Определение по дело №1925/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по жалба на Н. Т. Н., [ЕГН] с адрес в [населено място] подадена чрез адв. С. срещу Заповед №Г-098/21.06.2024 г. на зам.- кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХХХV - **, ** "за апартаментен хотел" ( [ПИ] и [ПИ]), кв.** по плана на к.к. "**" [населено място].

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и административно производствените правила и несъответствие с целта на закона – основания съгл. чл.146,т.3,т.4 и т.5 от АПК. Твърди че е собственик на поземлен имот , който е съседен на имота предмет на оспорената заповед. Обосновава правния си интерес с основанията на чл.131,ал.2,т.4 и т.5 от ЗУТ. Излага доводи за допуснати процесуални нарушения при одобряване на план на основание чл.16, ал.1 от ЗУТ. Планът е одобрен при липса на изложени фактически основания и липсата на материалноправните изисквания. Сочи се, че план по чл.16,ал.1 от ЗУТ се изработва за цели територии или устройствени зони. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С.. Поддържа доводите за допустимост на жалбата.

Ответникът – зам. кметът на Община Варна в писмено становище и в съдебно заседание чрез гл. юрисконсулт С., излага доводи за недопустимост на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Производството по делото е на фаза проверка допустимостта на жалбата, доколкото същата е депозирана срещу акт по ЗУТ, одобряващ подробен устройствен план за един имот, а кръгът на лицата, имащи право да оспорват тези актове е ограничен.

От приобщените по делото доказателства е установено следното:

Със Заповед №Г-098/21.06.2024 г. на зам.- кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХХХV - **, ** "за апартаментен хотел" ( [ПИ] и [ПИ]), кв.** по плана на к.к. "**" [населено място]. Видно от писмо с.д. 13952/04.10.2024 г. от юрисконсулт в Община Варна оспорената заповед не е връчена на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че установеният от закона 14-дневен срок за оспорване на административния акт по чл. 215 ал. 1 от ЗУТ е спазен.

Жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот –УПИ ХХІV-** ( ПИ с [идентификатор] ) , който е съседен на УПИ ХХХV-**,** „за апартаментен хотел“, за който е одобрено изменението на ПУП – ПРЗ с оспорената заповед. За преценката за допустимостта на жалбата, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. Поставените към вещото лице въпроси са следните:

1.С оспорения ПУП-ПРЗ създава ли се свързано застрояване между имота на жалбоподателя и УПИ ХХХV-**,** „за апартаментен хотел“ ( [ПИ] и [ПИ]), кв.** , по плана на КК „**“, [населено място].

2. Допускат ли се намалени разстояния между имота на жалбоподателя и УПИ ХХХV-**,** „за апартаментен хотел“ ( [ПИ] и [ПИ]), кв.** , по плана на КК „**“, [населено място].

3.Променя ли се предназначението на УПИ ХХХV-**,** „за апартаментен хотел“ ( [ПИ] и [ПИ]), кв.** , по плана на КК „**“, [населено място] и съответства ли на предвижданията на ОУП на Община Варна.

4. Представляват ли имота на жалбоподателя и УПИ ХХХV-**,** „за апартаментен хотел“ ( [ПИ] и [ПИ]), кв.**, по плана на КК „**“, [населено място] „съседни имоти“ или имоти „през улица“.

5 Представлява ли имотът на жалбоподателя имот, за който с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

В заключението на вещото лице инж. П. е посочено, че предвиденото застрояване за УПИ ХХХV-**,** „за апартаментен хотел“, кв.** по плана на КК ** по отношение на имота на жалбоподателя не представлява „свързано застрояване“, съгласно дефиницията на пар.5,т.22 от ДР на ЗУТ. Ограничителните линии на застрояване са посочени на 3 м от регулационните граници на жалбоподателя. Не е предвидено надземно застрояване до границата на имота, при което сградите да се разполагат допрени една до друга. При спазване на чл.35,ал.3 от ЗУТ в процесния ПУП-ПРЗ разстоянието на ограничителните линии на застрояване до вътрешната регулационна граница на УПИ ХХХV.**,** „за апартаментен хотел“ и УПИ ХХІV-** на жалбоподателя е определено на минимум 3 м, което е минимално допустимото отстояние на сградата/сградите до регулационната граница при допустимия с ПУП диапазон в показателя „височина“. Ограничителните линии на застрояване не изискват задължително основната сграда да се разположи по тях, тя може да отстъпи навътре и в зависимост от нейната височина отстоянието ще се определи по чл.31,ал.2,т.1 от ЗУТ с инвестиционния проект. Не са допуснати намалени отстояния между имота на жалбоподателя и УПИ ХХХV-**,** „за апартаментен хотел“ ( [ПИ] и [ПИ]), кв. ** по плана на КК „**“, [населено място]. С процесния ПУП-ПРЗ не се променя предназначението на имота. Територията е курортен комплекс и отреждането/предназначението на УПИ за „апартаментен хотел“ е в съответствие с допустимите за изграждане сгради в тази територия. ПУП-ПРЗ съответства на отредената територия по ОУП и на приетите показатели за застрояване. Имотът е съседен имот на имота на жалбоподателя УПИ ХХІV-**, като урегулираните поземлени имоти имат обща странична регулационна граница. В графичната и текстовата част на ПУП не се съдържа информация относно градоустройствените изисквания към имота на жалбоподателя, като за неговия имот действа ЗРП одобрен със Заповед № Г-20/19.03.1998 г. на кмета на Община Варна. И двата имота са в територия представляваща КК „**“ , съответстваща на устройствена зона: ОК-курортни зони и комплекси по ОУП. Имотът предмет на оспорения план и имотът на жалбоподателя попадат извън ограниченията на ОУП по отношение на зона „А“ от Закона за черноморското крайбрежие, извън зоните с наложена строителна забрана, извън ограниченията на териториите с режим на културно-историческа защита и извън зоните за ниско жилищно застрояване в територии със сложни терени, не попадат в територии за защита на природни обекти. С предвижданията на оспорения ПУП за имота на жалбоподателя не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

Съдът кредитира заключението на СТЕ като компетентно, обективно и в съответствие със събраните по делото доказателства.

Въз основа на така установеното от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от собственик на УПИ, съседен на имота, предмет на урегулиране, поради което, за да бъде допустима за разглеждане по същество, следва да е налице някоя от изрично посочените в чл. 131 ал. 2 от ЗУТ хипотези на засягане правата на собственици на съседни имоти, а именно:

- т. 2 - когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. По делото не се твърди от жалбоподателя и се установи от приетата СТЕ, че имотът предмет на ПУП-ПРЗ и имотът на жалбоподателя не са включени в свързано застрояване, поради което не е налице допустимост на жалбата на това основание.

- т. 3 - когато се допускат намалени разстояния, вкл. през улица. УПИ ХХХV-**,** „за апартаментен хотел“ и УПИ ХХІV-3341В на жалбоподателя не са през улица, а са „съседни имоти“ . Ограничителните застроителни линии в ПУП – ПРЗ са на изискуемите по чл. 35,ал.3 от ЗУТ, във връзка с чл.31,ал.1,т.1 от ЗУТ разстояния. Основното застрояване е предвидено да се разположи най-малко на 3 м от регулационната граница на жалбоподателя, което е минималното разстояние до регулационната граница съгласно чл.31,ал.1,т.1 от ЗУТ. Точните разстояния между сградите на основното застрояване и съседните имоти , ще бъдат определени с визата за проектиране и в хода на инвестиционното проектиране, при които ще се определи конкретното местоположение и разположение на сградите, тъй като с плана са предвидени ограничителни линии на застрояване. Както е посочено в СТЕ, тъй като това са ограничителни линии, а височината на застрояването е ограничена от 10-15м., като това включва ниско и средноетажно, преценката за разстоянието между съществуващите и бъдещите сгради се извършва на следващия етап от проектирането. В ПУП – ПРЗ са спазени минималните изисквания за разстояние на ограничителните линии за застрояване от границите на имота, поради което не е налице допустимост на жалбата на това основание.

- т. 4 - когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. С процесния ПУП - ПРЗ за първи път се урегулира имотът в съответствие с ОУП на Община Варна, като отреждането му е в съответствие с устройствената зона – ОК /курортни зони и комплекси/ и стойностите на показателите за застрояване съгласно Правилата и нормативите за прилагане на ОУП на Община Варна. Не е налице промяна на предназначението на имота по смисъла на чл.131,ал.2,т.4 от ЗУТ, тъй като начинът на ползване не се променя. Не е налице допустимост на жалбата и на това основание.

- т. 5 - с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Съгласно заключението на вещото лице имотът предмет на оспорения ПУП-ПРЗ и имотът на жалбоподателя попадат в една и съща устройствена зона. Имотът на жалбоподателя не е предмет на оспорения ПУП-ПРЗ. И двата имота попадат извън ограниченията на ОУП в Специфичните правила и нормативи към ОУП на Община Варна, като с предвижданията на ПУП за имота на жалбоподателя не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване

Въз основа на събраните по делото доказателства и от заключението на съдебно-техническата експертиза , обсъдено по-горе, съдът приема за установено , че не се създава свързано застрояване между имота на жалбоподателя и този предмет на оспорения план, към имота на жалбоподателя не са допуснати намалени разстояния по см. на чл. 131, ал. 2 т. 2 ЗУТ, не се променя предназначението на имота, предмет на плана и с планът не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. При тези установени по делото обстоятелства съдът приема, че имотът на жалбоподателя не е засегнат от процесния ПУП - ПРЗ и следователно не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ и няма активна процесуална легитимация за оспорването на заповедта за одобряване на ПУП – ПРЗ за УПИ ХХХV-**,** „за апартаментен хотел“, ( [ПИ] и [ПИ]), кв.**, по плана на КК „**“, [населено място]. По тези съображения налага се изводът, че жалбата е подадена от лице извън кръга, очертан с императивната норма на чл. 131 ал. 2 т. 2- 5 ЗУТ, във всичките й хипотези, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на Община Варна (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 159 т. 4 от АПК, вр. чл. 215 ал. 1 от ЗУТ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. Т. Н., [ЕГН] с адрес в [населено място] подадена чрез адв. С. срещу Заповед №Г-098/21.06.2024 г. на зам.- кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХХХV - **, ** "за апартаментен хотел" ( [ПИ] и [ПИ]), кв.** по плана на к.к. "**" [населено място].

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1925/2024 г. по описа на Административен съд - Варна.

 

ОСЪЖДА Н. Т. Н., [ЕГН] да плати в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 ( сто) лева.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.