№ 5262
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110164261 по описа за 2021 година
Производството се движи се по реда на глава ХХV ГПК.
Образувано е по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване
на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което
работникът е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.
2 и т.3 от КТ.
Ищцата ИВ. ХР. Ц. твърди, че в периода от 08.11.2011 г. до 27.10.2021 г. била в
трудово правоотношение с ответника, по силата на което е изпълнявала длъжността „главен
счетоводител“. Твърди, че на 19.10.2021 г. получила покана за даване на писмени обяснения
с вх. № ПД-НС20-14/19.10.2021г. в 7-дневен срок, считано от същата дата относно
финансово-счетоводното състояние на дружеството – ответник, като предвид обема на
исканата информация посочила, че ще представи същата до 01.11.2021г. На 22.10.2021 г.
ищцата получила заповед № РД11-207/22.10.2021 г. за предоставяне на всички документи,
регламентиращи досегашни плащания на работодателя към Б, като срокът за изпълнение на
заповедта бил до 15:30 ч. на същия ден. На 27.10.2021г. със заповед № РД11- 215/27.10.2021
г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ трудовото правоотношение на
ищцата било прекратено на основание чл. 190, т.3 и т.4 КТ, като работодателят приел, че
ищцата е извършила следните нарушения: неизпълнение на законните нареждания на
ръководителя и злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието,
изразяващи се в това, че ищцата не дала обяснения в 7-дневния срок, даден й с поканата от
19.10.2021 г., не е изпълнила заповедта от 22.10.2021г., както и че същата е едноличен
собственик на капитала и представляваща две търговски дружества, което е несъвместимо с
добросъвестното изпълнение на служебните й задължения. Твърди също, че към момента на
прекратяване на трудовото й правоотношение брутното трудово възнаграждение на ищцата
било в размер на 4 286,70 лв. Поддържа, че уволнението е незаконно, поради неспазване на
процедурата на чл. 193, ал. 1 КТ; поради това, че в поканата от 19.10.2021 г. няма вменени
нарушения на трудовата дисциплина; че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
е немотивирана; че не е извършила виновно нарушение на трудовата дисциплина; че е
1
нарушено изискването на чл. 189, ал. 1 КТ. С оглед на изложеното се иска съда да отмени
уволнението, да възстанови ищцата на заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди
ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 25 720,20 лева за
периода 27.10.2021 г. – 27.04.2022 г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяване. Претендира деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответната страна ... изцяло оспорва предявените
искове като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е била в трудово
правоотношение с ответника, по силата на което е заемала длъжността „главен
счетоводител“. Твърди, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание,
поради което заповедта за уволнение е законосъобразна. Оспорва се размера на
претендираното обезщетение, като в условията на евентуалност прави възражение за
прихващане с насрещни вземания на работодателя за изплатени обезщетения. Моли се за
отхвърляне на исковете и претендира деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
С разпореждане от 10.01.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличие на безсрочно трудово правоотношение между
страните, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „главен
счетоводител“, въз основа на трудов договор от 08.11.2011 г., както и че уволнението е
извършено със заповед № РД11-215/27.10.2021 г., поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, както и че заповедта е връчена на ищеца на 27.10.2021 г.
От представената по делото Покана за даване на писмени обяснение с вх.№ ПД-
НС20-14/19.10.2021 г. на Изпълнителния директор на ... се установява, че в 7 – дневен срок
на главния счетоводител ИВ. ХР. Ц. се искат писмени обяснения по следните въпроси:
1. Актуална към датата на предоставяне на информацията финансово счетоводна
информация за задълженията на ... към трети лица - насрещна страна ЕИК, размер,
източник, изискуемост;
2. Финансово-счетоводна информация за вземанията на ... от трети лица насрещна страна
- ЕИК, размер, източник, изискуемост;
3. Анализ за финансовото състояние на дружеството към 31.12.2020 г. и към настоящия
момент.
4. Кой следи за общото финансово състояние на дружеството и защо се е стигнало до
невъзможност за извършване на текущите разплащания към месец юни 2021 г.
5. Защо дружеството беше в невъзможност за плащане на дължимите трудови
възнаграждения и имаше забава за изплащането им към края на месец май и юни, 2021
г.
6. Защо няма информация относно изискуемите задължения на дружеството и чие
задължение е това
7. Защо няма информация относно вземанията на трети лица към дружеството - води ли
се информация за длъжниците и чие задължение е това.
8. Има ли изградена в дружеството система за отчетност и контрол на разходите.
От представената по делото Заповед № РД 11-207/22.10.2021 г. се установява, че
изпълнителният директор на ответното дружество ... е наредил на И.Ц. да представи всички
документи, свързани и/или регламентиращи досегашните плащания с доставчика на гориво
на дружеството към момента Б – договори, анекси, споразумения, протоколи от срещи и др.,
със срок на изпълнение – 22.10.2021 г. – 15:30 ч.
По повод тази заповед от И.Ц. е изготвен доклад до Изпълнителния директор на ..., в
който същата го уведомява, че служебните и ангажименти не предполагат да разполага с
посочените документи. Задължение на Директора на „Административно – правна “ е да
организира дейността по документооборота, в т.ч. създаване и поддържане на регистър на
2
договорите, а задължение на финансовия директор е да предостави необходимата
информация на служителите от дирекция „Правна“, необходима за сключване на сделки.
Съгласно раздел II от длъжностната характеристика за длъжността „Главен
счетоводител“, екземпляр от която е връчен на ищцата Цанова на 19.04.2017 г., част преките
й задължения са свързани със следното:
- ръководи и организира счетоводната отчетност и своевременно до осигурява
отразяване в счетоводството на всички стопански операции;
- достоверно отразяване на резултатите от дейността на дружеството, в съответствие
с първичните документи и установените правила;
- осигуряване на пълното отчитане на паричните средства и своевременното
отразяване на движението им в счетоводните документи;
- организирането и осъществяването на своевременното уреждане на сметните
взаимоотношения с дебитори и кредитори, за уреждане взаимоотношения с бюджета и с
банките, провеждане на инвентаризации и проверки на парични и стоково-материални
ценности, уреждане на взаимоотношения с осигурителни фондове, съхраняването на
счетоводни документи и предаването им по установения ред в архива, срочното предаване
на счетоводните документи на съответните органи.
Изрично се предвижда, че длъжността е пряко подчинена на финансовия директор на
дружеството, който възлага задачите за изпълнение, заедно с изпълнителния директор. В
ежедневната работа връзките и взаимоотношенията се развиват с ръководството и
служителите на „Централното управление“, с управителите и главните счетоводители, а
извън дружеството се осъществяват контакти с ръководители и специалисти от други
предприятия, институции и организации във връзка с изпълняваната работа. Взема решения
в рамките на преките си задължения, след съгласуване с прекия си ръководител. Взема
самостоятелни решения, когато това е в рамките на конкретни правила (регламентирано в
нормативни актове).
От представената по делото заповед № РД11-215/27.10.2021 г. се установява, че на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е връчена на ищеца
на 27.10.2021 г.
Видно от същата, на ищеца е наложено най-тежкото наказание „уволнение“ поради
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в следното: подробно описани в три
точки фактически обстоятелства в мотивната част на заповедта, на основание чл.187, ал.1,
т.7 и т.8, във вр. с чл.190, т.3 и т.4, вр. чл.195 от КТ, поради системно неизпълнение на
законните нареждания на работодателя и злоупотреба с доверието и уронване на доброто
име на предприятието, на основание чл.188, т.3 КТ, поради системност и нееднократност на
извършеното, предвид сериозността на нарушението и поради практическия отказ за даване
на писмени обяснения, трудовото правоотношение с ищцата И.Ц. е прекратено, считано от
датата на връчване на заповедта – 27.10.2021 г. от изпълнителния директор на ....
Видно от отбелязването в самата заповед за уволнение, при връчване на Покана за
даване на писмени обяснение с вх.№ ПД-НС20-14/19.10.2021 г., ищцата е направила
отбелязване, че поради големия обем на изисканата информация, който се отнася до цялото
дружество, данните ще бъдат предоставени на 01.11.2021 г.
От представената в заверен препис електронна справка за актуално състояние на
трудовите договори към дата 15.02.2022 г. и към дата 05.05.2022 г. на ищеца И.Ц. се
установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, в рамките на
процесния период тя не е постъпвала на работа при друг работодател.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза, което като неоспорено от страните и изготвено от
специалист в съответната област съдът кредитира, се установява, че брутното трудово
3
възнаграждение на ищцата И.Ц. за последния пълен отработен месец е в размер на 4286,70
лв., от които: 3 300 лв. – основна работна заплата и 986,70 лв. – допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 29,9 %, или общо за периода от
27.10.2021 г. до 27.04.2022 г. обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза в размер на 25
720,82 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени
от страните. Съдът кредитира заключението на назначената съдебно-счетоводната
експертиза, като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
По делото са събрани и неотносими към правния спор писмени доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
1. По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.
Тежестта на доказване в производството по оспорване законността на дисциплинарно
уволнение е възложена на работодателя – ответник по делото. Работодателят следва да
установи, че ищецът е извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина, попадащо
под някоя от хипотезите, визирани в закона, че са спазени процедурните изисквания при
налагане на наказанието и че последното е съобразено с тежестта на извършеното
нарушение в какъвто смисъл е и разпределената му с доклада по делото от 10.01.2022 г.
доказателствена тежест.
Правният спор се развива в рамките на наведените от ищеца доводи, при извършване
на служебна проверка от съда относно спазването на разпоредбите на чл. 193, ал.1, чл. 194,
чл. 195, ал.1 и чл. 189 от КТ.
Всички предпоставки за законосъобразност на извършеното уволнение съдът
преценява по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод, с оглед
диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии. Съгласно установената
практика ищецът по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното
право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са
посочени от ищеца и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не
са въведени от ищеца в исковата молба.
Преди да разгледа спора с оглед разпоредбата на чл. 193, ал.1 от КТ и по същество,
съдът следва да изясни спазването на императивните разпоредби на чл. 195 и чл. 194 от КТ.
Съгласно нормата на чл. 195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който
и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника или
служителя, а от друга страна, прави невъзможна проверката на законосъобразността на
заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора
по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Поради това
съдът следи служебно за наличието на задължената форма по чл. 195, ал.1 от КТ на
заповедта за дисциплинарно наказание. Мотивирането на заповедта за дисциплинарно
уволнение е относимо както към изискването на чл. 193, ал.1 от КТ – преди налагането на
наказанието работодателят да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените
му обяснения, така и към предвидените в чл. 194, ал.1 от КТ срокове за налагане на
дисциплинарните наказания.
Процесната заповед е издадена от компетентен орган и е в рамките на визираните в
разпоредбата на чл. 194, ал.1 от КТ преклузивни срокове. Тези обстоятелства не са спорни
4
между страните. Съдът намира, че са спазени и изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ –
заповедта е мотивирана, посочен е нарушителят, описано е нарушението, отбелязано е кога е
извършено същото, посочени са наказанието и законовият текст, въз основа на който се
налага.
Първият довод на ищеца, който следва да бъде разгледан, е за неспазване на
процедурата по чл.193 КТ, тъй като работодателят не е изискал писмени обяснения за
вменените на И.Ц. дисциплинарни нарушения.
Съгласно чл. 193 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени посочените доказателства. Изслушването на работника или служителя, респ.
приемането на писмените му обяснения е задължение на работодателя. Това действие е част
от дисциплинарната процедура и е нейно задължително изискване. Законодателят й е придал
такова съществено значение, като се е ръководил от необходимостта да се съберат и оценят
доказателствата на лицето, спрямо което се предприемат дисциплинарни мерки.
Съдът намира доводът за основателен. Видното събраните по делото доказателства в
частност Заповед № РД 11-215/27.10.2021 г. за уволнение, на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание уволнение, за описани в три точки нарушения на трудовата
дисциплина. Работодателят е поискал обяснения само за нарушенията описани в т.1, видно
от Покана за даване на писмени обяснение с вх.№ ПД-НС20-14/19.10.2021 г. В настоящото
производство нито се твърди, нито се доказа, обяснения да са изискани от работника по
нарушенията, описани в т.2 и т.3 на процесната уволнителна заповед.
Същественото е от съдържанието на заповедта и от искането на работодателя до
работника за даване на обяснения да следва несъмненият извод за това кой е деецът и за
същността на фактическото основание, за което работодателят търси обяснения, съответно
налага дисциплинарно наказание, и те да са идентични. Възможно е при поискване на
обяснения работодателят да не е напълно или точно индивидуализирал деянията поради
неизясненост на фактите и обстоятелствата (напр. за точното време и място), но след
получаване на обяснения от работника или служителя и въз основа на тях да ги е посочил
точно и с всички индивидуализиращи белези едва в заповедта за уволнение. В този случай
важно е да няма съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани
и дадени обяснения – обезпечено е правото на работника или служителя да направи своите
възражения, а работодателят действително е имал възможност да ги прецени. Различна е
хипотезата, при която в искането по чл. 193 КТ и в заповедта по чл. 195 КТ работодателят е
посочил деянията, но без достатъчно индивидуализиращи ги белези – тогава изобщо не е
спазена процедурата по чл. 193 КТ, нито заповедта, с която се налага дисциплинарното
наказание, е мотивирана. Работникът или служителят не би могъл ефективно да се защити,
нито съдът да прецени за какво деяние е наложено дисципилинарно наказание, същото
съставлява ли нарушение на трудовата дисциплина, кой е деецът, наказанието съобразено ли
е с правилото на чл. 189, ал. 1 КТ, спазено ли е изискването за еднократност на наказанието
и съобразени ли са сроковете по чл. 194 КТ. Възможно е заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, да се основава на по-малък брой нарушения от тези, за които е
поискано предварително обяснение от работника или служителя, но не и на нарушение, за
което не е поискано от наказания да даде обяснения по чл. 193 КТ (вж. Решение № 109 от
13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г., ІV Г.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираното решение, което обобщава трайната и
непротиворечива съдебна практика, намира, че в настоящия случай работодателят не е
спазил законовите изисквания по отношение на част от описаните в заповедта за уволнение
фактически твърдения.
Съгласно 193, ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание
работодателят е длъжен да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му
5
обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение. Неизпълнението на това
задължение води до отмяна на уволнението при условията на чл. 193, ал.2 от КТ, без да се
разглежда трудовият спор по същество – презумира се, че наказанието е наложено без да са
преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без
възможност за защита на работника.
Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ не съдържа правила за формално иницииране на
дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя за даване на
обяснения. Не е необходимо работодателят да уведоми работника за “висящо
производство”, нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде
наложено. Достатъчно е работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го
изслуша за извършено от него дисциплинарно нарушение.
Обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска съгласно чл. 193
КТ трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на
дисциплинарно наказание, но няма значение дали са изискани лично от този субект и дали
са дадени лично пред него. Законът не предвижда изискване за форма, в която тези
обяснения да бъдат дадени, нито пък има изискване за формално иницииране на
дисциплинарното производство. Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е
започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на
работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той
трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са
посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната
квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво
нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията.
В настоящия случай не може да бъде споделена тезата на работодателя, че с Покана
за даване на писмени обяснение с вх.№ ПД-НС20-14/19.10.2021 г. от И.Ц. са изискани
обяснения по твърдяното нарушение в т.2 от уволнителната заповед. Най-малкото втората
заповед от 22.10.2021 г., следва издаването на тази от 19.10.2021 г., поради което няма как
да се приеме, че с първата заповед са изискани обяснения за бездействията във връзка със
задълженията по Заповед № РД 11-207/22.10.2021 г. Видно от съдържанието на
представената заповед, с нея е наредено на И.Ц. да представи всички документи, свързани
и/или регламентиращи досегашните плащания с доставчика на гориво на дружеството към
момента Б. С тази заповед не се изискват обяснения, а се изисква извършване на определени
действия от работника. Именно неизвършването им е посочено като основание по т.2 от
уволнителната заповед. Но защо се е стигнало до твърдяно бездействие, обяснения не са
изискани от И.Ц.. Същото важи и по отношение на нарушенията по т.3 от уволнителната
заповед, за които също обяснения не са изискани.
Поради това ищецът е бил лишен от възможността да се запознае с това какви
конкретни нарушения е допуснал и даде обяснения по тях.
С оглед изложеното, процесната заповед за уволнение следва да бъде отменена на
процедурно основание по посочените в т.2 и т.3 нарушения. Спорът следва да се разгледа по
същество, само за нарушенията по т.1 от уволнителните заповед и във връзка с изтъкнатите
в исковата молба доводи.
По отношение на другото описано в заповедта за уволнение нарушение –посочено по
т.1, съдът намира, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е била спазена от работодателя. За
това нарушение от служителя са били поискани обяснения, като поканата му е била връчена
лично на 19.10.2021 г. Ищецът не се е възползвал от дадената му възможност по своя воля и
не е дал нито писмени, нито устни обяснения. За нарушението, описано в искането по чл.
193, ал. 1 КТ, е било наложено и дисциплинарното наказание. Налице е тъждество между
деянието, посочено като основание за налагане на дисциплинарно наказание, и това, за
което работодателят е поискал обяснения по реда на чл. 193 КТ. Служителят е могъл
6
ефективно да се защити, а съдът – да прецени за какво деяние е наложено дисциплинарно
наказание.
Твърдяните нарушения на трудовата дисциплина са описани в мотивната част на
заповедта от т.1.1 до т.1.8, като в диспозитивната част на заповедта изпълнителният
директор на ответното дружество е посочил, че налага на И.Ц. дисциплинарно наказание
уволнение на основание чл.187, ал.1, т.7 и т.8, във вр. с чл.190, т.3 и т.4, вр. чл.195 от КТ,
поради системно неизпълнение на законните нареждания на работодателя и злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието, на основание чл.188, т.3 КТ, поради
системност и нееднократност на извършеното, предвид сериозността на нарушението и
поради практическия отказ за даване на писмени обяснения.
На първо място по делото не се доказа от страна на работодателя наличие на
твърдяната системност. В заповедта се твърди наличие на системност – че тази информация
е искана и преди под друга форма, но липсват подадени данни и искана информация. Това
обстоятелство обаче не е доказано делото. За наличие на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3
от КТ е съставомерна наличността на съвкупност на три или повече еднородни или
разнородни нарушения на трудовата дисциплина, за които работникът не е бил
санкциониран, или ако е бил санкциониран, наказанието не е било заличено по описания ред
(след изтичане на 1 година от налагането му), като при тези нарушения работодателят
винаги трябва да прецени кое наказание съответства на тежестта на нарушенията. Поради
това и с оглед липсата на посочената системност и поради незаконосъобразност на
издадената заповед, във връзка с нарушенията по т.2 и т.3 на формално основание, съдът
приема, че наложеното наказание дисциплинарно наказание „уволнение“ е
незаконосъобразно. От друга страна отказът за даване на обяснения не може да бъде
вменено във вина на работника. Даването на обяснения е негово право, но е и задължение,
което още по-малко може да бъде вменено във вина на работника.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да допълни, че нарушението
„непредставяне на изисканата информация“, тълкувано във връзка с изисканите документи и
поставените въпроси в Покана за даване на писмени обяснение с вх.№ ПД-НС20-
14/19.10.2021 г. отправена до И.Ц., в качеството и на главен счетоводител, изброени в т.1.1
до т.1.8 на уволнителната заповед и длъжностната характеристика на ищцата, е налице
частично съвпадение между тях и преките и трудови задължения, изброени в длъжностната
характеристика. Поставените въпроси не са изцяло и само от компетентността на главния
счетоводител, който има изпълнителни функция и е пряко подчинен на изпълнителния
директор. Няма как цялата счетоводна документация относно задълженията и вземанията на
дружеството да се съхранява от главния счетоводител. Видно от длъжностната
характеристика на ищцата, счетоводните документи се предават по установения за това ред
в архива. В този смисъл част от задълженията на работодателя са да даде на служителя
указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения. Налагайки
дисциплинарно наказание за неизпълнение на действие, което не е било конкретно
възложено на служителя, работодателят е осъществил свое право като се е възползвал от
пропуските си в организацията на трудовия процес.
Следователно, липсва основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на
ищеца за изложените в оспорената заповед обстоятелства. Актът на работодателя, с който на
И.Ц. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, следва да бъде признат за
незаконен и да бъде отменен. Предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предпоставките за уважаване на иска за възстановяване на уволнения работник на
предишната работа са две – признаване на уволнението за незаконно и наличие на трудово
правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено. С оглед изхода
7
на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид липсата на твърдения
относно втората предпоставка, съдът намира, че искът за възстановяване на ищеца на
предишната работа се явява основателен и като такъв също следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът
е останал без работа поради уволнението, е необходимо установяването на следните
предпоставки: оставането без работа, неговата продължителност, причинната връзка с
уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е
получил преди уволнението.
Основателността на иска се обуславя от установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат
от уволнението за процесния период, както и размера на вземането. При незаконно
уволнение, съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест
месеца. В резултат на незаконното уволнение ищецът е претърпял вреди, защото не е
получавал трудово възнаграждение след прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника, което е в причинна връзка с него. Достатъчно доказателство за оставането без
работа на незаконно уволнен работник или служител е обстоятелството, че в трудовата
книжка няма отбелязване той да е започнал работа при друг работодател. В този смисъл са и
мотивите на т. 2 от ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, в които е посочено, че фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо
трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда
като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се
направи извод за оставането без работа. В случая, от приетата в заверен препис електронна
справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 15.02.2022 г. и към дата
05.05.2022 г. на ищеца И.Ц. се установява, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника, в рамките на процесния период тя не е постъпвала на работа
при друг работодател, различен от ответника, поради което съдът приема, че от негова
страна е доказано оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение през
релевантния период. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1, вр. чл. 228 КТ размерът на
обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение се определя
съобразно брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за последния
пълен отработен месец. В случая, от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че получаваното от ищеца трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец преди уволнението /м.09.2021 г./ се равнява на сумата от 4286,70 лв.,
или общо за периода от 27.10.2021 г. до 27.04.2022 г. обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ
възлиза в размер на 25 720,20 лв., колкото е и заявеният от ищеца такъв, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ се явява доказан.
При това положение, следва да бъде разгледано своевременно релевираното от ответника
възражение за прихващане с изплатените в полза на ищеца обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ
в размер на 4286,70 лв. /уточнено с молба от 11.02.2022 г., л.44 от делото/. В тази връзка
най-напред следва да се отбележи, че по отношение на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ,
тъй като при отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на работника на заеманата
длъжност преди уволнението, не се възстановява и правото му на платен годишен отпуск, за
който при уволнението му е изплатено обезщетение. В тази насока е съдебната практика,
възприета с решение № 115/28.03.2011 г. по гр. дело № 1119/2010 г. по описа на ВКС, IV г.
о., с което се приема, че дължимостта на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ не зависи от
законността на уволнението, тъй като при евентуално възстановяване на служителя на
работа и явяването му в срок да заеме същата ще се възстанови трудовото правоотношение
8
между страните, но работникът няма да може да търси ползване на платен годишен отпуск за
дните, за които му е изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Ето защо, съдът приема, че
заявеното от ответника възражение за прихващане с изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1
КТ в размер на 4286,70 лв. е неоснователно. Посочената по-горе сума следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2021 г. до
окончателното плащане.
Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ. Посоченото обезщетение по естеството си замества
неполученото вследствие противоправното поведение на работодателя трудово
възнаграждение за съответния период. Ето защо съдебната практика последователно приема,
че обезщетението по чл. 225 КТ представлява „обезщетение за работа“ по смисъла на чл.
242, ал. 1 ГПК (вж. Определение № 299 от 07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., ІІІ Г.О.,
ВКС, Определение № 210 от 17.05.2010 г. по ч. гр. д. № 214/2010 г., ІІ Г.О., ВКС,
Определение № 473 от 27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 425/2012 г., ІV Г.О., ВКС).
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е представил
списък по чл. 80 ГПК. В последния е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 3600
лева. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на
така заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При определяне на минималния размер следва да бъде взето
предвид обстоятелството, че на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в
договора за правна защита и съдействие е договорено адвокатско възнаграждение общо по
трите кумулативно предявени иска. Като съобрази посочената особеност и взе предвид
разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 от Наредбата (в редакцията й към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие), съдът изчисли следния минимален
размер на дължимото адвокатско възнаграждение за настоящото производство – по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – 650 лева (МРЗ за страната към 31.12.2021 г.); по
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – 650 лева; и по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ – 1301,60 лева, или общо 2601,60 лева без ДДС. Освен това съгласно чл. 7,
ал. 8 от Наредбата (в приложимата редакция) при защита по дела с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лева. Доколкото по
настоящото дело бяха проведени две открити съдебни заседания, то минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на 2701,60 лева без ДДС или 3241,92 с ДДС. Тъй като
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е малко над минимален размер
настоящият съдебен състав намира, че същото не следва да бъде редуцирано. С оглед
изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата държавна
такса за образуване на настоящото производство в размер на 1188,80 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на ИВ. ХР. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ..., вх. Б, ап. 14,
извършено със Заповед № РД11 - 215/27.10.2021 г. на изпълнителния директор на ..., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, ИВ. ХР. Ц., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж. к. ..., вх. Б, ап. 14, на заеманата преди уволнението длъжност „Главен
счетоводител“ в ..., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № 136.
ОСЪЖДА ..., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № 136, да заплати на ИВ. ХР. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
..., вх. Б, ап. 14, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ сумата 25
720,20 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за
периода от 27.10.2021 г. до 27.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ..., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, да заплати на ИВ. ХР. Ц., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж. к. ..., вх. Б, ап. 14, направените в настоящото
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ..., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, да заплати по сметка на
Софийски районен съд дължимата държавна такса за образуване на настоящото
производство в размер на 1188,80 лева.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 225 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от днес – 25.05.2022 г. по арг. от чл.315, ал.2 ГПК, а в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение – с частна жалба в едноседмичен срок от днес – 25.05.2022 г.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10