РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Ямбол, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330102208 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба с която е предявен от
„ЗАД ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ***, с адрес: гр. С., ул. „***, срещу Б.А.В.,
ЕГН **********, с адрес гр. Я., ж.к. „*** осъдителен иск, с правна квалификация чл.
500, ал.1, т.1, предл.1 и т.3 КЗ за сумата 1547,25 лева, представляваща престирано на
увредено лице обезщетение за имуществените вреди от настъпило на *** г. ПТП,
виновно причинени от застраховано при ищеца лице, употребило алкохол над
допустимото и напуснало мястото на настъпване на ПТП, преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба до окончателното й погасяване.
В исковата си молба „ЗАД ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ” АД твърди, че на *** г.,
около 15.30 ч., по път ***, с посока на движение от с. К., към с. О. настъпило ПТП, от
застраховано в дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
лице – ответника В., който виновно е предизвикал ПТП, като управлявания от
последния автомобил „Опел Зафира”, с рег. номер *** поради неспазване на
достатъчна дистанция блъснал движещото се пред него МПС марка „Рено Меган
Сценик“, с рег. номер ***, управляван от И.И.С., който вследствие на удара се блъска в
движещия се пред него колесен трактор, с прикачен инвентар, с рег. номер ***. В
резултат на настъпилото ПТП по автомобилите били причинени материални щети.
В изпълнение на задължението си по КЗ, ищецът изплатил на собственика на
увреденото МПС сумата от 1547, 25 лв. с платежно нареждане от 09.04.2021 г. С оглед
обстоятелството, че ответникът управлявал автомобила след употреба алкохол над
допустимото и напуснало мястото на настъпване на ПТП, преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, за застрахователя се пораждало правото да
получи по пътя на регреса платената сума, заедно със законната лихва от
предявяването на исковата молба.
Ответникът, Б.А.В., чрез пълномощник адв. М. А.- ЯАК в срока на чл.131 ГПК
са депозирали отговор на исковата молба.
1
Твърди се, че предявения иск е допустим, но неоснователен и се оспорва изцяло.
Веднага след настъпването на ПТП ответника излязъл от автомобила който управлявал
и след като се уверил, че водача на другото МПС не се нуждае от помощ, му казал, че
отива на работното си място, което посочил. На същото по късно бил открит от
органите на полицията, като се твърди, че не е напуснал мястото на произшествието,
като нямало пострадали лица а само увреди по автомобилите. По случая било
образувано ДП № *** г. по описа на РУ- ***, гр. Я., което приключило с влязло в сила
постановление за прекратяване на наказателното производство, като по същото по
безспорен и категоричен начин било установено, че ответника употребил алкохол след
настъпването на ПТП, по повод нараняванията които бил получил от ПТП-то.
Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
В с.з. ищецът не изпраща представител. С писмено становище заявява, че
поддържа иска и се иска неговото уважаване и присъждане на съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, като прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответното страна, като същото да бъде намалено до
минималния предвиден размер в Наредба № 1 за МРАВ.
В с.з. ответникът се представлява от пълномощник адвокат, чрез когото оспорва
иска,моли за неговото отхвърляне и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства на ***
год. е настъпило ПТП на републикански път ***, км. 5 между МПС управлявано от
И.И.С., и МПС управлявано от ответника Б.А.В., за което е имало сключен валиден
договор за застраховка „ГО“ с ищеца, като в резултат на ПТП са причинени
материални щети.В протокола за ПТП е посочено, че ответника като водач на МПС,
л.а. марка „Опел Зафира“ с рег. № *** е употребил алкохол над допустимото, а именно
над 1.2 на хиляда, като му е издаден талон за кръвна проба, като другия участник в
ПТП И.И.С., при управление на МПС, л.а. марка „Рено Сценик Меган“ с рег. № *** не
бил употребил алкохол ( в графа алкохол е посочено – 0).
По повод настъпилото ПТП, собственика на увреденото МПС, л.а. марка „Рено
Сценик Меган“ с рег. № ***, е отправил към ищеца молба от 15.10.2020 год. за
заплащане на претърпените от ПТП имуществени вреди. По повод уведомлението при
застрахователя ищец била образувана щета № ***. На 16.10.2020 г. и на 19.10.2020 г.
експерти на ищцовото дружество извършили оглед на увредения по-горе посочен лек
автомобил, съставили два броя описи ( приложени на лист 14 и 20 ), като описали
увредените детайли. Било установено, че в случая е налице тотална щета на
автомобила, като било определено застрахователно обезщетение в размер на 1547,25
лв., която сума била платена на собственика на увредения автомобил с платежно
нареждане от 09.04.2021 г.
Страните не спорят, а и се установява от приложената застрахователна полица,
че към датата на настъпването на ПТП автомобила управляван от ответника имал
валидна сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите с ищцовото дружество.
Също така страните не спорят, че във връзка с настъпилото ПТП и установеното
управление на МПС от ответника след употреба на алкохол от органите на полицията
3.07 на хиляда промила, в РУ“***“ при ОДМВР- Я. било образувано досъдебно
производство на *** г. с оглед извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК, което с
постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.01.2021 г., същото е
2
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 НПК, поради липса на
осъществен състав на престъпление от общ характер.
От ОД на МВР- Ямбол е изискана справка от ищцовото дружество, от която се
установява, че лицето Б.А.В., водач на л.а. „Опел Зафира“ с рег. № *** бил изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с инв. № ***,
като уреда отчел 3,7 % на хиляда, като същия не дал кръвна проба. В тази връзка бил
съставен АУАН серия *** № ***/*** г. ( приложен на лист 25), като по същия нямало
издадено наказателно постановление. По случая било образувано ДП № *** г. по описа
на РУ-*** при ОДМВР- Я..
По делото е назначена и изслушано заключението на САТЕ.
От същото се установява, че процесното ПТП настъпило на *** г., около 15.30
ч. по път *** в участъка с. К.- с. О., около 5 км. по който се движел лек автомобил
„Рено Меган Сценик“ с рег. № *** с водач И.И.С.. Движението на автомобила се
извършвало при дневни условия, ясно време, по хоризонтално сухо асфалтово
покритие, в дясната лента за движение в указаната посока. Пред лекия автомобил в
същата лента за движение, при същите пътни и атмосферни условия се движил колесен
трактор с прикачен към него инвентар с ДК № ***. В същото време и при същите
пътни и атмосферни условия се движил и лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК№ *** с
водач Б.А.В. в дясната лента за движение в същата посока. Водача на автомобил
предприел маневра изпреварване на попътно движещи се автобуси и прибирайки в
лентата си за движение застига и удря л.а „рено“. След удара между двата автомобила,
л.а. „Рено“ се ударил в прикачения инвентар на колесния трактор, като ударът бил
изразен в предната дясна част. В следствие на удара на двата автомобила били
нанесени материални щети. От описаните увреждания на л.а. „Рено“ в предната му и
задна част и на база издадения протокол за ПТП и свидетелски показания, в. лице
заключило, че е налице причинно-следствена връзка между установения механизъм на
ПТП и щетите които били причинени по л.а. „Рено“. Нанесение материални щети по
посочения автомобил на части и елементи за ремонт или подмяна с нови,както за труд
и монтаж подробно описани в ексепртизата били на стойност 1573, 46 лв. Стойността
на средствата по възстановяването на автомобила до неговата техническа експлоатация
надхвърляла 75 % от неговата пазарна стойност, подлежал на бракуване, т.е.
технически и икономически възстановяването на автомобила било неизгодно, като
била налице тотална щета. В.лице определило пазарната стойност на посочения по-
горе л.а. „Рено“, която била около 2063,00 лв., от която следвало да се приспадне
сумата от около 450 лв. с ДДС, за бракуването му и продажбата му на пунктовете на
вторични суровини, се получавало сумата около 1600,00 лв.Заплатеното от ищеца
застрахователното обезщетение било в рамките на средните пазарни цени към
момента на ПТП, като размерът на претендираните ликвидиционни разходи били в
рамките на обичайно дължимите размери към момента на ПТП.
При изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че отговорило на
посочените въпроси и нямало какво да добави.
Заключението по САТЕ не беше оспорено от страните по делото и се приема от
съда, като обективно и компетентно изготвено.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. И.И.С. ( без
родство със страните) посочва, че както си карал колата в посока с. О., на около 500 м.
преди разклона, видял коли отсреща които започнали да му премигат. В този момент в
огледалото за обратно виждане видял автомобила който се забил в него, като от удара
3
той се забил в трактора пред него. Ударът с автомобила който го ударил отзад бил в
дясно в левия калник, като той се блъснал в дисковите брани на трактора отпред в
десния калник. Не могъл да отвори лявата врата на автомобила, като се наложило да
излезе от същия през дясната предна врата. След като слязъл видял момчето което го
ударило, като автобусите спрели зад тях, а трактора в който се ударил отпред спрял на
50-100 м. пред тях. Отишъл до момчето и го попитал какво прави и за къде се е
забързал, като същия бил неадекватен. Стоял в колата и му казал, че бърза, като през
това време свидетеля звъннал на тел. 112, като водача който го ударил отзад бил в
автомобила си. До като говорил по телефона със служителката от тел.112, водачът на
автомобила който го ударил тръгнал. Свидетеля си спомня, че казал на служителката,
че същия тръгва да бяга, след като го видял да говори по телефона. Този водач въобще
не слязъл от автомобила си, като при ПТП-то свидетеля се бил ударил лявата ръка във
вратата. Спомня си, че другия водач на автомобила който го ударил, видимо нямал
наранявания, като не слязъл от колата.
На въпрос на пълномощника на ищеца свидетеля отговори, че неговия
автомобил не бил в състояние да продължи самостоятелно движението си след удара,
като задния ляв калник се бил забил в гумата. Другия водач не слязъл от автомобила,
като не знаел дали миришел на алкохол или не. Когато полицаите отишли на място,
другия водач го нямало. Водача на трактора изчакал като свидетел, като знаел, че
другия водач бил намерен. Обадил се на брата на жена си, защото водача който
тръгнал, казал, че бърза за „***“ за работа, като той го пресрещнал там и го видял.
Попитал го е защо избягал, но нищо не бил му отговорил и влязъл в предприятието,
като там вече бил тестван. Когато се върнал неговото шури с един лост освободили
колата, за да могат да я изтеглят от платното на банкета, за да не пречи на движението.
След това я вдигнали с пътна помощ, като не знаел, че трябвало да вземе документ за
това. Според него трактора се движил със скорост около 30-40 км. в час, като
предполага, че и той се движил с тази скорост, като другия водач изпреварвал през това
време и се движел с голяма скорост, като изпреварил два или три автобуса.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори, че очите на
ответника били кървави, като го гледал понеже стъклото на колата му било свалено.
Отстрани го попитал какво прави, къде отива и той му отговорил, че бързал за работа и
работил в ***. Не бил му казал, че там могат да го намерят, като дори не му се извинил.
Просто казал, че бърза за работа в ***.
Свидетеля Д. Г. К. ( без родство със страните) посочва, че работи в сектор „ПП“,
като мл.автоконтрольор. Спомнял си за *** г., като били с колегата си С.М., като
получили от деж. при ОДЧ сигнал за ПТП. Това било в светлата част на деня, мисли, че
преди обяд. На място установили л.а. „Рено“ и селскостопанска машина колесен
трактор, с прикачен инвентар. По данни на водача на Реното, той се е движел след
трактора. В този участък където станало ПТП-то имало място, като мостче, като
тракторът бил намалил защото отсреща идвали коли и ако бил навлязъл в мостчето щял
да навлезе в насрещното движение. Реното зад него също намалило, но лекия
автомобил който се движел след него не могъл да спре и го ударил. От удара л.а. Рено
се изнесъл напред и се ударил в прикачения инвентар на трактора. Не може да посочи
дали автомобила който се ударил в прикачения инвентар на трактора имал такива
повреди, че да не можел да се движи на собствен ход. На място нямало други л.а.
Разбрали, че лицето което управлявало другия автомобил било казало, че работи в ***,
в с.Т.. Не бил останал на място, защото казал, че бърза и закъснява за работа.
Изпробвали останалите участници в ПТП-то за алкохол с техническо средство
4
„Дрегер“, като пробите им били отрицателни. След това се насочили към с.Т., към ***.
При пристигане на място по път който идвал от с. Г. и където имало автобусна спирка,
до нея имало спрян автомобил, с който било настъпило ПТП-то, другия участник в
него. Не си спомня марката на автомобила, като същия имал деформация и счупвания в
предната дясна част. Отишли до портала на фирмата, като там били началника и
охраната, като им посочили лицето, като им казали, че го пробвали за алкохол с техен
дрегер при влизане на работното му място, като същия отчел положителна проба. След
това лицето отишло с тях до служебния автомобил и там го изпробвали за алкохол.
Пробата му била над 1,2 промила, не си спомня точно, но между 2 и 3 промила. Лицето
било със слабо телосложение и бил висок около 1.60-1.70 м. Не си спомня дали същия
бил дал обяснения за алкохола в кръвта му, като след това го закарали да спешния
център за даване на кръвна проба и същия отказал такава пред дежурен лекар.
На въпрос на пълномощника на ищеца свидетеля отговори, че лицето леко
лъхало на алкохол, като общо взето имало забавени действия. Спомня си, че на ПТП-то
имало още едно лице, но не си спомня дали същото било пътувало с пострадалия, или
е било в друг автомобил. Втория водач видимо нямал наранявания, нито се бил
оплаквал от такива.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори, че доколкото си
спомнял нямало пострадали лица на ПТП-то. Спомня си, че водача на л.а. Рено им
казал, че лицето което го ударило му казал, че бързал за работа в ***. Две лица имало
на портала на предприятието, като те им посочили лицето, като си спомня, че колегата
му изготвил докладната записка по случая и там били упоменати. По самия говор
съдил, че лицето имало забавени действия, като не бил го чувал по друг повод. От
практиката си имали представа дали му е забавен говора.
Свидетеля С. М. М. ( без родство със страните) посочва, че работи в сектор
„ПП“, към ОДМВР- Я., на длъжност мл.автоконтрольор. На *** г. бил на работа с
колегата си Д.К., като сигнала го получели от деж. ОДЧ. Било след обяд, при сухо
време, като ПТП-то било на път ***, между селата К. и О.. На място установили л.а. и
трактор, като извършили необходимите процедури по установяване на водачите.
Доколкото разбрали, те се движели в една пътна лента, като най отпред бил трактора.
Било точно преди едно мостче, което за да се разминеш с автомобила отсреща,
трактора бил намалил, автомобила зад него също намалил, като третия автомобил се
ударил във втория. От този удар втория лек автомобил се изместил и се ударил в
трактора, на който отзад имало прикачен инвентар. Разговаряли и с двете страни, като
шофьора на трактора казал, че няма претенции. Ударения в трактора автомобил, си
спомня, че не можел да се движи на собствен ход, като изпробвали водачите за алкохол
с техническо средство и пробите им били отрицателни. По думите на шофьорите на
място установили, че в ПТП-то е участвал и друг автомобил, като същия казал къде
работи и заявил, че бърза за работа в ***, с. Т.. Те се отправили към мястото, като това
се случило около 30 мин. след като посетили ПТП-то. Видели автомобила, който бил
участвал в ПТП-то, по дадения регистрационен номер от другите водачи, като същия
имал щети по него. Колегата му отишъл до входа на предприятието, за да установи
шофьора който го е управлявал. Там имало практика да пробват служителите си за
алкохол, като служители им казали, че са го пробвали и отчело положителна проба.
Лицето било в предприятието, като същия отишъл на място до автомобила си, където
бил паркиран. Изпробвали го за алкохол, като пробата била положителна над 1, 2 на
хиляда, като си спомня, че била над 3 промила. Лицето им заявило, че не бил
употребил алкохол, като му бил издаден талон за кръвна проба. Придружили го до
5
спешния център, като пред медицинското лице същия отказал да даде кръвна проба.
Бил му съставен АУАН и изготвили докладна записка по случая.
На въпрос на пълномощника на ищеца свидетеля отговори, че лицето бързало за
работа, като на мястото на ПТП-то имало още един човек и той бил с неговия си личен
автомобил, като не си спомня дали бил спрял или е отишъл след това. Лицето което
пробвали за алкохол пред завода в с.Т., миришел на алкохол и бил неадекватен, като
нямал видими наранявания и оплаквания.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори, че задължително
като отидели на ПТП питали дали има пострадали лица, като нямало такива. Не може
да си спомни точно който им бил казал, но им било казано, че лицето спряло и било
казало, че работи в ***. Не били получавали информация от деж. ОДЧ, че лицето се
било обадило и съобщило, че е претърпял ТПТ и отива на работа, там да го търсят. Не
можел да си спомни дали бил началник на охраната или началник на група или някакъв
отговорник, но им казали, че имат такава практика, защото работниците работили с
машини и са го били пробвали и било отчело наличие на алкохол. Мисли, че не ги
били записали имената на тия хора от портала на ***, които им дали имената на втория
водач. Очите на същия били зачервени и на въпросите които му задавали, не можел да
им отговори адекватно и миришел на алкохол. Попитали го дали имал наранявания,
като не си спомня дали той бил съставил протокола на ПТП.
В тази връзка се свидетеля бе предявен протокол за ПТП, намиращ се на стр.5,
като свидетеля отговори, че той го е съставил.
На въпроси на пълномощника на ответника свидетеля отговори, че протокола го
били съставили в полицейското управление, като участник № 1 бил подписан, защото
бил там. След като го съставили и приключили с лицето, което изпробвали за алкохол,
господина бил отвън и също подписал протокола за ПТП. На лицето което отчело над
1.2 , в негово присъствие съставили всички документи- протокол за ПТП и АУАН и
когато се установяло наличие на алкохол в кръвта над 1, 2 се водило престъпление, а
лицето се водило задържано. Те го задържали и го отвели в полицията, където
съставили и АУАН.
Свидетеля Г. Д. Г. ( без родство със страните) посочва, че си спомня когато
участвал в ПТП, като водач на трактор по пътя от гр. Ямбол, към с.К.. Между селата с.
К. и отбивката за с. О. имало трапчинка, неравност преди самата отбивка. Времето
било сухо, като се движил на дневна светлина, като не можел да посочи каква била
пътната маркировка в него участък и дали въобще имало такава. Движил се в дясната
лента по посока на движението, като пред него нямало автомобили. Скоростта му била
около 20-25 км. в час, като управлявал трактор марка „Клас“ с прикачен инвентар към
него-железни валяци. Те не излизали извън габаритите на трактора, понеже били
заключени и застопорени. Зад него като че ли имало два автобуса с хора на *** и
изведнъж получил някакъв удар и мърдане на трактора напред, като в първия момент
не можал да разбере какво става. Помислил си, че е от трапчинката, но като погледнал
в огледалото за задно виждане, видял, че зад него имало кола, която се била ударила в
него, в лявата част на валяците. Колата била лек автомобил, като не може да посочи
марката. След като се ударила в него той продължил около 20-30 м. и отбил в дясно.
Спрял трактора, включил аварийните, слязъл от него и тръгнал към ударената кола. По
пътя към нея видял, че двама мъже си говорят изведнъж, единият който бил най отзад
и който ударил колата която се ударила в него, запалил колата си и с бясна скорост ги
изпреварил и тръгнал в посока гр. Е.. Разговарял с водача на автомобила който се бил
ударил в него, като с другия водач, не бил разговарял. Първия му споделил, че
6
автомобила който го бил ударил бил изпреварил двата автобуса и изведнъж видял, че
има трактор и решил да се скрие, след което обаче го ударил и той се ударил в него.
Доколкото разбрал, същия му бил казал, че бързал за работа и затова го ударил, като
ударът бил отзад, като не можели да отворят нито задните вратите, нито багажника,
като искали да сложат триъгълник и да обезопасят ПТП-то. Отпред автомобила имал
поражения в областта на фаровете или мигача, не можел да посочи точно. Водача на
л.а. се обадил на тел.112, като пристигнали органите на полицията, но минало доста
време, след около половин час. Полицейските служители първо разговаряли с шофьора
който бил ударен, като след това повикали и него. Проверили им документите и ги
изпробвали за алкохол, като пробите им били отрицателни. Не си спомнял шофьора на
автомобила който се бил ударил в него да имал наранявания, като видимо нямал нищо.
Не били правили опит да местят автомобила, като не можел да прецени дали същия
можел да се движи на собствен ход или не.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори, че автомобила който се
ударил в него, бил зад него, а автомобила който го ударил изпреварвал двата автобуса
и както видял, че има трактор и искал да се прибере го ударил. Не со спомнял дали
първо единият автомобил е изпреварил автобусите и след това другия е предприел
изпреварване. Не си спомнял да са казвали, къде работил шофьора който ударил
автомобила. Двамата полицаи говорили, че работел в *** и трябвало да се обадят и да
го намерят там.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявените искове е по чл. 500,ал.1,т.1, предл.1 и т.3
КЗ.
Съгласно цитираните разпоредби- освен в случаите по чл. 433, т. 1 ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона
за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества или да е напуснал мястото на настъпване на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движението по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието е
задължително по закон.
Твърдението на ищеца в исковата молба е, че ответника освен,че е извършил
нарушение на ЗДвП, виновно се е отклонила от проверка за алкохол,което обосновава
с факта на напускане на мястото на ПТП, както и че е напуснал мястото на настъпване
на ПТП-то преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, като е
напуснал същото, като посещаването на местопроизшествието е задължително по
закон.
В процесния случай не се спори между страните , че към релевантния
момент на ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по ЗЗ ГО
между ищеца и собственикът на управляваното от ответника МПС. Не се спори, че и
по образуваната в резултат на ПТП щета на собственика на увреденото МПС е
изплатена сумата от 1547, 25 лв. Също така страните не спорят и по механизма на
7
настъпването на ПТП-то. С оглед на това според съда бяха доказани всички елементи
на фактическия състав на деликта. В тази връзка съдът приема, че произшествието е
причинено при управление на МПС, както ответника нарушавайки правилата за
движение по пътищата е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП- Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и
ал.2 на същата разпоредба, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и чл. 23, ал.1 ЗДвП-
Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко. В тази връзка безспорно се установява, че
технически причини, довели до настъпването на ПТП са това, че ответника в
достатъчна степен не е контролирал непрекъснато МПС която управлявал, като не е
съобразил своята скорост с релефа на местността и със състоянието на пътя с оглед на
това, че по него е имало неравности, с характера и интензивността на движението, като
предприел маневра изпреварване на пътно движещите се автобуси, като при прибиране
в лентата си за движение не е преценил разстоянието на движещия се пред него лек
автомобил марка „Рено“ и не е намалил скоростта при възникналата опасност за
движение, като застигнал и ударил посочения по-горе автомобил, който пък от своя
страна се ударил в прикачения инвентар на движещия се пред него трактор, което е
установено както от свидетелските показания на водача на л.а. „Рено“ свидетеля
И.И.С., така и от в.лице по АТЕ. Изхождайки от обсъденото по- горе , съдът приема, че
ответника като водач на л.а. марка „Опел Зафира“, ако се беше съобразил с посочените
по-горе обстоятелства би избетнал настъпването на процесното ПТП. Като не е сторил
това, ответника като водач на посочения по-горе л.а. по непредпазливост е причинил
процесния деликт. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента се
предполага до доказване на противното, което в настоящото производство не бе
сторено- от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на
описаната законова презумция, нито пък се твърдяха такива.
Основните спорни между страните моменти са дали ответника е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол , напускайки мястото на ПТП и както и че е напуснал мястото на настъпване
на ПТП-то преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, като е
напуснал същото, като посещаването на местопроизшествието е задължително по
закон.
Според настоящия съдебен състав остана недоказано твърдението на ищеца, че
ответника при настъпването на ПТП-то е управлявал участвалия в същото автомобил
след употреба на алкохол, както и факта на напускане на мястото на ПТП същия
виновно се е отклонил от проверка за алкохол. В тази насока съдът напълно споделя
цитираната от ищеца съдебна практика, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 22.01.2021 г. на ЯРП за извършено престъпление от
ответника по чл.343б, ал.1 НК, представено с отговора на исковата молба по никакъв
начин не обвързва гражданския съд, който разглежда регресния иск за репариране на
вреди. В тази връзка следва да се отбележи, че само постановена влязла в сила присъда
8
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно посоченото в чл.300
ГПК, като постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство няма сила на присъдено нещо. Отделно от това обаче следва да се
посочи, че само факта на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно
поведение за отклоняване от проверка на алкохол. Само при наличие на данни за
предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която
той виновно да се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл.
500,ал.1,т.1 КЗ за регресна отговорност на застрахования. В този смисъл е и
постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика /напр. решения №№
16/02.02.2011г по т.д. № 211/2009г; 183/22.11.2010г по т.д. № 30/2010г; 113/11.01.2012г
по т.д. № 1147/2010г/.Така и в решение № 183/22.11.2010 год. по гр.дело № 30/2010
год. ВКС приема, че застрахователят трябва да установи или, че ответникът е отказал
да се подложи на проверка за алкохол, или че виновно се е отклонил от такава
проверка. В настоящия казус доказателства ответника да е била поканен да даде проба
за алкохол или да е отказал, включително виновно да се е отклонил от такава
релевирани от ищеца, чиято и е доказателствената тежест липсват. Напротив от
показанията на разпитаните полицейски служители, съставили протокола за ПТП ,
които съдът кредитира с доверие, се установява точно обратното, че ответника е бил
пробван за алкохол, не на самото място на ПТП, а в един по късен момент, когато бил
намерен на работното му място и където техническото средство „Дрегер“ е отчел
алкохол в кръвта на същия.В този смисъл и категорично не може да бъде прието, че
същия виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, а както беше посочено в
цитираната практика се приема, че не съставлява такова виновно поведение самото
напускането на местопроизшествието.
Не така обаче според настоящия съдебен състав стои въпроса по чл.500,
ал.1, т.3 КЗ. Както беше посочено по-горе след настъпването на ПТП-то ответника,
който е бил участник в него е напуснал същото, без да уведоми и изчака идването на
контролните органи.
В чл.125 ЗДвП е предвидено,че службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното
произшествие, когато: в т.7. между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него.
В тази връзка настоящия съдебен състав не възприема възражението на
ответника, чрез процесуалния му представител, че посещението на службите за
контрол на МВР не са били задължителни. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1
ЗДвП е предвидено, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. С оглед
посочените по-горе разпоредби на ЗДвП и поведението на ответника, като водач на л.а.
