Р Е Ш Е Н И
Е № 261700
гр. Пловдив, 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в
състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8023
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на предявен
от АН БРА ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Калач“ № 1 против РИОЛИТ 15 ЕООД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „11-ти август“ № 5, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 372 във вр. с чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 294 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лв.
- главница, представляваща дължима остатъчна цена за извършени услуги по
договори за транспортни услуги, транспортни услуги на скална маса и транспортни
услуги на земя, съгласно фактура №**********/02.10.2017 г., сумата от 556,66 лв. – обезщетение за забава за
периода от 13.10.2017 г. до 10.07.2020 г., сумата от 54,12 лв.- обезщетение за забава за периода от 13.10.2017 г. –
20.12.2017 г., сумата от 17,22 лв. –
обезщетение за забава за периода от 13.10.2017 г. до 13.12.2017 г. и сумата от 80 лв.- разходи във вр. с чл. 309а,
ал.1, изр. 1 ТЗ, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.07.2020
г. до окончателното заплащане на
главницата.
Ищецът
посочва, че е в търговски отношения с ответника по силата на поръчвани и
извършвани заявки за услуги. В периода 31.08.2017 г.- 15.09.2017 г. на основание заявки от ответника са извършени
транспортни услуги на скална маса и транспортни услуги на земя за ОБЕКТ: ***,
съгласно приложени справки. Ищецът извършил заявените от ответника доставки и
услуги качествено, в срок и без каквито и да е забележки или възражения при
получаване на съставените справки за дейност, което се сочи, че се установява
от представите товарителници.
На
02.10.2017 г. след извършване на доставките на услуги, без възражения от страна
на ответника, се сочи, че ищецът е предоставил фактура № 238/02.10.2017 г. на
обща стойност 11647,16 лв. с ДДС и краен срок на плащане до 12.10.2017 г.
Ответникът заплатил частично сумата от 9647,16 лв. по фактурата на описаните в
исковата молба дати, които са след настъпване на падежа, както следва: на 20.12.2017 г. – 2823,50 лв., на 13.10.2017
г.- 5823,50 лв., на 13.12.2018 г. – 1000,16 лв. Останала дължима сума в размер
на 2000 лв., която въпреки многобройните разговори не е платена. Освен
задължението за главница и обезщетения за забава върху просрочените задължения
за посочените периоди се сочи, че ответникът на основание чл. 309а, ал.1 ТЗ
дължи и разноски за събиране на просроченото вземане в размер на 80 лв. Моли се
исковете да се уважат. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 07.12.2020 г. ответникът не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства и от
събраните гласни доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства до размера на
сумата от 550 лв., включваща държавна такса в размер на 130 лв. и платено
адвокатско възнаграждение в размер на
420 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА РИОЛИТ
15 ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „11-ти август“ № 5 да заплати на АН
БРА ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Калач“ № 1 сумата
от 2000 лв. - главница,
представляваща дължима остатъчна цена
за извършени услуги по договори за транспортни услуги, транспортни услуги на
скална маса и транспортни услуги на земя, съгласно фактура
№**********/02.10.2017 г., сумата от 556,66 лв. – обезщетение за забава за
периода от 13.10.2017 г. до 10.07.2020 г., сумата от 54,12 лв.- обезщетение за
забава за периода от 13.10.2017 г. – 20.12.2017 г., сумата от 17,22 лв. –
обезщетение за забава за периода от 13.10.2017 г. до 13.12.2017 г. и сумата от
80 лв.- разходи във вр. с чл. 309а, ал.1, изр. 1 ТЗ, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 10.07.2020 г. до окончателното заплащане на главницата и сумата от 550 лв.-
разноски, включваща сумата от 130лв.- държавна такса и сумата от 420 лв.-
платено адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред
ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Присъдената
сума може да бъде платена по банков път по следната банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC: ***.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