Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
21.11.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...........………,
като разгледа докладваното от съдията административно
наказателно дело № 1540 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на ЕТ „Емилия Димитрова – Еми“, депозирана против наказателно
постановление № 435818-F463875/16.05.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Варна, с което на едноличния търговец, на основание чл.
185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, за
нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства на
Министерство на финансите.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и необосновано и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на тези твърдения се
релевират доводи, че наказаното лице не може да разбере, за какво нарушение и
от кого извършено е ангажирана административнонаказателната му отговорност, и
че в нарушение на императивните правила, както в АУАН, така и в НП липсва
описание на фактическата обстановка, която е била установена. Ангажират се
доводи, че не става ясно кой е органа по приходите „закупил“ стока, а именно
дали това е актосъставителя или е друг служител на НАП, като по този начин е
било нарушено правото на защита на санкционираното лице да иска разпит на
същото. На последно място се релевират доводи, че липсват мотиви, въз основан
на които административнонаказващия орган е индивидуализирал наказанието над
законовия минимум, както и с какво конкретното нарушение разкрива по-висока
степен на обществена опасност в
сравнение с останалите случаи, за да бъде индивидуализирано наказанието над
законовия минимум.
В
съдебно заседание нарушителят, редовно призован, не се явява и не заема
становище по същество.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на
жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. В подкрепа на тезата си релевира доводи за доказаност на
нарушението и липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН
и издаването на НП. Посочва се, че не са допуснати посочените в жалбата
нарушения, а съвсем точно в АУАН и НП подробно е описано, извършената продажба,
на каква стойност е същата, в колко часа, както и че не е издадена касова
бележка, които факти се съдържат и в протокола за извършената проверка.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество, досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.12.2018г.
била извършена проверка на търговски обект – магазин за дрехи и чехли, находящ
се в град Русе, ул. „Света Троица” № 10, стопанисван от ЕТ „Емилия Димитрова –
Еми“, с ЕИК: *********, която проверка била обективирана в Протокол за
извършена проверка Серия АА № 0305828/17.12.2018г., в хода на която проверка било
установено, че едноличния търговец като лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти,
чрез фискални устройства на Министерство на финансите, със стационарен
търговски обект, с работещ ЕКАФП с изградена дистанционна връзка с НАП, не е
издало фискален касов бон за извършена покупка от орган по приходите на дата
17.12.2018г., в 15,10 часа, на стойност 14,00 лева, заплатена в брой.
Въз
основа на така установените факти, бил съставен АУАН № F463875/02.01.2019г.,
в който, същите били субсумирани като състав на административно нарушение по
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства на Министерството на
финансите.
При
съставянето на АУАН, така и в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, не са били
депозирани възражения срещу съставения АУАН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на едноличния търговец, на основание
чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е била наложена имуществена санкция в размер на 600
лева.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои
доказателства кредитира и кои отхвърля. Както гласните, така и писмените
доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и
напълно подкрепят приетите за осъществили се факти.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството доказателства,
съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи от правна страна:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени
датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в
акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на нарушителя, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите и санкционната норма, въз основа
на която е ангажирана административнонаказателната отговорност. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на наказаното лице.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя
за допуснати в хода на административнонаказателното производство на съществени
нарушения на процесуалните правила.
Подробно,
както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление,
при описание на нарушение и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, административнонаказващият орган е изложил конкретните приети
за осъществили се факти, а именно че в стационарен търговски обект, стопанисван
от едноличния търговец, който е лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ, е извършена на дата 17.12.2018г., 15,10 часа покупка на стока на стойност
14,00 лева, за която покупка търговецът не е издал фискален касов бон от
наличното и работещо в обекта фискално устройство.
Не
представлява нарушение, а още по-малко съществено такова, че в АУАН и НП не са
посочени имената на длъжностното лице от органа по приходите, което е извършило
покупката, във връзка с която не е издаден фискален касов бон. В посочения в
АУАН и НП Протокол за извършена проверка, препис от който е връчен на
търговеца, са индивидуализирани лицата, които са извършили проверката и по този
начин не е било нарушено правото на жалбоподателя да поиска разпит на тези лица
и да упражни правото си да участва при разпита на същите. Отделно от това видно
от показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел
актосъставител А.М.В., именно той е извършил покупката, за която не е бил
издаден фискален касов бон.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, изведена след оценка на
приобщените в хода на производството доказателства, следва да бъде изведен
единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти, чрез фискални устройства на Министерство на финансите, тъй като на 17.12.2018г.,
в 15,10 часа, при извършена покупка на стойност 14 лева, заплатена в брой, на
място в обекта, не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация
и работещо при проверката фискално устройство, което е също подробно
индивидуализирано.
Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Независимо
от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на
лице по чл. 3, ал. 1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;
Жалбоподателят е лице по чл. 3, ал. 1
от Наредбата, имащо задължение да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.
Доколкото плащането е извършено в
брой, то не са налице, изключенията, освобождаващи търговеца от това негово
задължение.
По делото е безспорно установено, че
търговецът не е издал фискална касова бележка от наличното в обекта фискално
устройство и не е регистрирал, извършената от него продажба.
За съставомерността на деянието,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя се изисква от обективна
страна, единствено да бъде установено, че за извършена от търговеца продажба,
не е била издадена фискална касова бележка. Този факт е безспорно установен по
делото. Освен липсата на доказателства, касаещи отчитането на
извършената продажба, посредством издаването на фискална касова бележка, както
към момента на продажбата, така и в последствие, такива твърдения не са и
ангажирани от жалбоподателя, което от своя страна да е налагало събиране на
доказателства за тези факти по почин на съда.
Не са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Съгласно цитираната правна норма,
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Доколкото
ЗАНН не съдържа легално определение на понятието “маловажен случай”, то и на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл. 93, т.9 НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В
конкретния случая, с оглед на обстоятелството, че извършената продажба не е отчетена,
нито към момента на извършването й, нито по-късно и в резултат на това са
причинени вреди за фиска, то разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.
Правилно
е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Доколкото
в оспореното наказателно постановление обаче, административнонаказващият орган
не е изложил мотиви, обусловили налагането на санкция в посочения размер от 600
лева, то наказателното постановление в неговата санкционна част следва да бъде
изменено, като размерът на имуществената санкция следва да бъде намалена от 600
лева до минимално предвиденият в санкционната разпоредба размер, а именно 500
лева. Липсата на мотиви, относно определянето на размера на административното
наказание препятства съдебния контрол, във връзка със спазване разпоредбата на
чл. 27, ал. 2 ЗАНН от страна на административнонаказващия орган. В тази връзка
в наказателното постановление административнонаказващият орган единствено е
посочил декларативно, че е взел предвид тежестта на нарушението и всички
смекчаващи и утежняващи обстоятелства, без да изложи, каквито и да било мотиви,
кои са те и защо е определил имуществена санкция, именно в конкретния размер. С
оглед невъзможността този порок да бъде саниран в хода на производството по
обжалване на наказателното постановление и при доказаност на нарушението, то на
основание чл. 27, ал. 5 ЗАНН следва да бъде намален размерът на наложената
имуществена санкция до предвидения в санкционната разпоредба минимум, който е
именно 500 лева.
В този
смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в наказателното
постановление, при определяне размера на санкцията е и практиката на
Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 27.02.2019г.,
постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г. постановено по КАНД №
7/2016г. и Решение от 14.04.2015г. постановено по КНАХД № 90 по описа на съда
за 2015г.
Отделно
от това и при преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, релевантни
при определяне на имуществената санкция, а именно, че се касае за първо
нарушение и по отношение на едноличния търговец не са налагани административни
санкции, във връзка с извършени от него административни нарушения, съдът
намира, че едно такова наказание, макар и в минималния предвиден в закона
размер, би постигнало целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
435818-F463875/16.05.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ -
Варна, с което на ЕТ „ЕМИЛИЯ ДИМИТРОВА –
ЕМИ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, ул.
„Силистра“ № 1, бл. „Каварна“, вх. А, ет. 1, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, за нарушение по чл. 25, ал.
1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти, чрез фискални устройства на Министерство на финансите.,
като НАМАЛЯВА, размера на
„имуществената санкция” от 600
(шестстотин) лева на 500 (петстотин)
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: