№ 19824
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110109386 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата М. Ц. Д. е предявила срещу „Т..“ ЕАД отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че не дължи
на ответника сумите в размер на 1694,98 лева — главница за потребена топлинна енергия,
сумата от 329,28 лева — мораторна лихва, ведно със законната лихва от 14.06.2010 г. до
окончателното плащане и сумата от 143,60 лева — разноски по делото, за които суми е бил
издаден изпълнителен лист от 11.07.2013 г. по ч.гр.д. № 8177/2010 г. по описа на СРС, 89
състав, и образувано изп. дело № ../2024 г. на ЧСИ В М, като погасени по давност.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.07.2013 г. по гр. д.
№ 8177/2010 г. по описа на СРС, 89-ви състав, наследодателят й Ц Б Д е бил осъден да
заплати в полза на „Т..“ ЕАД сумата от 1694,98 лева — главница за потребена топлинна
енергия, сумата от 329,28 лева — мораторна лихва, ведно със законната лихва от 14.06.2010
г. до окончателното плащане и сумата от 143,60 лева — разноски по делото. Въз основа на
този изпълнителен лист по молба на взискателя „Т..“ ЕАД е било образувано изпълнително
дело № .. /2024 г. пред ЧСИ В М, с район на действие СГС. По това дело не били
предприемани изпълнителни действия. Счита, че задълженията, обективирани в
изпълнителния лист са погасени по давност. С оглед гореизложеното моли за уважаването
на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че в негова полза е бил издаден
Изпълнителен лист на 11.07.2013 г., издаден по гр.д. № 8177/2010 г. по описа на СРС, 89
състав, срещу Ц Б Д за сумите, описани в същия. С молба вх. № .. от 15.06.2016г., е било
образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ У Д, peг. №.. към КЧСИ. Съгласно
молбата за образуване е инициирано принудително изпълнение спрямо длъжника, като
същевременно е било извършено упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията
по чл. 18 ЗЧСИ. Посочва, че на 29.06.2016г. е бил наложен запор върху банковата сметка на
длъжника в Ю.. АД. На 26.05.2017г.е бил наложен запор върху банковата сметка на
длъжника в П.. АД. Твърди, че по изпълнителното дело са били предприети множество
1
действия. На 29.01.2020г. е била депозирана молба с вх. № .. за предприемане на
изпълнителни действия с посочени конкретни изпълнителни способи. ЧСИ У Д прекратила
производство по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като взискателят
„Т..“ ЕАД е бил уведомен със съобщение с № ../19.07.2024г. Твърди, че изпълнителното
производство е било преобразувано при ЧСИ В М, peг. №.. КЧСИ, на 20.11.2024г. под № ....
С подадената молба е било инициирано принудително изпълнение спрямо длъжника, като
същевременно е било извършено упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията
по чл. 18 ЗЧСИ. На 29.11.2024г. е бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника Ц Б
Д в П.. АД. На 15.01.2025г. е бил наложен запор върху банкови сметки на конституирания
длъжник М. Ц. Д. Б.. АД и Ю.. АД. Посочва, че длъжникът Ц Б Д е починал на 28.06.2018г.
съгласно налично по изп. дело ... по описа на ЧСИ М. Удостоверение за наследници с № Р...
от 15.08.2023г. на Столична община. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на
предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищцата е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице
основания за спиране и/или прекъсване течението на давността.
От фактическа страна
От събраните по делото доказателства се установява, че с изпълнителен лист от
11.07.2013 г. по гр.д. № 8177/2010 г. по описа на СРС, 89 състав, наследодателят на ищцата –
Ц Б Д, е бил осъден да заплати на ответника „Т..“ ЕАД следните суми: 1694, 98 лв. главница
за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 14.06.2010 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 329, 28 лв. за периода до 31.03.2010 г., както и
разноски по делото в размер на 143, 60 лв.
На 15.06.2016 г. „Т..“ ЕАД е подало молба до ЧСИ У Д за образуване на
изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителния лист, с която е възложило на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ проучване имущественото състояние на длъжника и
определяне начина на изпълнение. По молбата е било образувано изп.д. № 554/2016 г. по
описа на ЧСИ У Д.
На 29.06.2016 г. и на 26.05.2017 г. са били наложени запори върху банковите сметки
на длъжника в няколко банки.
На 29.01.2020 г. взискателят е подал молба до съдебния изпълнител, с която е
поискал да бъдат извършени нови справки и да бъдат наложени запори върху банковите
сметки и върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 19.07.2024 г. съдебният изпълнител е прекратил с постановление изп.д. №
554/2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
На 20.11.2024 г. ответникът е подал нова молба за образуване на друго изпълнително
производство въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист до ЧСИ В М, с
която е поискал образуване на изпълнително дело, налагане на запори върху банкови сметки
и трудови възнаграждения, както и е извършил възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. По молбата
е било образувано изп.д. № ../2024 г. по описа на ЧСИ В М. В хода на това изпълнително
производство е било констатирано, че първоначалният длъжник е починал и на негово място
съдебният изпълнител е конституирал като длъжник в производството ищцата М. Ц. Д..
2
На 15.01.2025 г. е бил наложен запор върху банкови сметки на ищцата.
На 03.04.2025 г. по настоящото дело е била издадена обезпечителна заповед, с която
е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изп.д. №
../2024 г. по описа на ЧСИ В М.
От правна страна
Основният спорен въпрос по делото е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения на 11.07.2013 г.
изпълнителен лист. В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните разяснения,
дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС,
съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е
посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т.е. взискателят трябва със
своите действия да поддържа висящността на исковия процес. С оглед на изложеното
Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд №
3/1980г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на
изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането
на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване
настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния
изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В разглеждания случай първото изпълнително производство е било образувано след
приемането на цитираното тълкувателно решение. По силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство следва да се счита за прекратено с изтичането на две години,
в продължение на които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия
или съдебният изпълнител не е предприел такива по силата на възлагане по реда на чл. 18
ЗЧСИ. На 26.05.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на
длъжника, като впоследствие в продължение на повече от две години не е било извършено
действие, което да е от естество да прекъсне двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Следващото такова действие е подадената от ответника молба от 29.01.2020 г., през който
период са изтекли повече от 2 години. С оглед на изложеното съдът приема, че на 26.05.2019
г. е настъпила перемпция и на тази дата изпълнителното производство спрямо наследодателя
на ищеца е било прекратено по силата на цитираната законова разпоредба. Съгласно
цитираното по-горе тълкувателно решение нова петгодишна давност за процесните
вземания е започнала да тече от 26.05.2017 г. В рамките на тази нова погасителна давност
обаче взискателят е подал молбата от 29.01.2020 г., с която е поискал налагането на запори
3
върху банкови сметки и върху трудово възнаграждение, като след тази молба няма изтекъл
период повече от 5 години. След нея през м. 11.2024 г. взискателят е поискал образуване на
ново изпълнително производство и е отправил искания за налагане на запори, както и е
извършил възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, с която отново е прекъснал погасителната
давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В решението е посочено още, че
перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с
цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си
права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с
изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и
да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Като процес,
принудителното изпълнение е подчинено на основните начала на гражданския процес и на
особени правила, съдържащи се в Част Пета на Гражданския процесуален кодекс, които
норми свързано регламентират искането като волеизявление на кредитора – взискател и
изпълнителните действия, предприемани единствено от съдебен изпълнител. Тази
обвързаност следва да се отчита при тълкуването на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Хипотезата на чл.
116, б. „в“ ЗЗД относно прекъсването на давността в принудителното изпълнение е уредена
отделно, тъй като не е идентична с правилата за спиране и отпадане ефекта на прекъсването
в исковия процес, предмет на уредба единствено в чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Прекратяването на
делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска
принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва
докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред
съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни
действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5
ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради
перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За
него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере
от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи
наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи.
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното
процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска
принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител
като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на
изпълнителния лист. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието
на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния
изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не
бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той
не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа
и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора.
Следователно, въпреки настъпилата по първото изпълнително производство
перемпция през м. 05.2019 г., нито по това дело, нито по второто образувано изпълнително
производство няма период от повече от 5 години, в който да не са били предприемани
изпълнителни действия, поради което процесните вземания не са погасени по давност и
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен. За пълнота следва да
4
се посочи и обстоятелството, че на 03.04.2025 г. е било допуснато обезпечение на
предявените искове чрез спиране на изпълнението по процесното изпълнително дело, т.е. от
тази дата е налице обективна пречка за извършване на действия, с които погасителната
давност да бъде спряна или прекъсната, поради което погасителна давност не тече.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва
да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Х..“
№.., ет. 2, АП.. срещу „Т..” ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Я.“ № .., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за
установено, че М. Ц. Д., ЕГН **********, не дължи на „Т..” ЕАД, ЕИК .. сумите в размер на
1694,98 лева — главница за потребена топлинна енергия, сумата от 329,28 лева — мораторна
лихва, ведно със законната лихва от 14.06.2010 г. до окончателното плащане и сумата от
143,60 лева — разноски по делото, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
11.07.2013 г. по ч.гр.д. № 8177/2010 г. по описа на СРС, 89 състав, и образувано изп. дело №
../2024 г. на ЧСИ В М.
ОСЪЖДА М. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Х..“ №.., ет. 2, АП.. да
заплати на „Т..” ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я.“ № .., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5