Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Никопол, 01.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД НИКОПОЛ в публично съдебно заседание на
първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при участието на секретаря Поля Видолова, като разгледа
докладваното от съдия НАУМОВА, АНД № 172 описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано въз основа на жалба от П.В.В.
*** против Наказателно постановление №192а/27.05.2019г., издадено от Началника
на РУ при ОД на МВР Плевен, РУ Гулянци.
В жалбата се моли изменение на НП в частта на наложената
глоба като размери и се намали към по – ниска такъв.Твърди се, че в момента на
проверката жалбоподателят си бил забравил л.к., както и че т.к. е криминално
проявен, бил проверяван много пъти от органите на реда.
В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и моли НП да бъде отменено, алтернативно изменен размера на
глобата, чрез намаляване.
Въззиваемата страна не се
представлява в съдебно заседание, и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 10.05.2019, около 21.40 часа, в
*** при извършена полицейска проверка в центъра на селото на жалбоподателя
П.В., при поискване, същият не
представила документ за самоличност - лична карта или друг заместващ го такъв.
За констатираното нарушение по чл.6
от ЗБЛД, на П.В. бил съставен АУАН, бл. № 502394/10.05.2019г., който бил
подписан от него без възражения и екземпляр от същия му бил връчен.
Въз основа на АУАН,
административнонаказващият орган
издал обжалваното Наказателно
постановление №192а/27.05.2019 г., с което на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД на П.В.
е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 150 лв. за нарушение по чл.6 от ЗБЛД.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на св.Е.М. и Ю.У., и приобщените по реда на по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на св.М.
и У., изцяло. Същите са последователни,
логични и незаинтересовани.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена от легитимирано лице и в законоустановения 7-дневен срок от
връчване на наказателното постановление.
Разгледана по същество, жалбата е
ЧАСТИЧНО основателна по следните съображения:
В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да представляват формални основания за отмяната на
обжалвания санкционен акт.
Нарушението по чл. 6 ЗБЛД във вр. с чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е такова на
формално извършване и е свързано с непредставяне на лични документи, каквито
всеки гражданин при поискване от компетентни длъжностни лица е длъжен да
представи, за да удостовери своята самоличност.
Безспорно се установи по делото, че към момента на проверката -
10.05.2019г. П.В. – български гражданин, не е удостоверил своята самоличност
със лична карта или друг заместващ я документ, при поискване от компетентни
длъжностни лица, определени със закон.
За да бъде съставомерно посоченото нарушение на разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД е достатъчен фактът на отказ от непредоставяне на документ, като е без
значение дали е съществувала възможността такъв да бъде представен.
В тази връзка, без значение, е възражението на жалбоподателя, че си е
бил забравил л.к., още повече, че същият твърди, че т.к. е криминално проявен,
бил подлаган на чести проверки от органите на реда, което в по- голяма степен
налага извода, че трябва да може да се
легитимира по –всяко време, при поискване пред органите на реда с личен
документ, установяващ самоличността му.
Неоснователно е и направеното възражение, че т.к. е криминално проявен, е познат на
органите на реда и на същите, служебно им е известна самоличността на
жалбоподателя.
Визираните в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР
начини за идентификация на самоличността на лицата са предоставени на
полицейските органи при изпълняване на техните служебни задължения и макар да е
вярно, че такава идентификация е могло да бъде извършена, това не дерогира
задължението на гражданите императивно уредено в чл. 6 от ЗБЛД, при поискване
от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята
самоличност./В конкретният случай, няма спор, че самоличността на жалбоподател е била известна
на единият свидетел, поради което и
последния не бил задържан до установяване на самоличността му , но от
това не отпада задължението на жалбоподателя, да удостоверява своята
самоличност, при всяко поискване от компетентните органи/.
При така осъществилите се и
установени безспорно факти, правилна е оценката за съответно санкционирано
деяние по реда на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД.
По отношение размера на наложената
глоба:
За нарушение по чл.6 от ЗБЛД
законодателят е предвидил административно наказание “Глоба” в размер от 50 до
300 лева съгласно санкционната разпоредба на чл.80, т.5 от ЗБЛД. При
индивидуализиране на административното наказание се изхожда от тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя – чл.27, ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият орган не е изложил никакви
мотиви за начина, по който е определил размера на наложената глоба, към
максимума.
Разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели не установиха
обстоятелства, при които при извършена
полицейската проверка, да се
приеме, че нарушението се отличава с по-висока степен на
обществена опасност отколкото обикновените случаи на нарушения от този вид.
Макар, да няма спор, че жалбоподателя е
подал сигнал на телф. 112, че патрулният автомобил, използван от свидетелите, е
паркиран неправилно, в рамките на настоящото производство, тези обстоятелства
останаха непотвърдени със допустимите процесуални способи, за да може
настоящата инстанция да ги съобрази и да формира извод за по-голяма тежест на
нарушението. Няма данни жалбоподателят да е бил наказван и друг път за
допуснати нарушения на ЗБЛД. По гореизложените съображения, настоящият състав
намира, че наложеното административно наказание следва да бъде редуцирано до
законоустановения минимум, а именно – “Глоба” в размер на 50лв., което е в
съответствие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №192а/27.05.2019г., издадено от Началника на
РУ при ОД на МВР Плевен, РУ Гулянци, с
което на П.В.В. с ЕГН ********** на основание чл.80, т.5 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/ му е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 150лв. за нарушение по чл.6 от ЗБЛД, като НЯМАЛЯВА размера на административното
наказание „Глоба“ от 150лв., на
50лв.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: