Решение по дело №542/2019 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 26
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 19 октомври 2020 г.)
Съдия: Недко Цолов Петров
Дело: 20191810200542
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

27.02.2020 г., гр. София

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД БОТЕВГРАД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДКО ПЕТРОВ

при секретаря Таня Бончева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 542 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба Н.Д.Ц. срещу Наказателно постановление /НП/ № *-****-****** от 20.09.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ П., с което на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл.175, ал.3, пр.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят изразява несъгласие с Наказателното постановление и в частност с наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като моли да бъде отменено изцяло със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Заявява, че си поддържа жалбата. В обясненията си и по време на съдебните прения възпроизвежда фактически данни в подкрепа на твърдението си, че е извършил нарушението вменено с процесуалния акт, признава вината си, но моли съда да му намали наказанието, тъй като му се явявало твърде високо.

Въззиваемата страна РУ П., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по спора.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, счита за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 15.09.2019г. около 12.07ч. жалбоподателят Н.Д.Ц. се движел с мотоциклет Д. * М., негова лична собственост, по ПП-3 от с. Р. към гр. П.. В района на бензиностанция Л. спрял управлявания от него мотоциклет.  В този момент там се намирал и началника на РУ-П., на който му направило впечатление, че мотоциклетът е без регистрационни табели. За това поискал от водача личните и на мотоциклета документи, които му били представени. На въпрос къде е регистрационната табела на мотоциклета водачът  отгововорил, че стойката за поставяне на рег. табелата е била счупена, а табелата липсвала. След това началникът на РУ – П. сигнализирал ОДЧ, за да изпратят на място съответните служители, които да изяснят обстоятелствата по случая и предприемат съответните действия, както и било сторено. На място били изпратени свидетелите Ц.П.Д. и М.В.Г., и двамата служители при РУ П.. Същите извършили проверка  за установяване на нарушението и дееца. За констатациите си резултат от проверката Ц.П.Д., в присъствието на св. Г. съставил на Н.Ц. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 79184/15.09.2019г., за нарушение по чл.140, ал.1, пр. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя срещу подпис на същата дата.

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него, на 20.09.2019г. Началник група към ОДМВР София, РУ П.  издал обжалваното Наказателно постановление (НП № 19-0322-001071), с което на жалбоподателя Н.Ц. е наложена на основание чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства (АУАН, Заповед на министъра на вътрешните работи, докладна записка), както и от показанията на свидетелите Д. и Г.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. и Г., тъй като те излагат преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти. Разказът на двамата свидетели е еднопосочен, последователен, вътрешно непротиворечив и подкрепен от останалите доказателства по делото, вкл. и от разказа на жалбоподателя. Поради това съдът кредитира напълно техните свидетелски показания, приемайки ги за достоверни и непредубедени. Те намират опора и в констатациите от АУАН и обясненията на жалбоподателя, поради което и доколкото не се опровергават от нито едно друго доказателство посочените там факти, съдът ги приема също за достоверни и обективни. В съвкупност всички гласни и писмени доказателства установяват една и съща фактическа обстановка, а именно, че Началникът на РУ П. установил, че жалбоподателят е управлявал МПС без регистрационни табели, за което сигнализирал ОДЧ при РУ П., а изпратените на място служители от същото полицейско управление, след извършена от тях проверка за извършено нарушение и неговия автор, съставили АУАН на жалбоподателя.   

Съдът кредитира като обективни и достоверни, изхождащи от държавен орган и приложените по делото Докладна записка и Заповед. Благодарение на първата се доказва поводът полицейските служители да извършат на жалбоподателя проверка, техните действия и установени обстоятелства в нейния ход,  а от Заповедта се доказва материалната компетентност на лицата, издали АУАН и НП.

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на ЗАНН и НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът намира, че не се налага по-подробен анализ и оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства (извън гореизложения), поради което съдът приема за безспорно установена посочената тук фактология.  

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Процесното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите административни актове. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и е депозирана в законоустановения 7-дневен срок. Поради това въззивният състав приема, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На първо място настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени, респ. издадени от компетентни за това лица (съгласно приложената по делото Заповед на министъра на МВР). В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото или до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Между АУАН и НП има тъждество на фактите и съответствие на посочената правна норма, чието нарушение се твърди. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН и са налице всички законово изискуеми реквизити в АУАН и в НП. Поради това спорът следва да бъде решен по същество.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи (както от обективна, така и от субективна страна), че Н.Ц. е осъществил на посочената в акта дата, час и място състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба на административно наказване подлежи всеки водач, който управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, МПС, което е без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Показанията на свидетелите и подкрепящите ги констатациите от АУАН и докладна записка установяват по несъмнен и категоричен начин, че : 1. мястото, датата и часа, където жалбоподателят е управлявал МПС; 2. доколкото това място е било на път ПЪРВИ КЛАС № 3, то в случая става въпрос именно за „път, отворен за обществено ползване” и 3. управляваното от Ц. МПС е било без регистрационни табели. Нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е формално, на просто извършване. С управлението на моторно превозно средство без да има регистрационни табели същото е довършено. При това не е необходимо настъпването на съставомерни вредни последици. Безспорно в настоящото производство се доказа, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване без мотоциклетът да е имал  регистрационни табели.

Досежно субективната страна на нарушението безспорно се установява, че деянието е извършено виновно. Тук следва да се отбележи, че макар и в Наказателното постановление да не е конкретизирана формата на вина, като основен субективен елемент от състава на всяко нарушение, това не може да се счита за съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, защото съгласно разпоредбите на ЗАНН (за разлика от НК) по правило непредпазливите деяния са наказуеми, като изключение се допуска само в изрично предвидените случаи (чл.7, ал.2 от ЗАНН). В конкретния случай виновното поведение на Ц. се извежда от фактите по делото – той е привел в движение МПС след като е съзнавал, че то няма регистрационни табели /доколкото последното е видимо за всеки зрящ обстоятелство/ и тава се движи по пътищата, които се ползват от всички.

Съгласно чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съдът приема, че с оглед данните за личността на нарушителя и обществената опасност на деянието правилно административно-наказващият орган е определил на Ц. размера на кумулативно дадени в закона административни наказания: „глоба” в минимално възможния размер на 200 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” също за минималния възможен срок от 6 месеца. Именно доколкото в чл.175, ал.3 от ЗДвП наказанията „глоба” и „лишаване от право да се управлява МПС” са дадени кумулативно, е невъзможно и незаконосъобразно да се отмени някое от тях, а доколкото наложените наказания са и в техния законен минимум, то за съда е невъзможно да удовлетвори искането на жалбоподателя и да ги намали.  Именно с оглед на законодателната разпоредба е без значение какво работи нарушителят и дали професията му е свързана с ежедневно управление на МПС.

Мотивиран от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че обжалваното Наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди, а жалбата на Ц. – да се остави без уважение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът  :

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №*-****-****** от 20.09.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ П., с което на Н.Д.Ц., с ЕГН **********,*** на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП му  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно и правилно.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :