№ 3562
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. Н.
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. Н. Административно
наказателно дело № 20231110208916 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на „*******“ АД против
наказателно постановление (НП) № 002142/20.04.2023 г., издадено от член на
Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл.210а от Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 23 000 /двадесет и три хиляди/ лева за нарушение на чл.
68в, вр. чл. 68г, ал. 4, чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в
некомпетентност на органа, издал НП, посочено грешно място на извършване
на нарушението, неразглеждане от АНО на подаденото възражение срещу
АУАН, липсата на задължителни реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и
недоказаност на нарушението. Оспорва извода за наличието на нелоялна
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП. Намира
наложената имуществена санкция за необосновано висока и нецелесъобразна.
Моли НП да бъде отменено, в условията на евентуалност – да бъде намален
размерът на наложената имуществена санкция.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Д., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
1
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в
откритото съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
„*******" АД, ЕИК *********, e юридическо лице със седалище и
адрес на управление гр. ****, което предоставя потребителски кредити от
разстояние на физически лица.
На 25.01.2023 г. служители на КЗП извършили проверка на интернет
страницата https://stikcredit.bg/, използвана от „*******" АД за предоставяне
на небанкови финансови услуги от разстояние. В хода проверката контролните
органи установили, че на страницата е налична следната информация:
„Получавате отговор за заявката си за заем до минути“ и „При одобрение
превеждаме парите по банкова сметка или EasyPay отново до минути”.
Съгласно Общите условия на дружеството получаването на парите от
клиентите е обвързано с работното време на банките. Разглеждането на
документите и предоставянето на становище на кандидатстващия за кредит,
също е обвързано от работното време на финансиращата институция.
Контролните органи приели, че така формулирани, твърденията биха могли да
въведат в заблуждение потребителя, че ако в неработни дни или в
извънработно време има нужда от пари, то той ще може да ги получи,
сключвайки договор за кредит конкретно с този кредитор. Както и че
представена по този начин, информацията за обработка на искането за кредит
и предоставяне на средствата по кредита би могла да заблуди средния
потребител и да го накара да вземе решение, което той не би взел без
прилагането на тази търговска практика. Резултатите от проверката били
обективирани в констативен протокол № К-0001448/25.01.2023 г.
2
На заседание на Комисията за защита на потребителите било взето
решение, че „*******"АД използва заблуждаваща нелоялна търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1-во (сьдържа невярна
информация) от Закона за защита на потребителите по отношение на
представената в сайта https://stikcredit.bg/ информация: „Получавате отговор
за заявката си за заем до минути" и „При одобрение превеждаме парите по
банкова сметка или EasyPay отново до минути."
С. Т. Т. – заемащ длъжността „главен експерт“ в Дирекция „ЗППР“ в
КЗП, приел, че дружеството-жалбоподател е извършило на 25.01.2023 г. в гр.
София нарушение на разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во от Закона за
защита на потребителите, поради което съставил срещу „*******“ АД акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 002142/07.03.2023 г.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на
нарушителя. На 15.03.2023 г. било депозирано възражение срещу АУАН с
доводи за липсата на невярна информация на интернет страницата на
дружеството.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП №
002142/20.04.2023 г., издадено от член на Комисията за защита на
потребителите, с което на основание чл.210а от Закона за защита на
потребителите на „*******“ АД била наложена имуществена санкция в
размер на 23 000 лева за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68 г, ал. 4, чл. 68д, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗП. НП било връчено на 29.05.2023 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите В. Н. П. и П. О. А., както и от писмените
доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – извлечения
от интернет страницата https://stikcredit.bg/, констативен протокол № К-
0001448/25.01.2023 г., възражение с вх. № з-01-36/15.03.2023 г., писмо изх. №
Ц-01-36/28.02.2023 г., известия за доставяне, Общи условия, справка за
актуално състояние на „*******“ АД, заповед № 169ЧР/05.11.2018 г. и
заповед № 28/13.01.2023 г. на председателя на КЗП.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост.
Обстоятелствата относно извършената проверка и процедурата по
3
съставяне на АУАН се установяват от показанията на свидетелите П. и А..
Показанията им са последователни, логични и кореспондират с писмените
доказателства по делото – в частност със съставения констативен протокол и
извлеченията от процесната интернет страница. Следва да се отбележи, че
дружеството-жалбоподател не оспорва, че към момента на извършване на
проверка от контролните органи на сайта https://stikcredit.bg/ е била поместена
следната информация: „Получавате отговор за заявката си за заем до минути“
и „При одобрение превеждаме парите по банкова сметка или EasyPay отново
до минути“.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на
доказване фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и
правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди. Съгласно
заповед № 169ЧР/05.11.2018 г. на председателя на КЗП актосъставителят С.Т.
Т. е оправомощен да съставя актове за установяване на административни
нарушения на законите, контролът по спазването на които е възложен на КЗП,
в т. ч. и на Закона за защита на потребителите /чл. 191, ал. 1 от ЗЗП/ за
нарушения, извършени на територията на цялата страна. Компетентността на
наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление
следва по силата на правомощията, изрично делегирани с приложената по
делото заповед № 28/13.01.2023 г. на председателя на КЗП, издадена на
основание чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
4
съдържанието, предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН,
така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно,
конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. В случая с акта
за установяване на административно нарушение е повдигнато
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 1
от ЗЗП и при наличие на тъждество на фактите административнонаказващият
орган се е възползвал от възможността по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, чрез което на
дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 68в,
вр. чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68 д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП. Това изменение на
административното обвинение не съставлява ново обвинение, което
съществено да накърнява правото на жалбоподателя да разбере в какво
конкретно е обвинен и срещу кои факти и квалификация да се защитава.
Действително, както се твърди в жалбата, не е налице изрично
произнасяне от страна на АНО по постъпилото възражение срещу АУАН, но
същото не представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като на жалбоподателя е предоставена възможност за обжалване на НП, от
която се е възползвал и в хода на съдебното производство е разгърнал
защитната си теза.
Настоящият съдебен състав обаче споделя доводите в жалбата за
неправилно посочено място на извършване на твърдяното нарушение, а
именно гр. София. Константната е практиката на съдилищата, че при
нарушения, извършени в интернет пространството, съответните правни
задължения следва да бъдат изпълнени в седалището на юридическото лице,
което в случая се намира в гр. Ш. /в този смисъл вж. определение № 136 от
02.12.2019 г. ч. н. д. № 1100/2019 г. по описа на ВКС, I н. о., докладчик-съдия
Валя Рушанова, определение № 117 от 18.09.2017 г. ч. н. д. № 816/2017 г. по
описа на ВКС, II н. о., докладчик-съдия Биляна Чочева, определение № 100 от
27.10.2017 г. ч. н. д. № 1014/2017 г. по описа на ВКС, III н. о., докладчик-съдия
Даниела А.ова, постановени при възникнали спорове за подсъдност между
съдилищата, както и решение № 777/09.02.2023 г. по кнахд № 10699/2022 г. по
описа на АССГ, ХХ V касационен състав, решение № 6639/23.11.2020 г. по
КНАХД № 8653/2020 г. по описа на АССГ, I касационен състав/. В
разпоредбата на чл.48, ал.3 от ЗАНН изрично е посочено, че когато
нарушението е извършено в киберпространството, компетентен да разгледа
5
преписката е наказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на
нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или
юридическото лице, при осъществяване на дейността на което е допуснато
неизпълнение на задължение към държавата или община. „*******“ АД е със
седалище и адрес на управление в гр. Ш., където се явява и извършено
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството.
Посоченото в АУАН и НП място на извършване на нарушението е място на
узнаване за извършеното нарушение, като не може да се приеме, че същото е
идентично с местоизвършването на нарушението.
Непосочването на мястото на извършване на нарушението
представлява неизпълнение на императивното изискване на чл. 42, т. 3 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е съществено процесуално нарушение,
тъй като мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на
НП и АУАН. Липсата на задължителен реквизит е съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице, поради
което е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно (в този смисъл
Решение № 6639 от 23.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 8653/2020 г.;
Решение № 777 от 9.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 10699/2022 г.).
Отделно от това съдът намира, че дружеството – жалбоподател не е
осъществило състава на вмененото му нарушение. Разпоредбата на чл. 68в от
ЗЗП императивно забранява нелоялните търговски практики, а според чл. 68г,
ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики
по чл. 68д-68к от ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП търговската
практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би
взел без използването на търговската практика.
Фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие
на три обективни елемента: 1) да е налице търговска практика, свързана с
предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска практика да съдържа
невярна информация, следователно подвеждаща; 3) да има за резултат или да е
възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което
потребителят не би взел без използването на търговската практика.
Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на
6
заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна
търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при
съвкупна и обективна оценка на доказателствата, като тежестта на доказване
на такава заблуждаваща търговска практика е върху
административнонаказващия орган (АНО) както в производството по издаване
на наказателното постановление, така и в съдебното производство по
оспорване на НП.
Първият елемент от фактическия състав несъмнено е налице в
настоящия случай. Според § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е
всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско
съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към
потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или
доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. От
доказателствата по делото се установява, че се касае за търговско съобщение,
поместено на интернет страницата на дружеството, което е пряко свързано с
насърчаване на потребителя към вземането на решение за сключване на
договор за кредит.
На второ място, фактическият състав на заблуждаващата търговска
практика по чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП изисква да се установи съдържанието и
неверността на предоставената от търговеца информация – в случая, че
потребителят ще получи отговор на заявката си за заем до минути и при
одобрение парите ще бъдат преведени отново до минути по банкова сметка
или Easypay. По делото не се установи, като не бяха ангажирани каквито и да
било доказателства от страна на АНО, че изложената информация относно
времето на получаване на отговор на заявката и на извършване на превода на
самата заемна сума не отговаря на действителността. Налице е единствено
позоваване на Общите условия на дружеството, но не е извършена контролна
заявка за кредит. Освен това отговорността на дружеството за публикуваната
на интернет страницата информация би могла да се ангажира само при
вероятност информацията да въведе в заблуждение при вземането на
търговско решение за сключването на договора за заем. Преценката за
възможността за въвеждане в заблуждение законодателят изисква да се
направи спрямо средния потребител. Българският законодател не е дал
легално определение на понятието среден потребител. § 13а, т. 12 от ЗЗП
въвежда Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
7
11.05.2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар. Съгласно съображение 18 на
Преамбюла на директивата, общностният акт приема като база за сравнение
средния потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително
наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и
лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз.
Наред с това критерият за "средния потребител" не е статистически, а
националните съдилища и административни власти трябва да използват
своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния
потребител в конкретен случай.
Видно от приложеното по делото извлечение от интернет страницата
непосредствено под процесната информация, приета от АНО за невярна и
заблуждаваща, е поместен пример за бърз онлайн кредит, в който е посочено
работното време на финансовата институция, същото е отразено и в секция
„Контакти“. Предвид това съдът намира, че средният, сравнително
наблюдателен и предпазлив потребител би основал решението си за
сключване на договор за заем след запознаване с всички горепосочени
обстоятелства, тъй като не се касае за обикновена, ежедневна сделка, а
изисква особено отношение към същата от двете страни, проучване и
подготовка за сключването й, което изисква необходимото време и условия за
извършването им. Освен това възможността за забавяне при постъпване на
сумата по сметка на потребителя, дължаща се на спецификите при извършване
на банковите трансфери в рамките на работното време на банковите
институции в действителност е общоизвестен факт, тоест това не е
информация, която да е неизвестна за средния потребител и липсата на
изрично посочване на тази възможност да е от естество да създаде у него
заблуждение, което да го мотивира към определено търговско решение.
С оглед изложеното, съдът намира, че не се установи посочената на
интернет страницата на дружеството-жалбоподател информация да е невярна,
подвеждаща, нито пък заблуждаваща, като съдът счита, че този начин на
поднасяне на информацията не е в състояние за заблуди средния потребител,
относно времето на получаване на заемната сума, когато потребителят е
заявил получаването й по банков път или чрез EasyPay, поради което съдът
намира, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.
8
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. От представените по делото договор за правна
защита и съдействие, фактура и преводно нареждане се установява, че
жалбоподателят реално е заплатил адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред настоящата инстанция в размер на 2290 лева. Така
определеният размер на адвокатското възнаграждение не надвишава
минималния такъв съгласно чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответства на
фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението за
прекомерност, направено в съпроводителното писмо на АНО, следва да бъде
оставено без уважение. Не следва обаче да бъде присъдена на жалбоподателя
претендираната сума от 50 лева за държавна такса, тъй като такава не е
дължима за разглеждането на производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 002142/20.04.2023 г., издадено
от член на Комисията за защита на потребителите, с което на основание
чл.210а от Закона за защита на потребителите на „*******“ АД, ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 23 000 /двадесет и
три хиляди/ лева за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68 г, ал. 4, чл. 68д, ал. 1, пр. 1
от ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на
„*******“ АД, ЕИК ********* сумата от 2290 (две хиляди двеста и
деветдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9