Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 341

 

гр. Е., 20.10.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Е. районен съд - първи състав в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                     Председател: Искра Вараджакова

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 201 по описа за 2015 год., за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл. 250 от ГПК – допълване на решението.

Постъпила е молба от адв. Т.Г.- пълномощник на ищцата Т.В.С. за допълване на Решение № 31/8.06.2017 год. по гр. д. № 201/2015 год. по описа на Районен съд - Е.. В същата се твърди, че при постановяване на последното съдът е пропуснал да се произнесе по предявения от ищците иск с правно основание чл. 108 от ЗС относно недвижим имот с идентификатор *****.***.**с площ от 119 кв. м. Това се констатирало от депозираната искова молба, както и от заключението на вещото лице. От последното било видно, че собственият на наследодателя на ищците имот с площ около 800 кв. м. бил включен в поземлен имот с идентификатор № *****.***.** с площ от 680 кв. м. и в поземлен имот с идентификатор № *****.***.**с площ от 119 кв. м. Посоченият имот бил предмет и на прехвърлителната сделка между ответника „Г.М.“ ЕООД гр. Е. и ответника М.Т.М.. Освен това в мотивите си съдът бил приел, че поземлен имот с идентификатор № *****.***.**с площ от 119 кв. м. е част от притежавания от ищците имот с площ около 800 кв. м. Ищцата твърди, че съдът не се е произнесъл и по искането им за осъждане на ответниците да заплатят на ищците обезщетение за ползването на всички притежавани от тях недвижими имоти, за които исковете са уважени, включително и за поземлен имот с идентификатор № *****.***.**с площ от 119 кв. м.

Ищцата Т.В.С. моли съда да постанови решение, с което да допълни Решение № 31/8.06.2017 год. по гр. д. № 201/2015 год. по описа на Районен съд – Е., като се произнесе по цялото искане на ищците и приеме за установено по отношение на ответника М.Т.М., че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор № *****.***.**с площ от 119 кв. м., находящ се в с. И., общ. Е., да осъди същия да им предаде владението му и да им заплати съответното обезщетение за ползването му.

Във визирания едноседмичен срок е постъпил отговор на молбата за допълване на решението от адв. К.Д., в качеството на пълномощник на ответниците „Г.М.“ ЕООД гр. Е. и М.Т.М.. В същия се взема становище, че молбата е недопустима и неоснователна. Моли съда да я остави без разглеждане, като недопустима, а ако прецени, че е допустима, да я остави без уважение, като неоснователна. Излага в тази насока подробни съображения, както следва: На първо място иск за поземлен имот с идентификатор № *****.***.**с площ от 119 кв. м. не е предявяван. Въпреки многобройните си молби от различни периоди, с които ищците са добавяли нови и нови искове с нов предмет, съответно нови имоти, в нито един момент ищците не са обективирали като предмет на претенцията си поземлен имот с идентификатор № *****.***.**с площ от 119 кв. м. Съдът многократно е давал възможност на същите да уточняват и променят претенциите си, като многократно е оставял молбите им без движение и е приемал последващи уточнения и предявяване на нови искове. Това, че посоченият имот е част от имот по предходен план, не означава, че е предявен иск за него, тъй като е отделен имот с отделен идентификатор, площ и граници. Въпреки многобройните възможности, дадени на ищците, иск за този имот не е предявен, не са представяни доказателства от ищците, необходими за предявяване на този ревандикационен иск. Исковата защита на имот предполага спор относно точно определен имот, т. е. същият следва да се индивидуализира по актуалния му териториално устройствен статут. В конкретния случай има налице влязла в сила кадастрална карта за местността и ищците изрично са посочили кои имоти се включват в претенцията им, като са представили скици и данъчни оценки за тях. За това твърденията на ищцата, че имот с площ от 119 кв. м. бил част от имот, за който претендира, по предходен план с площ от 800 кв. м. и за това бил предмет на претенцията им, са неоснователни и неотносими към конкретната хипотеза. На последно място се излага, че поземлен имот с идентификатор № *****.***.**с площ от 119 кв. м. по действащия към момента на предявяване на иска план е посочен още в отговора на ответниците, видим е от скиците и писмените доказателства, а след това и в двете експертизи, но действия по отношение на него ищците до края на процеса и в допустимите процесуални срокове не са извършвали. Съдът няма право да се произнася по непредявен предмет на иска, а още по-малко има право да допълва решение по иск за собственост по отношение на имот, който не е предмет на делото. Ответниците считат, че съдът се е произнесъл и по облигаторните искове така, както са предявени в делото, а доколкото няма конкретика на това възражение, искане за допълване в тази част не следва да се коментира.

Ответниците молят съда да остави без уважение молбата на ищцата Т.В.С. за допълване на решението.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Съгласно разпоредбата на  чл. 250, ал. 1, изр. 2 от ГПК молбата за допълване на решението се подава в едномесечен срок от съобщаването на страната, че решението е изготвено или от влизането му в сила. Молбата на ищцата Т.В.С. е подадена в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2 от ГПК и по тази причина следва да се приеме, че е допустима и да се разгледа по същество. По същество същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, изр. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т. е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право, по един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото. На допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт.

В конкретния случай са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД. От данните по делото се установява по безспорен начин, че съдът многократно е оставял исковата молба без движение, поради констатирана неяснота по отношение на претендираните от ищците поземлени имоти, находящи се в с. И., общ. Е.. С първоначалната искова молба ищците са посочили ПИ с идентификатор № *****.***.** и ПИ с идентификатор № *****.***.**. В последствие с уточняваща молба с вх. № 3909/14.10.2015 г. ищцата Т.В.С. е посочила, че поддържа иска си по отношение на ПИ с идентификатор № *****.***.**, като предявява претенция срещу ответника „Г.М.“ ЕООД гр. Е. по отношение на ПИ с идентификатор № *****.***.** и претенция срещу ответника М.Т.М. по отношение на ПИ № *****.***.**. Идентични са претенциите и в депозираната уточняваща молба с вх. № 41**/02.11.2016 г., където с оглед дадените указания от страна на съда, ищците са посочили, че предявяват обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на ПИ с идентификатор № *****.***.**и построените в него сгради - жилищна и гараж, ПИ с идентификатор № *****.***.** и построените в него три броя жилищни сгради и ПИ с идентификатор № *****.***.**. В последствие ищците Т.В.С. и Д.В.П., чрез адв. Е.С., в проведеното съдебно заседание на 10.05.2016 год. са предявили претенции и срещу ПИ с идентификатор № *****.***.**, по отношение на който съдът е останал с впечатление, че няма спор между страните, тъй като последният липсвал в двете уточняващи молби, депозирани в съда след първоначалната такава и след снабдяване с необходимите документи. Освен това по отношение на него не била представена актуална скица, касаеща описанието му към настоящия момент от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. ***** *******, както и актуална данъчна оценка от Община Е.. Не била внесена и дължимата ДТ по сметка на Районен съд гр. Е. съобразно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С оглед на това съдът отново е оставил без движение на исковата молба, като с поредна уточняваща такава ищците са включили в претенцията си и поземлен имот с идентификатор № *****.***.**. В проведеното съдебно заседание на 18.10.2016 год. съдът е извършил подробен доклад по реда на чл. 146 от ГПК, като е изложил изключително подробно всички твърдения и възражения на страните, отделил е спорното от безспорното и е разпределил доказателствената тежест. Съдът изчерпателно е изложил претенциите на ищците, които са формулирани по следния начин:

1. Да осъди ответника „Г.М.” ЕООД гр. Е. да им предаде владението върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *****.***.**по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-04-95/27.03.**** год. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. ***** *******, находящ се в с. И., общ. Е., с площ от 1169 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: имот № *****.***.**, имот № *****.***.**, имот № *****.***.**, имот № *****.***.*, имот № *****.***.**, улица, дере.

2. Да осъди ответника „Г.М.” ЕООД гр. Е. да им предаде владението върху построените в ПИ с идентификатор № *****.***.**сгради, както следва: 1. Еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *****.***.**. *, със застроена площ от 77 кв. м. и 2. Гараж с идентификатор № *****.***.**.* със застроена площ от 22 кв. м., както и всички подобрения в имота на осн. чл. 92 от ЗС.

3. Да осъди ответника „Г.М.” ЕООД гр. Е. да им заплати за неоснователно обогатяване от ползването на процесния имот обезщетение в размер на 1800.00 лв. за периода от 7.09.**** год. до 7.09.2015 год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

4. Да осъди ответника „Г.М.” ЕООД гр. Е. да им предаде владението върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *****.***.** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-04-37/27.06.2005 год. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. ***** *******, находящ се в с. И., общ. Е., с площ от 1029 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: имот № *****.**.***, имот № *****.***.**, имот № *****.***.**, наследници на И.К.Т., улица.

