№ 62
гр. Несебър, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20252150200183 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от С. Е. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ********,
срещу наказателно постановление № 25-0304-000125/06.03.2025 г. на началник група в
ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 638, ал. 1, т.
1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и за извършено нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ е наложено наказание „Глоба“ в размер на 250 лева.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразността на обжалваното постановление,
като издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Прави
оплаквания, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от
ЗАНН, доколкото неправилно било посочено, че към датата на твърдяното нарушение
за МПС с рег. № ******* било регистрирано на територията на Република България.
Заявява се, че към процесната дата МПС е било с прекратена регистрация, за което на
жалбоподателя бил съставен АУАН за констатирано нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. Аргументира становище, че двете нарушения взаимно се изключват, предвид
което моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.
Насрещната страна по жалба – началник група в ОДМВР Бургас, РУ Несебър не
взима становище по жалбата. Такова е депозирано от началник РУ – Несебър в
ОДМВР Бургас, с което оплакванията на жалбоподателя се считат за несъстоятелни.
Моли се за потвърждаване на обжалваното постановление, като законосъобразно и се
релевира евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява
и не се представлява.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в проведеното
съдебно заседание.
1
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 11.02.2025 г., в 10,21 часа, в гр. Несебър, кв. „Камелия“, на ул. „Първа“, пред
бензиностанция „Петрол“, посока от хотел „Диамант“ към хотел „Персани“,
жалбоподателят управлявал лек автомобил „********“ с рег. № *******, негова лична
собственост, за което не била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и което било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП от Гаранционен фонд. По същото време актосъставителят св. М. М.
осъществявал контрол за движението по пътищата – дневна смяна. Св. М. спрял за
проверка управлявания от жалбоподателя автомобил и извършил справка за водача и
автомобила с масивите на МВР. От справката св. М. установил, че лек автомобил с рег.
№ ******* няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, предвид
което съставил на водача АУАН Серия GA № 3650419/11.02.2025 г. за извършено
нарушение на чл. 481, ал. 1, т. 1 от КЗ. От извършена по-късно справка с оперативна
дежурна част св. М. установил, че управляваното от жалбоподателя МПС е с
прекратена регистрация, за което му съставил още един АУАН за нарушение на ЗДвП.
Въз основа на АУАН Серия GA № 3650419/11.02.2025 г. било издадено и процесното
НП, което се обжалва пред настоящата инстанция.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН Серия GA № 3650419/11.02.2025 г.; заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; удостоверение на ВПД началник сектор
„Човешки ресурси“ при ОД МВР Бургас; длъжностна характеристика за длъжността
„младши автоконтрольор“; справка по историята на регистрацията на МПС с рег. №
*******; както и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел
– актосъставителя М. М.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Самият
жалбоподател не оспорва констатациите на административнонаказващия орган, а
излага аргументи, касателно правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
/оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи/ в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН,
като същевременно АУАН е издаден от младши автоконтрольор при РУ Несебър,
ОДМВР Бургас, който безспорно разполага с териториалната и материална
компетентност да осъществява контрол и да констатира нарушения по реда на чл. 647,
ал. 1 от КЗ вр. чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.
Независимо от посоченото, съдът намира, че в случая се констатира посоченото
от жалбоподателя съществено процесуално нарушение, както и тежка материална
незаконосъобразност на наказателното постановление, които налагат отмяната му.
Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
притежаващо моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко
2
друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор. Видно от законовата норма задължението за сключване на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е предпоставено от
кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а именно – МПС да е
регистрирано на територията на РБ и да не е спряно от движение. Само при
едновременното наличие на тези две предпоставки за собственика на МПС възниква
задължението за сключване на задължителната застраховка, която е предпоставка от
своя страна за упражняване правото му да управлява /да предоставя за управление на
трети лица/ МПС по пътищата от републиканската пътна мрежа.
В процесния случай констатираните факти /обективни признаци на деянието/ не
кореспондират с дадената правна квалификация на нарушението, респ. на приложената
санкционна норма. Безспорно е по делото, че нарушителят е управлявал собственото
си МПС, за което към датата на нарушението не е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Същевременно, от
приобщената справка по историята на регистрацията на МПС с рег. № ******* и
показанията на актосъставителя св. М. се установява, че към 11.02.2025 г., 10,21 часа,
процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП - след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11
от Кодекса за застраховането. Регистрацията на МПС е била възстановена на същата
дата, но след констатиране на нарушението – в 13,08 часа, след сключване на
законоизискуемата задължителна застраховка.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
описанието на нарушението следва да се съдържа в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление, като съдържа описание
на всички признаци от състава на твърдяното нарушение. В конкретния случай това
изискване не е спазено, доколкото в АУАН и НП действителното фактическо
положение по случая е неправилно установено. Всички доказателства по делото
установяват различна на приетата от актосъставителя и наказващия орган фактическа
обстановка, а именно, че на 11.02.2025 г. и към часа на извършената проверка на
жалбоподателя и управляваното от него МПС, последното е било със служебно
прекратена регистрация. Самият актосъставител заявява при разпита си пред съда, че
пълният статус на процесното МПС е бил надлежно установен в хода на проверката,
което се установява и от представената от наказващия орган по делото справка.
Независимо от това част от релевантните обстоятелства не са намерили отражение в
АУАН и НП и не са били взети предвид при квалифициране на деянието като
нарушение и прилагане на съответната за него санкция.
Установените по делото и в хода на административнонаказателното
производство факти представляват елементи от състава на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 140, ал.1
от ЗДвП - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Съответно,
квалификацията на деянието като нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1. вр. с чл. 483, ал. 1,
т. 1 от Кодекса за застраховането е неправилна, а издаденото НП е незаконосъобразно
поради липса на съставомерно деяние и поради отсъствие на една от
мариалноправните предпоставки за възникване на задължението за водача – МПС да е
регистрирано на територията на РБ към момента на нарушението.
Така, с оглед изложеното, процесното нарушение се явява недоказано, а
издаденото за него наказатено постановление – незаконосъобразно при едновременно
съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон и подлежи на безусловна отмяна /така и Решение № 43 от
25.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 18 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил;
3
Решение № 1553 от 23.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1530 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Варна; Решение от 17.08.2022 г. по к. адм. н. д. № 305 / 2022 г.
на VII състав на Административен съд – Русе и др./.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0304-000125/06.03.2025 г. на
началник група в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя С. Е. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ********, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ и за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4