Решение по дело №8080/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1272
Дата: 10 февруари 2016 г. (в сила от 7 февруари 2017 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20151100508080
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.02.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                           мл. с. ЯНА ФИЛИПОВА

 

при участието на секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. дело № 8080 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПКчл.273 ГПК.

С решение № 67-ІІ-13 от 09.03.2015 г., постановено по гр. д. № 29399/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 67 състав, е З. „А.“ АД е осъден да заплати на Е.Г.Г., на основание чл.208 КЗ (отм.), сумата от 17 042, 60 лв. – застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие „кражба“ в периода 05.02.2014 г. – 09.02.2014 г.1 на лек автомобил марка „Ауди“, модел А 8, рег. № ****, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2014 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати сумата в размер на 1 787, 13 лв. – разноски, като искът с правно основание чл.208 КЗ (отм.) за разликата до размер от 18 236 лв. е отхвърлен като погасен чрез прихващане със сумата от 1 193, 40 лв., представляваща вземане на ответника за незаплатена втора, трета и четвърта разсрочени вноски от застрахователната премия по договор за застраховка „Каско“ по застрахователна полиза № 133358/11.12.2013 г., както и за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 25 000 лв., като неоснователен. Ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 278, 51 лв., представляваща сторени по делото разноски.  

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника – З. „А.“ АД, с която обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано, тъй като съдът не е преценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Ищецът е признал, че не е в състояние да представи част ІІ от свидетелство за регистрация на МПС, като е декларирал, че същото е оставено в застрахованото МПС към момента на кражбата или е загубено. Съгласно т.16.14.3 от Общите условия към договора за застраховка това съставлява изключен риск. В хода на производството ищецът е поддържал, че част ІІ от свидетелството за регистрация е загубено, но не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на това свое твърдение. Дори същото да е загубено, на основание т.16.14.4 от Общите условия е налице изключение от застрахователно покритие. В условията на евентуалност поддържа, че съдът неправилно е определил процентът, с който би следвало да намали размера на застрахователното обезщетение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск и да му присъди направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.  

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата – Е.Г.Г., с който оспорва жалбата. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че намаляването на обезщетението с 20 % е справедливо, тъй като  ответникът не е доказал по категоричен начин, че регистрационният талон част ІІ се е намирал в автомобила. При проведения разпит на ищцата ясно е заявила, че този талон не е бил в автомобила. Счита, че постановеното съдебно решение е съобразено със съществуващата съдебна практика. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението в обжалваната част, като й присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от  фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.). Ищцата твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Ауди“, модел А 8, рег. № ****. На 11.12.2013 г. е сключила с ответника договор за застраховка „Пълно Каско“ и „Злополука“ с комбинирана застрахователна полиза № 0306В1333358, при пълно застрахователно покритие и застрахователна сума в размер на 26 000 лв. На 05.02.2014 г. е паркирала автомобила в гр. ********“, пред магазин „Т-М.“. Упълномощила К.Б.Д. чрез писмено пълномощно да вземе автомобила и да го откара на ремонт, като за целта му предала ключа от автомобила и свидетелство за регистрация на автомобила част І. На 09.02.2014 г. пълномощникът й установил, че автомобилът е откраднат. Подал сигнал в 09 РУП – СДВР, както и уведомил ответника. Ответникът отказал да заплати застрахователно обезщетение, тъй като при противозаконно отнемане на МПС свидетелството за регистрация част ІІ е оставен в МПС или извън него без необходимия контрол, застрахователят не заплаща обезщетение. Излага съображения, че не са налице предпоставките на чл.211, ал.2 КЗ, поради което отказът на ответника е неправомерен. За да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, следва да е налице пряка причинно – следствена връзка със съществено увеличение на риска или да е довело до неговото реализиране и при изпълнението на З.ължението не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Неизпълнението на З.ължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон в автомобила или извън него без необходимия контрол е изрично предвидено в застраховатения договор като задължение, свързано с превантивно минимизиране на риска, съгласно чл.207, ал.2 КЗ. При вече настъпило застрахователно събитие това дава право на застрахователя само да намали съответното застрахователно обезщетение, но не и да откаже изцяло плащането на обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 25 000 лв. – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.   

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника З. „А.” АД, с който оспорва предявените искове. Твърди, че е налице изключен риск. Признава съществуването на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“, сключена с ищцата за процесния лек автомобил, както и заявяване на застрахователното събитие „кражба на застрахования автомобил“ на 10.02.2014 г. от К.Д.. Излага съображения, че е налице изключен от покритие застрахователен риск на основание т.16.14.3 от Общите условия към договора за застраховка, тъй като е налице кражба на МПС с оставени в автомобила или на друго място без необходимия контрол свидетелско за регистрация на МПС – част І и/или част ІІ. В условията на евентуалност поддържа, че размерът на претендираното обезщетение е неоснователно завишен и не е съобразен с чл.208, ал.3 КЗ. В условията на евентуалност е направил и процесуално възражение за прихващане със сумата от 1 193,40лв., представляваща незаплатени втора, трета и четвърта разсрочени вноски от застрахователната премия по договор за застраховка „Каско” от 11.12.2013г. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

На 11.12.2013 г. между страните в производството е сключена застраховка „Каско“ и „Злополука“ с комбинирана застрахователна полица № 0306В 133358 за лек автомобил марка „Ауди“, модел А 8, рег. № ***. Срокът на договора е от 12.12.2013 г. до 11.12.2014 г. Страните са уговорили застрахователна сума в размер на 26 000 лв. Застрахователната премия възлиза на 1 591, 20 лв., платима разсрочено на 4 вноски, от която на 11.12.2013 г. – 450, 76 лв.; на 11.03.2014 г. – 405, 76 лв.; на 11.06.2014 г. – 405, 75 лв. и на 11.09.2014 г. – 405, 75 лв. В посочените вноски се включва сумата от 397, 80 лв., дължима за застраховка „Каско“. В застрахователната полица е удостоверено, че застрахованият е получил и е запознат с Общите и Специалните условия по застраховка „Каско“ и „Злополука“ на места в МПС.

По делото е представено свидетелство за регистрация на автомобила част І, в заверен препис.

С пълномощно от 03.02.2014 г. с нотариална заверка на подписите ищцата е упълномощила К.Б.Д. да управлява в страната и в чужбина горепосочения лек автомобил.

С приемо – предавателен протокол от 10.02.2014 г. К.Б.Д. е предал на застрахователя документи във връзка с настъпилото застрахователно събитие, сред които свидетелство за регистрация на МПС – голям талон.  

С постановление от 17.03.2014 г. по ДП № 408/2014 г. по описа на 09 РУП-СДВР, пр. пр. № 2962/2014 г. по описа на СРП е спряно наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346, ал.1 НК във връзка с противозаконно отнемане на процесния лек автомобил през периода 05.02.2014 г., около 19.00 ч., до 23.00 ч. на 09.02.2014 г.

С писмо изх. № 100-2080/24.04.2014 г. ответникът е уведомил ищцата, че застрахователят не изплаща обезщетение при противозаконно отнемане на застрахованото МПС, когато свидетелството за регистрация на МПС – част І и/или част ІІ и/или документите за собственост на МПС да оставени в МПС или извън него без необходимия контрол.

В Раздел V „Изключени рискове“, чл.16.14.3 от Общите условия по застраховка „Каско” при ответника, застрахователят не покрива загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от или вследствие на: когато свидетелството за регистрация на МПС част І и/или част ІІ и/ или документите за собственост на МПС са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол.

От заключението на вещото лице инж. Й.Й. по изслушаната авто – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че пазарната стойност за автомобил с година на производство 2004 г. от същата марка и модел, определена по метода на пазарните аналози към датата на противозаконното му отнемане, е 24 510 лв.

В проведеното на 10.02.2015 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е заявил, че талонът не е бил в откраднатия автомобил и най-вероятно е бил изгубен.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.  

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.

По възраженията за необоснованост на съдебното решение и нарушение на материалния закон:

Страните в производството са били обвързани от договор за застраховка „Каско“ та МПС, сключен на 11.12.2013 г. Обект на договора и съответно на застрахователното покритие е лек автомобил марка „Ауди”, модел А 8 , рег. № ****. При сключване на застрахователня договор застрахованият е платил дължимата първа застрахователна премия, съгласно изискването на чл.192, ал.1 КЗ – обстоятелство, което е удостоверено в застрахователната полица. Ето защо и на основание чл.187 КЗ застрахователният договор е влязъл в сила.  Предвид обстоятелството, че ищцата е приела писмено установените от застрахователя общи условя и на основание чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, същите са задължителни за страните и регулират спорното правоотношение. 

През време на действието на договора за застраховка „Каско” – за времето между 19.00 ч. на 05.02.2014 г.  до 23.00 ч. на 09.02.2014 г., застрахованият лек автомобил е откраднат. Ищцата чрез своя пълномощник е изпълнил задължението си, произтичащо от нормата на чл.206, ал.1 КЗ (отм.) своевременно да уведоми ответника за настъпилото застрахователно събитие.

Липсва спор между страните, че ищцата не разполага с талон за регистрация на МПС част ІІ. Спори се относно обстоятелството дали това води до изключен застрахователен риск или не.

За не се покрие от застрахователя пълната загуба на застрахованото МПС, следва да се установи, че тя е причинена от или вследствие на оставянето на свидетелството за регистрация на МПС или документите за собственост  в МПС или извън него, без необходимия контрол, съгласно чл.16.14.3 от Общите условия за застраховка на МПС „Каско“ на ответното дружество, които регулират спорното правоотношение. С оглед на това не е достатъчно наличието на неизпълнение на задължението на застрахования да не оставя свидетелството за регистрация без необходимия контрол, а следва да е налице причинна връзка между това неизпълнение и на застрахователното събитие. Тези две предпоставки следва да участват в условията на кумулативност, за да се освободи застрахователя от отговорност (решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК).

В хода на производството не е установено реализирането на застрахователното събитие  „кражба“ да е настъпило в резултат на  оставянето на свидетелството за регистрация без необходимия контрол и че при изпълнение на това задължение застрахователният риск не би се осъществил. Ето защо следва да се приеме, че не са налице регламентираните м чл.16.14.3 от Общите условия изключени рискове. С оглед на това релевираният в тази насока довод на жалбоподателя се явява неоснователен.

Изводите на съда относно значението на неизпълнението на задълженото на застрахования да не оставя свидетелството за регистрация без необходимия контрол са съобразени с материалния закон и задължителната съдебна практика по прилагането му (решение № 211/06.12.2012 г. по т. д. № 1029/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 22/12.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 679/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 22/26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 15/12.04.2012 г. по гр. д. № 454/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК).

Неизпълнението на задължението на застрахования да не се оставя която и да е част от регистрационния талон на МПС без надзор или в самото МПС не е от естество да доведе до настъпване на самото застрахователно събитие. С оглед на това и на основание чл.207, ал.2 КЗ дължимото застрахователно обезщетение следва да се намали, но не може да обоснове пълен отказ от плащане на застрахователно обезщетение. Уговорка в противен смисъл се явява нищожна, съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД, като сключена в противоречие с повелителна разпоредба на КЗ .

Установената форма на неизпълнение на договорните задължения на ищцата да упражнява необходимия контрол върху свидетелството за регистрация част ІІ на процесния автомобил, е с характеристика, отговаряща на предпоставките на чл.207, ал.1 КЗ, което поражда правото на застрахователя да намали дължимото обезщетение съобразно нормата на чл.207, ал.2 КЗ.

Предвид обстоятелството, че застрахователното събитие е настъпило през време на действието на застрахователния договор и на основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.), за застрахователя е възникнало задължението да заплати дължимото застрахователно обезщетение. Неговият размер следва да се определи съгласно нормата на чл.208, ал.3 КЗ (отм.) – размера на вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от действителната стойност на увреденото имущество. Легалната дефиниция на действителната стойност на застрахованото имущество е дадена в нормата на чл.203, ал.2 КЗ (отм.) и това е тази стойност, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Поначало начинът на формиране на застрахователната сума се определя от страните по застрахователния договор, а при липса на такива клаузи и на основание чл.203, ал.4 КЗ (отм.), застрахователната сума се определя съгласно действителната стойност на имуществото.

В случая действителната стойност на застрахованото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 24 510 лв., съгласно експертното заключение на вещото лице.

Доколкото не се установи възражението на ответника, че регистрационният талон част ІІ се е намирал в откраднатото МПС и с оглед заявеното от ищцата признание относно неосъществяване контрол върху същото и изгубването му, правилно с обжалваното решение съдът е приел, че дължимото застрахователно обезщетение следва да се намали с 20 %.

По изложените съображения и доколкото ответникът не е погасил задължението си към ищеца да заплати застрахователно обезщетение за настъпилия застрахователен иск, предявеният иск се явява основателен за сумата от 19 608 лв. С обжалваното решение съдът е приел, че искът е основателен за сумата от 18 236 лв. Предвид обстоятелството, че решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, не е обжалвано от ищцата и на основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. С оглед на това следва да се приеме, че дължимото от ответника застрахователно обезщетение възлиза на 18 236 лв.

Ответникът своевременно е направил с писмения отговор в условията на евентуалност процесуално възражение за прихващане между застрахователното обезщетение, което дължи на ищеца и дължимите от последния неплатени две застрахователни вноски по разсрочената застрахователна премия в размер на 1 193, 40 лв. Тъй като предявеният иск е основателен, въведеното от ответника вътрешно процесуално условие за разглеждане на направеното възражение за прихващане се е сбъднало, поради което същото следва да се разгледа по същество. В застрахователната полица е удостоверено, че плащането на застрахователната премия в общ размер от 1 591, 20 лв. е разсрочено, като третата и четвъртата вноска по застраховка „Каско“ на МПС“ възлизат на по 397, 80 лв. или общо 1 193, 40 лв. С оглед на това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.104 ЗЗД за компенсиране на дължимото застрахователно обезщетение в размер на 18 236 лв. с неплатената част от застрахователната премия в размер на 1 193, 40 лв.  

По изложените съображения и след извършване на горепосочената компенсация, дължимото от ответника застрахователно обезщетение възлиза на 17 042, 60 лв. Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 1 500 лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат, за осъществяване на процесуално представителство пред въззивния съд.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 67-ІІ-13 от 09.03.2015 г., постановено по гр. д. № 29399/2014 г. на ВКС, ІІ ГО, 67 състав.

ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ****, с адрес ***, да заплати на Е.Г.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. Д.П., сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски.   

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.