участвал в настъпилото ПТП, същия е бил длъжен да остане на място до идването на
службите за контрол на Министерството на вътрешните работи. Същия по никакъв
начин не е отишъл до ударения от него автомобил, не е установил какви са
имуществените вреди от настъпилото ПТП, като по никакъв начин не е установено
съгласие между участниците в същото и изрично дадено съгласие на пострадалия и
постигане на уговорка между страните относно размера на вредите. За такова съгласие
на пострадалия, според настоящия съдебен състав не може да се приеме, че ответника
съобщил, че бърза за работа и посочил работното си място, където да бъде намерен. С
оглед на горепосоченото са и налице свидетелските показания на другия участник в
9
ПТП-то от което е пострадал автомобила му, като същия заявява, че когато говорил с
операторката по тел.112, ответника бил в автомобила си, както потеглил и той й казал,
че тръгва да бяга. Отделно от това съобразно нормата на чл.4 от Наредба № Iз-
41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията на финансов надзор и
Гаранционния фонд, при допуснато ПТП с материални щети се съставя протокол за
ПТП, което предпоставя задължително посещение на произшествието от органите на
"Пътна полиция". Единствено в случай на съгласие за вина между двамата участници
се съставя двустранен протокол, за което не е необходимо присъствието и участието на
органите на "Пътна полиция". В случая, както бе посочено по- горе, съгласие за вина за
настъпилото произшествие не е била постигната поради напускане на ПТП-то от
страна на ответника, поради което е било задължително посещението от органите на
"Пътна полиция".
Така с изплащането на застрахователното обезщетение, ищцовото
дружество застраховател,в рамките на предоставената му възможност, се е суброгирал
в правата на изплатеното обезщетение, съгласно действащата норма на чл.500, ал.1, т.3
КЗ. По отношение размерът на дължимото обезщетение е меродавна стойността на
вредите към момента на настъпването им, като видно от АТЕ същите са на стойност
1573, 46 лв., като ищеца претендира по-малка сума в размер на 1547, 25 лв. за което са
представени доказателства, че са изплатени на деликвента. Така исковата претенция в
размер на 1547, 25 лв. следва да се уважи в пълния й размер, поради липса на
доказателства за направено плащане от ответника към ищцовото дружество, в едно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба-19.07.2021 г. до окончателното
плащане на сумата.
По разноските:
В процесния случай ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на разноски
в пълен размер. В настоящия случай са представени доказателства за направени
разноски за оказаната на ищеца правна защита и съдействие в размер на 360, 00 лв. с
ДДС, за което са представени доказателства, че адв. дружество *** са регистрирани по
ДДС, като на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо 791, 89 лв.
съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.А.В., ЕГН ********** от гр. Я., със съдебен адрес в гр. Я., ул.
„***, чрез адв. М. П. А.- ЯАК, да заплати на „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***, представлявано заедно от А. П. Л. и
Р. К. Д., в качеството им на изпълнителни директори, със съдебен адрес гр. С., район
„С.“, ул. „*** 1, чрез адв. дружество „***“, представлявано от адв. С.Е. С., в качеството
му на управител, на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ сумата от 1547, 25 лв.,
представляваща платеното от„ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД на И.И.С. застрахователно
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило
на *** г., причинени от ответника, който напуснал местопроизшествието преди
идването на органите за контрол за движение по пътищата, когато посещението на
местопроизшествието от тях било задължително по закон, в едно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-19.07.2021 г., до
10
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца иск по
отношение на ответника, че при настъпилото ПТП на *** г. същия да е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б.А.В., ЕГН **********, с посочени данни, да заплати на „ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК ***, с посочени данни на основание чл.78,ал.1 ГПК разноски
за настоящата инстанция в размер на 791, 89 лв.
На основание чл.127,ал.4 ГПК указва на ответника Б.А.В., ЕГН **********, с
посочени данни ,че следва да заплати сумите по осъдителния иск за парично вземане
по банкова сметка : IBAN :***, открита при „Общинска банка“ АД, с титуляр „ЗАД
ОЗК- Застраховане“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11