Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1596 24.04.2019
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10849 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно и
евентуално съединени искове с правна
квалификация по 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
Ищецът В.М.К., ЕГН ********** ***,
чрез **** Б. е предявил против „Терра кредит”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***** искове с
които се иска да се обяви за нищожен договор за потребителски кредит № *****
г. поради изготвяне на текстовата му
част с шрифт под 12, поради липса на посочената обща сума, дължима от
потребителя, поради липса на посочен размер на възнаградителната лихва и поради
липса на посочване на погасителен план на последователността на разпределение
на вноските по договора – главница, възнаградителна лихва и годишен процент на
разходите, както и да се осъди ответното дружество да заплати сумата от 2327,52
лв., представляваща получени без основание по повод недействителност на
договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва върху тази сума от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В условията на евентуалност се моли да
се признае за установено в отношенията между страните, че възнаградителната
лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и да се осъди ответникът
да заплати сумата от 348,22 лева, получена без правно основание поради
нищожност на възнаградителната лихва по процесния договор, ведно със законната
лихва, считано от 29.06.2018 г. до окончателното изплащане. Да се признае за
установено в отношенията между страните, че предвидената в погасителния план по
договора за потребителски креди от 15.01.2015 г., застраховка е недължима
поради противоречие със закона § 1., т. 1 ДР от ЗПК, както и да се осъди
ответникът да заплати сумата от 1917,72 лева, представляваща получено от
дружеството без правно основание застраховка по погасителен план по договор за
потребителски кредит от 15.01.2015 г., ведно със законната лихва от 29.06.2018
г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца, в
качеството му на кредитополучател и ответника, в качеството му на кредитор, бил
подписан договор за потребителски заем № ***** г., като получената в заем сума
била в размер на 2 000 лева, а следвало да се върне 2348,22 лева. Бил
определен размер на възнаградителната лихва по договора в размер на 40 % , а годишният лихвен процент на
разходите бил определен на 49,14%. В договора била определена застраховка по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК в размер на 15% от стойността на
главницата, а според погасителния план дължимата застраховка била в размер на
1917,72 лв.
Твърди се, че договорът е
недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че съгласно чл. 10, ал. 1
от ЗПК, шрифтът на текстовата част на договора за потребителски кредит, не може
да е по-малък от 12. В случай, че е по-малък, договорът за потребителски кредит
бил недействителен, като ищецът твърди, че в процесният договор текстът е
по-малък от 12.
Освен това се твърди, че договорът е
недействителен поради липса на посочване на общата сума, дължима по
потребителя, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като нормата на § 1, т. 2 от ДР
на ЗПК определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита, като последните били регламентирани в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК и представляват ГПР, в който съгласно ЗПК се включва възнаградителна лихва,
такси и комисионни, свързани с кредита.
Твърди се, че в таблицата на страница
1 и 2 от договора, не се съдържат конкретни параметри на общата дължима сума,
не бил ясен размерът на възнаградителната лихва и ГПР. Такава информация не
може да се почерпи от погасителния план, което води до това, че в договора няма
изписани ясни правила, които да определят как се определя общата сума, дължима
от потребителя и от какви пера е съставена, поради което се твърди, че
договорът е недействителен.
Твърди се, че в нарушение на чл.11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора не били посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент от 40 %, не бил посочен размерът на
възнаградителната лихва и как тя се разпределяла във времето с изплащането на
всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния план, като липсата на
тази информация, съгласно чл. 22 ЗПК било санкционирано от закона с неговата
недействителност.
Също така се твърди, че бил в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като не били посочени в
погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по договора
суми. В конкретния случай, всяка вноска, съгласно погасителния план, включвал
главница, възнаградителна лихва, ГПР и застраховка. В погасителния план се
посочвало само разпределението между застраховката и сборът от главницата,
възнаградителната лихва, ГПР, но нямало разпределение между последно изброените
три компонента. Поради това се твърди, че договорът е недействителен.
Последица от недействителност на
договора било, че кредитополучателят дължи връщане само на получената в заем
сума, без каквито и да било други разходи, такси и пр.
Твърди се, че ищецът бил заплатил по
договора 3250 лв., поради което се твърди, че ответното дружество следва да му
върне сумата от 1250 лв., породи липса на основание за плащане.
Твърди се, че договорената
възнаградителна лихва в размер на 40 % е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави, тъй като предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени
– двукратния размер.
Твърди се, че в таблица на стр. 1 от
договора, чл. 2, ал 1 и чл. 8 от договора, размерът на възнаградителната лихва
бил 41 %, а съгласно чл. 1, т. 1 от ПМС
№ 426/18,12,2014 г. на Министерски съвет, действало към момента на сключване на
договора, размерът на законната лихва е сбор от основния лихвен процент на БНБ
плюс 10 пункта.
Твърди се, че видно от извлечението от
сайта на БНБ към 15.01.2015 г., когато е бил сключен процесния договор,
основният лихвен процент е 0,01 % или за
година размерът на законната лихва е 10,01 %. Поради това, че плащането надвишава
повече от три пъти размера на законната лихва, тази клауза се твърди да е
нищожна поради нарушение на добрите нрави.
В условията на евентуалност се
предявява иск за обявяване на клаузата за възнаградителна лихва за нищожна,
поради противоречие с добрите нрави, тъй като в договора нямало посочен размер
на лихвата.
Твърди се, че недължима е предвидената
в погасителния план към договора застраховка, тъй като съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, застрахователните премии по договора за потребителски кредит са част от
общите разходи по кредита за потребителя, който от своя страна представлява
ГПР, съгласно законовата дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Включването на
застраховката извън ГПР води до завишаването му извън предвидения размер в чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Поради това се иска осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца неоснователно заплатена сума от 200 лв.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призовани и
уведомени за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, като в изпратените до него съобщение изрично е вписано, че
при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да
е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено
на 14.02.2019 г. ответникът не се явява, редовно призован, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ищецът чрез пълномощника си е
направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирали писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание
чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявените искове следва да се уважат изцяло, като се признае за установено, че
договорът за потребителски кредит е недействителен и се осъди
ответникът да заплати сумата от 2327,52 лева платена от ищеца при
начална липса на основание, ведно със
законната лихва, начиная от 29,08,2018 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на
разноските:
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за
настоящото производство, които са направени- заплатена държавна такса в
размер на 202,10 лева и 100 лева депозит за вещо лице.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на
която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за
правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал.
2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер - съобразно цената на исковете и чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ възлиза на 790,45 лева. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. предвижда, че по
граждански дела възнагражденията да се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на В.М.К., ЕГН ********** *** и „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*****, че сключения помежду им договор за потребителски
кредит № ***** г. е недействителен, тъй като е в противоречие със закона- чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 9,10 и11 ЗПК.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ******, да заплати на В.М.К., ЕГН ********** ***, сумата от 2327,52
лв., платена от последния при начална липса на основание, ведно със законната лихва, начиная от 29,06,2018
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„Терра
кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *****, да заплати на В.М.К.,
ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 302,10 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Терра
кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *****,
да заплати на адвокат Д.Г.Б., сумата от 790,45
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу
решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Н. СТОЯНОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.