№ 18341
гр. С., 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110102328 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника,
съответно за сумата в размер на 1 921,22 лв.– цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес:
*************************, аб.№ ******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 01.11.2023 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
348,87 лв., за периода от 15.09.2021 г. до 25.10.2023 г., сумата
от 33,22 лв., представляваща цена на извършена услуга за
1
дялово разпределение, за периода от 01.09.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 01.11.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,82
лв., за периода от 15.11.2020 г. до 25.10.2023 г., и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 15.11.2023 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 60339/2023 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба.
2
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт И., която
поддържа исковата молба. Излага пред съда, че страните са
сключили споразумение за разсрочено плащане на
процесните суми, като по споразумението, ответникът е
заплатил две вноски, общо в размер на 425,98 лева, с която
сума са заплатени разноските по делото и част от
мораторната лихва. Моли за постановяване на решение,
съобразно гореизложеното.
В съдебно заседание ответникът Д. Л. В., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва
3
да доказва, че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на
топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената
главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, както и положителният факт на
плащането.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото.
Съдът намира исковите претенции за допустими, като
предявени в срока по чл. 415 от ГПК, от лице в полза на
което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 60339/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, при подадено
от ответника в срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу
заповедта.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
4
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
Предвид тези разпоредби облигационната връзка по
договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege
от момента на възникване на вещното или облигационно
право на ползване. В съответствие със Закона за
енергетиката страна по облигационното правоотношение за
продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна
енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-
собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от
/ФИРМА/ на потребители в град С. според която „купувач
може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр
5
на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че
собственикът на топлофицирания недвижим имот е
длъжник към топлопреносното предприятие за доставената
в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на
всичките три елемента от правото на собственост- право да
владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. В
конкретиката на случая, съдът приема, че ответникът има
качеството „потребител“ на топлинна енергия, доколкото е
собственик на имота, като законен наследник на С.И.Б.,
която е придобила имота по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в Договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 109 от
29.06.1977г., приет на л.83 от досието по делото, а по делото
ответникът не оспорва, че е в облигационна връзка с
ищцовото дружество.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е релевирал и
възражения срещу твърдяното от ищеца за доставено
количество топлинна енергия и нейната цена, не оспорва и
иска за главница за дялово разпределение и акцесорните
искове, поради и което съдът с оглед процесуална икономия
не ще обсъжда по същество осъществяването на тези
предпоставки.
Сключеното между страните споразумение, обосновава
извод, че ответникът признава дължимостта на
претендираните от ищеца суми. На основание чл. 235, ал.3
6
от ГПК, съдът взема предвид и фактите, които са
настъпили след предявяване на иска, какъвто е факта на
установеното частично плащане по делото, на основание
сключеното между страните споразумение. Видно е че
ответникът е заплатил две вноски в общ размер на 425,98
лева, с която сума са заплатени разноските по заповедното
и исковото производство за държавна такса, в
последователността, визирана в чл. 76 от ЗЗД, както и
мораторната лихва върху главничното вземане за услугата
дялово разпределение и частично мораторната лихва върху
главницата за отопление на имота, като от последната е
останала незаплатена сума в размер на 23,16 лева.
По изложеното главният иск за доставена в имота
топлинна енергия следва да бъде уважен в цялост, иска за
мораторна лихва върху главницата за отопление на имота
следва да бъде уважен до размера на сумата от 23,16 лева, а
за сумата в размер на 325,71 лева, разликата над уважената
сума от 23,16 лева до размера на пълно предявената от
348,87 лева, следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде
уважен и иска за главница за услугата дялово
разпределение за сумата в размер на 33,22 лева, а
акцесорният иск за сумата в размер на 7,82 лева, за
мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово
разпределение, за периода от 15.11.2020г. до 25.10.2023г.,
следва да бъде отхвърлен. Искането на процесуалния
представител на ищеца да бъде присъдена и законна лихва
в размер на 152,19 лева до момента на извършеното
7
плащане е неоснователно, доколкото законната лихва се
начислява само върху главницата, от датата на
дължимостта, съгласно издадената заповед за изпълнение
до момента на плащането, а в конкретиката на случая
двете главници не са заплатени, за да може съдът служебно
по реда на чл. 162 от ГПК да изчисли размера на
дължимата законна лихва. По изложеното върху
главниците, които не са заплатени следва да бъде
присъдена и законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 01.11.2023г. до окончателно
изпащане на главничните суми.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
Ответникът с молба с вх. № 225946/10.07.2024г. е отправил
искане до съда да присъди юрисконсултско възнаграждение
на ищеца в минимален размер. При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се поражда
в полза на ищеца. Доколкото са заплатени разноските за
държавна такса в заповедното и исковото производства, то
следва да бъде присъдено юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство в размер на
50,00 лева, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ следва да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100,00 лева в исковото производство.
8
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК
************** срещу Д. Л. В., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл.
422 от ГПК, че Д. Л. В. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер
на 1 921,22 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна
енергия, за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот с адрес: *************************, аб.
№ ******, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.11.2023 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 23,16
лв., за периода от 15.09.2021 г. до 25.10.2023 г., сумата от
33,22 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за периода от 01.09.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 01.11.2023 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за отопление на имота,
за сумата в размер на 325,71 лева, разликата над уважената
сума от 23,16 лева до размера на пълно предявената от
348,87 лева и иска за мораторна лихва, начислена върху
главницата за такси за дялово разпределение, за сумата в
размер на 7,82 лв., за периода от 15.11.2020 г. до 25.10.2023 г.,
9
и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.11.2023 г.,
издадена в производството по ч.гр.д. № 60339/2023 г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Д. Л. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **************, сумата в размер на 50,00
лева, деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Л. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **************, сумата в размер на 100,00
лева, деловодни разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10