№ 398
гр. София , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000560 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на „ЛигълТрек“ АД срещу решение №
260475/19.03.2021г. по ч.т.д. 174/2021г. по описа на СГС, ТО, VI – 14 с-в, с
което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу постановен
отказ № 20210113165459/15.01.2021г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията. Жалбоподателят поддържа недопустимост,
евентуално неправилност на обжалвания съдебен акт предвид
постановяването му в нарушение на процесуалните правила. Излага и
длъжностното лице по регистрация и СГС да са били длъжни да спрат
производството пред тях до приключване с окончателен акт на съдебното
производство по обжалване на отказ № 20201221201444-3/31.12.2020г.,
предмет на търговско дело 107/2021г. по описа на СГС, по което няма все още
постановено решение. Поддържа правомощията на длъжностното лице по
регистрация да постанови спиране да произтичат от нормата на чл. 54, ал. 1,
т. 5 АПК, а тези на съда от нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Излага
процесуалните нарушения да са изключително съществени, защото по
причина на пропуски в специалния закон водят до отказ от проверка
законосъобразността на административен акт – право гарантирано от чл. 120,
1
ал. 1 от Конституцията на Република България. По изложените доводи
поддържа обжалваното решение да е недопустимо, евентуално неправилно и
моли същото да бъде обезсилено, евентуално отменено като неправилно.
Срещу жалбата на основание чл. 25, ал. 2, изр. последно ЗТРРЮЛНЦ
Агенция по вписванията е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата
като неоснователна. Излага правилно съдът да е споделил мотивите по
обжалвания отказ, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ допуска
подаване на ново заявление за вписване на същото обстоятелство при
постановен отказ за извършване на исканото вписване, като новото заявление
се разглежда по реда на постъпването му. Излага при подадени идентични
заявления за вписване на едни и същи обстоятелства съдът да може да се
разгледа второто, само ако постановеният отказ по първото заявление е
стабилизиран. Сочи длъжностното лице по регистрация да е ограничено в
правомощията си и да не може да прекрати производството по сезиралото го
второ заявление за вписване на същите обстоятелства при висящо
производство по предходно заявление със същото искане, а единствено може
да постанови отказ, което е сторило правилно и в случая длъжностното лице
по регистрация. Оспорва като необосновани и доводите по жалбата на
молителя за приложение към правомощията на длъжностното лице по
регистрация на норми от АПК, като поддържа и съобразно разрешението по
т. 7 от ТП 2/19.05.2015г. на ВКС и ВАС регистърното производство да е
особено охранително производство, а не административно такова. По
изложените доводи моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прави
искане за присъждане на разноски за представителство по частната жалба.
Съдът при извършена служебна проверка за допустимостта на
сезиралата го жалба намира същата за подадена от легитимирана страна и при
спазване на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ срещу подлежащ
на обжалване акт, предвид на което и жалбата ще бъде разгледана по
същество.
По същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
Жалбоподателят „ЛигълТрек“ АД е подал в търговския регистър на
13.01.2021г. заявление по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ с вх.№ 20210113165459 с искане
за вписване на подлежащите на вписване обстоятелства за представители,
2
съвет на директорите, седалище и адрес на управление и адрес за
кореспонденция с НАП. Видно от приложените към заявлението документи
вписването е заявено въз основа на взети решения по приложен протокол за
проведено ОСА от 30.11.2020г.
С обжалвания отказ № 20210113165459/15.01.2021г. длъжностното лице
по регистрация като е взело предвид, че за същите обстоятелства е подадено
предходно заявление вх.№ 20210113165459, по което е постановен отказ за
вписване от длъжностно лице по регистрацията, обжалван пред съда, като
липсва постановен съдебен акт, е приел да не са налице предпоставките за
надлежно сезиране по чл. 26, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Изложил е доводи за
заявителя да са налице две алтернативни възможности да обжалва отказа или
да изчака и след стабилизирането му да подаде ново заявление по смисъла на
чл. 26, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Приел е при наличие на висящо производство по
предходното заявление по подаденото ново заявление за вписване на същите
обстоятелства да е налице нарушение на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ относно реда на
подаването му и на последното основание е счел, че не може да постанови
исканото вписване и с оглед на ограничените му правомощия и в срока по чл.
19 ЗТРРЮЛНЦ е постановил обжалвания отказ. Изложени са и допълнителни
доводи да не се установява редовно връчване на уведомленията за свикване на
процесното ОСА.
Отказът е потвърден с обжалваното решение на СГС с изложени мотиви
за правилност на извода на длъжностното лице по регистрация, че следва да
постанови отказ предвид неприключилата процедура по предходното
заявление за вписване на същите обстоятелства.
Решението е правилно.
Не е налице спор, а и от представените доказателства и достъпна
информация по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ се установява верността
на фактическите изводи на длъжностното лице по регистрация да е сезиран с
второ заявление за вписване на обстоятелства, заявени с предходно заявление
вх.№ 20210113165459. По заявлението е постановен отказ от длъжностното
лице по регистрация, който е обжалван от заявителя.
Видно от извършената служебна справка от САС в портала за достъп до
съдебни дела по подадената жалба срещу отказа СГС се е произнесъл с
3
решение от 18.05.2018г., с което жалбата на „ЛигълТрек“ АД е оставена без
уважение. Срещу решението на СГС е подадена жалба от „ЛигълТрек“ АД в
срок, която е в процес на администриране от СГС – изпратена е за отговор на
АВп. с разпореждане на съда от 15.06.2021г.
Предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ при отказ за
извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може
да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото
обстоятелство или за обявяване на същия акт. Новото заявление се разглежда
по реда на постъпването му.
Нормата, тълкувана в точния и смисъл, според настоящия състав на
съда поставя изискване за допустимост на подадено ново заявление за
вписване на същите обстоятелства, а именно наличието на приключило
производство по постановен отказ по предходно подадено заявление за
вписване на същите обстоятелства. В хипотезата на неприключило
производство по предходно заявление за вписване на същите обстоятелства не
може да бъде спазено изискването по изр. 2-ро на чл. 26, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за
последователно разглеждане на постъпилите заявления, на първо място. На
второ, при положително решение на съда по предходно подаденото
заявление, с което отказът по същото е отменен и съдът постановява
вписване, може да се достигне до недопустимо повторно вписване на същите
обстоятелства. На трето място, предвид разпоредбата на чл. 540 ГПК за
охранителното производство се прилагат част от правилата на исковото
производство, включително на разпоредбата на чл. 126 ГПК, която предвижда
недопустимост на второто производство, в което е заявено същото искане,
както по предходен висящ процес.
В този смисъл е и даденото разрешение с постановеното по реда на чл.
290 ГПК решение № 176 от 24.11.2017г. по т.д. 389/2017г. по описа на ВКС,
ТК, I TO, с което е прието, че допустимостта на новото заявление след отказ
за вписване на същото обстоятелство, изключва подаването на ново заявление
за вписване на същото обстоятелство в хипотеза, когато регистърното
производство по предшестващото заявление не е било приключило.
Правомощията на длъжностното лице по регистрация са лимитирани до
очертаните в специалния закон ЗТРРЮЛНЦ действия. Длъжностното лице
4
може или да постанови извършване на исканото
вписване/обявяване/заличаване, или да постанови отказ, когато прецени, че не
са налице предпоставките за исканото вписване/обявяване/заличаване.
Когато, както е в процесния случай, длъжностното лице по регистрация
е ненадлежно сезирано – налице е недопустимост на сезиралото го заявление,
длъжностното лице по регистрация може единствено да постанови отказ за
вписване, доколкото вписването по недопустимо заявление би било
недопустимо такова съобразно разясненията, дадени с ТР 1/2002г. на ОСГК
на ВКС.
Не почиват на закона оплакванията по жалбата на заявителя, че
длъжностното лице е следвало да приложи АПК и спре производството по
сезиралото го искане. Единственият уреден в специалното производство пред
АВп ред за спиране на регистърното производство е този по чл. 19, ал. 6
ЗТТРЮЛНЦ, вр. чл. 536 ГПК, и правомощия в тази насока има само съдът, не
и длъжностното лице по регистрация. Липсва постановен акт по чл. 536 ГПК
за спиране на производството по вписване на процесните обстоятелства,
предвид на което и длъжностното лице е дължало произнасяне в срока по чл.
19 ЗТРРЮЛНЦ по сезиралото го заявление, което и допустимо и правилно по
горните мотиви на съда е сторило с обжалвания отказ.
АПК не е приложим закон към регистърното производство пред АВп за
вписване на обстоятелства във водения от агенцията ТРРЮЛНЦ и
необосновано норми от последния процесуален закон се сочат с жалбата на
заявителя. В този смисъл е и разрешението по т. 7 от ТП 2/19.05.2015г. на
ОСС на ГК на ВКС и на ОСС на I и II колегия на ВАС, с което регистърното
производство е дефинирано като особено охранително производство, а
контролът за законосъобразност на отказите е определен за
гражданскоправен.
Не съответства на процесуалния закон и извършеното с жалбата на
заявителя позоваване на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, която разпоредба
от общия исков процес съобразно изричното правило на чл. 540 ГПК не
намира приложение в охранителното производство, каквото е производството
по обжалване отказ на длъжностно лице по регистрация пред съда.
По горните съображения на съда и правилно с обжалвания отказ
5
длъжностното лице по регистрация на основание чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ е
отказало да извърши вписване по заявлението на „ЛигълТрек“ АД.
Предвид съвпадението в крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Заявено е искане от Агенция по вписванията за присъждане на разноски
за представляването и от юрисконсулт на основание чл. 81 ГПК. Искането е
неоснователно. Цитираната законова разпоредба предвижда с всеки акт, с
който се слага край на делото, съдът да се произнася по дължимите в
производството разноски. Производството по вписване на
обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е охранително по своя
характер, предвид на което същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от
правилата на глава Четиридесет и девета ГПК, доколкото в специален закон
не е предвидено друго. В този смисъл е и разрешението по т. 7 от ТП
2/19.05.2015г. на ОСС на ГК на ВКС и на ОСС на I и II колегия на ВАС. С
нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на
разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от
молителя разноски да остават за негова сметка. Липсва, както в глава
Четиридесет и девета ГПК, така и в специалния закон – ЗТРРЮЛНЦ,
предвидена възможност на органа АВп, който е компетентен да се произнесе
в охранителното производство по подадени заявления за вписване на
обстоятелства или обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ, да бъдат
присъждани разноски при неоснователност на сезиралото го заявление, както
и при неоснователност на жалбата срещу постановен от длъжностно лице по
регистрация отказ да бъде извършено исканото вписване или обявяване.
Последното не може да бъде извлечено и от нормата на чл. 25, ал. 6
ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в
приложимата и част за процесното охранително производство - глава
Четиридесет и девета ГПК, съобразно която уредба разноски не се присъждат
нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за
съдействие орган, включително и в производството по обжалване на
постановен отказ по молбата. Неприложима е разпоредбата на чл. 78 ГПК,
доколкото видно от диспозицията на последната, нормата урежда дължимите
разноски на ищец и ответник – страни в спорния исков процес, а и е
дерогирана от специалните правила на охранителното производство – чл. 541
6
ГПК. В последния смисъл досежно характера на производството по чл. 25
ЗТТРЮЛНЦ като охранително такова е и постоянната практика на ВКС, като
напр. тази по определение 226/09.12.2020г. по т.д. 1986/2020г. по описа на
ВКС, ТК, I ТО. По тези доводи и разноски не следва да бъдат присъждани в
настоящото производство.
По тези мотиви, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260475/19.03.2021г. по ч.т.д. 174/2021г.
по описа на СГС, ТО, VI – 14 с-в.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 25, ал. 4
ЗТРРЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7