5. Да осъди ответника „Г.М.” ЕООД гр. Е. да им предаде владението върху построените в ПИ с идентификатор № *****.***.** сгради, както следва: 1. Еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор № *****.***.**.1, със застроена площ от 68 кв. м., 2. Еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор № *****.***.**.*, със застроена площ от 62 кв. м. и 3. Еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор № *****.***.**.3, със застроена площ от 68 кв. м., както и всички подобрения в имота на осн. чл. 92 от ЗС.

6. Да осъди ответника „Г.М.” ЕООД гр. Е. да им заплати за неоснователно обогатяване от ползването на процесния имот обезщетение в размер на 3600.00 лв. за периода от 7.09.**** год. до 7.09.2015 год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

7. Да осъди ответника М.Т.М. да им предаде владението върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *****.***.** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-04-37/27.06.2005 год. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. ***** *******, находящ се в с. И., общ. Е., с площ от 680 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: имот № *****.***.**, имот № *****.***.**, имот на наследниците на И.К.Т., улица.

8. Да осъди ответника М.Т.М. да им предаде владението върху построените в ПИ с идентификатор № *****.***.** постройки и подобрения на осн. чл. 92 от ЗС.

9. Да осъди ответника М.Т.М. да им заплати за неоснователно обогатяване от ползването на процесния имот обезщетение в размер на 600.00 лв. за периода от 7.09.**** год. до 7.09.2015 год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

10. Да осъди ответника М.Т.М. да осъди ответника М.Т.М. да им предаде владението върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *****.***.** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-04-95/27.03.**** год. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. ***** *******, находящ се в с. И., общ. Е., с площ от 14** кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: имот № *****.***.**, имот № *****.***.**и улица.

Страните не са направили възражения по направения по реда на чл. 146 от ГПК доклад от съда, т. е. че съдът не е отразил в него претенцията им по отношение на поземлен имот с идентификатор № *****.***.**. 

С Решение № 31/8.06.2017 год. по гр. д. № 201/2015 год. по описа на Районен съд – Е. съдът се е произнесъл по абсолютно всички искове, предявени от ищците. Произнасяне по отношение на поземлен имот с идентификатор № *****.***.**не е направено, тъй като иск по отношение на този имот не е предявяван по надлежния ред. Такова произнасяне е и недопустимо, тъй като съдът няма право да излиза извън рамките на исковата молба, които са очертани от волята на ищците.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че изискване към редовността на исковата молба е недвижим имот – предмет на вещен иск да се опише според актуалното му към настоящия момент състояние, т. е. да се индивидуализира по актуалния му териториално устройствен статут. В конкретния случай има налице влязла в сила кадастрална карта за местността и ищците изрично са посочили кои имоти се включват в претенцията им, като са представили съответните скици и данъчни оценки за тях, както и са заплатили дължимите ДТ. За това твърденията на ищцата Т.В.С., че имот с площ от 119 кв. м. бил част от бивш имот, за който претендира, по предходен план с площ от 800 кв. м. и за това бил предмет на претенцията им, са неоснователни и неотносими към конкретната хипотеза.

На последно място съдът намира, че се е произнесъл и по всички облигационни претенции, предявени от ищците против ответниците.

С оглед на изложените съображения съдът счита, че молбата на ищцата Т.В.С. за допълване на Решение № 31/8.06.2017 год. по гр. д. № 201/2015 год. по описа на Районен съд – Е., а именно да се приеме за установено по отношение на М.Т.М., че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор № *****.***.**с площ от 119 кв. м., находящ се в с. И., общ. Е., да го осъди да им предаде владението му и да им заплати съответното обезщетение за ползването му, следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Водим от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т.В.С. с ЕГН ********** *** за допълване на Решение № 31/8.06.2017 год. по гр. д. № 201/2015 год. по описа на Районен съд – Е., както следва: да се приеме за установено по отношение на М.Т.М. с ЕГН ********** ***, че Т.В.С. с ЕГН ********** ***, Д.В.П. с ЕГН ********** *** и Х.Д.Д. с ЕГН ********** *** са собственици на поземлен имот с идентификатор № *****.***.**с площ от 119 кв. м., находящ се в с. И., общ. Е., както и да осъди М.Т.М. с ЕГН ********** *** да им предаде владението му и да им заплати съответното обезщетение за ползването му, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: