Решение по дело №990/2020 на Административен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 49

 

24.02.2021г. гр. Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                   Председател: Василка Желева 

                                                                                          Членове: Пенка Костова

                                                                                                          Росица Чиркалева

 

при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от  съдия Чиркалева АНД (К) № 990 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.Х.Б. с посочен адрес *** и настоящ адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв. М.Ф. – ХАК, с посочен служебен адрес: гр. Х., ул. „П.“ №., ет.., офис ., против Решение №260000 от 07.08.2020 г., постановено по АНД №408 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Коментират се изводите на районния съд и се излагат съображения, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл.42 т.4 и 57, т.5 ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци  на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат). В тази връзка в теорията и съдебната практика бил изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така, както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства. Твърди се, че в случая така съставения акт за нарушение и издаденото въз основа на него НП не отговаряли на тези изисквания, доколкото по никакъв начин в тях не се съдържала информация за това как е извършена проверката, как е установено, че лицето управлява МПС и как било спряно за извършване на същата. Едва в съдебно заседание свидетелите С.Т. и А. А.изложили объркваща и не категорична информация за повода и начина на извършване на проверката, както мястото, където се намирал автомобила по време на самата проверка. Недопустимо било едва в хода на съдебното производство с гласни доказателства да се установяват факти, които не са посочени в АУАН и в НП и не са част от описаната фактическа обстановка към момента на съставяне на АУАН, който бил предявен на лицето. Навеждат се доводи, че освен горното процесуално нарушение, било допуснато и друго много съществено нарушение, каквото отново съдът приел, че не е налице. Видно от представения АУАН, в същия имало следи от добавки, за които актосъставителят при разпита си като свидетел по делото изрично установил, че са направени впоследствие, след като акта за нарушение бил предявен на нарушителя, а не както съдът посочил в решението си, че тези добавки били направени преди предявяване на акта. Сочи се, че нямало как да бъде правилно и законосъобразно НП, което е издадено въз основа на АУАН, който бил съставен в нарушение на закона и поради това същия не можело да установява обвинителната теза на административния орган. На следващо място, за да се приеме, че са доказани извършените административни нарушения от наказаното лице, съдът изцяло и само се основал на показанията на разпитаните по делото свидетели С. Т. и А. А. – полицейски служители, които при разпита си заявявали, че установили управлението на МПС от жалбоподателя. Други доказателства в тази връзка липсвали към АНП. Твърди се, че в случая неправилно въззивната инстанция приела безкритично дадените от тези двама свидетели – полицейски служители показания и най-вече твърдението на същите, че проверката е била извършена, след като автомобилът, управляван от наказаното лице, бил спрян за проверка. Това било така, защото по отношение на някои факти, които имали отношение към фактическата обстановка, а именно дали А.Х.Б. бил сам в автомобила или е имало и друго лице с него и къде се е намирал по време на проверката автомобила, имало противоречие между показанията на тези двама свидетели и показанията на актосъставителя. Сочи се също, че по делото бил допуснат до разпит като свидетел лицето О. З.Р., като се обсъждат показанията на този свидетел и съответните изводи на съда. Твърди се също, че с обжалваното решение съдът не се произнесъл по изрично направеното искане за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответникът ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение на Районен съд – Хасково, като правилно и законосъобразно, предлага да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №260000 от 07.08.2020 г., постановено по АНД №408/2020г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №20-1253-000188/16.03.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на А.Х.Б., за нарушение на чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, а за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаните в него административни нарушения, като е мотивирал изводите си. Посочил е, че наказанията за посочените нарушения са правилно определени.

При направената проверка на обжалваното решение, касационната инстанция намира същото за правилно. В случая, при провеждане на административнонаказателната процедура, не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление. Актът, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. В тази връзка, неоснователни са възраженията, че АУАН и НП не отговаряли на императивните изисквания за съдържание по смисъла на чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН. В случая както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушенията и фактическите обстоятелства, при които са извършени същите, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушенията от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложените от административнонаказващия орган санкционни норми съответстват на установените нарушения.

Относно наведените възражения, че в съставения АУАН имало следи от добавки, настоящият състав споделя изводите на районния съд, че изключително важен е моментът, в който е нанесено ръкописно добавяне на допълнително съдържание в съставения АУАН, в момент след генериране от системата и разпечатването му, но това в случая е извършено преди предявяване на лицето, сочено в него като нарушител, удостоверено с посочване на трите имена на оправомощеното лице, а именно актосъставителят и полагане на подпис от негова страна, поради което правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице в аспекта да узнае всички факти от състава на конкретните административни нарушения е обезпечено в необходимия обем.

Относно възражението за качеството на водач на МПС на Б. по време на извършване на проверката, приключила с АУАН, касационният състав не приема същото за основателно, защото от формираната доказателствена съвкупност, с включените в нея гласни доказателства, основно събрани чрез показанията на свидетелите полицейски служители, става ясно, че именно касаторът е управлявал автомобила, като тези факти се явяват в достатъчна степен убедително и категорично установени. Фактическата обстановка дава основание да се приеме, че жалбоподателят е осъществил всички обективни и субективни признаци на административните нарушения. Същият е притежавал качеството „водач“ на моторно превозно средство, което по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП е това лице, което управлява пътно превозно средство. В настоящия случай доказателствата по делото еднопосочно установяват, че Б. е управлявал лек автомобил, по повод на който е предприета  полицейска проверка, завършила със съставяне на АУАН.

Съгласно посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Следва да се посочи, че текстът на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно, и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача по този текст.

От събраните по делото доказателства безспорно се установяват обстоятелствата, описани като фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП – че водачът Б. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

В случая е наложено наказание, съответстващо на регламентираното в закона за съответното нарушение, поради което настоящата инстанция счита, че същото е правилно определено.

При правилно установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на районния съд относно обстоятелството, че нарушението на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП също е доказано от обективна и субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. В чл.183 ал.1 от ЗДвП е посочено, че се наказва  с глоба 10 лв. водач, който: 1. не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред настоящата инстанция не се ангажират доказателства, годни да опровергаят констатациите както на административнонаказващия орган, така и на районния съд. В тази връзка и предвид събраните по делото доказателства, се налага именно изводът, до който достига и районния съд, че в случая по безспорен начин се установява извършване на нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, самоличността на нарушителя и неговата вина. Наложеното наказание за нарушението е определено правилно, в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.

С оглед горното, настоящата инстанция счита, че проверяваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260000 от 07.08.2020 г., постановено по АНД №408 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.

Решението е окончателно.     

 

 

Председател:                                                        Членове: 1. 

 

 

 

                                                                                                              2.