Р Е Ш Е Н И Е
№820/20.10.2020г.
Административен съд – Пазарджик,
първи състав, на двадесет и
първи септември две хиляди и двадесета
година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Мариана Шотева
при секретаря Тодорка
Стойнова като
разгледа докладваното от съдия Шотева административно дело номер 193 по описа
за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Производството е
образувано по жалба на „АТАНАС И НОНА“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Септември, обл.Пазарджик, бул.“България“№63,
представлявано от управителя Г. Ч.-Б.,***, адв.Н.Б. против Решение №
24/20.01.2020г. на директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без
уважение жалбата против разпореждане с изх.№ С190013-026-0045214/16.12.2019г.
на старши-публичен изпълнител при ТД на НАП-ПЛД, офис ПЗ за отказ да се
прекрати изпълнително дело.
Посочва
се в жалбата, че решението е незаконосъобразно.Жалбоподателят счита, че
неправилно решаващият орган е оставил
без уважение подадената жалба, тъй като са налице всички основания да се отмени
Разпореждане с изх.№С190013-026-0045214/16.12.2019г.Твърди се, че е било
издадено без да е налице изпълнително основание за това.Твърди се, че е Решение
№36/3/3120557/3/01/04/01 на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ за налагане
на финансова корекция по договор №36/3/3120557 от 24.04.2014г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 4.1. „Прилагане на стратегии за местно развитие“ и
мярка „управление на местни инициативни групи, прилагащи стратегии за местно
развитие“ и съгласно условията на мярка 312 „подкрепа за създаване и развитие
на микропредприятията“ от програма за развитие на селските райони за периода
2007-2013г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони е обжалвано и не е влязло в законна сила, както и ,че въз основа на това
решение, след влизането му в сила следва да се издаде АУПДВ и именно този АУПДВ
е годно изпълнително основание.В допълнение на жалбата се твърди, че Решението
на АО е незаконосъобразно и защото не е съобразен начина на изчисляване на
лихвите с европейското законодателство.
В
съдебното заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Б.. Процесуалният представител изразява становище за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Поддържа изложеното в
жалбата.Твърди, че не е налице годно изпълнително основание.Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът
- директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.
Костова, изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира
решението за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в
сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – гр. Пазарджик в настоящия си състав, намери за установено следното.
Жалбата
е подадена в законоустановения 7-дневен срок от лице имащо правен интерес от
обжалването, с оглед на което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Жалба
вх.№70-00-96/06.01.2020г. по регистъра на ТД на НАП гр.Пловдив“Атанас и
Нона“ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Г.Ч.-Б. е срещу Разпореждане с изх.№С190013-026-0045214/16.12.2019г.Разпореждането
е издадено на основание чл.226,ал.1 във вр. с чл.225 от ДОПК. С посоченото
разпореждане е отказано прекратяване на изпълнителното производство по
отношение на Решение изх.№01-2600/4311/12.11.2018г.издадено от Изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“.Изрично в процесното решение е посочено, че във
връзка с Решение изх.№01-2600/4311/12.11.2018г.издадено от Изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“ е изпратена покана за доброволно изпълнение
№С190013-048-0157956/14.11.2019г., която е връчена на дружеството на
10.12.2019г.Във връзка с направеното възражение, че Решение
изх.№01-2600/4311/12.11.2018г.издадено от Изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано пред
административен съд Пазарджик,поради което не може да е годен изпълнителен
титул, АО в процесното решение е посочил, че съгласно съгласно чл.73,ал.1 от
Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни
фондове / ЗУСЕСИФ/ финансовата корекция се налага и се определя по основание и
размер с мотивирано решение.Същото е изпратено за изпълнение на основание
чл.220,ал.1 от ДОПК.Изрично е посочено , че съгласно чл.27,ал.2 от ЗУСЕСИФ
опорването на решението пред съд, не спира изпълнението му.мотивирал се е АО,
защо приема, че вземането е публично – на основание чл.162,ал.2,т.8 от ДОПК и
се събира по реда от НАП съгласно чл.27,ал.2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители / ЗПЗП/.Изрично е посочено, че изискуемостта на
задължението е настъпила в един предварителен момент – с изтичане на
14-дневения срок за доброволно изпълнение.С оглед на този момент са изчислени и
лихвите.
Съдът
намира, че материалният закон е приложен правилно.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че наличието на годно изпълнително основание
представлява формална предпоставка за образуване на публичното изпълнително
производство. Безспорно актът на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за
налагане на финансова корекция, подлежащ на предварително изпълнение по силата
на чл. 73, ал. 4, във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, е годно изпълнително
основание по смисъла на чл. 165 от ДОПК, като кодексът не предвижда ред за
оспорване на изпълнителните основания в рамките на образувано производство по
принудително изпълнение на публични държавни вземания. Преди да пристъпи към
образуване на изпълнително производство публичният изпълнител няма задължение
да проверява и да се произнася по редовността на изпълнителното основание.
Наличието на предявен изпълнителен титул, какъвто безспорно е Решение №
36/3/3120557/3/01/04/01 за налагане на
финансова корекция, подлежащо на предварително изпълнение по силата на закона,
обвързва публичния изпълнител със задължението да предприеме действия по
неговото изпълнение - да образува изпълнително производство и да предприеме
действия по принудително събиране за сумите, посочени в решението.
За
пълнота следва да се отбележи, че в случай, че се твърди недължимост на
финансовата корекция поради липса на изпълнително основание жалбоподателят
разполага с правната възможност да направи възражение евентуално след
приключване на съдебното производство по адм. дело № 1130/2018г. по описа на Административен съд Пазарджик във
връзка с обжалване на решението на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“,
като едва тогава да поиска прекратяване на изпълнителното производство, при
хипотезата на чл. 225, ал. 1, т. 2 ДОПК. Актът, постановен в хода на това
производство ще подлежи на административен и съдебен контрол.
Съдът
е длъжен да отбележи, че в жалбата се смесват две производство предвидени в
ЗПЗП и ЗУСЕСИФ – по издаване на АУПДВ и Решение за финансова корекция. Съгласно
§ 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ, за Програмата за развитие на селските райони(ПРСР)
функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се
изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен
фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в
Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото
прилагане.
Съгласно
чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ"Земеделие"
издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2,
при условията на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Това са всички мерки и
подмерки, извън тези по чл. 21, параграф 1, букви "а" и
"б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Това
решение следва да е със съдържание по чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ - то
представлява административен акт, с който се установява публичното вземане по
основание и по размер и може да послужи като изпълнително основание по смисъла
на чл. 165 от ДОПК. Това се следва от разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, според която публични държавни вземания са тези за недължимо платените,
както и за неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по
проекти, финансирани от оперативните програми на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове, които възникват въз основа на административен акт. Именно
такъв административен акт е предвиденото в чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП решение за
финансова корекция.
Съдът
счита, за неоснователно възражението, че не ставало ясно от кога са изчислени
лихвите. В самото изпълнително основание е посочено, че „Лихва се начислява за
периода, изминал от посочения по-горе срок за възстановяване и датата или на
плащане от страна на бенефициера ила на прихващане от бъдещи вземания от страна
на РА“.
Съдът
счита, че няма неяснота и не се налага тълкуване на чл.5,параграф 2 от
Регламент /ЕС/ №65/2011 на Комисията от 27.01.2011г., според което правило
„…Лихвите се изчисляват за периода между уведомяването до бенефициера за
възникване на задължението му да възстанови сумата и действителното
възстановяване или приспадане на сумата…“.Нормата е ясна и в синхрон с
българското законодателство, не е налице и противоречие с нормата на чл.5,т.3
от същия Регламент. Задължението е лихвоносно преди влизане в сила на
съответното решение, само в предвидените от закона случаи, какъвто е и
настоящият казус. Съгласно разпоредбата на чл.27,ал.2 от ЗУСЕСИФ оспорването на
решението пред съда не спира неговото изпълнение. Законодателят е предвидил
изрична възможност в АПК, когато е налице допуснато предварително изпълнени е
по силата на закон, да се иска спиране на допуснато предварително изпълнение от
съда при определени предпоставки. Видно е , че такова искане не е било
отправено до съда.
Като
е оставил ез уважение жалбата на „Атанас и Нона“ЕООД, Директора на ТД на НАП
Пловдив е постановил един правилен и законосъобразен акт.
С
оглед изхода от спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 500 лева, съгласно чл. 161,ал.1 от ДОПК и чл. 8,ал.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения..
По
изложените съображения Административен съд Пазарджик, Първи състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „АТАНАС И НОНА“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Септември, обл.Пазарджик, бул.“България“№63, представлявано от
управителя Г. Ч.-Б.,***, адв.Н.Б. против Решение № 24/20.01.2020г. на директора
на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата против
разпореждане с изх.№ С190013-026-0045214/16.12.2019г. на старши-публичен
изпълнител при ТД на НАП-ПЛД, офис ПЗ за отказ да се прекрати изпълнително
дело.
ОСЪЖДА
„АТАНАС И НОНА“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Септември, обл.Пазарджик, бул.“България“№63, представлявано от управителя Г.
Ч.-Б. да заплати в полза на Национална агенция по приходите разноски в размер
на 500 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/