Р
Е Ш Е Н И Е
№ 297
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 10.07.2020 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 228 по описа за 2019 г., намери за установено
следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 21.03.2019 год. от И.Д.К. против Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД. Предявени са обективно съединени осъдителни искове за
присъждане на парични обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,
претърпени от ищеца, вследствие на пътно-транспортно произшествие.
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 21.07.2018 год. ищецът е пострадал при
пътно-транспортно произшествие, осъществило се в гр. Пловдив, на кръстовището
на бул. „Дунав“ и бул. „Васил Априлов“. Ищецът пресичал кръстовището на
пешеходна пътека, като пешеходец, бутайки велосипеда си, при зелен светофар на
светофарната уредба. А С.С., управлявайки л.а. „Сеат Кордоба“ с рег. № РВ 0344
МС по бул. „Дунав“ и движейки се с превишена скорост, отнел предимството на
пешеходеца К., вследствие на което настъпил удар. На ищеца били причинени
няколко телесни повреди, поради което бил приет по спешност с диагноза фрактура
пертрохантерика фем. декстра, като същевременно имал изкълчване на става на
десния крак и черепно-мозъчна травма. Предприето било оперативно лечение под
обща анестезия за наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Препоръчано
било К. да не стъпва на оперирания крак в продължение на 3 месеца. От
получените травми ищецът изпитвал интензивни болки, съпроводени с главоболие,
гадене, световъртеж. Болки изпитвал не само непосредствено след счупването и
операцията, но и при раздвижването, а и към момента на подаването на исковата
молба, особено при промяна на времето. След произшествието бил в невъзможност
да се обслужва сам дори при ежедневни нужди, предстояла рехабилитация, а
впоследствие и отстраняване на пирона, с
който е фиксирана фрактурата. Походката му била бавна и трудна, придвижвал се с
две патерици, ставите му били с намален обем на движение. Страдал от замайване,
световъртеж, залитал, имал нестабилна походка, зрителни смущения, страхова
напрегнатост. Вследствие на инцидента имал страх от автомобили, притеснение и
безпокойство при необходимост да пресича път с автомобилно движение, ставал
тревожен без видима причина за това. Преживяното го направило по-затворен в
себе си, не излизал и не се срещал често с приятели. С експертно решение на
ТЕЛК му била определена 100% намалена работоспособност без чужда помощ.
По отношение на л.а. „Сеат Кордоба“ с рег. № РВ 0344 МС била налице
валидна застраховка гражданска отговорност, сключена със ЗД „Бул Инс“ АД,
валидна към датата на произшествието. Ищецът отправил застрахователна претенция за изплащане на обезщетение,
но застрахователят не му изплатил обезщетение.
И.К. се позовава на нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ и моли съда да постанови решение, с което
осъди Застрахователно дружество „Бул Инс” АД да му заплати сумата 70 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 21.07.2018 год. до окончателното
плащане.
Първоначално предмет на исковите претенции са били
вземания за обезщетения за имуществени вреди в общ размер на 2 011,41 лв., включваща сумата
100 лв. за физиотерапия; сумата 21,40 лв. за медикаменти и сумата 1890 лв. стойност
на консумативи за извършената операция – проксимален феморален пирон, ведно със законната лихва върху обезщетенията
за имуществени вреди считано от датата на подаването на исковата молба –
21.03.2019 год. до окончателното плащане. Но тази искова претенция
е оттеглена в първото по делото съдебно заседание и производството по делото е
частично прекратено с протоколно определение от 13.02.2020 год.
Претендират се сторените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение на адвоката,
преоставил на ищеца безплатна правна помощ.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното
искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.
Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния
срок по чл. 367 ГПК. Счита исковете за допустими, но по същество за
неоснователни. Оспорват се фактическите обстоятелства, на които са основани
исковите претенции. Оспорва се описания механизъм на произшествието. От
представените с исковата молба доказателства не можело да се направи извод за
наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на
водача на автомобила – противоправно поведение, причинно-следствена връзка
между настъпилото произшествие и описаните вреди, както и наличието на вина.
Дори вредите да са причинени вследствие на произшествието,
липсвали доказателства за това, че те са в резултат на деликт. Аргументира се
довод, че съгласието на пострадалия да бъде прекратено наказателното
производство по реда на чл. 342, ал. 2 НК следва да се тълкува като отказ от
иск. Твърди, че в протокола от проведеното на 19.06.2019 год. съдебно заседание
по АНХД № 2172 / 2019 год. пострадалият е заявил не само желанието си да бъде
прекратено наказателното производство, но се е и споразумял със обвиняемия С.С., който е
удовлетворил всички причинени на пострадалия вреди, а К. е заявил, че няма и
занапред няма да има никакви претенции спрямо него. Поради това, макар
споразумението между обвиняемия и пострадалия да не е представено по
наказателното дело, съгласието за прекратяване на наказателното производство за
ответника съставлявало доказателство за получено обезщетение за причинените
вследствие на произшествието вреди и увреденото лице нямало основание да търси
репариране на същите вреди отново по съдебен ред нито от делинквента, нито от
застрахователя. Позовава се на чл. 21,
ал. 1 ЗЗД, според който договорът между две лице има действие по отношение на
трето лице в предвидените от закона случаи и на чл. 434 КЗ,според който
спогодбата между увреденото лице и застрахования, както и признаването на
задължението от застрахования имат действие за застрахователя ако той ги
одобри.
Оспорва се причинно-следствената връзка между
произшествието и вредите, описани като влошаване на неврологичния статус,
хронично главоболие, световъртеж, замайване, залитане, нестабилна походка и пр.
Счита, че от представената по делото медицинска документация се установява, че
и преди произшествието ищецът е страдал от заболявания, които са му причинявали
дискомфорт и неудобства. От решението на ТЕЛК се установявало, че К. още от
1988 год. е страдал от професионално заболяване – **, от което страда и до днес. Счита,
че именно това заболяване е причина за голяма част от описаните в исковата
молба неимуществени вреди. Акцентира върху обстоятелството, че в представената
епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ АД, не са налице данни за констатирани
увреждания на черепа, с което се опровергавало твърдението за черепно-мозъчна
травма.
Въведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с действията на пострадалия –
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че ищецът е предприел пресичане на
пътното платно на необозначено за това място, по рисков начин, без да се
огледа, за де се увери, че липсват приближаващи МПС и не е предприел действия
за запазването на собственото си здраве. Позовава се на конкретни разпоредби от
ЗДвП, които счита, че ищецът е нарушил с поведението си. Съпричиняване било
налице и предвид обстоятелството, че ищецът не е спазил дадените му след
оперативното лечение лекарски препоръки за активно проследяване на
здравословното му състояние и за извършването на контролни прегледи най-малко
два пъти през следващия месец. Не били ангажирани доказателства за проведени
възстановителни медицински процедури, както и контролни прегледи при невролог и
други специалист. Неполагането на грижи за собственото здраве счита за свързано
с описаните болки и страдания.
Претендираното обезщетение не отговаряло на критерия по чл.
52 ЗЗД за справедливост.
Оспорва се обема и интензитета на твърдените неимуществени
вреди.
Оспорва се претенцията за лихви за забава, тъй като според
429, ал. 3 КЗ лихви за забава, за които застрахователят отговаря, се дължат от
датата на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие. В
случая липсвали доказателства за уведомяване на застрахователя на датата на
събитието.
Също се претендират деловодни разноски.
В допълнителната
искова молба ищецът настоява да се отдели като безспорно между страните
обстоятелството, свързано с наличието на валидно застрахователно правоотношение
по договор за застраховка гражданска отговорност досежно л.а. „Сеат Кордоба“ с
рег. № РВ 0344 МС.
Оспорва се твърдението, че ищецът е сключил споразумение с
пострадалия за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Счита за
несъстоятелни доводите на ответното дружество, че изразеното съгласие за
прекратяване на наказателното производство има за резултат освобождаване на
делинквента от гражданска отговорност и съставлява отказ от иск. Изявлението на
ищеца в наказателния процес за обезщетяване на причинените вреди касаело само
имуществените вреди.
Оспорват се твърденията, че болките и страданията на ищеца
се дължат на съпътстващи заболявания, възникнали преди произшествието.
Оспорва се и възражението за съпричиняване, като се
поддържа изложеното в исковата молба твърдение, че произшествието е настъпило
на пешеходна пътека. Изразява се несъгласие срещу възраженията за размера на
претенцията за неимуществени вреди, като счита, че търсеното обезщетение е
съобразено с практиката на съдилищата по аналогични случаи, че при определянето
му следва да се отчетат лимитите по застраховка „ГО“ и при отчитане на
социално-икономическото състояние в страната.
В подадения отговор
на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа всички вече
изложени в първоначалния отговор възражения срещу основателността на исковете.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Изискано и приложено по настоящото дело е НАХД № 2172 / 2019 год. по описа
на РС – Пловдив. То е образувано въз основа на постановление на РП – Пловдив за
изпращане на досъдебно производство № 71/2018 год. по описа на Сектор „РПТ“ при
ОД на МВР – Пловдив с предложение обвиняемият С.Д.С. да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание по
реда на чл. 78а НК, за това че на 21.07.2018 год. в гр. Пловдив, при управление
на л.а. малка „Сеат“ с рег. № РВ 0344 МС е нарушил правилата за движение по чл.
5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на И.Д.К., изразяваща се в счупване на дясната бедрена
кост в областта на тазобедрената става, причинило трайно затруднение на
движенията на долен десен крайник за седем-осем месеца.
По наказателното дело обаче не е постановен акт по същество. Пред съда
пострадалият К. е заявил, че желае наказателното производство спрямо С.С. да
бъде прекратено, като е заявил, че няма неудовлетворени имуществени вреди,
постигнал е споразумение с обвиняемия. Като е съобразил изявлението на пострадалия
и желанието му наказателното производство да бъде прекратено, съдът е прекратил
производството по делото на основание чл. 343, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Поради това по
наказателното дело не е налице съдебен акт, който обвързва съда, разглеждащ
гражданските последици от деянието, по см. на чл. 300 ГПК. Всички
обстоятелства, свързани с възникването на произшествието, неговия механизъм и
вредоносния му резултат са предмет на доказване в настоящия процес.
Приет по делото е констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен
на 21.07.2018 год. след посещение на местопроизшествие – кръстовището на бул.
„Дунав и бул. „Васил Априлов“ в гр. Пловдив. Участници в описаното ПТП са л.а.
„Сеат Кордоба“ с рег. № РВ 0344 МС, управляван от собственика на автомобила
С.Д.С. и велосипед марка „Спринт“, управляван от И.Д.К.. Посочено е, че при
произшествието е пострадал велосипедистът И.К., който е получил тежка фрактура
на дясната подберица и контузия на главата. Причините за произшествието според
протокола са в процес на изясняване, като е образувано ДП № 71/21.07.2018 год.
Посочени са и имената на очевидец на инцидента – Р.З.В..
Протоколът за ПТП по принцип няма доказателствената стойност на официален
свидетелстващ документ по отношение на всички залегнали в него обстоятелства, и
в частност досежно механизма на произшествието, тъй като длъжностното лице,
което го съставя не е очевидец на
фактите, които залягат в констативната му част. В случая протоколът дори не отразява
описания пред длъжностните лица механизъм на произшествието. Протоколът има
доказателствена стойност на официален документ по см. на чл. 179 ГПК досежно
пряко възприетите от длъжностното лице факти и обстоятелства, а именно
осъществяването на произшествие на посоченото място, ден и час, участието на
автомобил „Сеат Кордоба“, управляван от С.С. в произшествието и на И.К. като
водач на велосипед. Установява и причиняването на телесни увреди на К..
Доколкото протоколът за ПТП не установява механизма на произшествието, той
подлежи на доказване в производството и тежестта за установяването му по
правилата на чл. 154 ГПК е вменена на ищеца, предвид липсата на влязла в сила
присъда в наказателния процес.
За обстоятелствата, при които е осъществено произшествието и неговия
механизъм, по делото са допуснати до разпит свидетелите С.С. и Р.В., очевидци
на произшествието.
Свидетелят С. потвърждава отразеното в протокола за ПТП, че е бил участник
в произшествие, осъществило се през лятото на 2018 год. в качеството му на
водач на л.а. „Сеат Кордоба“. Разяснява, че е пътувал по посока с. Бенковски по
бул. „Дунав“ в гр. Пловдив. Изчакал светофарната уредба да светне в зелено, за
да направи десен завой към „Голямоконарско шосе“. Пред него имало още една
кола. След като светнало зелено, потеглил, завил надясно, движел се със скорост
около 30 км.ч. и ударил велосипедиста И.К.,***, също на зелен сигнал на
светофара. Според свидетеля велосипедистът профучал като „стрела“, като
„куршум“ през пешеходната пътека. Категоричен е, че К. не е бутал велосипеда, а
го е карал. След сблъсъка предното обзорно стъкло на лекия автомобил било
счупено /което се потвърждава и от снимковия материал към протокола за оглед/.
След сблъсъка С. се обадил веднага на тел. 112. В хода на воденото наказателно
производство свидетелят заплатил на К. сумата 2000 лв. като обезщетение за
проведеното лечение и възстановяване на здравословното му състояние, съставили
разписка за плащането на посочената сума, след което наказателното дело било
прекратено.
Свидетелят Р.З.В., посочен в протокола за ПТП, е станал очевидец на
произшествието. Пътувал с бус по бул. „Дунав“ и спрял на светофара, изчаквайки
да светне светофара в зелено, за да направи десен завой, пред него имало една
кола. Видял, че ищецът пресича бул. „Васил Априлов“, карайки колело по
пешеходна пътека, на зелена светлина на светофара. Определя скоростта му като
скоростта на майка, бутаща количка, т.е. бавна. Колата пред свидетеля завила
надясно, като според свидетеля се е изнесла много бързо и водачът ѝ не
можал да види „бай И.“, затова го и ударил. При удара, който определя като
„жесток“, човекът се превъртял и свидетелят си помислил, че велосипедистът „си
е отишъл“. Спрял незабавно, позвънил на телефон 112. Видял, че от главата на
пострадалия течала кръв, видимо не бил в съзнание. При второто позвъняване на
свидетеля се свързал с тел. 112, пристигнала линейка и екип на Пътна полиция.
Медиците, с помощта на свидетеля, сложили пострадалия на платнище и с него го
качили в линейката. Чул от медицинското лице, че има страшно счупване.
В хода на досъдебното производство са били иззети записи от разположена в
близост камера, която е заснела кадри от местопроизшествието.
По делото е допуснато изготвянето на автотехническа експертиза, чието заключение
съдът възприема като обосновано и компетентно. Според в.л. инж. М.
най-вероятният механизъм на произшествието е следният: Водачът на лекия
автомобил С.С. е управлявал л.а. „Сеат Кордоба“ по платното за движение на бул.
„Дунав“ в посока от изток на запад, като на кръстовището с бул. „Васил Априлов“
е извършил маневра завой надясно. Кръстовището е било светлинно регулирано.
През това време велосипедистът И.К. се е движел по платното за движение на бул.
„Васил Априлов“ като го е пресичал в посока от запад на изток. От приложените
видеозаписи вещото лице е установило, че действително, както заявяват и
свидетелите, К. е управлявал велосипеда, т.е. не бил пешеходец, а водач на
пътно превозно средство. Когато л.а. „Сеат Кордоба“ е бил на 36-37 м., велосипедистът
е навлязъл в източното платно на бул. „Васил Априлов“, движейки се от ляво на
дясно пред лекия автомобил. След около 1,6 сек., когато велосипедистът е
изминал около 5,6 м., водачът на лекия автомобил е реагирал, като е задействал
екстрено спирачната система, но въпреки това след около 1,5 сек. е настъпил
удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на лекия
автомобил и дясната страна на велосипедиста. След удара И.К. е паднал на
платното за движение пред автомобила.
Скоростта на движение на автомобила непосредствено преди задействане на
спирачната му система е била около 43 км./ч. Скоростта на велосипедиста според
експерта е била около 13 км./ч. Дистанцията, на която се е намирал автомобилът
в момента на навлизане на велосипедиста на платното за движение е била около
36,82 м. Дължината на спирачния път /опасна зона/ при движение на автомобила в
конкретната пътна обстановка с установената скорост е била 24,92 м.
Основните причини за настъпилото произшествие според автоексперта са
следните: 1./ велосипедистът К. е навлязъл в разделителния остров на платното
за движение по маркираната пешеходна пътека на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно, т.е. като е управлявал пътно превозно
средство, е пресякъл пътя на л.а. „Сеат Кордоба“; 2./ водачът на л.а. „Сеат
Кордоба“ С.С. не е реагирал своевременно на опасността от удар с велосипедиста
И.К., т.к. не е реагирал в момента на навлизане на пътното превозно средство в
източното платно на бул. „Васил Априлов“. В съдебно заседание, на въпрос на
ищцовата страна, вещото лице конкретизира, че описвайки причините за
произшествието, не ги е степенувал по важност, а и не би могъл. Посочените две
причини за произшествието са независими една от друга: ако едната не
съществува, произшествие няма да има – ако се премахне закъснялата реакция на
водача, произшествие няма да има; ако се премахне навлизането на велосипедиста
с посочената скорост, произшествие също няма да има, но причините не могат да
се степенуват.
Базирайки се и на доказателствата по досъдебното производство /видеозапис,
писмо на общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ на л. 144/
вещото лице е уточнило в съдебно заседание, че на мястото, където ищецът е
пресичал пътното платно, към датата на произшествието не е имало велоалея,
поради което при преминаването през пешеходната пътека ищецът е следвало да
бъде пешеходец, т.е. да е слязъл от велосипеда и да бута същия.
При комплексния анализ на така събраните
доказателства, съдът приема за установено, че механизмът на произшествието е
този, обобщен от автоексперта. Не се установява твърдението, изложено в
исковата молба, че К. е бутал велосипеда и е пресичал кръстовището като
пешеходец. Той е карал велосипеда по пешеходна пътека, пресичайки бул. „Васил Априлов“
в посока от запад на изток и движейки се със скорост около 13 км./ч. Тя е
двойто по-висока от скоростта на пешеходец, движещ се бързо, за да се изтегли
за възможно най-кратко време от пешеходната пътека. Като каращ велосипед, К. е
бил водач на пътно превозно средство и не се е ползвал особената закрила, която
ЗДвП, в т.ч. чл. 119, въвежда единствено за пешеходците, пресичащи пешеходна
пътека.
Водачът на лекия автомобил е можел да предотврати
удара ако бе реагирал своевременно, в момента, в който е имал възможност да
забележи велосипедиста. Спирачният му път е позволявал да избегне удара. Но е
забавил реакцията си, не е реагирал своевременно, не е задействал веднага
спирачната система на автомобила в момента, в който е можел да възприеме
велосипедиста и това е довело до настъпване на произшествието. Съдът придава
значение и на показанията на водача на движещия се зад С. автомобил Р.В., който
въпреки, че есе е движел зад л.а. „Сеат“, който принципно е ограничавал
видимостта му, е възприел велосипедиста и е категоричен в преценката си, че
лекият автомобил пред него се е изнесъл от завоя твърде бързо и така сам се е
поставил в невъзможност да реагира адекватно на опасността на пътя.
Водачът на автомобила е допуснал няколко
нарушения на правилата по ЗДвП.
Нарушен е чл. 5, ал. 1, т. 1, според който всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. С. е поставил
в опасност живота и здравето на друг участник в движението.
Нарушение е допуснато и на правилото на чл. 5, ал. 2,
т. 1, според който водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Нарушен е и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая
водачът на лекия автомобил, макар да се е движел с допустима от закона скорост,
тя не е била съобразена с интензивността на движението и конкретната пътна обстановка,
не е реагирал своевременно на появата на друг участник в движението. Неговата
поява е била предвидима, с оглед обстоятелството, че инцидентът е станал на
пешеходна пътека, а непосредствено преди нея е привършила велоалея. Не се е
движел по начин, който да му позволи да спре пред възникналото на пътя
препятствие.
Предвид допуснатите нарушения, поведението на С. е противоправно. Вината
му се предполага до доказване на противното според чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а
противното в процеса не се установи.
Нарушения на правилата за движения по пътищата са допуснати и от ищеца –
той е управлявал пътно превозно средство по маркирана пешеходна пътека на място
и по начин, когато това не е било безопасно. При положение, че на кръстовището
не е имало изградена велоалея, а алеята е свършвала преди пешеходната пътека,
К. е бил длъжен да слезе от велосипеда и да пресече платното за движение на
пешеходната пътека като пешеходец, т.е. бутайки велосипеда.
С противоправното си поведение е допринесъл
за вредоносния резултат. Съдът приема че процентът на съпричиняване е 20%.
Както акцентира и вещото лице в съдебно заседание причините за настъпване на
произшествието лежат в поведението на водача на автомобила и в поведението на
велосипедиста, но те не са степенувани, а се независими. При определянето на
степента на приноса съдът не приема равно участие на двамата участници, а
съпоставя броя на нормите от ЗДвП, които
са нарушени от страна на автомобилиста /три норми/ и съответно броя на правилата,
нарушени от велосипедиста отчита и обстоятелството, че по силата на закона
автомобилистът е длъжен да предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са не само пешеходците, но и водачите на
двуколесни пътни превозни средства. Нарушенията на С. на правилата за движение
по пътищата са далеч повече и по-сериозни от тези на К., поради това и приносът
на пострадалия се определя на 20%.
В резултат на
произшествието на ищеца са причинени телесни
увреждания.
От гласните
доказателства се установява, че на мястото на произшествието К. не е бил
контактен, по асфалта е имало кръв. Съставителят на протокола за ПТП е
констатирал още на място телесни увреждания на ищеца. След обаждане на тел. 112
на местопроизшествието е дошъл екип на Спешна помощ и е откарал ищеца до
болнично заведение.
Видно от
представената епикриза, ищецът,
тогава на възраст ** години, е постъпил на болнично лечение в „УМБАЛ Св.
Георги“ ЕАД, където е престоял шест дни – до 27.07.2018 год. Анамнезата е снета
по данни на пациента – претърпял ПТП, оплаквания в дясна тазобедрена става и
глава; към часа на приема му в Клиниката по ортопедия и травматология /12,30 ч.
– повече от три часа след инцидента/ вече е бил в съзнание и адекватен.
Поставената окончателна диагноза е пертрохантерно счупване, закрито; фрактура
пертрохантерика фем. декстра, като са отразени и придружаващите заболявания
- **, **, **. Още при приема е установен
скъсен във външната ротация десен долен крайник и установен синдром на
„закованата пета“ /според разясненията на експерта – невъзможност на пациента
сам да повдигне крайника, а при повдигане с чужда помощ – не може да го
задържи/. Извършена е била оперативна интервенция по открито наместване на
фрактурата с външна фиксация. Според препоръките в епикризата, ищецът не следва
да стъпва на оперирания крак в продължение на три месеца.
Според етапната
епикриза, издадена от „ДКЦ Св. Ана“, в края на месец 09.2018 год. пациентът е
имал болки в краката, движел се трудно, с две патерици и не можел да се
обслужва сам. Констатирано е, че към този момент дясната тазобедрена става
извършва движения в обем, който е по-малък от нормата с 45%, а дясната колянна
става извършва движения в намален с 60% обем в сравнение с нормата; дясна
глезенна става извършва движения с обем по-малък от нормата с 30%.
Във връзка със
здравословното състояние на ищеца е представено експертно решение на ТЕЛК от
03.10.2017 год., с което на К. е била определена 100% намалена работоспособност
с водеща диагноза **, като е страдал и от професионално заболяване от 1988 год.
– **. Следва да се подчертае, че това експертно решение е издадено повече от
половин година преди инцидента и очевидно не е свързано с него, както е
посочено в исковата молба.
Представена е и
друга изобилна медицинска документация /амбулаторни листове, епикризи и пр./,
но тя обект на изследване от приетата съдебно-медицинска експертиза, поради
което няма да бъде анализирана отделно от заключението.
Заключенията по
съдебно-медицинската експертиза /основно и допълнително/, изготвени от вещо
лице съдебен лекар, са представени след запознаване на експерта с
доказателствата по делото и извършен личен преглед на ищеца. Съдът ги възприема
като обективни и безпристрастни.
При анализа на
медицинската документация, както и дадните, събрани при личния преглед, в първоначалното заключение в.л. д-р Б. е
заключил, че на ищеца са били причинени разкъсно-контузна рана на главата;
мозъчно сътресение; закрито счупване през трохантерите на дясната бедрена кост.
Описаните травматични увреждания е напълно възможно да се опишат при ПТП, при
което велосипедист е блъснат от дясната страна от лек автомобил, след което е
паднал на пътната настилка. Според вещото лице оздравителният процес е
продължил около 5-6 месеца, при благоприятен ход, без настъпване на усложнения.
Същевременно обаче е посочено, че при ищеца е настъпило скъсяване на десния
крак с 6 см., което затруднява движенията му, намалява двигателната му
активност и към настоящия момент и прави невъзможно пълното му възстановяване
ако не се извърши нова операция за коригиране на дължината на десния крак. Фиксиращите
метални импланти подлежат на премахване след известен период от време, като
преценката принадлежи на наблюдаващия ортопед-травматолог. Това може да стане
единствено по оперативен път, като при евентуална бъдеща операция
оздравителният процес продължава около две седмици до заздравяване на
оперативната рана. Към момента непреодоляна последица от произшествието е
скъсеният долен крайник, което води до намалена двигателна активност, ищецът
куца и използва помощни средства за придвижване.
На въпросите на
ответника за момента на проявяване на придружаващите заболявания при К. вещото
лице не е дало конкретен отговор, тъй като по делото не са налице доказателства
в тази насока, като по данни на ищеца ** е диагностициран преди 10 години, а **
и ** – от 2004-2005 год.
В допълнителното заключение на
медицинската експертиза вещото лице дава отговор на допълнителни въпроси на
ищеца. Отчита обстоятелството, че в амбулаторен лист, издаден на 26.09.2018
год. е залегнала констатация за изкълчване на дясна акромиклавикуларна става,
но тази констатация е направена за първи път два месеца след произшествието,
поради което вещото лице не може да приеме за установена причинно-следствената
връзка между посоченото телесно увреждане и произшествието. Относно намаленият обем
на движение на тазобедрената, колянната и глезенната става, според експерта
след премахване на металните импланти и интензивна физиотерапия, следва да
бъдат преодолени. Вещото лице съдебен лекар не може да посочи дали с оглед
съпътстващото заболяване ** и напредналата възраст на ищеца е напълно безопасно за него да се извърши
операцията по премахването на металните имплатни; това се определя от анестезиолога и е в пряка
зависимост от физическото състояние на лицето непосредствено преди оперативната
интервенция.
Ако не се извърши
операция за коригиране на дължината на десния крак, пълното възстановяване на
К. е невъзможно. След извършването на оперативната интервенция ще са необходими
3-4 месеца за Патологичният рефлекс на Бабински, както и квадрипирамидния
синдром са резултат от увредата на централната нервна система и не са резултат
от процесното произшествие. Като се има предвид възрастта на пострадалия
остеосинтезния материал може и да не се премахва, но операцията за
възстановяване на дължината на крайника е необходима, за да се премахне
накуцването, да се възстанови походката и да се избегнат последващи усложнения.
Във връзка с неимуществените вреди – болки и страдания,
претърпени от ищеца вследствие на травматичното му увреждане, са разпитани двама
души свидетели – **на ищеца Д.К.,
като впечатления за състоянието му и за оздравителния процес споделя и
очевидецът на произшествието Р.В..
**на ищеца
споделя, че за първи път е видял ** си след произшествието в болницата, лежащ
на количка, като кракът му бил много изкривен. Той едва говорел, боляло го
много. След операцията се нуждаел постоянно от придружител. Придружители му
били свидетеля и ** на ищеца. К. не можел да става от леглото, а и лекарите не
разрешавали движение, за да не размести пироните. Бил на легло три-четири
месеца, през това време ползвал подлога. Не можел да спи нощно време. Нуждаел
се от непрекъснати грижи. След вертикализирането си се придвижвал с патерици,
но и до сега ползвал една патерица, тъй като кракът му станал по-къс. Понастоящем
не бил активен човек, какъвто бил преди. Не излизал много, стоял повече на
пейката. Свидетелят потвърждава, че и преди произшествието е имал здравословни
проблеми, получавал пенсия за инвалидност, имал прекаран инфаркт, страдал от **
и **, но въпреки тях бил активен, ходел с колело от Пловдив до Хисаря - такава
била и препоръката на лекарите, за повече движение. След произшествието
състоянието му силно се е влошило.
Свидетелят В.,
очевидец на произшествието, е посетил ищеца у дома му около два месеца след
инцидента. Със съдействието на съседите, на които бил оставен ключ, бил
допуснат до апартамента, тъй като ищецът не можел да го посрещне лично и да му
отключи. Ищецът посрещнал свидетеля с думите: „Р., много
пострадах, приятелю! Потрошен съм целия.“. Заварил го на легло, неподвижен; не
можел да се обслужва самостоятелно. По време на посещението ** на К. дошла, тя
работела наблизо и първата работа ѝ била да го намаже за раните на гърба.
След тази среща, свидетелят видял ищеца непосредствено преди заседанието от м.
02.2020 год., видимо било как единият му крак е по-къс от другия.
Така, на базата
на писмените доказателства, свидетелските показания и експертното заключение,
за установени по делото се приемат травматичните
увреждания на ищеца – фрактура на дясна бедрена кост, наложила оперативна
интервенция и стабилизация с метални импланти. Оздравителният процес е
продължил 5-6 месеца, като първите три месеца ищецът е бил на легло и е бил
изцяло зависим от грижите на близките си. Установи се, че в резултат на
травмата, кракът на ищеца е по-къс от другия с шест сантиметра, което нарушава
походката му и силно затруднява движенията му. За възстановяването са
необходими нови две операции – за премахване на имплантите и за удължаване на
крайника. Извършването им носи риск за здравето на К. предвид напредналата му
възраст и придружаващите заболявания. Установи се и мозъчно сътресение,
ръзкъсно-контузна рана на главата.
Несъмнено
доказана е причинната връзка между
произшествието и тези увреждания. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя от своя страна е следствие на
конкретното действие на делинквента; вредата закономерно произтича от деянието. Произшествието в
случая е необходимата и единствена причина здравето на ищеца да бъде накърнено
с описаните травматични увреждания. Въпреки, че е страдал от заболявания преди
произшествието и е имал експертно решение на ТЕЛК, той е водел сравнително
активен начин на живот, какъвто не може да води понастоящем.
К. е изпитвал
значителни по обем и интензивност болки и страдания, претърпял е оперативна
интервенция, а предстоят нови. И понастоящем ищецът търпи страдания и
неудобства от невъзможността да се придвижва нормално предвид нарушената
походка, необходимост и сега да ползва помощно средство. Ищецът е чувствал
както болки, така и притеснения и неудобства от невъзможността да се обслужва
сам, от това че затруднява близките си. Две години след инцидента, не е напълно
възстановен.
Съпричиняването е
обективен факт, който се определя единствено от наличието на причинно-следствена връзка, а не и от
наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. Според
формираната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. решение № 444 /
31.10.2012 год. по гр.д. № 453 / 2012 год. на второ г.о., за да е налице
съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на вредите да са
допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното
поведение е част от общия верижен процес на увреждането. Само по себе си
нарушаването на нормативни, общоприети или опитни правила за поведение от
страна на пострадалия не може да обоснове извод за наличието на съпричиняване.
И в този случай определящо е наличието на причинна връзка между нарушаването им
и вредоносния резултат, т.е. резултатът трябва да е следствие на нарушаването.
Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем – решение № 172 / 11.01.2017 год. по
т.д. № 2140 /2015 год. А според решение № 198 / 03.02.2017 год. по т.д. № 3252
/ 2015 год. на ВКС решаващият съд винаги следва да прецени дали конкретните
установени при условията на пълно и главно доказване действия на пострадалия са
допринесли за така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили и
въз основа на тях да определи обективния принос на последния.
В случая се
установи по делото по пътя на пълното главно доказване, че с противоправното си
поведение – преминаване през пешеходна пътека, управлявайки велосипед,
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и неговото
поведение е в причинна връзка с настъпването му. По изложените вече съображения
съдът приема приносът му в обем на 20%.
Не се доказаха
останалите твърдения на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат. Не се установи К. да е нарушил
плекарските предписания и да е пренебрегвал необходимостта от осъществяването
на контролни прегледи. Видно от представената фактура от 27.09.2018 год. се е
подложил на необходимата физиотерапия. А от изобилната медицинска документация
е видно, че е бил грижовен за своето здраве и е преминал през множество
прегледи, проследяващи развитието на оздравителния процес.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ,
при застраховка “гражданска отговорност” увреденото лице,
спрямо което
застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ за
предварително отправяне на писмена претенция.
Не се
спори, а и от представената писмена претенция с вх. № от 12.11.2018 год. се
установява, че преди завеждането на делото ищецът е отправил претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди. Не се спори, че застрахователят не е изплатил обезщетение на ищеца след
получаването на претенцията. Поради това исковата претенция допустимо е
заведена по исков ред.
Неоснователен
е довода на ответника, че делинквентът е обезщетил пострадалия, изплащайки му
обезщетение за всички нанесени вреди, в т.ч. и неимуществени, поради което и
пострадалият не разполага с вземане спрямо застрахователя, чиято отговорност е
субсидиарна.
Установи
се, че действително между К. и водача на лекия автомобил е постигнато
споразумение за изплащане на обезщетение в размер на 2000 лв., след което К. е
заявил пред наказателния съд желанието си виновният деец да не бъде наказван и
наказателното производство да бъде прекратено. Но изявлението му е било, че
няма „неудовлетворени имуществени
вреди“. В съставената по повод плащането на сумата 2 000 лв. декларация К. е
декларирал, че платената сума е „паричен еквивалент за обезщетяване на
проведеното лечение“. При тези доказателства за съда е несъмнено, че ищецът е
обезщетен от водача на автомобила само за
имуществените вреди в размер на 2000 лв. В този размер иск за имуществени
вреди е бил заявен и с исковата молба, като основното перо, което го е формирало,
са били разходите за проксимален пирон от 1 890 лв. Но след приключването на
наказателното производство, което е станало факт три месеца след подаването на
исковата молба, искът за имуществени вреди е оттеглен.
Обезщетение
за претърпените неимуществени вреди не е изплащано на К. от делнквента С.С..
Поради това и вземането му за обезщетение за неимуществени вреди не е погасено
чрез плащане.
В хода на производството по иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ с следва да бъде установено от една страна осъществяването на
деликт, а от друга страна наличието на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка “гражданска
отговорност”.
По настоящото дело се установиха и двете предпоставки, необходими, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Безспорен по делото е фактът на наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” към 21.07.2018 год., сключен между собственика на л.а.
„Сеат Кордоба“ с рег. № РВ 0344 МС и ответното застрахователно дружество. Този
факт е обявен за безспорно установен с доклада по делото, срещу който не са
постъпили възражения.
На базата на събраните по делото доказателства се установи осъществяването
на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, които са породили деликтната
отговорност на водача С.С. към ищеца.
Установи се, че застрахованото лице С. като водач на
застрахования автомобил противоправно
е нарушил описаните по-горе правила за движение по пътищата и е причинил
произшествие, вследствие на което на К. е причинена средна телесна повреда,
която е причинила трайно затруднение на движенията на долния десен крайник.
Вината според чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Противното не се установи. Ищецът е претърпял оперативна интервенция,
оздравителният процес е продължил по-дълго от обичайния, като последиците от
произшествието все още не са преодолени с оглед значителното скъсяване на
увредения долен крайник. Установи се пряката причинно-следствена връзка между
деянието и увреждането.
Оздравителният процес е бил продължителен, свързан с
поставянето на импланти, с оказването на чужда помощ, със значителни болки и
неудобства. Понастоящем походката на К. не е възстановена. Ищецът и неговите
близки са положили грижи за успешното провеждане на възстановителния процес,
като са спазвали предписанието да не стъпва на крака, да се движи с помощни
средства. Оздравителният процес е бил свързан със значителни болки, със
страдания и неудобства, причинени от невъзможността сам да се обслужва.
Несъстоятелен е доводът на ответната страна, че
съгласието на пострадалия за прекратяване на наказателното производство се
приравнява на отказ от иск. Според разпоредбата на чл. 343, ал. 2 НК
наказателното производство, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б НК,
се прекратява ако пострадалият поиска това. Единствената правна последица,
която законът свързва с искането за прекратяване, заявено от пострадалия при
транспортно престъпление, е прекратяване на наказателното производство, а оттам
и на възможността причинителят на произшествието да понесе наказателна
отговорност за деянието си, като му бъде наложено наказание по Наказателния
кодекс. Желанието на пострадалия да се прекрати наказателния процес освобождава
причинителя от наказателна репресия, но по никакъв начин не съставлява отказ от
правото му да търси обезщетение от вредите, които са му причинени вследствие на
деликта. Липсва правна норма, която да предвижда приравняване на желанието на
пострадалия по чл. 343, ал. 2 НК виновният водач да не бъде наказван с отказ от
гражданските права. Единствените негативни последици за пострадалия от искането
за прекратяване на наказателния процес е, че той не може да се ползва от
обвързващата сила на влязлата в сила присъда по чл. 300 ГПК и е длъжен в хода
на гражданското производство по реализация на отговорността за деликт да
проведе пълно главно доказване на всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност, като същевременно дължи и заплащане на държавна такса и
разноски. С това последиците от волеизявлението на пострадалия са изчерпани. За
него не е препятстван пътя да ангажира гражданската отговорност на причинителя
на произшествието, респ. отговорността на неговия застраховател.
При определянето на размера
на дължимото обезщетение съдът съобрази продължителността, степента и
интензитета на болките и страданията, тревогите, притесненията и неудобствата
от необходимостта да бъде обгрижван; обстоятелството, че той не е приключил,
тъй като за пълното му възстановяване са необходими още оперативни интервенции.
При съблюдаване на посочените обстоятелства, съдът приема, че при прилагане на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обезщетението следва да се определи на
60 000 лв.
Като се отчете съпричиняването от 20 %, обезщетението,
което следва да се присъди е в размер на 48 000 лв. До този размер искът
следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 70 000
лв. следва да се отхвърли.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва. Поставя се от ответника
въпроса за началния момент, от която е дължима законната лихва.
Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва се дължи от
датата на увреждането. От този момент тя бе дължима и от застрахователя при прилагането на отменения КЗ според формираната трайна
съдебна практика. Според сега действащата норма на чл. 429, ал. 2 КЗ, приложима
към процесното застрахователно събитие, в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Не се установява застрахованият да е уведомил
застрахователя за произшествието.
Поради
това законната лихва върху обезщетението се дължи от застрахователя от датата
на предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице. Според
представените доказателства писмената претенция е получена от дружеството на
12.11.2018 год. На основание чл. 429, ал. 3 КЗ обезщетението за неимуществени
вреди следва да се присъди от този момент. А искането за присъждането на
застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата
произшествието до достигането на писмената покана до застрахователя ще се
остави без уважение, предвид съдържанието на посочената правна норма.
По въпроса за разноските:
Предвид уважаваното на молбата на ищеца за освобождаването му от такси и
разноски, същият не е сторил разноски за внасяне на такса и не е направил
разноски за събиране на доказателства.
Предоставена му е безплатна правна помощ от адвокат при условията на чл.
38, ал. 2 от ЗА, видно от договора за правна помощ на л. 206 от делото. Предвид
частичното уважаване на исковете, на основание чл. 38, ал. 2, предл. последно
ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено
в полза на адв. Т.Г.Г.. Размерът на адвокатското възнаграждение за дело с
материален интерес 70 000 лв., определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 МРАВ, е 2 630 лв. Пропорционално на уважената част от иска,
възнаграждението за адвокат следва да се определи на 1 803,43 лв., която сума
следва да се присъди в полза на адв. Т.Г..
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд - Пловдив сумата 1 920 лв. държавна такса,
дължима върху уважената част от исковете. То следва да бъде осъдено да заплати
и разноските по делото, изплатени от
бюджета на съда, пропорционално на уважената част от исковете. Разноските от
бюджета на съда са в размер на 200 лв. за САВтЕ и 300 лв. за СМЕ. От тях върху
ответника следва да се възложат 342,86 лв., пропорционално на уважената част.
Ответното дружество също претендира разноски, за които е представило
списък. На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК то има право на
разноските по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете. Според
списъка разноските на ответната страна, сторени по делото, са в размер на 400
лв. депозити за съдебни експертизи; 20 лв. депозит за свидетел и 3 224,04 лв.
адвокатско възнаграждение, или общо 3 644,04 лв. Разноските за депозити са
реално сторени. За договореното адвокатско възнаграждение в размер на 3 224,04
лв. е издадена фактура, начислено е ДДС и по банков път е заплатена сумата 3
224,04 лв.
Прави се възражение от ищцовата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. По това възражение съдът констатира, че договореното
възнаграждение без ДДС е в размер на 2 686,70 лв., а минимума по Наредба № 1 МРАВ,
определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 е 2 630 лв. Според пар. 2а от
Наредбата за лицата, регистрирани по ЗДДС дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията, определени по реда на Наредбата и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Договореното възнаграждение,
което е в размер, надвишаващ едва с 56 лв. минимума по Наредбата
възнаграждение. Това възнаграждение не може да бъде прието за прекомерно и не
подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така, от разноските на ответника, констатирани в общ размер на 3 644,04
лв., в полза на ответника ще се присъдят 1 145,27 лв., пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831 830 482, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на И.Д.К., ЕГН **********,***, сумата 48 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от К., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се
на 21.07.2018 год. около 8,50 ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Дунав“
и бул. „Васил Априлов“, причинено виновно и противоправно от С.Д.С., при
управление на лек автомобил марка „Сеат“ с рег. № РВ 0344 МС, по отношение на
който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” към деня на
събитието, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания, вследствие на телесните увреждания: закрито счупване
през трохантерите на дясната бедрена кост; мозъчно сътресение;
разкосно-контузна рана на главата, ведно със законната
лихва, считано от 12.11.2018 год. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 48 000 лв. до пълния претендиран размер от
70 000 лв. и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди ведно със законната лихва за периода от датата на
произшествието – 21.07.2018 год. до 11.11.2018 год. вкл.
…..
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд -
Пловдив сумата 1 920 лева държавна
такса, определена върху уважената част от исковете и сумата 342,86 лева
разноски, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от
исковете.
О С Ъ Ж Д А И.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 1145,27
лева разноски по делото,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
да заплати на АДВОКАТ Т.Г.Г., ЕГН **********,***, със служебен адрес гр. ****, сумата 1 803,43 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, пропорционално на уважената част от исковете.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..