Мотиви към ПРИСЪДА № 12/23. 04. 2018г. по НОХД № 122/2017г. по описа на РС Котел
Районна прокуратура Котел е внесла Обвинителен акт по досъдебно
производство ДП № 247/2014г по описа на РУ на МВР гр. Котел
срещу А.Х.Ч. за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1 НК вр. чл. 8, вр. чл. 21, ал. 1
от ЗДВП.
Срещу подсъдимия е
повдигнато обвинение за това, че на 07.10.2014 год. в село Мокрен, общ.
Котел, при управление на личния си лек автомобил марка „Фиат Фиорино" с per. № 59 ZV 983, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.8 ал.1 от ЗДП „Водачите на пътни превозни средства използват
дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с
пъте знак или със сигнал е указано друго" и чл. 21, ал. 1 от ЗДП - при
избиране на скоростта за движение в населено място на водача на пътно превозно
средство категория „В" е забранено да превишава скоростта от 50 км.ч. и
като навлязъл в лентата за насрещно движение със скорост от 58 км.ч. по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Д.Д.С. изразяваща се в контузия на главата с
масивна разкъсно-контузна рана в областта на лявата половина на главата с
умерено изразени контузии огнища в областта на лявата голямомозъчна хемисфера с
леко изразен менингиален синдром и десностранна латентна хемипареза, както и
сътресение на мозъка, което е протекло с изпадане на пострадалата в пълно
безсъзнание „Разстройство на здравето - временно опасно за живота",
контузия на лявата тазова област и фрактура на лявата лонна кост изразяващо се
в „Трайно затруднение на движенията на левия долен крайник /левия крак/.
В хода на
съдебните прения представителят на РП Котел поддържа повдигнатото обвинение,
като счита същото за доказано по безспорен начин, а събраните в хода на
досъдебното производство доказателства - съответстващи на направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 НПК. Посочва, се че
подсъдимият Ч. е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК и причинените имуществени вреди от извършеното деяние са
възстановени, поради което следва същият да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагането на административно наказание глоба в размер на
1 500 лева.
Подсъдимият Ч. заедно със знанието и съгласието на служебния си защитник – адв. Г. е направил изрично искане за протичане
съдебното производство по реда на гл.27 /двадесет и седем/ и по-точно при
прилагане нормата на чл.371, т.2 от НПК. Признава изцяло фактите, така както са
отразени от РП Котел в Обвинителния акт, като запознат с правните последици на
това особено производство отказва да се събират други доказателства досежно
фактическата обстановка, изложена в него. С оглед на това съдът, след като
установи, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.372,
ал.4 от НПК. В подкрепа пледоарията на защитника си, подсъдимият Ч. изразява
съжаление по отношение на стореното от него. В предоставената му последна дума
на осн. чл.297, ал.1 от НПК моли съда за приложението на чл. 78а НК и налагане на глоба в минимален размер.
Сл. защитник
на подсъдимия – адв. М.Г. също иска приложението на чл. 78а НК Подсъдимият е
признал изцяло фактическата обстановка, така както е описана в обвинителния
акт, поради което и защитата не се спира на анализа на деянието.
Съдът след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На
07.10.2014 година времето в село Мокрен община Котел било ясно, но пътните
настилки били мокри. На улица „Георги Аврамов" имало обособено „Т"
образно кръстовище със второстепенна улица. Улица „Георги Аврамов" била с
двупосочно движение, разделена с бяла непрекъсната линия, която в района на
кръстовището била прекъсната. Настилката на пътя в района на кръстовището била
стар едрозърнест асфалт с пукнатини.
Около 12.50
часа лек автомобил „Фиат Фиорино" с ДК№ 59ZV983 управляван от подс. А.Х.Ч. се
сблъсква в района на кръстовището с лек автомобил марка „Пежо 106" с ДК№
СН 4592 АК, управляван от пострадалата Д.Д.С.. Автомобилът „Фиат" се
движил непосредствено преди удара със скорост от 57-60 км.ч., а автомобилът
„Пежо" - – собственост на пострадалата С. се движил тогава със скорост от
20 км.ч.
Тъй като
кръстовището се намирало в чертите на населено място и съгласно чл. 21, ал.1 от
ЗДП - при избиране на скоростта за движение водачите на пътни превозни средства
категория „В" А.Х.Ч. и Д.Д.С. не трябвало да превишават скорост от 50
км.ч.
В следствие
на настъпилото пътно транспортно произшествие Д. П.С. получила контузия на
главата с масивна разкъсно-контузна рана в областта на лявата половина на
главата с умерено изразени контузии огнища в областта на лявата голямомозъчна
хемисфера с леко изразен менингиален синдром и десностранна латентна
хемипареза, както и сътресение на мозъка, което е протекло с изпадане на
пострадалата в пълно безсъзнание „Разстройство на здравето - временно опасно за
живота", контузия на лявата тазова област и фрактура на лявата лонна кост
изразяващо се в „Трайно затруднение на движенията на левия долен крайник /левия
крак/, което представлява средна телесна повреда съгласно чл. 129 ал.2 пр.2
алт.2 и пр.5 алт.2 от НК. На собствения й автомобил марка „Пежо 106" били
причинени материални щети.
Автомобилът
„Фиат" ударил с предната си част автомобила Пежо в предната му лява странична
част, като към момента на удара двете надлъжни оси на автомобилите сключвали
ъгъл от 90 градуса.
Към момента
на сблъсъка автомобилът Фиат се движил успоредно по оста на пътното платно на
ул. „Георги Аврамов", а автомобилът „Пежо" бил разположен напречно на
платното за движение, тъй като бил предприел маневра завой на ляво. Първата
контактна точка на сблъсъка била средната част и регистрационната табела на
предната броня на автомобила „Фиат" и предната лява джанта на автомобила
„Пежо". Ударът бил в лявата лента за движение -насрещна и за двата
автомобила.
Автомобилът Фиат се движил в дясната лента за движение по двупосочното
платно за движение на ул. „Георги Аврамов" , а по това време на десния
тротоар бил спрял лекият автомобил „Пежо". Водачът на автомобила
„Пежо" решил да предприеме маневра завой на ляво и поради това напуснал
десния тротоар, навлязъл в дясната лента да движение, по която се движил лекият
автомобил „Фиат", управляван от подсъдимия Ч. и свил на ляво в посока
лявата лента за движение, като по този начин автомобилът му се озовал напречно
на пътя пред автомобила управляван от обвиняемия.
В същото
време, в опит да избегне сблъсъка, подс. Ч. нарушил чл.8 ал.1 от ЗДП и
предприел маневра изпреварване, като също навлязъл в лявата лента за движение,
където настъпило произшествието.
Когато
автомобилът „Пежо" управляван от пострадалата навлязъл в дясната лента за
движение пред автомобила „Фиат" управляван от обвиняемия, последният бил
на около 55-57 метра зад него, а когато автомобилът „Пежо" се изнесъл на
ляво автомобилът „Фиат" бил на около 47-49 метра зад него.
При
действителната си скорост водачът на лекия автомобил Фиат е имал нужда от 37,45
метра за да спре преди удара. При съобразена с ограниченията скорост от 50
км.ч. същият е имал нужда от 30,04 метра за да спре преди удара. Т.е. при
спазване на ограничението на скоростта - до 50 км.ч. водачът на лекия автомобил
„Фиат"- подсъдимият А.Х.Ч., е щял да има възможност да спре и да
предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие.
За
настъпването на това произшествие е допринесло и поведението на пострадалото
лице - водач на л.а. „Пежо", което не е взело необходимите мерки за
безопасно извършване на маневрите потегляне и завиване на ляво, като пропусне
автомобилите движещи се по главния път, което следва да се цени като смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство.
От субективна
страна деянието на подс. А.Х.Ч. е извършено по непредпазливост в нейната форма
на самонадеяност съгласно чл. 11 ал.З алт.2 от НК. Същият е предвиждал
възможността за настъпване на обществено опасните последици, но е мислил, че
при избраната от него скорост от 57-60 км.ч. ще може да ги предотврати.
В хода на
досъдебното производство са били назначени няколко автотехнически експертизи,
като видно от заключенията на вещото лице към момента на удара скоростта на
автомобила „Фиат“ е около 58 км/ч, а на „Пежо“ около 20 км/ч. Мястото на удара
е на Т-образно кръстовище в лявата лента за движение. Първата контактна точка
между двата автомобила е около 1,4 м преди НМЛ и ОР и на около 1м източно от
левия край на платното. Водачът на Фиат е имал техническата възможност да
предотврати ПТП, като не предприема навлизане в лявата лента след настъпване на
опасност. При маневрата на автомобил Пежо потегля без да осигури предимство, а
водачът на Фиат е длъжен да намали скоростта и да спре в дясната пътна лента
при създалата се опасност. Водачът на Пежо има техническа възможност да
предотврати ПТП, като даде предимство на движещите се по пътя с предимство МПС
и след тях да потегли. Опасната зона на Фиат е около 37,45 м, а на Пежо е около
8,9м. При скорост на Фиат около 58-60 км/ч, автомобилът Пежо при незапно
погеляне попада в опасната зона на Фиат. При скорост на Фиат в населено място
до 50 км/ч Пежо не попада в опасната му зона.
Видно от назначената и извършена по
делото СМЕ №25/2016 г. на св. Д.Д.С. вследствие на пътно-транспортното
произшествие са й е били причинени контузия на главата с масивна разкъсно-контузна рана в
областта на лявата половина на главата с умерено изразени контузии огнища в
областта на лявата голямомозъчна хемисфера с леко изразен менингиален синдром и
десностранна латентна хемипареза, както и сътресение на мозъка, което е
протекло с изпадане на пострадалата в пълно безсъзнание „Разстройство на
здравето - временно опасно за живота", контузия на лявата тазова област и
фрактура на лявата лонна кост изразяващо се в „Трайно затруднение на движенията
на левия долен крайник /левия крак/, обективиращи средна телесна
повреда по смисъла на НК.
Разпитан в
хода на съдебното производство подсъдимият се
признава за виновен. Съжалява за
стореното.
Така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз
основа на направеното от подсъдимия Ч. самопризнание
по реда на чл.371, т.2 от НПК пред съда
В хода на
досъдебното производство е извършена съдебно-медицинска експертиза и
съдебно-автотехническа, които съдът кредитира като безпристрастни и компетентно
изготвени, в унисон с даденото от подсъдимия Т. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Констатация
за съдебното минало на подсъдимия Ч. към
момента на извършването на деянието съдът направи въз основа на приложената и
приета по делото като писмено доказателство справка съдимост.
На основата
на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият А.Х.Ч.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1 НК вр. чл. 8, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДВП.
Изпълнителното
деяние на престъплението се свежда до управление на МПС, при което в резултат
на нарушение на разпоредбите на Закона за движението по пътищата, е причинена
средна телесна повреда на пострадалата – Д.С.. Нарушен е чл. 8, ал. 1 и чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като подсъдимият при избиране скоростта за движение в населено
място е превишил допустимата скорост – 50 км/ч и като навлязъл в лентата за
насрещно движение със скорост от 58 км/ч по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Д.С..
Налице е
изискуемата от закона причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на подсъдимия Ч., което се е изразило в управление на МПС при
допускане нарушение на конкретни правила за движение по пътищата, уредени в
ЗДвП и престъпния резултат, който е
настъпил.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на непредпазливост – подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл. Длъжен е защото има качеството на водач на МПС, поради което и
императивните норми на ЗДвП имат пряко приложение за него.
Подсъдимият Ч.
към момента на извършване на
престъплението е бил наказателноотговорно лице – правоспособен водач на МПС.
По изложените
съображения подсъдимият Ч. съгласно
чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него
престъпление по 343, ал. 1, б. „б“,
вр. с чл. 342, ал.1 НК вр. чл. 8, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДВП.
По наказанието:
Налице са
предпоставките на чл. 78а НК, тъй като деецът е неосъждан, спрямо него не е
прилагана разпоредбата на чл. 78а НК, за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до 3 години, когато същото е извършено по непредпазливост –
какъвто е настоящия случай, съставомерните имуществени вреди от деянието са
възстановени.
Ето защо
съдът освободи подс. Чавадаров от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание – глоба в размер от 1000 лева. При определяне размера
на наказанието се взе предвид ниската степен на обществена опасност на дееца, обстоятелството,
че няма съществени нарушения на ЗДвП, признанието на вина на досъдебното
производство Така определеното наказание според настоящия състав би допринесло
за постигане целите на чл. 36 НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към
спазване на разпоредбите на ЗДвП, както и било евентуален контрамотив за
извършването на други такива престъпления.
На основание
чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият Ч. беше осъден да заплати разноските направени по
досъдебното производство в размер на сумата от 729,68 лева в полза на ОД на МВР
– Сливен.
По изложените
съображения съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: