№ 31
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20221001000606 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „А. – 5“ ЕООД, ЕИК *********
против решение № 261 611/17.12.2021 г. по т. д. № 9418 по описа за 2016 г. на
Софийски градски съд, ТО, 22 състав, в частта, в която въззивникът е осъден
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Голд корпорейшън“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 50 010,02 лв., представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 31.12.2014 г. до 20.09.2016 г., върху дължима по
съдебна спогодба от 16.03.2012 г., одобрена от СГС, ТО, 18 състав по т. д. №
5502/2011 г. главница от 145 932, 79 евро. Въззивникът е сезирал съда и с
частна жалба срещу определение № 261 191/ 20.04.2022 г. по същото дело, с
което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото
решение, в частта за разноските.
С въззивната жалба, страната твърди, че решението е неправилно и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и
материалноправните разпоредби. Поддържа, че съдът неправилно е зачел
формираната по решение № 813/26.09.2019 г. по т. д. № 1180/ 2017 г. по описа
на ОС – Варна сила на присъдено нещо по отношение на оспорваните от
1
ответника факти, каквито са нищожността на процесната спогодба. Счита, че
като не е обсъдил поддържаните с отговора на исковата молба основания за
нищожност на спогодбата, съдът е допуснал съществено нарушение на
процесуалното си задължение, да изложи собствени мотиви по всички
твърдения на страните.
Намира, че претенцията за лихва за забава не следва да бъде уважавана,
тъй като кредиторът не е отправил покана и не е издал фактура за размера на
дължимото, поради което и длъжникът не е в забава. .
По отношение отказа на съда, да измени размера на присъдените
разноски, твърди, че той е неправилен, защото, липсвали достатъчно писмени
доказателства, относно реалното плащане на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна. Липсвало изрично искане за присъждане на разноски и
списък по чл. 80 ГПК, затова и разноски не следвало да се присъждат.
Въззиваемата страна „Голд корпорейшън“ ООД оспорва въззивна жалва
и частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК. Моли атакуваните
съдебни актове да бъдат потвърдени.
Излага съображения, че оплакванията за неправилност на решението са
неоснователни. Оспорва необходимостта от изпращането на покана до
ответника за поставянето му в забава, тъй като падежът на задължението е
определен с конкретна дата, посочена в съдебната спогодба.
Съдът констатира, че въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259
от ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и от
легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Решението е валидно и допустимо. При постановяване на решението,
съдът е изложил мотиви, които САС напълно споделя и към които препраща,
съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. При проверка
правилността на решението, съдът следи служебно само относно нарушение
на императивните законови правила, каквото по делото не е допуснато, а за
останалите нарушения е ограничен до наведените с въззивната жалба
възражения, описани по – горе.
Пред първоинстанционният съд, ответникът твърди, че съдебната
спогодба е нищожна, поради невъзможен предмет, липса на основание,
2
накърняване на добрите нрави и липса на съгласие. Прави и възражение за
унищожаемост на договора поради заплашване.
С решение № 813/26.09.2019 г. по т. д. № 1180/ 2017 г. по описа на ОС –
Варна са отхвърлени предявените от „А. - 5“ ЕООД срещу „Голд
корпорейшън“ ООД искове за установяване на нищожност на съдебната
спогодба по т. д. № 5502/2011 г. на СГС, в частта, относно допълнителното
плащане от 145 932, 79 евро, поради уговарянето му без основание и
евентуално, за установяване, че в същата част съдебната спогодба е
унищожаема, поради договарянето и пред съда, при заплашване.
Следователно, по отношение на поддържаното основание за нищожност
на съдебната спогодба в процесната част, поради липса на основание и
унищожаемост, поради сключването й при заплашване, първоинстанционния
съд е обвързан от обективните и субективни предели на силата на присъдено
нещо на решението на ОС – Варна и не може да пререшава спора.
Неоснователно е възражението за нищожност на спогодбата, поради
невъзможен предмет. Невъзможността е фактическа, когато вещта, предмет на
договора не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и
не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на
науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако
предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на
съгласието. Правна е невъзможността, когато за възникването на вещта
съществува непреодолима правна пречка, т. е. налице е негоден за правото обект.
Ответникът свързва невъзможния предмет на спогодбата с факта, че към датата на
сключването й, дългът на „А. – 5“ ЕООД е бил погасен, а това поначало,
съобразно изложеното по – горе е неотносимо обстоятелство, към фактичекия
състав на основанието за нищожност, поради невъзможен предмет.
Неоснователно е и възражението за нищожност на спогодбата, поради липса
на съгласие. Тази хипотеза е налице, когато няма намерение за обвързване т.е.
когато съгласието е изтръгнато, чрез насилие и когато е дадено на игра, на шега
или като учебен пример. В случая, не е доказано, нито, че съгласието дадено пред
съда одобрил спогодбата е изтръгнато с насилие, нито, че то е дадено в някой от
цитираните три варианта, обективен израз на липсата на съгласие.
Неоснователно е и възражението за нищожност на спогодбата, поради
накърняване на добрите нрави. При тази хипотеза, субективното отношение на
лицата, които извършват сделката, към правилата на добрите нрави и тяхното
3
нарушаване няма правно значение. Необходимо е извършената сделка обективно
да е в противоречие с общоприетите правила на добрите нрави, за да бъде
прогласена сделката за нищожна на това основание, а в случая, това не е така.
Неоснователно е възражението, че предявеният иск е неоснователен, поради
липсата на покана от кредитора, поставяща длъжника в забава. Съобразно чл. 84,
ал. 2 ЗЗД, покана е необходима, ако срокът за изпълнение на задължението не е
определен. В одобрената от съда спогодба еднозначно е посочена датата
30.12.2014 г., като краен срок за заплащане на сумата от 145 93, 79 евро, поради
което и след тази дата, длъжникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
неизпълнение в размер на законната лихва.
По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение, следва да бъде потвърдено.
Частната жалба срещу определение № 261 191/ 20.04.2022 г. е допустима, но
разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Искане за присъждане на разноски е направено още с исковата молба и
съобразно представения по делото договор за правна помощ, адвокатския хонорар
на повереника на ищеца е заплатен в брой, при сключването на договора. Ето
защо, атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По направените разноски:
При този изход на делото, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна разноски пред САС, но такива не се претендират, поради
което и разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 611/17.12.2021 г. по т. д. № 9418 по
описа за 2016 г. на Софийски градски съд, ТО, 22 състав в обжалваната му
част и постановеното по същото дело определение № 261 191/ 20.04.2022 г.
4
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5