Определение по дело №270/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като изслуша в.ч.н.д. № 270 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Пенов и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 341, ал. 2 вр.  чл. 249, ал. 3 НПК.

С протоколно определение от 22.06.2020., постановено по НОХД № 378/2019 г. в разпоредително заседание по чл. 248 НПК, Троянският районен съд е отговорил на всички въпроси по чл. 248, ал. 1, т. 1-8 НПК и е насрочил делото за разглеждане по общия ред с призоваване на страните и участниците в производството. С определението съдът е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници, в частност формулираният диспозитив на обвинението включва всички съставомерни признаци на състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, предл. 3, вр. ал. 1 НК.

Срещу определението е постъпила частна жалба от адв. В.К. – защитник на подсъдимия М.К.П.. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното определение, свеждащи се липса на аргументи относно несъобразяване с указанията в отменително решение по ВНОХД 375/2019 г. на ОС Ловеч, с което делото е върнато на прокурора заради допуснати отстраними процесуални нарушения. Поставен е акцент и за неприемане на отвод на съдебни състав, направен от пострадалата и поддържан от подсъдимия и негоя защитник. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения.

В представеното по делото писмено становище на прокурора се прави извод за неоснователност на частната жалба, респ. правилност на определението на съда в атакуваната му част. Прокурорът счита, че в отменителното решение не е отчетено фактически установеното травматично увреждане, за което е повдигнато обвинение – счупване на челюстта на пострадалата, а не спукване. Прокурорът счита, че фиункционалното затрудняване на дъвченето или говореното са признаци от обективна страна от състава на средната телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, като в тази връзка се позовава на разясненията, дадени с ПВС 3-79, Пленум, т. 11, както и на съдебна практика по конкретни дела. В становището е направено искане за оставяне без уважение на частната жалба.

Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е допустима – подадена е от страна в наказателното производство, при спазване на срока за обжалване по чл. 342, ал. 1 НПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 249, ал. 3 НПК).

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящият състав на ОС Ловеч изцяло се солидаризира с отбелязаното в атакуваното протоколно определение на първоинстанционния съд, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, като при формулировката на обвинението, съдът следва да се придържа към указанията, дадени в определение от 09.01.2020 г., по в.ч.н.д 8/2020 г. на ОС Ловеч. Това определение е задължително за съда, защото е постановено по повод контрол за законосъобразност на определение за прекратяване на съдебното производство, поради допуснато отстранимо процесуално нарушение и защото с него е даден отговор на идентичен процесуален въпрос - за съдържанието на обвинението против М.К.П. - като е прието, че същото е за средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюстта и че в конкретната му формулировка са означени всички съставомерни признаци от състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, предл. 3, вр. ал. 1 НК. Разясненията в ПВС 3-79, Пленум, т. 11 са задължителни за съдилищата. В случая те са залегнали в мотивите на определение от 09.01.2020 г., по в.ч.н.д 8/2020 г. на ОС Ловеч, в които ясно и недвусмислено е посочено, че доколкото счупването на челюстта е самостоятелна съставомерна последица от деянието, без да е необходимо да се съпровожда с избиване на зъби, при нея не е необходимо същото травматично увреждане да е свързано със затруднения в дъвченето и говоренето, затова последните са относими единствено към следващата разновидност на средните телесни повреди – избиването на зъби. Ето защо следва да се приеме, че придържането на районния съд към указанията в определение от 09.01.2020 г., по в.ч.н.д 8/2020 г. на ОС Ловеч е правилно. Обратният извод няма основание в закона, а при евентуалното му изграждане би се вменило задължение към районния съд да пререши на процесуален въпрос по чл. 249, ал. 3 НПК, на който е даден отговор с контролно определение по Глава двадесет и втора.

По горните съображения съдът приема, че частната жалба не е основателна, а определението в обжалваната му част – правилно, поради което следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.06.2020., постановено по НОХД № 378/2019 г. на РС Троян.

            ВРЪЩА делото на Троянския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

2.