№ 290
гр. Ямбол, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330103249 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от БНП „Париба Пърсънъл Файненес”
С.А., с адрес на управление: Франция, град Париж, бул.”Осман“№ 1, чрез БНП „Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България - гр. София, срещу Т. М. М. от гр. Я..
С исковата молба се твърди, че на 30.07.2015 г. между ищеца и ответника е бил
сключен договор за потребителски паричен кредит № ***, с който страните се съгласили
ищецът в качеството на кредитор да отпусне на ответника в качеството на
кредитополучател заем в общ размер на 7 000 лв. за срок от 72 месеца от подписването на
договора до 20.08.2021 г. Договорено било кредитът да бъде изплатен на 72 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 189.12 лв. Твърди се, че въз основа на индивидуалния
кредитен профил на ответника е бил определен ГПР, като кредитополучателя заплаща и
такса ангажимент, срещу което кредитора сключва договора при фиксиран лихвен процент
по смисъла на § 1, т.5 от ЗПК при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.
Таксата се заплащала при усвояването на кредита от кредитополучателя, като кредитора
удържал сумата от общия размер на кредита. Поддържа се и се твърди, че сумата предмет на
договора била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и
посочена в договора за кредит. Сочи се, че съгласно чл.5 от договора било предвидено, че
при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължал
обезщетение за забава в размер на действаща законна лихва за периода на забавата. Твърди
се, че обезщетението за забава се изчислява на дневна база, като дневният й размер за
просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер. Твърди се още, че
длъжникът преустановил плащането на вноските, като към датата 20.11.2017 г. били
погасени 26 месечни вноски. Поддържа се, че кредитът е станал предсрочно изискуем в
1
пълен размер ако кредитополучателя просрочи две или повече месечни вноски считано в
настоящия случай от 20.12.2017 г., от която дата вземането станало изискуем в целия му
размер. Твърди се, че за това е изпратено изрично уведомление до длъжника. На следващо
място се сочи, че тъй като длъжникът не е извършил погашения било подадено заявление по
чл.410 от ГПК в ЯРС. С последното обстоятелство по същество, ищецът обоснова правният
си интерес от предявяване на настоящите искове, предмет на производството по делото,
като се претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в
полза на ищеца съществува вземане по процесния договор, а именно: 5400,91 лв. –
главница, 1691,41 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.08.2021 г.,
мораторна лихва в размер на 1222,21 лв., начислена за периода от 20.12.2017 г. до 12.03.2020
г. и 232,54 лв. - мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 15.12.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се разноски в заповедното и исковото производства.
При условията на евентуалност, в случай, че така предявеният иск бъде отхвърлен поради
наличие на ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането на кредита преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се приеме, че е предявен
осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника,
назначен от съда - адв М.Т. от ЯАК, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни и недоказани. Оспорва се наличие на валидно сключен договор за
потребителски кредит, размера на претенцията за възнаградителна лихва. Релевират се
възражения за недействителност на договора за кредит съгласно чл.22 от ЗПК на подробно
изложените в отговора на ИМ съображения. Релевира се възражение за недействителност на
клаузата за застрахователна премия в размер на 2822,40 лв. Поддържа се, че с въвеждането
на такса „Застраховка“ се е получило реално оскъпяване на кредита, което е довело до
значително увеличаване на задължението на кредитополучателя по процесния договор.
Иска се от съда да приеме, че застрахователните вноски, платени в периода 20.09.2015 г. -
20.10.2017 г., общо 26 броя вноски по 30,29 лв. всяка, в общ размер на 1019,20 лв. са
платени от кредитополучателя без основание и подлежат на връщане, респективно
прихващане от дължимата сума, с което по същество се прави възражението за прихващане
с посочените суми. Сочи се, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от договора за потребителски кредит.
Поддържа се, че в случай, че договорът за кредит бил обявен за недействителен
потребителят дължи връщане само на разликата между отпуснатата и платена сума, но не
дължи лихвата или др. разходи по кредита. В обобщение се претендира от съда да отхвърли
предявеният иск като недоказан по основание и размер, именно поради недействителност на
договора за кредит и нищожност на клаузи от същия.
За ищецът, редовно призован за съдебно заседание, не се явява законен представител,
не изпраща и процесуален такъв.
2
За ответника в качеството на особен представител назначен от съда в съдебно
заседание се явява адв. М.Т. от ЯАК, чрез когото в хода на делото по същество по същество
се поддържат съображенията изложени в отговора на исковата молба.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ***/2020 год. по описа на ЯРС, на
23.12.2020 год. пред пред ЯРС е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и допълнителна молба – уточнение от ищеца в настоящото
производство – БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. срещу длъжника-ответник Т. М. М.,
за сумите: 5400,91 – главница; 1691,41 лева – възнаградителна лихва за периода от
20.11.2017 год. до 20.08.2021 год.; 1222,21 лева – мораторна лихва за периода от 20.12.2017
год. до 12.03.2020 год. и 232,54 лева – мораторна лихва за периода от 14.07.2020 до
15.12.2020 год., ведно от законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № ***/15.01.2021 год. за
претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК. Заповедния съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си срещу длъжника. В указания от съда срок заявителя е предявил
установителен иск предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
писмени доказателства.
Видно от същите между ищецът в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател на 30.07.2015 год. е бил сключен договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта ***.
Уговореният между страните по договора размер на кредита бил 7 000 лева, застрахователна
премия – 2822,40 лева, такса ангажимент – 245,00 лева, при ГПР – 17,86 % и Лихвен
процент – 15,17 %. Страните са се договори съгласно представения погасителен плана
общата стойност на плащанията по кредита в размер на 13616,64 лева да бъде погасен с 72
броя погасителни вноски в размер на 189,12 лева, последната от която е с падеж –
20.08.2021 год.
По делото е представена и писмена покана от ищеца до ответника, в която се сочи, че
поради преустановяване плащането на вноските по договора на 20.11.2017 год. вземането е
обявено за предсрочно изискуемо, тъй като са просрочени две или повече погасителни
вноски.
Предявените установителни искове по чл.422 ГПК са процесуално допустими. Налице
е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид връчване на издадената по ч.гр.дело №
***/2020 год. по описа на ЯРС заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на
което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на на иск за установяване
съществуване на вземанията си. Исоквата молба е подадане в установения от закона срок.
3
Разгледани по същество исковете са частично неоснователни на следните
съображения:
Съдът намира, че поделото се установи наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски паричен
кредит. Налице е подписан между страните писмен договор, чиято автентичност по делото
не бе оспорена. Паричната сума, предмет на договора, е била усвоена от кредитополучателя
чрез банков превод, доколкото в условията по договора подписани от ответника изрично е
посочено, че с полагането на подписа върху договора, кредитополучателя удостоверява, че е
получило сумата по посочената в договора банкова сметка. Наред с това по договора има
извършени погасителни вноски от страна на ответника, което също индицира, че последният
е получил сумата предмет на договора. В този смисъл съдът не споделя възраженията
наведени от особения представител на ответника в тази насока. С договора е бил сключен и
застрахователен договор „Защита на плащанията“ като страните са договорили
застрахователна премия в размер на 2822,40 лева, който е бил включен към погасителните
вноски по кредита. Процесният договор има характера на потребителски кредит по смисъла
на ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. В процесния случай се установява, че са изпълнени изискванията на чл.5 от ЗПК, за
предоставяне на потребителя на необходимата преддоговорна информация, както и
предвидените в ЗПК изисквания за формата и съдържанието на договора. Съдът не
разполага със специални знания да определи размера на шрифта, но възражението на
ответника в тази насока не бе доказано, поради което и не се кредитира от съда. По силата
на процесния договор за ответника е възникнало задължението да върне предоставената му
по кредита парична сума, както и уговорената договорна лихва, представляваща
възнаграждението на кредитодателя. Уговореният размер на ГПР – 17,86 % не противоречи
на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, в приложимата му редакция, съгласно
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. Размерът на фиксираната годишна
възнаградителна лихва – 15,17 %, представляваща нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора, за това, че е предоставил свои парични средства за ползване
от потребителя, не е в противоречие с добрите нрави, съобразно изведените в практиката
критерии за еквивалентност на престациите, при отчитане стойността на отпуснатия заем,
срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, дали заемът е обезпечен. Ето защо съдът
не релевира наведените от особения представител на ответника възражения в тази насока.
По делото не бе проведено доказване от ответната страна на положителния факт, а именно
ответника-кредитополучател да е изправна страна по договора, поради което и съдът прие,
че ответника-длъжник е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.11.2017 год.
Що се касае обаче до твърдението на ответника, че е упражнил предвиденото в т.5 от
договора право да обяви цялото задължение по кредита за предсрочно изискуемо, съдът
намира същото за недоказано. Кредиторът е регистриран като банка. Предвид на
изложеното, съдът намира, че в процесния случай са приложими задължителните
тълкувания, дадени в т.18 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на
4
ВКС, съгласно които предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две
кумулативно предвидени предпоставки: уговорено в договора основание в този смисъл за
едностранна промяна на условията по него касаещи срока, както и упражняване на банката
на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез изявление, което следва да е
достигнало до длъжника. Предвид на изложеното, съдът намира, че постигнатата в т.5 от
договора предварителна уговорка, съгласно която при неплащане на определен брой
погасителни вноски настъпва автоматична предсрочна изискуемост на кредита, без да е
необходимо допълнително волеизявление до длъжника, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че обявява кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление не е
достигнало до длъжника /в този смисъл Решение №3 от 17.04.2019г. по т.д.№14831/2017г. на
ВКС, II т.о./. процесния случай по делото е представено писмо до кредитополучателя, с
което кредитора го уведомява за настъпилата предсрочна изискуемост. Не са налице обаче
каквито и да било доказателства за изпращане и получаване на същото от страна на
длъжника. Предвид на изложеното, към датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК, предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за кредит не е била
настъпила. Предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК следва да
бъдат отхвърлени, като неоснователни поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост
на задълженията по договора за кредит.
С оглед отхвърляне на главните установителни искове, налице са процесуалните
предпоставки за разглеждане на съединените при условията на евентуалност осъдителни
искове.
Поради изложените вече доводи, съдът приема, че между страните е налице валидно
възникнала облигационна връзка по договор за потребителски паричен кредит. Видно от
представения погасителен план падежа на последната погасителна вноска е 20.08.2021 год.
Тоест в случая цялото задължение по договора за кредит е станало изискуемо считано от
21.08.2021 год. Настъпването на изискуемостта в хода на производството представлява ново
обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от съда на основание разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право, в случая след подаване на
заявлението по чл.410 ГПК. В този смисъл основателна се явява исковата претенция за
незаплатената част от главницата в размер на 5400,91 лева, изцяло основателна се явява и
претенцията за възнаградителна лихва към датата на приключване на съдебното дирене, тъй
като съдът прие, че не е налице валидно упражняване правото на кредитора за обявяване
предсрочна изискуемост на кредита. Искането за присъждане на обезщетение за забава
следва да се уважи за периода от 21.08.2021 год. – датата на настъпване изискуемостта по
договора за кредит до датата на предявяване на исковата молба в съда – 22.10.2021 год.,
която изчислена с помощта на електоренен интернет калкулатор от съда възлиза на сумата
от 124,12 лева, и се отхвърли така предявения иск за разликата над 124,12 лева до
предявения размер от 1222,21 лева за периода от 20.12.2017 год. до 12.03.2020 год. и 232,54
лева за периода от 14.07.2020 год. до 15.12.2020 год., като неоснователен.
5
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство,
съобразно уважената част от исковите претенции, а именно сума в общ размер на 870,16
лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените искове с правно основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 ГПК,
вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от БНП „Париба Пърсънъл Файненес” С.А., с адрес на
управление: Франция, град Париж, бул.”Осман“№ 1, представлявано от Л. Д., чрез БНП
„Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България - гр. София, ж.к. Младост” 4, Бизнес
парк София, представлявано от законен представител Д. Д., чрез юриск. Н. А. М. срещу Т.
М. М. с ЕГН ********** от гр.Я. ***, да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищеца следните суми: 5400,91 лв. – главница, 1691,41 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.08.2021 г., мораторна лихва в
размер на 1222,21 лв., начислена за периода от 20.12.2017 г. до 12.03.2020 г. и 232,54 лв. -
мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 15.12.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на
вземането, за които суми, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК с № ***/15.01.2021 год. по ч. гр. дело № ***/2020 год. описа на ЯРС като
неоснователни.
ОСЪЖДА, Т. М. М. с ЕГН ********** от гр.Я. *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП „Париба
Пърсънъл Файненес” С.А., с адрес на управление: Франция, град Париж, бул.”Осман“№ 1,
представлявано от Л. Д., чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България - гр.
София, ж.к. Младост” 4, Бизнес парк София, представлявано от законен представител Д. Д.,
сумата от 5400,91 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта *** от
30.07.2015 год.; сумата от 1691,41 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 20.12.2017 год. до 20.08.2021 год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 22.10.2021 год. до окончателно изплащане на задълженията; както и сумата от
124,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2021 год. до 22.10.2021
год. като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над 124,12 лева до предявения
размер от 1222,21 лева за периода от 20.12.2017 год. до 12.03.2020 год. и 232,54 лева за
периода от 14.07.2020 год. до 15.12.2020 год., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Т. М. М. с ЕГН ********** от гр.Я.
*** ДА ЗАПЛАТИ на БНП „Париба Пърсънъл Файненес” С.А., с адрес на управление:
Франция, град Париж, бул.”Осман“№ 1, представлявано от Л. Д., чрез БНП „Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България - гр. София, ж.к. Младост” 4, Бизнес парк София,
представлявано от законен представител Д. Д., сумата от 870,16 лева – разноски в исковото
6
производство по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7