Р Е Ш Е Н И Е

ГР. БЕРКОВИЦА, 24.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………….гражданска колегия в публично заседание на 16 юни…………………….………………………… през две хиляди и двадесета  година………...……….……….………………в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н.Андреева……………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова…..............................………….гр.дело дело 667 по описа за

2019 г…….…………..….…………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството е по иск с правно основание  чл.29 ЗЗД.

 

Ищците М.Л.Ш. и Г.М.Ш. твърдят в исковата си молба, че на 31.01.2018 година прехвърлили на ответника К.С. по време на брака му с ответницата М.С. собствеността върху недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Твърдят, че в хода на договаряне и оформяне на документите уговаряли да прехвърлят собствеността срещу задължение за издръжка и гледане. С тази мисъл се явили и пред нотариуса за изповядане на сделката. За това, че били подписали договор за покупко – продажба узнали случайно през есента на 2018 година, когато им били отказани социални помощи по тази причина – отчуждаване на недвижим имот чрез покупко – продажба. Твърдят, че категорично не са целели продажба на имота и не са получавали парични суми. При подпосване на договора били въведени умишлено в заблуждение. За това спомогнало и физическото и здравословното им състояние – двамата са на около 90 годишна възраст, ищцата напрактика е глуха. Заявяват, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск и молят съда да постанови решение, с което унищожи сключения между тях и ответниците договор като сключен при измама. Претендират и направените в производството разноски.

В срока за отговор ответниците К.С. и М.С. вземат становище за неоснователност на предявения иск.

В съдебно заседание чрез процесуалните си представители страните поддържат доводите и възраженията си. Входа на съдебното дирене са представени писмени доказателства и са изслушани показанията на свидетели, посочени от страните. След анализ на събраните доказателства, съдът достигна до следните изводи:

 

Страните в производството са близки роднини – ищците са баба и дядо на ответника К.С.. На 31.01.2018 година сключили договор за покупко – продажба на недвижим имот, находящ се в град Берковица и представляващ жилище – апартамент, ведно с прилежащо избено помещение и гараж. Предвид възмездността на сделката и правилата за съдържанието на СИО, ответницата М.С. като съпруга на внука К.С. придобила също права върху имота. Договорът е материализиран в НА 32, т.I, н.д.26 по описа на Нотариус Елена Петрова за 2018 година. Данъчната оценка на имота е 13 487.40 лева. В договора е вписано, че продажната цена е 9 900.00 лева. Липсват писмени доказателства, които да установяват реално заплащане на договорената цена.

 

Предмет на изследване в производството е, дали ищците към момента на сключване на договора са били въведени в заблуждение относно последиците от него, респ.действали ли са в условия на измама по смисъла на чл.29 ЗЗД.

 

Установи се, че двамата ищци са в напреднала възраст – ищецът М.Ш. е родена през 1929 година, а съпругът й през 1930 година. Освен обичайно съпътстващите възрастта изменения във физическо и ментално отношение, двамата страдат от редица заболявания. Ищецът е с установена трайна значителна нетрудоспособност още от 2011 година, когато се наложила ампутация на пръсти на дясната ръка. Интервенцията довела до увреждане на сухожилия и ограничени движения в дясната гривнена става. Ищцата е с редица заболявания, които са довели до трайна невъзможност да полага сама грижи за себе си, видно от представената етапна епикриза – диабет, сърдечно заболяване, карцином, трайно намаление на зрението и слуха, а от 2016 година загуба на слуха, инсулт. Вероятно в резултат на тези заболявания ищцата е претърпяла и редица травми – счупване на бедрена кост, смяна на става, травми на гръдния кош, термични изгаряния. Пожизнено освидетелствана от ТЕЛК със 100 % нетрудоспособност и необходимост от чужда помощ. Разпитаните свидетели, ангажирани и от двете страни в производството непротиворечиво установяват, че двамата се нуждаят от грижи, като за ищцата Ш. твърдят, че не винаги е адекватна.

Грижи за двамата през годините се установи да са полагани от децата им – св.Емилия Ш. и сина им Методи, наричан Мишо. Свидетелката Ш. твърди, че работи и живее в Австрия и в периода, когато не е в България грижите за родителите й поемал сина й К. – ответник в производството. Методи Ш. пък бил подпомаган в грижите за родителите си от св.Петрова.

Твърдението на ищците е, че след сключване на сделката приобретателите не са ги посещавали и не са полагали грижи за тях, каквито те са очаквали и заради каквито са прехвърлили собствеността върху имота. Този факт като отрицателен не се нуждае от доказване от твърдящите го. Верността му се установява обаче от показанията на св.Петрова и св.Ш. (без родствена връзка). Тези твърдения не се отричат от ответниците – липсва възражение в отговора; свидетелите не установяват противни на твърдението факти.

 

Договорът е съглашение межди две или повече лица, постигнато с цел да бъде създадена, променена или прекратена правна връзка между тях. Лицата са свободни да определят съдържанието на договорките по между си, стига да не накърняват обществения интерес. Предполага се, че при упражняване на правата си лицата действат добросъвестно. В такъв случай договорът, сключен между тях е действителен. (Същото важи и за едностранните сделки. ). Налице са случаи обаче, когато  постигнатото съглашение страда от порок. Видът и тежестта на порока могат да доведат до недействителност на сделките, определена от закона като нищожност или унищожаемост.

В настоящото производство ищците твърдят да са сключили с внука си К.С. договор за продажба на притежавания от тях апартамент в град Берковица при наличие на порок измама, който обуславя унищожаемост на договора.

Според разпоредбата на чл.32 ЗЗД унищожение може да поиска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Правото да се поиска унищожение се погасява с три годишна давност, като срокът започва да тече от откриване на измамата. В конкретния случай договорът е сключен на 31.01.2018 година. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че ищците „разбрали  какво са направили” в края на 2018 година, когато потърсили социална помощ от компетентните институции. Искът е предявен на 18.11.2019 година, т.е. в рамките на предвидения от закона срок.

Според разпоредбата на чл.29 ЗЗД, измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Съдебната практика приема, че измама е налице във всички случаи, когато страната има ясна представа за съдържанието на сключения договор, но тя действа под влияние на невярната представа, че последиците на договора няма да настъпят или ще настъпят други последици (страната ще получи още нещо или нещо друго). Въвеждането в заблуждение се изразява в умишлено предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства, които може да са, а може и да не са елемент от фактическия състав на сделката. Но тази невярна представа може да се разпростира и до правните последици от самата сделка. В резултат на въвеждането в заблуждение измамената страна има невярна представа и погрешно счита, че правните последици на сделката няма да настъпят или ще настъпят други. Ето защо, когато са налице неосъществени правни очаквания, представляващи мотивите за сключване на сделката и когато тези правни очаквания са резултат от умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно правните последици, следва да се приеме, че е налице измама по смисъла на чл.29 ЗЗД и сключеният между страните договор подлежи на унищожаване.

 

От установените по – горе факти, се налага извода, че при сключване на договора от 31.01.2018 година ищците са действали под въздействието на невярно създадената у тях представа за правните последици от договора.

От показанията на разпитаната в производство св.Емилия Ш. – тяхна дъщеря и майка на ответника К.С. се установява, че ищците от години  имали желание да „прехвърлят” имота; че след като самата тя не го пожелала те решили да го „прехвърлят” на сина й – техен внук; че ищците имат още един внук – син на сина им Методи, който обаче не познават; че в нейно отсъствие е възлагала грижите за ищците на сина си; че ищците имат земи, които продават, „за да си имат парички” и „за да не наследи брат ми земите”. Св.Петкова, ангажирана от ответника, заяви пред съда : „Г. роптаеше от безгрижието на сина си. Каза, че няма да остави жилището в Берковица на хора, които нямат отговорност към него и които не познава, т.е.другия си внук. Емилия отказа да вземе апартамента. Тогава чичо Г. реши да го прехвърли на сина й, защото Емилия е в Австрия, синът й се грижи за тях. Тя се обажда по телефона, казва какво трябва да се направи и момчето го прави с цялата си добрина и дядото прехвърли на него. Жилището прехвърли”…

 

Показанията на тези свидетелки недвусмислено установяват, че мотивът на ищците да прехвърлят правото на собственост е грижата, която очакват да получават и в бъдеще от единствения внук, който познават. Те не са имали нужда от средства (каквато е насрещната престация при продажба), тъй като са продавали земи и „за да си имат парички”. Като хора, които имат обективна, реална нужда от непосредствена грижа и помощ, мотивът им за разпореждане с имота в полза на внука е именно бъдеща престация на такава грижа и помощ. Ответникът ги е въвел в заблуждение, че ще полага грижи за тях и е поддържал това заблуждение до момента на сключване на договора. След сключване на сделката е преустановил посещенията си (показанията на л.75 от делото). Както бе посочено и по – горе, в производството не са събрани доказателства в противна насока. Ищците са искали апартаментът им да премине в патримониума на техния внук именно, защото са се надявали да получават в бъдеще грижите, от които се нуждаят. Да бъде „лишен” синът им или другият им внук, когото не познават, от апартамент, в каквато насока св.Ш. и Петкова дадоха показания, не би могло да бъде мотив. Какъвто и да е вида на разпоредителната сделка – възмездна или безвъзмездна ищците са били наясно с транслативния й ефект. Очаквали са обаче, че в резултат на тази сделка ще получават непосредствени грижи, от каквито се нуждаят от внука, когото познават и обичат.

В подкрепа на извода на съда, че при сключване на сделката ищците са действали, подтикнати от внушеното им заблуждение, е и неполучената от тях насрещна парична престация. На първо място в договора е посочена много по – ниска сума дори от данъчната оценка като продажна цена; на следващо място не се установи ищците да са получили дори нея, а св.Ш. заяви, че са си получили парите преди сделката не наведнъж, а на няколко пъти, без да конкретизира по какъв начин са извършвани въпросните плащания.

Поддържаното у тях заблуждение, че ще получат нещо различно от сделката се установява и от следния факт: Св.Ш. твърди, че е присъствала в канцеларията на Нотариуса, когато последният им е разяснявал последиците от различните видове сделки. Според нея „Избраха с покупко – продажба, за да няма друг претенции върху този имот”. Следователно, в нито един момент ищците не са имали намерение да сключват договор за покупко – продажба с насрещна престация получаване на парична сума. Мотивът им е бил да отчуждат имота по най- благоприятния за интересите на внука им начин с  очакването да получат от него необходимите им грижи.

 

При такова разбиране на доказателствата, съдът намира, че при сключване на сделката от 31.01.2018 година ищците са били въведени в заблуждение за вида на сключения договор и относно последиците от него, поради което сделката се явява недействителна по смисъла на чл.29 ЗЗД и подлежи на унищожаване.

 

При такива мотиви, съдът

 

 

 

 

 

Р    Е   Ш   И :

 

         УНИЩОЖАВА сключения на 31.01.2018 г. договор между М.Л.Ш., ЕГН ********** и Г.М.Ш., с ЕГН ********** *** от една страна и К.Ц.С., с ЕГН ********** и М.В.С., с ЕГН ********** ***  от друга страна договор, материализиран в НА 32, том I, нот. Дело 26 / 2018 г. на Нотариус Елена Петрова,  поради измама.

         ОСЪЖДА К.Ц.С., с ЕГН ********** и М.В.С., с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Л.Ш., ЕГН ********** и Г.М.Ш., с ЕГН ********** *** направените разноски в размер на 950,00 лева в гражданското производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: