№ 348
гр. Пазарджик, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20255220200948 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул.
„***“ №44, чрез пълномощника адв. Д. К. от САК, против Електронен фиш
Серия К № 9696094 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание
чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.
Релевираните в подадената жалба оплаквания обобщено се свеждат до
това, че ЕФ е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон,
което води до неговата незаконосъобразност, поради което се иска отмяната
му.
В съдебно заседание жалбоподателят и неговият пълномощник не се
явяват. От пълномощника е представено становище, с което се иска отмяна на
ЕФ предвид аргументите изложени във въззивната жалба. Не се претендират
разноски.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР-
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. По
1
делото не е представено писмено становище по същество и не е направено
искане за разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата и изложените в нея
аргументи, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 10.09.2024 г., в 05:27
часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, с посока на
движение от гр. Пловдив към гр. София, е управлявал л.а. „***“ с рег. № ***,
като се е движил с превишена скорост от 162 км/час, при максимално
допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била
установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна
система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със
скорост от 162 км/час, т.е. превишение на скоростта от 22 км/час, но от това
превишение били извадени 3%, т.е. 4,86 км/час закръглено на 5 км/час,
каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство
при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишението от 17 км/час. Установено
било, че нарушението е извършено от водача в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 7565160 на 21.12.2023
г.
Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ. Той е
връчен на жалбоподателя на 11.04.2025 г., видно от разписка, приложена към
АНП и справка за нарушител/водач раздел „Фишове“ на позиция 36. Жалбата
против ЕФ е депозирана на 24.04.2025 г. от санкционираното лице чрез
надлежно упълномощен адвокат в РС- София, от където е изпратена по
компетентност в РС- Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред
компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени и веществено доказателствено средство- снимка от АТСС,
които са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е
2
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен
начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя по чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Г. К. е ангажирана на
основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното
МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това,
че К. е собственик на управлявания автомобил свидетелстват и данните от
справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ, приложена по
АНП. Това обстоятелство не се оспорва и в депозираната въззивна жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената
от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189
ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. Такива действия,
от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на жалбоподателя,
поради което с оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е бил
санкциониран, в качеството му на управляващ МПС. В случаите на засичане
на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е
ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от
ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на МПС
(чл. 182 ал.2 от ЗДвП). Освен това е дадена от закона възможност, за която и
санкционираният е уведомен в ЕФ, че в 14-дневен срок може да декларира кой
е бил водач на МПС, при регистриране на нарушението и да представи копие
от неговото СУМПС. В случая в законоустановения срок такава декларация не
е подадена от собственика на МПС, а същият директно е обжалвал фиша пред
съда.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо
от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
3
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
При цялостния служебен контрол, независимо от възраженията
посочени в жалбата на въззивника, съдът не установи да са били допуснати
нарушения при издаване на ЕФ, нито от видна на сочените от жалбоподателя,
нито други такива.
При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна
точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи
път се определят и параметрите на установеното нарушение. Последното е
описано по време (на 10.09.2024 г., в 05:27 часа), място (АМ Тракия км 86+400,
в посока от гр. Пловдив към гр. София) и начин на извършването му
(управлява л.а. „***“ с рег. № ***, като се е движил с превишение на
скоростта от 17 км/час, над максимално допустима за движение по
автомагистрала от 140 км/час, установена и фиксирана с автоматизирано
техническо средство- радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B,
посочена е и установената стойност на скоростта- 157 км/ч- след приспаднати
3% възможна техническа грешка). В достатъчна степен на яснота е посочен и
квалифициращия признак „повторност“, а именно че настоящето нарушение е
извършено в едногодишния срок на влязъл в сила на 21.12.2023 г. друг ЕФ-
който е посочен с неговата серия и номер. Посочена е и нарушената правна
норма. Затова и възражението за липсата на надлежно описание на
нарушението в ЕФ, в това и че не е отбелязано приспаднат толеранс,
установена стойност на скоростта и т.н.
На следващо място, неприемливи са възраженията в жалбата, че в него
не била посочена дата на издаване, независимо, че не е сред задължителните
реквизити на ЕФ, разписани в чл.189 ал.4 от ЗДвП, като тя следвало
задължително да се посочва. Тук важно е да се каже, че по отношение
издаването на ЕФ са неприложими сроковете по чл.34 от ЗАНН, които се
отнасят за съставяне на АУАН и издаване на НП. Съгласно разпоредбите на §1
т.1 от ДР на ЗАНН и §6 т.63 от ЗДвП, електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
4
системи. С чл.189 ал.4 от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по
чл.182 от ЗДвП, което е установено и заснето от АТСС и за което не е
предвидено наказание лишаване от правоуправление на МПС, да се издаде
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити, поради
което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му
и негов подпис. Отделно от това, електронният фиш по дефиниция, не следва
да съдържа персоналното посочване на издателя му, поради което въпросът за
компетентността на определено лице да издава ЕФ не следва да се обсъжда.
По-нататък в ЕФ не се посочва дата на издаването му. Вярно е, че датата
на установяване на нарушението е задължителен реквизит и е релевантна при
преценка за давностния срок, изключващ административнонаказателното
преследване за това нарушение. Вярно е и това, че в това специално
производство по санкциониране с ЕФ нарушението се установява чрез
заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен
времеви момент, което заснемане се извършва от автоматизирана система,
като със заснемането на движението на ППС в процесния участък в ел.
система се генерира информация, която е и част от реквизитите в ЕФ. Вярно е
и това, че процесът на издаване на ЕФ технически продължава и приключва в
един по-късен момент от датата на извършване на нарушението. Но именно
последната е меродавна за преценка на давностните срокове и е задължителен
реквизит на ЕФ, а не тази на която процесът по издаването му е завършил. В
случая при изчисляване на давностните срокове е релевантна единствено
разпоредбата на чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, приложима по силата
на чл.84 от ЗАНН. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция,
като за пример може да се посочи Решение №128 от 15.03.2023 г. на АдмС-
Пазарджик по к. а. н. д. № 1193/2022 г. В конкретния случай този срок е
спазен.
Датата на съставянето на ЕФ има значение само за проверка
съответствието на документа с установения за него образец, предвид
съдържанието на материалноправната норма, установяваща издаване „по
образец“. Към тази дата е бил одобрен образец със заповед на министъра на
5
вътрешните работи, който е следван за изготвяне на процесния фиш (Виж
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.).
Неоснователни са възраженията относно използването АТС и че не ил
спазен редът за тяхното използване, разписан в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., както и относно техническата изправност на това
устройство.
От приложеното към АНП и приобщено по делото писмено
доказателство- удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.12.4888 става ясно, че процесното използвано техническо средство е
одобрен тип. Вярно е, че издаденото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване е с изтекъл срок на валидност към датата на извършване на
нарушението, това обаче не прави автоматично използваното АТСС
технически негодно за използване. Това е така, тъй като съгласно чл.30 ал.5 от
Закона за измерванията (ЗИзм.), когато срокът на валидност на одобрения тип
средство за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип се считат за одобрен тип и те
могат да бъдат използвани за контрол на правилата за движение по пътищата,
ако отговарят на изискванията на чл.43 от ЗИзм. Използваната система в
конкретния случай отговаря на тези изисквания, тъй като същата е преминала
периодична проверка на 31.07.2024 г. (виж Протокол за проверка № 109-СГ-
ИСИС приложен по АНП). Съгласно чл.43 ал.1-ал.3 на ЗИзм. последваща
проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява
със знаци за последваща проверка, която се извършва периодично или след
ремонт на средствата за измерване и преди изтичането на срока на валидност
на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на
знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване. В
този смисъл и писмото от БИМ към цитирания протокол.
Според чл.43 ал.4 от ЗИзм. периодичността на проверките по ал. 2 се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор, която се обнародва в ДВ и се обявява в официалния
бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед №А-616/11.09.2018 г. на
Председателя на ДАМТН (налична и общодостъпна на интернет страницата
на ДАМТН), обн. ДВ бр. 82/05.10.2018 г., в сила от тази дата, е определена
периодичност на последващите проверки на средствата за измерване, които
6
подлежат на метрологичен контрол, като по т. 31 е определен срок от една
година по отношение на средствата за измерване- скоростомери, какъвто е
процесното техническо средство. С оглед на посоченото по-горе, а именно че
последната периодична проверка е била извършена на използваното
техническо средство на 31.07.2024 г., а на последваща такава то подлежи на
31.07.2025 г., то няма спор, че към датата на нарушението- 10.09.2024 г.
използваното техническо средство е било технически изправно и одобрен тип
средство за измерване.
Съдът намира за необходимо да посочи и това, че в случаите на
санкциониране с ЕФ разпоредбите на чл.39 ал.4 и чл.85а от ЗАНН са
неприложими. Когато става дума за стационарна система, какъвто е
настоящият случай, участието на контролния орган е изключено изцяло.
Затова и редът по цитираната по-горе Наредба е неприложим. Още повече, че
възраженията за неспазена разпоредба на чл.7 ал.2 от тази наредба също са
абсолютно неоснователни, тъй като този ред е отменен и не се поставя пътен
знак преди мястото за контрол и надлежното му документиране.
По същество, съдът намира за необходимо да посочи, че от моментната
фотоснимка от целия видеоклип, придружаваща ЕФ, имаща статут на
веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП,
може да се заключи, че видеоклипа, заснет от техническото средство, с което е
било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие
с техническите изисквания. Фотосът е изведен в съответствие с изискванията
на производителите- виж инструкцията за експлоатация на техническо
средство MultaRadar SD580 на производителя „JENOPTIK Robot GmbH”-
Германия.
Визираните реквизити в горната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване (виж стрелката), която напълно съвпада с
посоката на движение на МПС, а именно засичани са били приближаващите
се автомобили. Отчетената скорост е на автомобила на жалбоподателя, а не на
друг лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е засекла автомобила, движещ
се в лента № 2, а видно от фотоса точно там се движи автомобилът на
жалбоподателя. Макар и черно-бяла снимката на нея се вижда предната рег.
номер на автомобила с номер- ***, като в същата лента нито пред него, нито
7
зад него се движи друг автомобил. Цитираният рег. номер съответства на
регистрационния номер на автомобила, собственост на жалбоподателя.
Предвид изложеното до тук, няма съмнение, че засечената скорост е
именно на управлявания от жалбоподателя автомобил. Това е така, защото пак
от инструкцията за експлоатация става ясно, че системата може ясно да
определи в коя лента се движи превозното средство, съобразно въвеждане на
размерите на лентите и разстоянието между ръба на банкета и радарния
сензор при конфигурирането на системата (ширина на лентите). Всички
разстояния се задават от средата на маркировките. Изчислената лента се
запазва във файла на инцидента и се описва със скрипт. Ако превозното
средство не е ясно позиционирано в някоя лента в момента на измерване,
системата показва междинно положение, като маркировката на лентата.
Системата присвоява на всяко измерено превозно средство лента от 1 до 3,
което се извежда на видеоклипа, а от там и на фотоса към ЕФ. Превозни
средства, които се намират между лентите в момента на измерване, се
обявяват като лента 1-2 (или 2-3).
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която норма разписва
забрана за движение със скорост над 140 км/час на АМ.
Нарушението се явява извършено при условията на повторност,
доколкото същото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
серия К № 7565160, влязъл в сила на 21.12.2023 г., видно от отразеното в
справка от АИС АНД и в съпроводителното писмо от Сектор ПП- ОДМВР-
Стара Загора. В справката за нарушител/водач в раздел Фишове позиция 27 е
видно, че също, че цитираният ЕФ е влязъл в сила, както и че е връчен на
06.12.2023 г. и че наложената с него глоба е била заплатена. Видно от
приложения към АНП ЕФ серия К № 7565160, е че жалбоподателят е бил
наказан с глоба за същото по вид нарушение. Този ЕФ е връчен на наказаното
лице на, както се посочи на 06.12.2023 г., не е бил обжалван и е влязъл в сила
на 21.12.2023 г.
Съдът не приема възраженията, развити във въззивната жалба, за това,
че не бил доказан квалифициращият признак повторност на нарушението, тъй
като приложените, цитирани и анализирани по-горе от съда, писмени
доказателства, не може ли да обосноват действителното влизане в сила на
8
цитирания ЕФ, обосноваващ признака повторност, защото справките от АИС
не можели да обосноват съставянето, връчването и влизането в сила на ЕФ.
Действително справките от АИС отразяват данни и не съставляват писмен
документ, доказващ кога е съставен, връчен и влязъл в сила въпросния ЕФ.
Данните обаче в тази АИС се базират именно на тези първични документи.
Няма как системата да генерира и дата на връчване на ЕФ и неговото влизане
в сила, ако тези действия не са обективно извършени, респ. настъпили, за да
бъдат отразени в тази система. Затова и възражението, че ЕФ не бил връчен на
жалбоподателя е невярно. От друга страна тези данни, визирани в справката
от АИС не се оборват с никакви доказателства от страна на въззивника, като
напр. ангажиране на доказателства за това, че не е връчен ЕФ, че е обжалван и
т.н. Напротив, за това че ЕФ е връчен и не е обжалван може да се съди от
обстоятелството, че в справката за нарушител, глобата наложена на
жалбоподателя с въпросния ЕФ, обуславящ признака повторност, е била
заплатена от него. Няма как в системата да се отрази това изпълнение на
задължението, ако то не е било сторено от страна на жалбоподателя.
Затова и предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че правилно е
приложена и разпоредбата на чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП-
предвиждаща санкция в двоен размер в случаите на повторност, какъвто е
настоящия, като е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя чрез налагане на глоба в размер на 100 лева, за
превишение на скоростта от 11 до 20 км/час, извършено в условията на
повторност.
С оглед на всичко изложено до тук обжалваният ЕФ следва да бъде
потвърден като законосъобразен, а жалбата отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и
ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 9696094 издаден от
ОД на МВР- Пазарджик, с който на Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес с. ***,
ул. „***“ №44, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.2
от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100
9
(сто) лева, като законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10