ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2354
гр. София, 18.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско дело
№ 20221110132856 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХVІ ГПК.
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.06.2023г., от 10:30
часа, за когато да се призоват страните, както и компетентните ДСП (по местоживеене на
децата и родителите), които следва да изготвят социален доклад/становище в изпълнение на
функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет. Докладът следва да съдържа какви са условията за
живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на децата, родителски
капацитет, привързаността на децата към всеки от родителите, доходи и ангажираност на
родителите, подкрепяща среда и др., ВКЛЮЧИТЕЛНО И СТАНОВИЩЕ В ИНТЕРЕС
ЛИ Е НА ДЕЦАТА ДА БЪДАТ ИЗСЛУШАНИ ОТ СЪДА.
УКАЗВА на ищцата по предявения насрещен иск в двуседмичен срок от получаване
препис от определението на съда да посочи дали е предявява иска по чл. 56 СК за семейното
жилище или е направено единствено уточнение, че същото е друго. В случай, че прави иск
по чл. 56 СК да конкретизира и по отношение на кое конкретно жилище се прави искането.
При неизпълнение на дадените указания в срок производството по делото в частта за
иска по чл. 56 СК, посочен в насрещния иск, ще бъде прекратено.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от М. Б.
Х. срещу М. Х. Х. с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК за развод по вина на ответната
страна. Направено е и искане с правно основание чл. 323 ГПК за постановяване на
1
привременни мерки относно упражняването на родителските права спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, тяхното местоживеене, издръжка, както и относно ползването на
семейното жилище.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор по исковата молба, в който не
оспорва иска за развод, оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения,
предявява насрещен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК за развод по вина на
ответната по насрещните претенции страна, обективно кумулативно съединен с небрачни
искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето,
режима на лични отношения и издръжката на двете родени от брака деца – Б. М. Х. и М. М.
Х. и по чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище. Направено е и искане с правно
основание чл. 323 ГПК за постановяване на привременни мерки относно упражняването на
родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, тяхното местоживеене, режим
на лични отношения с неотглеждащия родител и издръжка.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на насрещната искова молба, в
който оспорва изложените в същата фактически твърдения.
Указва на ищците по брачните искове, че носят доказателствената тежест да установят по
делото съществуването на брак, всички положителни факти, които считат, че са довели до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като указва на двете страни, че носят
тежестта да докажат вината на насрещната страна за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
Указва на ищците по исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, че носят
доказателствената тежест да установят своята пригодност като родител, както и интереса на
децата от поисканите мерки, свързани с родителската отговорност спрямо тях; нуждите на
децата от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я
предоставя в този размер; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за децата.
Указва на ищците по исковете с правно основание чл. 56 СК, че носят доказателствената
тежест да установят собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз
основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от
значение за ползването му.
Указва на ищеца по иска с правно основание чл. 53 СК, че носи доказателствената тежест
да установи, че при сключването на брака е променила фамилното си име от Б. на В.
Указва на ищците по брачните искове, че следва да предявят всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака като ги предупреждава, че непосочени
основания, настъпили и станали им известни до приключване на устните състезания, не
могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
Указва на ищците по брачните искове, че следва да се явят ЛИЧНО в първото по делото
съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на
доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 ГПК).
По доказателствата:
2
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по един
свидетел при режим на довеждане от всяка от страните за установяване на фактите,
посочени в доказателствените искания.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП и НОИ относно трудовите договори на
страните, техните доходи, както и данни за страните като самоосигуряващи се лица, считано
от 17.06.2022г. до момента на изготвяне на справката.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в
съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение за прекратяване на брака им,
производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по
взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й
че дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните,
че при останалите два начина за уреждане на спора – медиация и/или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но същите могат да
получат помощ за постигане на помирение помежду им и запазване на брака. Разяснява на
съпрузите, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена
на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са
в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно
решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
3
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
(http://mediator.mjs.bg/Users/MList.aspx). Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по Програма
„Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд
дела. За повече информация и връзка с координатора на Програма ”Спогодби” страните
могат да се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889
515 423, електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“
№ 54, ет. 2, ст. 204.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните и ДСП, а на ищеца по насрещните
претенции – и препис от отговора на насрещната искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4