ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 01.08.2019г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На първи
август 2019година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 3371 по описа за 2019
година:
Предявена е искова молба от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе предвид, че
исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе
делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че следва да
приеме като доказателства по делото, представените писмени доказателства, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на
спора.
С оглед правилно изясняване
на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да уважи искането за
назначаване на съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: Решение №
4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа на СтОС, Справка от ТР –
2бр., Фактура №**********/31.10.2014г., Извлечение по сметка, Платежно нареждане
от 07.11.2014г., Писмо изх.
№6053-30/24.09.2008г., Писмо изх.№1748/23.10.2008г., Писмо изх.
№2013/05.12.2008г., Писмо изх. № 01/09.01.2009г., Заповед №135/12.12.1995г. на Кмета
на гр. Тополовдград, Акт за приемане и предаване на основни средства, Инвентаризационен
опис на земя, сгради u съоръжения на ПС„ОРЕШНИК”, Характеристика на ДМА - Трафопост „Орешник", Акт o6p.16,
Разрешение за ползване № 261/09.08.1995г., констативен протокол
от техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване
№238715/19.11.2015г.
НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, която след като се запознае с материалите по делото, извърши
необходимите справки, да даде отговор на въпросите поставени от ищеца в
исковата молба и от ответника в писмения му отговор.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер
на 220,00лв., който да се внесе, както следва: 110,00лв. от ищеца и 110,00лв.
от ответника в петдневен срок от получаване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по
назначената експертиза МИХАИЛ ДИМИТРОВ МИХОВ.
НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, която след като се запознае с материалите по делото, извърши
необходимите справки, да даде отговор на въпросите поставени от ищеца в
исковата молба и от ответника в писмения му отговор.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер
на 220,00лв., който да се внесе, както следва: 110,00лв. от ищеца и 110,00лв.
от ответника в петдневен срок от получаване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената
експертиза ДИМИТЪР ДЕНЕВ ДИМИТРОВ.
УКАЗВА на страните, че в
първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с
исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се
явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се
гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ
за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са
следните: Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора твърди в
исковата си молба, че осъществява основно дейностите по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане, управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград. Заявява, че е потребител на
ел.енергия относно притежавания обект с ИТН 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК" Община Тополовград, който обект е присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на
дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със
съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия
на този обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост
на ниво ниско напрежение.
Заявява,
че ответникът притежава Лицензия за обществени снабдяване с електрическа
енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР и осъществява дейност по
снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия.
Ищецът твърди
също, че през периода 01.10.2014г. до 31.10.2014г. е заплатил на ответника следните суми,
представляващи такса за достъп до ел. разпределителната
мрежа, собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК", намираща се в
общ. Тополовград: за м.10.2014г. – 61,38 лв. по фактура №**********/31.10.2014г., представляваща
начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа.
По посочената по-горе фактура ищецът заплатил на ответника и други начислени
суми, за които към момента няма претенции и същите не са предмет на настоящата
искова молба.
Посочените
по-горе суми били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от
страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било
разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/
в Помпена станция „Орешник". Счита, че измерването по този начин и
конкретно на това място е незаконосъобразно, и води до начисляване за заплащане
на недължими суми.
Сочи,
че считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР цената, която
се заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за
достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Съгласно
нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп
и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови
период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на
крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
За
тези клиенти цената за достьп до
електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие
на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12
и
13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие
с
Правилата за измерване на количеството електрическо енергия и договорите по чл.11,
т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Твърди, че съгласно
чл.14 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно
чл.29, ал.4 от Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител,
се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
Заявява,
че в конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция
„Тополовград" 20 kV,
след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод
„Венеция" 20 kV.
Този електропровод е с дължина от около
С
оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между
Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV, в електрическата уредба
на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско
напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода".
Сочи,
че във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло
няколкократни писмени искания от „ЕВН България ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.
С Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от „ЕВН България
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД писмо, ищецът е изпратил писмо за промяна на мястото
на измерване, ведно с приложените документи, за следните обекти: Подстанция „Тополовград - извод „Венеция”
/т.е. за електропровод Венеция/, Извод „Рила", Вик-Зимница, ПС Ханчето.
След
получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД,
по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, е извършена
промяната на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво
СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция” това не е сторено.
Във
връзка с това ищецът е изпратил и следващо Писмо изх.№2013/05.12.2008г., с
което отново изрично посочва, че желае да бъде изместено мястото и нивото за
измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
Подстанция гр.Тополовград, като са посочени изрично и измервателните точки за
двата обекта, за които се изисква промяната:
-ИТН
2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник
-ИТН 2939033 „ВиК" с.Капитан Петко Войвода
/сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/ с.Кап. Петко Войвода.
На
това искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпраща Писмо изх.
№01/09.01.2009г., с което уведомява ищеца, че следва да му предостави документи
за собственост на Електропровод 20 kV
извод „Венеция", което искане ищецът счита за необосновано,
тъй като още с Писмо изх.№1748/23.10.2008г. е изпратил по отношение на
електропровод „Венеция" всички необходими документи.
Заявява,
че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик Електропровод
„Венеция" 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА",
и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните
документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.
Независимо, че ищецът е собственик на имотите и съоръженията, даващи основание
мястото на измерване да се промени от НН на Ст.Н, първият ответник не изпълнява
задълженията си.
Уточнява,
че ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА" и на
намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на
дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед №135/12.12.1995г.
на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за
държавни имоти се предоставя на „ВиК" ЕООД Стара Загора и на Акт за приемане и предаване на основни средства,
с който тези активи са предадени на дружеството-ищец. За тези обекти бил
подписан Акт обр.16 и издадено Разрешение за ползване №261/09.09.1995г.
Ищецът
заявява, че в случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕПЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД беше
изпълнило законовите си задължения и беше уважило искането им за промяна на
мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение
в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво
средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД такса за достъп по ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК", ИТН 2939032, нямаше да бъде дължима и съответно - заплатена.
Моли
съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да
осъди ответника „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД, ЕИК *********,
сумата 61,38 лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „ОРЕШНИК", ИТН
2939032, за периода 01.10.2014г. – 31.10.2014г., ведно със законната лихва от
датата на плащане на съответната сума до датата на връщане на сумата от
ответника на ищеца. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва
изцяло предявения иск както по основание, така и по размер.
Счита, че сумата,
предмет на исковата претенция, е дължима и основателно начислена по сметката на
ищеца.
Заявява,
че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г.
и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е
титуляр на лицензия №Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършва дейността
„снабдяване с електрическа енергия" (чл.39, ал.1, т.10 от Закона за енергетиката)
на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43
ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на
чл. 98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г„ отм., бр. 54 от 2012г. в сила от
17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.).
„Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия, а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия влизат
в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.".
По
силата на чл.7, т.1 от общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на
„Водоснабдяване и канализация"ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на
потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН 2939032. Ищецът от своя
страна, съгласно чл.11,
т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл.27, ал.1 от общите
условия и чл.18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта на ищеца за процесния период електроенергия,
пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за стойността на
доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги, вкл. и услугата „достъп
да електроразпределителната мрежа", е издало месечната фактура,
представена с отговора на исковата молба, стойността на част от която
съставлява исковата сума.
Не
оспорва, че ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД явяващ
се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв
ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен
договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Сочи,
че разпределението на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ е
определено като „транспортиране на
електрическа енергия ... през разпределителните мрежи".
Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежи на
лицензиране (съгласно чл.39 ал.1 т.3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е
„съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия"
(§1 т.22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР
цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Обектите
на ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. Присъединяването е извършено преди влизане
в сила на Наредба №6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи при приложима и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба. Доставената електрическата енергия в процесната
фактура е остойностена съгласно действащото в процесния период решение на ДКЕВР.
Заявява,
че за първи път с Решение Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008 г.
влизат в сила нови цени, както следва: цена за достъп до
електроразпределителната мрежа; цени за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа; цени на самата електрическа енергия по тарифни
зони, за стопански потребители и за битови потребители. Т.е. „цена за
мрежа" се разделя на два отделни компонента - цена за достъп до електроразпределителната
мрежа и цена за пренос на електрическата енергия през
електроразпределителната мрежа.
При
така издаденото Решение №Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР цената за достъп до
електроразпределителната мрежа става задължителна, заплаща се от всички
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразява всички
разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за осигуряване на
непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно управление, управление
на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на
измервателните групи, като в тази цена не се включва стойността на
присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи са
включени в цената за пренос.
Цената
за пренос през електроразпределителната мрежа се заплаща от всички потребители
съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която е
присъединен обекта им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и отразява
всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за физическото
пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от потребителите
количества електрическа енергия.
Самото
разделяне на „цена мрежа” на два компонента, а именно - „цена достъп" и
„цена пренос", е продиктувано от стремежа да се приложат разходо-ориентирани
цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на мрежовия оператор. Това
разбиране е възприето и от Комисията за енергийно и водно регулиране, която има
правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да одобрява цените, предложени от
енергийните предприятия.
Решенията
на КЕВР са задължителни, както за енергийните предприятия, така и за техните
потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе, разграниченията, които
държавният регулаторен орган извършва за първи път са: по потребители - в
зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на напрежение на
консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начина на измерване
на електроенергията (с една, две или три скали).
По
отношение на цената за достъп обаче, (стр.6, т.6 от Решението) разграничение
няма - цената за достъп е относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа. Това
са всички потребители, които консумират електроенергия на средно или ниско
напрежение. Никакво друго разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване,
собствеността на съоръженията, или доставчика на електроенергия) не е
релевантно по отношение на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа. Тя е дължима от всеки клиент на лицензионната територия на
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Такъв се явява и "Водоснабдяване и
канализация"ЕАД.
Ответникът
заявява, че всички мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп”
са дължими от клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй
като те покриват предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа
средно напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление,
измерване, диспечиране и т.н. Водещото, че клиентът (независимо, от кого се
снабдява с електроенергия) е мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ ЕАД тъй
като консумира в границите на лицензионната територия на дружеството, на ниво
на напрежение, за което само и единствено „Електроразпределение ЮГ" ЕАД
има издадена лицензия. Т.е. доставката на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа" не е била прекъсвана, тъй като в спорния
период е имало консумация на електроенергия в обектите на ответното дружество.
А ползването на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" е
обвързана оперативно и технологично с консумацията на електроенергия.
Заявява
още, че дори в обектите да не се извършва консумация на електроенергия за даден
период от време, доколкото те са присъединени към електроразпределителната
мрежа и могат във всеки един момент да започнат да консумират електроенергия,
то се приема, че услугата достъп им е предоставена (т.е. предоставена им е
възможността да консумират електроенергия чрез достъпа до
електроразпределителната мрежа).
Ответникът
сочи, че впоследствие от 2008г. до днес единственото разграничение, което
държавният регулаторен орган е въвел
по отношение на определяне на размера на цената за достъп е в зависимост от
вида на клиента (небитов или битов). Такова е то и в решенията на КЕВР,
послужили за определяне на цената за достъп, вписана в процесната фактура.
Съгласно
чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН
България Електроснабдяване"ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при
условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за
услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал.З е
посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури,
издадени на ищеца е видно, че те отговарят на изискванията на ОУ.
Счита,
че процесиите суми са дължими на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, тъй
като услугата достъп до електоразпределителната мрежа е предоставена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, а след като е сключил договор и е приел ОУ,
ищецът има правата и задълженията по тях.
Сочи,
че дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД са лицензионно, финансово и юридически
свързани до степен, която изисква да спазват общи правила за поведение. Общите
условия и на мрежовия оператор, и на крайния снабдител са съобразени с логиката,
по която е изграден и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос
на електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа
енергия" (ПТЕЕ) КЕВР е създала задължителни за лицензиантите норми на
поведение, съобразно които те са задължени да оформят и своите
търговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в договорните
отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега
действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвежда и
утвърждава правилото, че потребителите на крайните
снабдители, които
използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния
снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп,
други мрежови услуги за съответния ценови
период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество електрическа
енергия.
Заявява,
че изложената фактическа и правна обстановка обосновава неоснователността на
възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански
потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско
напрежение, начислени за процесния период. Счита, че иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД е
неоснователен и моли съда да отхвърли същия. Претендира направените по делото разноски.
Изложените
обстоятелства дават основание иска да се квалифицира с правно основание чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД. По този иск в тежест на ищеца е да установи изложените в
исковата молба обстоятелства, като докаже факта на плащането на сумата по иска.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си против иска, изложени в
писмения отговор, като докаже че е налице основание за получаване на тази сума,
респ. основание за задържане на полученото.
НАСРОЧВА делото за
08.10.2019г. от 10,15ч., за която дата да се призоват страните и вещите лица.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца и препис от писмения отговор на
ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: