№ 19028
гр. София, 28.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110109261 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими към предмета на делото
и следва да бъдат приети.
За процесуална икономия с настоящото определение следва да се дадат указания на ищеца
да уточни петитума на исковата молба, като посочи за какъв период претендира обезщетение
по чл. 225, ал. 3 КТ в размер на 4 440,80 лв.
Следва да бъде уважено искането за задължаване на ответника да представи намиращи се у
него документи, с оглед изясняване на релевантни факти по делото, чието установяване се
иска с това действие.
Следва да бъде уважено и искането на ищеца за допускане на един свидетел при режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата посочени в исковата молба.
Следва да бъде уважено и искането на ответника за допускане на един свидетел при режим
на довеждане за установяване на обстоятелствата посочени в отговора на исковата молба,
като същото бъде отхвърлено в останалата му част - за допускане на втори свидетел,
доколкото не е обоснована необходимостта от това.
Искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза не следва да се уважава, тъй
като не се констатира необходимост от визираните специални знания за изясняване
релевантните за спора факти.
Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, с
1
писмена молба да уточни петитума на исковата молба, като посочи за какъв период
претендира обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ в размер на 4 440,80 лв. При неизпълнение в
срок исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
да представи заверено копие на трудовото досие на ищеца и вътрешните правила за
организацията на работната заплата и колективния трудов договор. УКАЗВА на ответника,
че неизпълнението на задължението се преценява съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане по искането на ищеца за установяване
обстоятелствата посочени в исковата молба, като УКАЗВА същият да бъде доведен в
първото съдебно заседание.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане по искането на ответника за
установяване обстоятелствата посочени в отговора на исковата молба, като УКАЗВА
същият да бъде доведен в първото съдебно заседание.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане на 20.10.2022г. от 14:30 часа, за когато да се призоват
страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
Съставя ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ със Заповед от 20.12.2021г. – чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „началник сектор Търговско
инженерна дейност” в търговско дружество „А1 България“ ЕАД – чл.344, ал.1, т.2 КТ,
осъдителен иск за заплащане на сумата от 16 339,37,80 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за период шест месеца, с начална
дата 21.12.2021г., ведно със законната лихва от 18.02.2022г. до изплащане на вземането - чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и осъдителен иск за заплащане на сумата 4440,80 лв.
обезщетение за недопускане до работа, ведно със законната лихва от 18.02.2022г. до
изплащане на вземането - чл. 225, ал. 3 КТ.
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което е изпълнявал длъжността „началник сектор Търговско инженерна дейност”
в търговско дружество „А1 България“ ЕАД. Със Заповед № 8029 от 14.10.2015г. трудовият
договор е прекратен, като на 02.07.2020г. е влязло в сила решение по гр. дело № 7666/2015 г.
по описа на СРС, 68 състав, изменено с решение № 8745 от 19.12.2019 г. по в.гр.д. №
3818/2019 г. по описа на СГС II-A въззивен състав, с което ищецът е възстановен на работа
при същия работодател. На 18.11.2021г. ищецът отишъл на адреса, където обичайно полага
2
труд – гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, за да заеме длъжността, на която е бил възстановен, но
му било обяснено, че достъпът до сградата е ограничен и не може да премине през
съоръженията за контрол на достъпа, респективно да достигне до работното си помещение.
На същата дата ищецът изпратил заявление вх. № 5416/18.11.2021 г. до работодателя, с
което информира последния, че желае да бъде възстановен на работа, като поради забавяне
на отговора от страна на ответника се наложило изпращане на напомнително писмо,
получено от работодателя на 16.12.2021 г. При проведена среща между страните на
20.12.2021г. на ищеца е връчена заповед № 1 от 18.11.2021 г. за възстановяване му на работа
и едновременно с нея искане за писмени обяснения № 4308 от 20.12.2021 г., с което е
поканен да даде обяснения за причините, поради което не се е явявал на работа. В същия ден
била издадена и връчена на ищеца и процесната заповед за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с които оспорва исковете. Не
оспорва съществуването на трудово правоотношение с ищеца. Излага съображения, че
ищеца не се е явил на работното място за да полага труд, а единствено да входира
заявлението си, като достъпът му до сградата не е бил ограничаван. Твърди, че
прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно, доколкото ищецът не се е
явил на работа след като е бил възстановен на 18.11.2021 г.
Между страните не е налице спор по отношение на това, че между тях е съществувало
трудово правоотношение, че ищецът е възстановен на работа при ответника незаконно
уволнен служител, както и че трудовото правоотношение е повторно прекратено по силата
на посочената от ищеца заповед.
В тежест на ищеца е да докаже размера на последното получено от него брутно трудово
възнаграждение преди прекратяването, че се е явил на работа след възстановяването му със
съдебно решение, както и че е останал без работа за процесния период, за който твърди и
претендира обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже, че е допуснал до работа ответника или че е налице
законно основание да не го допуска, законността на уволнението на основанието, на което е
извършено, а именно – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни,
както и че са спазени законовите изисквания при уволнение.
Страните са направили доказателствени искания, които считат относими към фактите, за
които носят тежестта на доказване.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3