Р Е Ш Е Н И
Е №260046
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XVIII- ти граждански състав, в
публично заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6066 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против С.И.П., ЕГН **********, с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер
на 298,45 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за
обект на потребление с ИТН: 1958765, находящ се в гр. **, ул. **; обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода
02.02.2018 г. – 03.02.2020 г. в размер на 37,87 лева, ведно със законната лихва
от 04.02.2020 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1718 по описа на Районен съд
Пловдив за 2020 година.
В исковата молба се твърди, че ищецът
имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. **, ул. **,
имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да
заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на
задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната
лихва. С оглед сключения при Общи условия договор за покупко - продажба на
топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач, доставило до
сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия, е
разпределил за имота на ответника в качеството му на собственик на топлоснабден
имот и потребител, топлинна енергия на обща стойност 298,45 лева, за периода от
01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., която същият не заплатил. Предвид забавата в
плащането, се дължала и сумата от 37,87 лева - обезщетение за забавено плащане
на главницата в размер на законната лихва за периода 02.02.2018 г. – 03.02.2020
г. Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради
което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело №
1718/2020 г. на ПРС, V гр. с-в, длъжникът в срока по чл. 414, ал.2 ГПК подал
възражение за недължимост на вземанията, поради което в едномесечния срок по
чл. 422 ГПК ищецът предявил настоящите установителни искове. От съда се иска претенциите
да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника С.П., с който оспорва предявените искове. Твърди, че не се
установява съществуване на договорна обвързаност между страните за доставянето
на топлинна енергия. Навежда доводи, че липсват доказателства за реалното
ползване и потребяване на топлина енергия от ответника. Оспорва, че е налице
качествено изпълнение на договора за продажба. Твърди, че начисляването и
разпределението на ТЕ в сгради етажна собственост се извършва по правилата на
Закона за енергетиката, Наредба 16-334 и приложението към нея – Методика за
дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди че при изчисляването на
дължимите суми за потребена ТЕ не се държало сметка за реално потребената
енергия в конкретния имот, а същата се разпределяла пропорционално на
отопляемия обем на имота, т.е. фактурите за потребена ТЕ се изготвяли по
недействителни данни. Ответницата оспорва годността и изправността на топломера
в процесната абонатна станция. Последният бил средство за измерване по смисъла
на Закона за измерванията, поради което следва да е одобрен като средство за
измерване и да е преминал първоначална и последваща проверка. За процесния
период по отношение на съответното техническо средство не бил осъществен
контрола по реда на ЗИ, изразяващ се в одобряване на типа и първоначална и
последваща проверка. Ответницата оспорва размера на технологичните разходи,
които били за сметка на доставчика на ТЕ и се приспадали от отчетената ТЕ от
топломера преди да се пристъпи към разпределението. Твърди, че не е налице акт
на производителя на абонатната станция, нито друг документ за обследване от
компетентно лице за размера на технологичните разходи в нея. Ответницата
оспорва начислените стойности за БГВ в проценсата сграда. Твърди, че ищецът се
позовавал неправилно на т. 6.1.2. от Методиката, без да представя анекс и
протокол, изготвен от правоспособно лице за извършената промяна. Ищецът
намалявал значително не само мощността на отоплителната инсталация на база
отсъединени отоплителни тела, но и без да е била променяна по какъвто и да било
начин, намалява и мощността на СИ. Ищецът не бил предприемал системно мерки по
т. 6.6 от Методика, в резултат на което бил ощетил интересите на потребителите.
За м. април 2017 г. били начислени 97% и 100% ТЕ от СИ. Твърди се, че договорът
за продажба на топлинна енергия изисквал да е налице доставка на топлинна
енергия, която реално да е потребена, поради което сметката за предоставена
енергийна услуга можела да се отнася единствено и само за реално потребена
топлинна енергия. Позовава се на чл. 9, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. относно
енергийната ефективност. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 1718 по описа за 2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, V гр. състав, образувано по
депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 741 от 05.02.2020
г. Срещу така издадената заповед за изпълнение на постъпило възражение, предвид
което заповедният съд е предоставил указания на заявителя за предявяване на иск
по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид
изложеното, така предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период; че
ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за обект,
находящ се на адрес: гр. **, ул. **; че ищецът е изправна страна по договора,
както и да установи размера на претенциите.
На първо
място, настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира върху факта, че не
съществува съмнение досежно обстоятелството, че ищецът като енергийно
предприятие - доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси
възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на
доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на
етажна собственост. В този порядък, не е налице непотърсена услуга, за която не
се дължи заплащане (в тази насока са и
изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по
тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне
на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17, по отправени преюдициални запитвания.
В посоченото решение е отразено, че се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент. Със същото решение е прието и че
се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на
етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата, пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент. Предвид изложеното, то настоящият съдебен
състав счита за неоснователно възражението на ответната страна, че процесната
услуга е непотърсена и че се касае за нелоялна търговска практика, упражнявана
от ищцовото дружество.
На следващо място, облигационното
правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си,
произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се
счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите
условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в
градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно
изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите
условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период - в.
„**“ и в. „**“ /л. 10 - л. 18/. Изложеното води до извода, че е спазена
изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия
за продажба на топлинна енергия.
За да
бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Обстоятелството, че
именно ответницата П. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот
е факт, който не се оспорва и е изрично е признат от нея, поради което с
протоколно определение от 18.11.2020 г., постановено по делото, е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване посоченото обстоятелство. От това
следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото същото възниква с конклудентни
действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна
енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. В този смисъл е
неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна енергия и
че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение,
доколкото липсва писмен договор, сключен между страните. Действително, в чл.
149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните
разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен
касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а
форма за доказване на облигаторното правоотношение. Съответно, същият
представлява едно от възможните доказателствени средства, регламентирани в ГПК,
за установяване на договорната обвързаност между ищеца и ответника. Според настоящия съдебен
състав, присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно
отклонение на лице – титуляр на вещно право на собственост, установява
сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. В
подкрепа на този извод са и протоколите за извършени дейности по средствата за
измерване от 09.03.2017 г. /л.199/ и от 06.02.2019 г. /л.201/, касаещи сграда с
адрес: гр. **, ул. **. Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие (изрично в
тази насока- т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д.
№ 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК). В това си качество на
клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена
топлинна енергия.
В
рамките на настоящото производство бе релевирано и възражение досежно
техническата пригодност на поставения в абонатната станция измервателен уред.
Съдът счита същото за неоснователно по следните съображения: по делото са
приети протоколи за монтаж/ подмяна на средства за търговско измерване, както и
свидетелства за проверка на средство за измерване /л. 198 - л. 201/. Релевантни
за процесния период /01.12.2017 г. -
30.04.2019 г./ са топломери с фабричен № ** и № **. Същите са напълно изрядни и
технически пригодни, като хронологията по поставянето им е следната: с протокол
за монтаж/ подмяна на средства за търговско измерване от 09.03.2017 г. /л. 199/
е демонтиран топломер № ** и е монтиран топломер № **, като протоколът е
подписан от представители и на двете страни. След това, с Протокол от
06.02.2019 г. /л. 201/, топломер с № ** е демонтиран и е поставен топломер с № **.
Протоколът отново е подписан от представители и на двете страни, като не са
релевирани каквито и да било възражения във връзка с пломбирането на който и да
е от двата топломера. Допълнително, по делото са представени и съответно
приети, свидетелство за проверка на СИ № 2Т- 14 /л. 198/ и свидетелство за
проверка на СИ № 1Т- 60 / л. 200/, от които се изяснява, че топломери с
фабричен № ** и № ** са преминали последваща метрологична проверка и са напълно
пригодни технически средства за отчет.
От
ответната страна бе сторено и възражение в насока загуба на значително
количество топлинна енергия, предвид недоброто състояние на помещението, в
което се намира абонатната станция, както и поради частична липса на изолация
по топлопреносната мрежа в сградата, намираща се на адрес: гр. **, ул. **. Тези
възражения, съдът счита за неотносими към процесния казус. Помещението, в което
е разположена абонатната станция представлява обща част по своето
предназначение /арг. чл. 38 ЗС/. Предвид това, тя е притежание на етажната
собственост и последната отговаря за нейното състояние. Наличието на счупени
прозорци, в която насока са показанията на свидетеля Г. К. /л. 242 гръб - л.
242/, не е в състояние да обоснове извод за недължимост на процесните суми.
Както бе посочено, общите части на сградата се управляват и поддържат от
етажната собственост, а не от топлопреносното предприятие. Предвид това,
отговорността за недоброто състояние на общите части не може да бъде пренесена
върху ищеца, а ответникът да черпи права от това обстоятелство. По идентични
съображения не се възприема и възражението за недоброто състояние на сградната инсталация.
Същата представлява обща част по естеството си и отново за състоянието й
отговаря етажната собственост. Предвид това, всеки един проблем със сградната
инсталация следва да се отнася към общото събрание на етажната собственост и да
бъде разрешаван от колективния субект. Ищцовото дружество няма отношение към
този процес, не носи отговорност за поддръжката на сградната инсталация и
предвид това, от правна гледна точка, процесната претенция не се влияе от
състоянието й.
По
отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както
и досежно размера на претенцията са приети заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
в.л. Н.С. /л. 347 - л. 365/, се установява, че за периода 01.12.2017 г. -
30.04.2019 г. абонатната станция, обслужваща сградата, където се намира
процесния обект, находяща се в гр. **, ул. **, е работила, като същата е
отчислявала технологични разходи. Процесният недвижим имот се намирал в
многоетажна панелна конструкция и представлявал апартамент. Същият се намирал
на последен етаж под топъл плосък покрив. Разполагал с две спални, дневна,
кухня, баня, тоалетна, коридор и тераса. На тавана на апартамента били изпълнени
изолационни перлитови замазки. Външните страни на обекта били без изолация, с
изключение на северната стена на дневната, която била с монтирана толоизолация
с дебелина 5 см. Дограмата била ПВЦ стъклопакет. Изчисляемият обем бил в размер
на 155 куб. м. В имота имало монтирани следните отоплителни тела: в хола -
чугунен радиатор с монтирано ИРУ с показание 0, в спалня - панелен радиатор с
монтирано ИРУ с показание 0, в спалня - панелен радиатор с монтирано ИРУ с
показание 0, в кухня - панелен радиатор с монтирано ИРУ с показание 0 и пломба
№ 016036, в баня - щрянг лира, пломбирана с № 040609, и водомер с топла вода с
показание 40 с пломба № 040609. Инсталираните ИРУ били активни, като на дисплея
им е изписано “**” ЕООД. Към момента, в който вещото лице извършил оглед на
имота - 02.03.2022 г., ИРУ на отоплителните тела били активни и отговаряли на
изискванията на чл. 43, ал.1 от ЗИ, вр. чл. 52 от Наредба за топлоснабдяването
от 2007 г. В сградата, в която се намирал процесният имот се извършвал дистанционен
ежемесечен радиотчет за отчитане на ИРУ на топлоенергия и водомери за топла
вода, поради което не се водило карнет и не се извършвали изравнителни сметки.
През процесния период топлинната енергия била отчитана дистанционно в реално
време по показанията на ИРУ от топлинния счетоводител. Ищецът фактурирал точно
консумираното количество топлинна енергия, което било потребено в сградата в
режим на етажна собственост, в която се намирал обекта. Поради тази причина не
се извършвали периодични отчети и извършване на изравнителни сметки. Вещото
лице посочва, че формулата по чл. 6.1.1 от Методиката не отчита директно
топлофизичните особености на сградата и отоплителната инсталация. Те се
отнасяли индиректно към коефициента - дял на сградна инсталация, и коефициента
- обща инсталирана мощност на всички присъединени отоплителни тела.
Коефициентът 0,15 във формулата означавал тази част от цялата отоплителна
инсталация /сградната инсталация/, която спомага за работа, транспониране и
отвеждане на топлинната енергия до и от отоплителните дела, отопляващи
отделните помещения в сградата в режим на етажна собственост, включ. тази част
от отоплителната инсталация, която осигурявала правилната работа на системата.
Той бил фиксиран поради факта, че по-голямата част от отоплителни тела на
територията на Република България, които се топлоснабдяват от топлофикационните
дружества са изграждани по схема Техелман и подобни на нея, която по своята
същност заемат и консумират около 15 % от цялата мощност на отопляемата инсталация.
Вещото лице посочва, че действително инсталираната мощност на отопляемите тела
в сградата е сбор от отоплителни тела, които са действително монтирани към
отоплителната инсталация и с незатворена и пломбирана спирателна арматура - както
тези в жилищните апартаменти, така и тези в общите помещения. Формулата по т.
6.1.1 на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда в
режим на етажна собственост, не отчитала директно отоплителните тела с нулеви
показания, т. е. тези, на които е спряно захранването, като не презюмирала
директно дали са включени или не всички отоплителни тела на последните етажи. В
заключението се посочва, че съгласно Наредба № 15/2005 на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството и съгласно БДС, изчислителната
температура на усещане в жилищните сгради била в диапазона 19 - 22 градуса, а в
стълбищните клетки и коридора била в диапазона 10 - 20 градуса, респ. това била
температурата, която следвало да се достигне в жилищната сграда пред
отоплителния сезон. Вещото лице е направило извод, че на основание чл. 58, ал.1
от Наредбата за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия за
технологични разходи в топлопреносните мрежи с топлоносител вода и водна пара
за отчетен период се определяла като разликата между количествата топлинна
енергия, измерени при производителя и при клиентите, а на основание ал. 2,
количеството топлинна енергия за технологични разходи в абонатната станция била
за сметка на топлопреносното предприятие при клиенти, ползващи топлинна енергия
за битови нужди. Посочва се формулата за корекция на технологичните разходи.
Големината на топлинния поток от и към вертикалните тръби от сградна инсталация
зависела от параметрите на транспортирания топлоносител /в случая вода/,
температурата на външната среда и диаметъра на тръбата. Тези параметри не
присъствали във формулата по т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение, но
имали косвено отношение към нея в частта, касаеща коефициента на сградната
инсталация спрямо общата инсталирана мощност. Вещото лице посочва, че били
спазени изискванията относно сертифицирането, поддръжката, експлоатацията и
отчитането на показания на топломера в абонатната станция. Общият водомер и
сензорите му били разположени на входно изходните магистрални топлопровооди от
ТЕЦ към абонатната станция, от страната на ТЕЦ преди границата на собственост.
Мястото на топломера било правилно съгласно изискванията на Наредбата за
топлоснабдването за текущо отчитане на сметките, без сезонно изравняване. По
време на огледа на отоплителната инсталация в процесния имот и цялостната
инсталация в сградата в режим на етажна собственост, вещото лице установило, че
голяма част от водопроводите, доставящи топла вода до апартаментите, както и
рецирколационните тръби на същата били с лоша или никаква изолация. Това водело
до сериозни загуби на топлина при преноса на топла вода и правело изключително
трудно приблизителното изчисляване на топлинна енергия за битово-гореща вода
преди нейната консумация. Вещото лице е посочило след анализ на всички
доказателства по делото, оглед на място и собствени изчисления, се налага
извод, че начислената топлинна енергия не може да бъде потребена от ответника.
Предвид горепосоченото заключение, то се
изяснява, че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия и не е допуснало
нарушения при изчисляване на количеството отдадена топлинна енергия от
сградната инсталация. Съобразно нормата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 3 от Закон
за енергетиката - топлинната енергия отдадена
от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на
общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти. Вече бе посочено от настоящия съдебен
състав, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава
през всички обекти на сградата и същата се явява обща част по естеството си.
Предвид това, всеки собственик на индивидуален обект в сградата в режим на
етажна собственост, дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна
енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на
топлинна енергия. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното
ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че
сградната инсталация е обща част по естеството си. С оглед
изложеното, ирелевантно се явява посоченото от вещото лице, че ответникът е в
невъзможност реално да потреби начисленото количество топлинна енергия. В
случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, в които потребители в
сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите
остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Предвид това съдът счита, че независимо, че в имота на ответника са отстранени
отоплителните тела, е налице основание за възникване в тежест на потребителя на
задължение за заплащане на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация.
Самото разпределение на топлинна енергия
е осъществено на база на специалната „Методика за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост”, която се явява приложение към
чл. 61 ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването /обн.,
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./, отменена към настоящия
момент, но действала през процесния период. В тази връзка не се споделя
направено оспорване на „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради – етажна собственост”. Следва да се посочи, че същата е обективирана в
подзаконов нормативен акт - Наредба за топлоснабдяването, който доколкото е
действал през процесния период, регламентира обществените отношения във връзка
с топлоснабдяването. В рамките на настоящото производство, от страна на
ответника са направени възражения за точността на методиката, по която се
изчислява разпределената в сградата топлинна енергия. Същите обаче настоящият
съдебен състав приема за неоснователни. При наличието на действащ към процесния
период подзаконов нормативен акт, който урежда тази материя, то за настоящия
съдебен състав съществува задължение да се съобрази с него. Би било недопустимо
правораздавателният орган да не се съобрази с приложим и действащ към процесния
период подзаконов нормативен акт и да приложи друга формула и методика за
изчисление.
Следва да се посочи и че „Методика за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост”,
инкорпорирана в Наредба за топлоснабдяването /обн.,
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./, не противоречи на чл.
155, ал. 2 ЗЕ. Несъмнено се установи, че формулата по т.6.1.1 от методиката,
определя топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна
собственост, като разликата между общото количество топлинна енергия за
отопление и сумата от показанията на индивидуалните топломери, след което се
разпределя пропорционално на отопляемия им обем. Посоченото обуславя не само
липса на противоречие с Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета, но и напълно съответства с практиката на СЕС, обективирана в Решение
по дело С-708/17 и С-725/17 (образувано по повод на преюдициално запитване),
съобразно което се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в
сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент.
По
отношение на размера на дължимите суми, по делото е прието и заключение на
съдебно- счетоводна експертиза, изготвено от в.л. С.К. /л. 402 - л. 404/, в
която е посочил, че стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация за обекта на ответника в периода 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г.
възлиза на 324,02 лв. с ДДС. След извършено прихваща по посочената партида със
сума в размер на 25,57 лева, то неплатената сума за топлинна енергия възлизала
на сумата в размер на 298, 45 лева. Вещото лице е определило обезщетението за
забава за периода 01.12.2017 г. - 30.04.2019 г. в размер на 37,87 лева. За
времето от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. по партидата на ответника не са
издадени кредитни известия / минусови изравнителни сметки /. Отразено е и че
счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно.
В изготвеното по делото заключение по
допуснатата ССчЕ обаче, вещото лице е съобразило всички налични данни по делото
и в счетоводството на ищцовото дружество, като е посочело като цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. – 30.06.2018 г. сумата в
размер на 82,91 лева. Посоченото обаче не е съобразно с обстоятелството, че с Решение
№ 15147 от 08.12.2020г. по адм. д. № 172/2019 г. по описа на ВАС, е отменено
Решение № Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР за изменение на пределните цени на
топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия,
произведена по високоефективен комбиниран начин от топлоелектрически централи с
комбиниран начин на производство. Посоченото решение на КЕВР е определяло
цените за доставена топлинна енергия за част от процесния период- м.04.2017г.-
30.04.2018 г., като след отмяната му следва стойността на топлоенергията да се
изчисли по предходно действалите цени, определени в Решение № Ц-18 от
30.06.2016 г. на КЕВР за утвърждаване на пределни цени на топлинната енергия и
определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произведена по
високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на
електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране
"норма на възвръщаемост на капитала. Следва да се посочи, че решенията на КЕВР
съобразно чл. 36а, ал. 2 Закон за енергетиката, имат характер на индивидуален
административен акт. Предвид това, тяхната отмяна има ретроактивно действие и
настоящият съдебен състав следва да съобрази това обстоятелство.
За самото преизчисляване на дължимата
сума за главница не са необходими специални знания, доколкото цената за
топлинна енергия е посочена във всяко от двете решения - Решение № Ц-18 от
30.06.2016 г. на КЕВР и Решение № Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР. Така, съобразно т.
2 от заключителната част на Решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. на КЕВР,
еднокомпонентната цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода за „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД е 67,05 лв./MWh. Съобразно т. 2 от заключителната
част на Решение № Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР еднокомпонентната цена на
топлинната енергия с топлоносител гореща вода за „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД става 81,69 лв./MWh. Съпоставянето на двете стойности налага заключението,
че след приемането на Решение № Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР, предоставената за потребителите
услуга се увеличава с 21, 8 %. Тоест, след отмяната на Решение № Ц-
6/07.04.2017г. на КЕВР, стойността на предоставената топлинна енергия за
периода от приемането му (м.04.2017г.) до 30.04.2018г. (последната процесна
дата), следва да бъде редуцирана с 21, 8 %. За останалата част от процесния
период ( 01.05.2016г.- 07.04.2017г.) цените са определени от Решение № Ц-18 от
30.06.2016 г. на КЕВР, поради което не се налага корекция.
Съобразно таблицата от заключението на
вещото лице (колона 5- л. 403 - л. 404), за периода от м. 12. 2017 г. до 30. 04.
2018 г., при действието на отмененото Решение № Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР, на
ответника е начислена сума за топлинна енергия в размер от 71,90 лева (в тази
сума не се включва услугата дялово разпределение, доколкото тя не зависи от
решението на КЕВР и остава непроменена). Посочената сума следва да бъде
редуцирана с 21, 8 %, при което стойността за заплащане на топлинна енергия за
коригирания период (м. 12. 2017 г.- 30. 04. 2018 г.) възлиза на 56,23 лева. Към
тази сума следва да се прибави стойността на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до м.04.2019 г. ( през който период действа Решение №
Ц-18 от 30.06.2016 г. на КЕВР и което не е отменено), която възлиза на 100,90
лева, като се получава сума в размер на 157,13 лева без ДДС, респ. 188, 56 лева
с ДДС. Тоест, след осъществяване на корекцията предвид отмененото Решение № Ц-
6/07.04.2017г. на КЕВР, общата сума за топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, която трябва да заплати ответникът на ищеца възлиза на 271,81
лева с ДДС, формирана както следва: 188,56 лева за топлинна енергия, към която
се прибавя сумата в размер на 108,82 лева - услуга дялово разпределение, като
се получава сумата в размер на 297,38 лева. От същата следва да се приспадна
прихваната сума в размер на 25,57 лева, като се получава дължима сума в размер
на 271,81 лева.
Именно до тази величина следва да бъде
уважена и претенцията за главница, като за разликата от 271,81 лева до пълния
претендиран размер от 298,45 лева искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва
да бъде отхвърлен. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 04.02.2020
г., до окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното, то частично
основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. ** купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата
дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят. Главното вземане е в размер на 271,81 лева с ДДС,
като дължимото обезщетение за забава върху тази сума за периода от 02.02.2018
г. до 03.02.2020 г. възлиза на 37,14 лева, като за разликата от тази сума до
пълния претендиран размер от 37,87 лева искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лева до 300 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност
на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид
изложеното, извършените от ищеца разноски възлизат на сумата в размер на 916,20
лева, от които сумата в размер на 75 лева - заплатена държавна такса, сумата в
размер на 621,20 лева - депозит по СТЕ, сумата в размер на 120 лева - депозит
по СсчЕ, и сумата в размер на 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно на уважената част от претенцията на ищеца, в полза на същия следва
да се присъди сумата в размер на 841,64 лева.
На основание т. 12, от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК, към посочените разноски следва да се прибавят и разноските, направени в
хода на заповедното производство, които съразмерно на уважената част от
исковете възлизат на сумата в размер на 68,90 лева. Респ. общо дължимата сума
като разноски от ответника възлиза на сумата в размер на 910,54 лева.
Съобразно
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се поражда право на разноски и
в полза на ответника.Такива са извършени в размер на 971,20 лева, от които
сумата в размер на 671,20 лева - депозит по СТЕ, и сумата в размер на 300 лева
- заплатено адвокатско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата в
размер на 79,04 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.И.П., ЕГН: **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, на основание
чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следните суми: сумата от 271,81 лева, представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.12.2017 г. –
30.04.2019 г. по партида на ответника за обектна потребление, находящ се в гр. **,
ул. **, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 04.02.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането; сумата
от 37,14 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 02.02.2018 г. – 03.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 741 от 05.02.2020 г. по ч. гр.
д. № 1718 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата от 271,81 лева до пълния претендиран
размер от 298,45 лева, и иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от 37,14 лева до пълния
претендиран размер от 37,87 лева.
ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН: **********, да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от
910,54 лева (деветстотин и десет лева и петдесет и четири стотинки),
представляващи сторени разноски в рамките на настоящото производство и по
заповедното производство по ч. гр. д. № 1718 по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С.И.П., ЕГН: **********, сумата от
79,04 лева (седемдесет и девет лева и четири стотинки), представляващи сторени
разноски в рамките на настоящото производство.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
ЕН