Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.09.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 6307/ 2018 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от В.И. срещу А по заетостта – гр. С
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1. т. 1, т.2, т. 3 КТ за отмяна като незаконно на уволнението, извършено със заповед ****. и заповед ****., на осн.
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и двете на Изпълнителния директор на Агенция по
заетостта, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши
специалист” в отдел „Финансово стопански дейности, персонал и правно
обслужване” в Дирекция „Регионална служба по заетостта” – Варна и за заплащане
на сумата от 3 726 лв., претендирана като
обезщетение за времето през което служителят е останал без работа поради
уволнението, но за не повече от шест месеца,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
03.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Исковете се основават
на твърдения, че ищецът В.И. е заемал в отдел „Финансово стопански дейности,
персонал и правно обслужване” в Дирекция „Регионална служба по заетостта” –
Варна длъжността „старши специалист”. Последното получено брутно трудово
възнаграждение възлиза на 621 лв.
Със заповед ****. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта на служителя е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено на 18.09.2017г. нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ, а със заповед № ***г.
правоотношението е прекратено, на осн. чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ.
Твърди се, че уволнителната
заповед е незаконосъобразна поради това, че дисциплинарното наказание
„уволнение” е наложено след сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, а допуснато
нарушение, не е от естество, което да влече налагането на най - тежко
наказание.
Поддържа се още, че при
налагането му работодателят не е взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено и поведението на служителя, съобразно чл.
189, ал. 1 КТ.
Сочи се, че на
18.09.2017г. по разпореждане на прекия си ръководител – Директор на Дирекция
„Регионална служба по заетостта” – Варна, ищецът е предал хартиени отпадъци и
метални елементи от стари класьори на търговско дружество „Е. В.” ЕООД.
Получените пари срещу стокова разписка са предадени за съхранение на Директора,
а по – късно на Началника на отдел ФСДППД. Ищецът не е запознат със сключения
от ответника рамков договор за изкупуване, транспортиране и унищожаване на
отпадъци от хартия с „Е И – В” ООД, както и с договор за третиране на излязло
от употреба електрическо и електронно оборудване – ИУЕЕО, сключен с „Х М” ЕООД.
Поддържа се, че ако
описаното съставлява нарушение на трудовата дисциплина, то не е извършено
виновно, а по разпореждане на прекия ръководител Б.М., от което поведение не са
настъпили никакви вредни последици за Агенция по заетостта – София.
С оглед изложеното
настоява за уважаване на предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1.
т. 1, т.2, т. 3 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът Агенция по заетостта – гр. С В оспорва предявените искове, излагайки
твърдения, че при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” са спазени
всички императивни изисквания, поради което моли за отхвърлянето им.
Преди налагане на
наказанието работодателят е изискал и приел двукратно писмените обяснения от
служителя, след което наложил най – тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение”, считано от деня на узнаване на извършеното нарушение -
11.10.2017г., когато с писмо ищецът е поканен за първи път да даде обяснения.
Наказанието е наложено в предвидените срокове по чл. 194, ал. 1 КТ, след
връщането му на работа и ползване на отпуск за временна неработоспособност за
периода от 10.10.2017г. до 19.10.2017г. и за времето от 24.10.2017г. до
25.01.2018г.
В нарушение на
трудовите задължения служителят неправомерно е предал отпадъчна хартия на
търговско дружество, с което ответникът не е сключвал договор. От една страна
служителят е следвало да знае за сключените с „Е И– В” ООД и „Х М” ЕООД
договори, но дори и да не е знаел за тях е бил длъжен предвид заеманата
длъжност и дългогодишния му опит да спази изискванията на Закона за
счетоводството, като се снабди с фактура и предаде получените парични средства
по надлежния ред.
Служителят е сключил
договор и получил парични средства в лично качеството, а не като длъжностно
лице, действащо от името и за сметка на ответника. Парите са предадени на ръка
месец след получаването им и без представяне на първичен счетоводен документ.
Или, с поведението си
служителят е нарушил трудовите си задължения по т. 5.5 и т. 8, визирани в
длъжностната характеристика, а работодателят преценявайки всички обстоятелства,
е наложил най - тежкото дисциплинарно наказание.
Въз основа на
изложеното се настоява за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е, а и
събраните писмени доказателства установяват, че страните са били в трудово
правоотношение, считано от 28.03.1995г. /л. 22/, като В.И. е заемала в Дирекция
„Регионална служба по заетостта” – Варна длъжността „старши специалист” в Отдел
„Финансово – счетоводна и стопанска дейност”, съобразно допълнително
споразумение към трудов договор № ***г. /л. 66/, а за времето от 01.11.2002г.
до 01.05.2012г. длъжността „старши специалист, той и домакин” /л. 67/.
Според длъжностната
характеристика за длъжността „старши специалист” /л. 24/, на г – жа И. е възложено: 1./ да
изпълнява разпорежданията на Директора на Дирекция „Регионална служба по
заетостта” и Началника на отдел
„Финансово – стопански дейности, персонал и правно обслужване” /”ФСДППО”/; 2./
да организира процеса на правилно и надлежно съхраняване, стопанисване и
използване на дълготрайните активи и материални ценности; 3./ да провежда
политика на ефективно стопанисване на материалните ценности в ДРЗС; 4./ да
закупува /при необходимост/, приема и предава стоково – материални ценности по
установения ред; 5./ да представя в счетоводството надлежно оформена
необходима документация по заприхождаването и
изписването на материални запаси. Изпълнява заявките за необходимите
канцеларски материали и офис консумативи за ДБРЗ и ДБТ и регистрационни
материали по активната политика на ДБТ /т. 5.5/; 6./ да контролира
правилното използване на ДМА, имущество и сграден фонд от служителите на ДРСЗ;
7./ да информира периодично началника на отдела за количеството и състоянието
на складовите наличности и др.
На служителя е
възложеното да изпълнява задачи от Директора на Дирекция „Регионална служба по
заетостта” – Варна и Началника отдел „ФСДППО”, пред които лица е задължен да се
отчита.
Със заповед № ***г.,
Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, е наложил на В.И. дисциплинарно
наказание „уволнение”, на осн. чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ, за това, че на 18.09.2017г. в базата на „Е В” ЕАД служителят е предал в
лично качество, а не в качеството на МОЛ хартиени и картонени опаковки и
материали с номенклатура 1 група ИУЕЕО – големи домакински уреди, собственост
на ДРЗС Варна и ДБТ – Варна, с което дружество Агенция по заетостта няма
сключен договор. Договори за продажба са сключени с „Е И – В” ООД, натоварено
да унищожава отпадъци от хартия и да защити личните данни на трети лица и с „Х
М” ЕООД, третиращо излязло от употреба електрическо и електронно оборудване.
Вследствие на
горепосочените действия необходимите документи за получените финансови средства
в размер на 131, 76 лв. не са били оформени надлежно при представяне в
счетоводството на ДРЗС – Варна, с което В.И. е нарушила т. 5.5 от длъжностната
си характеристика и не е спазила финансовата дисциплина.
Предавайки хартията на
„Е В” ЕАД, г – жа И. не е защитила обработваните от ДРЗС – Варна и ДБТ – Варна
лични данни от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от
други незаконни форми на обработване, имащо за последици нарушаване правата на
трети лица.
В заповедта за
уволнение е посочено, че с действията си служителят е нарушил финансовата
дисциплина и допуснал разпиляване на материали, собственост на ДРЗС –
Варна и ДБТ – Варна.
Със заповед № ***г.,
във връзка със заповед *****. и двете на Изпълнителния директор на Агенция по
заетостта, трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
И двете заповеди са връчени на В.И. на 29.03.2018г.
срещу подпис на служителя, видно от отбелязването в тях /л. 8 и л. 6/.
В конкретния случай, дисциплинарното наказание
„уволнение”, следва да се счита наложено от деня на връчване на заповед *****/чл. 195, ал. 3 КТ/. Трудовото правоотношение следва да се счита
прекратено от момента на получаване на писменото изявление на работодателя за
прекратяването му /чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ вр. чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ.
Двете заповеди на
работодателя следва да се разгледат като единен акт, с който трудовото
правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение, още повече, че в
случая същите са издадени и връчени в един и същи момент.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
С иска за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на
това потестативно право. Затова ищецът трябва да
посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички
факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Тежестта на доказване законосъобразността на дисциплинарното
наказание лежи върху работодателя.
Първият спорен по делото въпрос е отговаря ли заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на изискванията на чл. 195,
ал. 1 КТ.
Императивната
разпоредба на чл. 195 ал.1 КТ въвежда изискване за мотивиране на заповедта за
дисциплинарно наказание. Тя трябва да съдържа данни за нарушителя, в какво се
състои нарушението, датата на която е констатирано, наказанието и законния текст, въз основа на
който се налага. Смисълът на тази разпоредба е работникът или служителят да
знае конкретната причина за дисциплинарното си уволнение. Той трябва да получи
пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да
може евентуално да организира съдебната си защита.
В конкретния случай, дисциплинарното наказание е
наложено от работодателя с нарочна заповед, на осн.
чл. 192, ал.1 КТ в изискуемата от закона писмена форма, подписана от
Изпълнителния директор на Агенция по заетостта.
В нея е посочен нарушителят - В.И., нарушението и времето
на неговото извършване - сключване на договор за предаване на отпадъци от
18.09.2017г. – хартиени и картонени опаковки и метали – големи домакински уреди
между ищеца, действащ в лично качество, а не от името и за сметка на Агенцията
с дружество, с което работодателят няма сключени договори за продажба, непредставяне
на документация по заприхождаване и изписване на
материални запаси и незащитаване личните данни на трети лица/, наказанието- с
посочените действия служителят е допуснал разпиляване на материали, собствени
на ДРЗС – Варна и ДБТ – Варна и нарушение на финансовата дисциплина, за което
му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и законния текст /чл. 187, т.
9 КТ/.
Безспорно е между страните, че преди налагане на
дисциплинарното наказание е спазена и императивната разпоредба на чл. 193 КТ.
Работодателят е поискал и приел двукратно писмените обяснения на служителя.
В писмените си обяснения от 23.10.2017г. /л. 10/, поискани
на 11.10.2017г. /л. 9/, служителят е посочил, че на 11.09.2017г. е получил
лично разпореждане от Директора на ДРЗС да организира предаването на стара
хартия на „Е В” ЕАД, което г – жа И. изпълнила. Подписала стокова разписка и
предала получената сума на Директора, а той на Началника на отдела за
съхранение. Отрекла е да е предавала на същото дружество „големи домакински
уреди”, а метални части от стари папки класьори. „Големи домакински уреди” са
били предавани в края на 2016г. на „Х М” ЕООД. Изрично е заявила, че не е
уведомявана от „ръководството”, че следва да предава хартия на конкретно
дружество.
Във връзка с повторно поискани от работодателя
обяснения от 10.11.2017г. /л. 12/, г – жа И. изрично е заявила, че не е
запозната от прекия си ръководител със съдържанието на Рамков договор от
01.05.2017г., сключен между Агенция по заетостта и „Е И – В” ООД. Не е изпълнявала поетите с договора задължения и не знае
дали изобщо е била натоварена с такива.
По разпореждане на
Директора при сключване на договора на 18.09.2017г. е представила своите данни
за вписване, а при предаване на хартията не е съставен опис на материалите.
С издаването на заповед
****г. за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение, която съдържа
нарушителя, нарушенията и времето на извършването им, както и законовия текст,
въз основа на който се налага наказанието, работодателят е осъществил формално
правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.
Вторият въпрос, на
който съдът следва да отговори, е дали правото на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение е реализирано в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по – късно от 2 месеца от откриване
на нарушението и не по – късно от 1 година от извършването му. Сроковете по ал.
1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен
отпуск или участва в стачка /чл. 194, ал. 3 КТ/. Без значение е видът на
отпуската, достатъчно е същият да е от предвидените в закона. Без значение е и
неговата продължителност.
Откриване на
дисциплинарното нарушение означава узнаване от дисциплинарно наказващия орган
на нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му
признаци - субектът на нарушението и
мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и
субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. В този смисъл решение
№ 256, постановено по гр.д. № 1036/2011 г., ІV г.о., ВКС, решениe
от 26.07.2010г. по гр.д.№ 470/2009г. на ВКС, решение от 13.10.2010г. по гр.д.№
1130/2009г. на ВКС и от 20.12.2010г. по гр.д.№ 644/2010г. на ВКС.
В първото от тях е
прието, че в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от
установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически
състав, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни
проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи
дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за
дисциплинарно наказание на работника или служителя; след изтичането на
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, субективното потестативно
право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се
преклудира.
В конкретния случай,
описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина са станали
известни на дисциплинарно наказващия орган най – късно в деня, в който е
поискал за първи път писмени обяснения от служителя – 11.10.2017г.
От тази дата започва да
тече и двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ за реализиране отговорността за
извършените нарушения, в случай, че служителят не е в законоустановен отпуск
или не участва в стачка.
За времето от
10.10.2017г. до 24.01.2018г. /вкл./, г – жа И. е ползвала отпуск при временна
неработоспособност, съгласно издадени болнични листи /л. 40 до л. 47/ през което
време, срокът по чл. 194, ал. 1 КТ не тече - чл. 194, ал. 3 КТ.
Или, считано от
25.01.2018г. започва да тече двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, който до
деня на налагане на дисциплинарното наказание – 29.03.2018г., е изтекъл, поради
което правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание е преклудирано.
Само по себе си, нарушението
по чл. 195, ал. 1 КТ, прави заповед ****г. незаконна и в този случай съдът не
следва да я разглежда по същество, съобразно заявените в исковата молба и
поддържани в производството основания за незаконност на дисциплинарното
уволнение. Незаконосъобразна е и заповедта, с която трудовото правоотношение е
прекратено, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Предвид изложеното, издадените
заповед **** и заповед ****. и двете на Изпълнителния директор на Агенция по
заетостта като незаконосъобразни, подлежат на отмяна, на осн.
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Основателността на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя основателност и на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ, като ищецът В.И. следва да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „старши специалист” в отдел „Финансово стопански дейности,
персонал и правно обслужване” в Дирекция „Регионална служба по заетостта” –
Варна.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 КТ
Ищецът е ангажирал
писмени доказателства, копие от трудова книжка, сочещи, че след прекратяване на
трудовото правоотношение за времето от 01.04.2018г. до 01.05.2018г. В.И. е
полагала труд по трудов договор с „Д” ЕООД, получавайки съгласно заключението
на ССчЕ брутно трудово възнаграждение в размер на 510
лв.
За времето от
29.03.2018г. до 31.03.2018г. и за периода от 02.05.2018г. до датата на
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция – 21.08.2018г.,
ищецът не е полагал труд, като представеното копие от трудова книжка е
достатъчно да установи факта на безработица.
Последното брутно
трудово възнаграждение, получено от ищеца за месец, през който е работил през
всичките работни дни e в размер на 621 лв.
С оглед изложеното,
предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225 КТ, е основателен до размера на сумата от 2 438, 14 лв. за периода от 29.03.2018г. до 21.08.2018г. /вкл./, съобразно изявлението на
експерта в последното съдебно заседание, представляваща разлика между
обезщетението за времето, през което служителят е останал без работа поради уволнението
и сумата, получена на заеманата по – нископлатена работа по чл. 225, ал. 2 КТ,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.05.2018г.
до окончателното изплащане на задължението.
За разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от
3 726 лв. за периода от 22.08.2018г. до 29.09.2018г. предявеният иск,
ведно със законната лихва, следва да бъде отхвърлен.
По разноските
При този изход на спора
в полза на ищеца В.И. следва да се присъдят сторените по делото съдебно –
деловодни разноски за предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 КТ, вкл. и
за уважената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в размер на 530, 87 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски за
отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в полза на ответната
страна не се присъждат поради липса на искане и доказателства за извършването
на такива.
Ответникът Агенция по
заетостта следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 253, 53 лв., представляваща
следваща се за производството държавна такса по исковете по чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 КТ и разноски от 98, 15 лв., на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението
на В.Л.И., ЕГН **********,***, извършено със заповед № ****г. на Изпълнителния
Директор Д. Н., с което е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършени
нарушения по чл. 187, т. 9 КТ и заповед № 282/28.03.2018г. на Изпълнителния
Директор Д. Н., с която трудовото правоотношение е прекратено, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и го ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на работа на
длъжността „старши специалист” в
отдел „Финансово стопански дейности, персонал и правно обслужване” в Дирекция
„Регионална служба по заетостта” – Варна В.Л.И., ЕГН **********,***, на осн. чл. 344,
ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта –
гр. *****” № 3 ДА ЗАПЛАТИ на В.Л.И.,
ЕГН **********,*** 438, 14 лв. /две
хиляди четиристотин тридесет и осем лева и четиринадесет ст./ за периода от 29.03.2018г. до 21.08.2018г. /вкл./, представляваща разлика
между обезщетението за времето, през което служителят е останал без работа
поради уволнението и сумата, получена на заеманата по – нископлатена работа, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 344, ал.1, т.3 вр.
чл. 225 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Л.И.,
ЕГН **********,*** срещу Агенция по заетостта – гр. **** иск за разликата над
присъдената сума от 2 438, 14 лв. до пълния претендиран
размер от 3 726 лв. за периода от 22.08.2018г. до 29.09.2018г., представляваща разлика между обезщетението за
времето, през което служителят е останал без работа поради уволнението и
сумата, получена на заеманата по – нископлатена работа, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл.
225 КТ.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта –
гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на В.Л.И., ЕГН **********,***
сумата от 530, 87 лв. /петстотин и
тридесет лева и осемдесет и седем ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА „Агенция по заетостта –
гр. **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 351, 68 лв. /триста петдесет и един лева и
шестдесет и осем ст./, представляваща следваща се за производството
държавна такса и разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от деня на неговото обявяване –
05.09.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: