№ 201
гр. Русе, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Н.Чокоева
Членове:Т.Черкезова
В.К.Караджова
при участието на секретаря И.Иванова
като разгледа докладваното от Т.Черкезова Въззивно гражданско дело №
20244500500237 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Г. Ц. Б. и Д. Ц. Б., чрез пълномощника си адв. В. Р., са обжалвали
решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 819/2023г., в
частта, с която е отхвърлен искът им за правата на собственост над 540 кв.м,
до предявения размер от 955 кв.м.
Излагат се оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния
акт, неправилна правна квалификация на иска, и се иска отмяната му от
въззивната инстанция в обжалваната част и уважаване на цялата претенция.
Претендират разноски за производството, вкл. адв.възнаграждение.
В писмен отговор ответниците Н. М. Н. и Е. М. Н., чрез пълномощника
си адв. М. Д., вземат становище за неоснователност на жалбата. Претендират
разноски за адв.възнаграждение.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на
районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
1
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт за
покупко - продажба №78, том ХVІ, дело №4843/30.04.1975г. на нотариус
Ц.М., ищецът Г. Ц. Б. и дядото на ищците Г. Ц. Б. купили 540/1483 ид. части
от дворно място от парцел І-378 в кв. 38 по плана на с. М., одобрен със
Заповед №1337/07.06.1964г., заедно с построената в дворното място паянтова
жилищна сграда.
На 14.04.1994г. наследодателят на ответниците М.Т Н., на основание
придобивна давност, се снабдил с констативен нотариален акт №168, том ІІІ,
дело 2876/14.04.1994г. на нотариус Ц.М., за правото на собственост върху
1013 кв.м от урегулиран парцел IІ- 26 в кв. 26 по регулационния план на с. М.,
при граници: изток -улица и Ц. Б., запад - Р. М.а, север – М. Н., юг – Л.Б и Ц.
Б..
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и
наследство № 32, том.ІІ, рег. № 3998, дело №170 от 11.11.2019г. на нотариус
Ж. Г., ответниците Н. М. Н. и Е. М. Н. били признати за собственици при
равни права на 1013/1601 кв.м - по наследство, и на 588/1601 кв.м - по
давностно владение и наследство, в условията на продължавано владение, от
УПИ ІІ в кв. 26, образуван от имот № 26 по застроителния и регулационен
план на гр. М., като УПИ II има площ от 1,601 дка, заедно с построената в
имота паянтова жилищна сграда с площ от 34 кв.м.
Съгласно актуална скица на процесния имот, същият е с №0.26, стар
идентификатор пл. № 378 кв. 38, с площ 1601кв.м , по плана на гр. М., по ул.
„Черно море“.
По делото е приета назначената и изготвена техническа експертиза, с
приложена комбинирана схема - приложение 1, относно измененията на
процесния имот според регулационните планове от 1945г., 1964г. и
действащия сега план от 1986г. Вещото лице е посочило, че имотът, описан в
нотариалния акт № 78/1975г. / съгласно който ищецът и дядо му са
придобили 540 кв.м /, е разположен между букви М,Ж,Л и К на
комбинираната схема. Налице е само частично съвпадение между този имот и
сегашния имот 0.26, отразен между букви В, Г, И и З на комбинираната схема.
Към заключението на изготвената втора техническа експертиза са приложени
и приобщени по делото снимки от сателит, от които се установява
местоположението и разположението на процесния и съседните му имоти
през периода 2010г. - 2020г.
Изложената фактическа обстановка се доказва, както от заключението по
приетите експертизи, така и от ангажираните по делото писмени
доказателства, и от гласните такива – показанията на свидетелите, сочещи как
през годините е било разпределено ползването на имота, отделните му части,
между страните по делото.
Въз основа на тези установени процесуални факти правилен и
законосъобразен е изводът на районния съд, че предявените претенции са
основателни, до уважените размери.
2
Страните по делото не спорят, че въпреки издадения констативен
нотариален акт, ищците са собственици по наследство на 540 кв.м от УПИ ІІ,
колкото са ползвали през годините в югоизточната му част, а са спорни
правото на собственост и владението по отношение на 415 кв.м, в
югозападната част от имота. При липсата на спор и с оглед представените
писмени доказателства, че ищците са собственици по наследство на идеални
части от процесния имот - 540/1601 кв. м, правилно е прието от първата
инстанция, че е оборена доказателствената сила на констативния нотариален
акт № 32, том.ІІ, рег. №3998, дело №170 от 11.11.2019г. на нотариус Ж. Г., в
частта, с която ответниците Н. М. Н. и Е. М. Н. са признати за собственици
при равни права на целия УПИ ІІ в кв. 26, с площ от 1601 кв.м.
Не се доказват претенциите на двамата ищци, че поради реално владение
на праводателите им, са придобили по давност още 415/1601 кв.м / идеални
части / от имота, тъй като не е налице никоя от хипотезите на действалите
след 1975г. благоустройствени закони - ЗТСУ и ЗУТ, за придобиване на
реална част от имоти, включени в границите на дворищно-регулационните
планове на населените места. Не е доказана като елемент на придобивната
давност упражнявана както от праводателите им, така и от самите ищци за
период над 10 години явна и необезпокоявана фактическа власт, съответно
намерение за своене и манифестирането му.
Видно от приложените към втората експертиза сателитни снимки от
програмата Google Earth Pro, в периода от 2010 г. до 2018 г. процесният имот
няма изразена граница, нито явно обработвана площ в западния си край,
откъм парцелната граница между букви В и З на комбинираната схема, с
еднаква по вид растителност е, вкл. и с тази в съседния му северно имот, и е с
формата на буквата „Г“. В спорните 415 кв.м в югозападната част на имота не
се наблюдава поддържан и обработван терен, за разлика от видимо
поддържаната и обработваема част от процесния имот, съответстваща на
защрихованото в зелен цвят по примерната схема на вещото лице по първата
техническа експертиза, с площ 540 кв.м, за която по делото няма спор. Едва
на снимката от 2020г. се наблюдава, че е премахната растителността в
спорната част от имота, което опровергава твърденията на ищците, че се
обработва от 75 година до настоящия момент, съответно оборва наличието на
владение в продължение поне на 10 години.
По изложените съображения, които изцяло се споделят от въззивната
инстанция, правилно районния съд е приел, че твърденията на ищците за
изтекла в тяхна полза придобивна давност за права в съсобствеността по
отношение на процесния имот 0.26 над 540/1601 ид. части са недоказани и
установителният им иск следва да бъде уважен само по отношение на
540/1601 ид. части и отхвърлен до пълния предявен размер от 955/1601 ид.
части.
В съответствие с чл. 537, ал.2 от ГПК правилно и законосъобразно
констативният нотариален акт на ответниците е отменен до размера на
установените права в съсобствеността върху имота на ищците в настоящото
производство.
3
Доводите във въззивната жалба за неправилна правна квалификация на
иска са неоснователни. Искът е квалифициран от първоинстанционния съд
като установителен иск за собственост, съобразно заявените в исковата молба
фактически твърдения, правната квалификация е даден в доклада по чл. 146
от ГПК, и двете страни не са направили възражения нито срещу правната
квалификация, нито срещу разпределението на доказателствената тежест.
Видно от приетото по делото заключение на назначената първа съдебна
техническа експертиза, съдът е установил измененията на процесния имот
според регулационните планове от 1945г., 1964г. и действащия сега план от
1986г., и ги е съобразил при произнасянето си.
Изложените съображения сочат на неоснователност на в.жалба срещу
съдебното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, и
обуславят отхвърлянето й. В останалата неатакувана част решението е влязло
в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по в.жалба следва да се
присъдят направените от тях разноски във въззивното производство, каквито
са претендирани – за адв. възнаграждение в размер на 1500 лева, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/04.01.2024г., постановено по гр. д. №
819/2023г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Г. Ц. Б., ЕГН ********** и Д. Ц. Б., ЕГН**********, двамата
от гр.Русе, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. М. Н., ЕГН ********** и Е. М. Н., ЕГН
**********, двамата от гр.Русе, сумата от 1500 лева разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 - месечен срок от връчването
му, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4