поради което съдът намира
за доказано наличието на всички предпоставки по чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо ищеца за обезщетяване на
причинените му неимуществени и имуществени вреди.
Безспорно
е между страните по делото, а и са налице писмени доказателства, че към момента
на увреждането е съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата и ответното застрахователно
дружество, като по силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Предвид изложеното, съдът намира, че предявения главен
иск е доказан по основание.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага
наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Предвид установеното от фактическа страна,
посредством свидетелските показания и заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, съдът намира за неоснователно възражението
за съпричиняване, направено от ответника, тъй като с
поведението си ищцата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, доколкото е
пресичала пътното платно на разрешено за това място и не е могла да предположи, че водачът на лекия автомобил няма
да се съобрази с нейното присъствие на пешеходната пътека.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от
съда по справедливост, като при определяне на размера на обезщетението следва
да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия,
трайността на вредните последици. По делото се установи, че ищцата – на 37
години към датата на увреждането, е получила “Закрито неразместено счупване на външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица”, довело до
“трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни”, а в случая 4,5 месеца. Левият й долен крайник бил обездвижен с гипсова имобилизация, като не трябвало да стъпва на увредения крак за срок до три
месеца. Ищцата не
можела да задоволява сама хигиенните си нужди и да се грижи за домакинството,
била затруднена при придвижването си, затворила се в себе си, като случилото се
отразило негатино на психиката й – станала по-емоционална. Наложило се да
провежда и рехабилитация, като от заключението на експерта, изготвил съдебно-медицинската
експертиза, се установи, че лечебният и възстановителен период при ищцата е
завършил отдавна. Счупеният голям пищял на лявата подбедрица е зараснал
окончателно без отчетено някакво разместване на костните фрагменти или увреда
на ставата след фрактурата, като няма доказателства по време на лечението и
възстановяването ищцата да е претърпяла някакви негативни последствия или
усложнения от процесното счупване. През
посочения четиримесечен период ищцата е търпяла болки и
страдания, като най-интензивни те са били през първите два
месеца непосредствено след злополуката и около две-три седмици в началото на
проведената рехабилитация. Извън посочените периоди ищцата е търпяла само
периодични явяващи се болки, най-вече при рязка промяна на времето. Към настоящия момент тя се придвижва самостоятелно,
без помощни средства и щадяща походка, но има известни затруднения при клякане и слизане по
стълби и все още се страхувала когато пресича, които прояви са типични за
пострадалите с минали вътреставни фрактури в областта на коляното.
Съдът,
като взе предвид вида на уврежданията, времетраенето на оздравителния процес,
протичането на самия оздравителен процес, възрастта на пострадалата, по
справедливост, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, намира, че справедливото
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, при съобразяване на
обстоятелството, че вече й е изплатена сумата от 15 000лв. от ответника за
обезщетяване на същите неимуществени вреди, възлиза на 25 000лв., а за разликата
над тази сумата до пълния претендиран размер от 35 000лв. исковата претенция се
явява недоказана.
От представените по делото фактури и касови бонове,
се установи, че във връзка с лечението и възстановяването на фрактурата от процесното ПТП, ищцата
е направила разходи, сред които: за
проведена рехабилитация - 250лв., за
проведено физиолечение - 150лв.,
за провеждане на магнитно-резонансна томография - 330лв.,
за изследване - 15лв. и за
помощни средства (патерици) - 46лв., възлизащи на общата сума от 791лв. Като съобрази
горното, обстоятелството, че разходите са направени по време на лечението,
както и категоричността на вещото лице, изготвило СМЕ, че извършените разходи са били
необходими за правилното провеждане на лечението, съдът намира, че исковата претенция за
обезщетяване на причинените на ищцата имуществени
вреди е основателна и доказана и следва да бъде уважена в пълния й предявен
размер.
Като
законна последица от частичната основателност на главния иск за обезщетяване на
неимуществените вреди и основателността на главния иск за обезщетяване на
имуществените вреди, доколкото е поискано с исковата молба, следва да бъде
присъдена и законна лихва върху дължимите обезщетения Съгласно разпоредбата на
чл.84 ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но
законна лихва в случая е дължима от по-късен момент, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.497 от КЗ застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяването му и изтичане на определения в кодекса срок по чл.496 ал.1 от КЗ
за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено
застрахователно обезщетение, като в случая лихвата е дължима, считано от 09.01.2019г. – изтичане на тримесечния срок по
чл.496 от КЗ, до окончателното изплащане на сумите.
С
оглед изхода на спора, направените от страните искания за присъждане на
разноски и като съобрази, че ищцата е освободена от заплащане на такси и
разноски по реда на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, съдът намира, че ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, на основание чл.78
ал.6 от ГПК, сумата от 1398лв., от които 1000лв. – държавна такса по иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, 50лв. – държавна такса по
иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и 348лв. – изплатеното
възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза,
както и че ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца – адв. М.И.Б. ***,
осъществила процесуално представителство и безплатна правна помощ на ищцата, на
основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1280лв.,
определена в този размер, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото исковата
претенция за обезщетяване на неимуществените вреди е частично неоснователна,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата в размер
общо на 682,14лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на
450лв., на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.25 ал.2 вр.ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ и 232,14лв. – разноски за възнаграждение на вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза, за издадено съдебно
удостоверение и внесена сума за разпит на свидетел, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД “Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на В. М.М., ЕГН **********,***, сумата от 25
000 лв./двадесет и пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди и сумата от 791лв./седемстотин деветдесет и един лева/, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди, в резултат на пътно-транспортно
произшествие от 09.08.2018г., реализирано от водача на л.а. “Фиат Улайс” с рег.№ ********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 09.01.2019г. – изтичане на тримесечния срок по
чл.496 от КЗ, до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
25 000лв./двадесет и пет хиляди лева/ до 35 000лв./тридесет и пет
хиляди лева/.
ОСЪЖДА ЗД “Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на Софийски градски
съд сумата в размер общо на 1398лв./хиляда триста деветдесет и осем лева/,
представляващи дължимата държавна такса и изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД “Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адв. М.И.Б. ***, служебен адрес: гр. Пловдив,
ул.“Д-р ******№ ******сумата от 1280лв./хиляда двеста и осемдесет лева/, за
осъщественото процесуално представителство на ищцата В. М.М. и оказаната й по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата безплатна правна помощ, на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА
В. М.М., ЕГН **********,***, да заплати на ЗД
“Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в размер общо на 682,14лв./шестстотин осемдесет
и два лева и 14ст./- направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.8
вр.ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: