М О
Т И В И
към
присъда, постановена по НОХд.№352/2012г. по описа на РС Б.С.
Подсъдимият Г.А.Ц. ***, понастоящем
в Затвор гр.В., е предаден на съд по обвинение в това, че на 13.07.2012г. в гр.Б.С.,
обл.В., при условията на опасен рецидив,
е отнел от владението на Й.М.В. от с.гр. сумата от 250,00лева, нейна
собственост, без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои,
като за извършване на деянието е разрушил прегради, здраво направени за защита
на имот – скъсан комарник на прозорец - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б” от НК.
Делото е разгледано по
реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по искане на служебния
защитник на подсъдимия и на самия подсъдим.
При предварителното изслушване,
подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Представителят на прокуратурата
поддържа обвинението срещу подсъдимия като счита, че същото е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Пледира за
осъждането на подсъдимия с налагане на наказание лишаване от свобода над
минималния размер, предвиден в закона, при смекчаващи вината обстоятелства.
На основание чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 НК предлага на подс.Ц. да се определи общо наказание по НОХд.№
299/2012г. на РС – Б.С.,
по НОХд.№ 208/2012г. на РС – Б.С. и по настоящата присъда в размер на
най - тежкото от тях, при първоначален строг режим в затвор, като на осн. чл.25,
ал.2 от НК да се приспадне от така определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е търпял наказанието
лишаване от свобода по НОХд.№299/2012г. на РС – Б.С., считано от 09.08.2012г.
до влизане на присъдата в сила.
Служебният защитник на подсъдимия не оспорва
обвинението и фактическите положения, приети в обвинителния акт. Пледира за
налагане на наказание при условията на чл.58а, ал.1 НК, към предвидения в
закона минимален размер.
По делото е предявен граждански иск от Й.М.В.
*** против подсъдимия за сумата от 205,00лева,
представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението
имуществени вреди, който
иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. Й.М.В. е конституирана като гражданска ищца в
процеса. В хода на съдебните прения гражданският ищец моли съдът да уважи
гражданския иск за целия предявен размер.
С
оглед на направеното самопризнание от подсъдимия и съобразно императивната
разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Г.А.Ц. е
роден на ***г***. Същият е българин, български гражданин, с постоянен и настоящ
адрес: гр.Б.С., обл.В., ул.”Сердика” № 19, понастоящем в Затвора гр.В., без
образование, неженен, безработен, с ЕГН **********, осъждан многократно,
като осъжданията му са както
следва:
1. С определение по
НОХД № 73/01г. на РС – Б.С.,
в сила от 31.05.2001г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство, за извършено деяние на 31.12.2000г. по чл.194 ал.1
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години, на осн. чл.66, ал.1 от НК.
2.
С присъда по НОХд№153/2001г на PC-Б.С., за престъпления по чл.194 ал.3,
вр. ал.1 от НК, на основание чл.23 ал. 1 от НК и чл.24 ал. 1 от НК, му е наложено едно общо увеличено
наказание от шест месеца
лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 27.03.2002 г.
3. С
присъда по НОХд№32/2002 година на PC-Б.С., за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.28 ал.1 от НК, му е наложено
наказание една година лишаване
от свобода. На основание чл.25 ал1 вр. чл.23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание между това и
наложеното по НОХд№ 153/2001 г. в размер на 1 година лишаване от свобода.
Присъдата е влязла в сила на 31.05.2002 г.
4. С присъда по НОХд№145/2001г на PC-Б.С., за престъпления по чл.194 ал.З
вр. ал.1 от НК, на основание чл.23 ал.1 от НК, му е определено общо наказание в размер на
четири месеца лишаване от свобода.
Присъдата е влязла в сила на 05.07.2002 година.
5. С присъда по НОХд№56/2002 г на PC-Б.С., за извършено престъпление по чл.195 ал.1
т.7 вр чл.28 ал.1 от НК, му е определено наказание лишаване от свобода за срок
от една година. Присъдата влязла в сила на 10.10.2002 година.
6. С присъда по НОХд№76/2002 година на PC-Б.С., за престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца. Присъдата
влязла в сила на 11.03.2003 година.
Тези наказания подсъдимият Ц. е
изтърпял в Затвор гр.Ловеч от 01.12.2002 г. до 27.02.2004 г., когато е освободен на основание чл.70
от НК.
7. С присъда по НОХд №40/2002 година
на PC-Б.С., за извършено престъпление по чл.195 ал.1
т.4 вр. чл.20ал.2 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание
чл.25 ал. 1 вр. чл.23 ал. 1 от НК, му е определено едно общо най - тежко наказание между
това и наложените по НОХд153/01г.,
НОХд№32/02г., НОХд№145/01г. и НОХд№56/2002г., всички на РС-Б.С., в размер на най-тежкото от тях, а
именно: 1 година лишаване от свобода. Общото най-тежко наказание е увеличено на основание чл.24 ал.1
от НК и е
определено общо увеличено наказание в размер на една
година и шест месеца лишаване
от свобода. Присъдата влязла в сила на 29.10.2003 година.
8. Със споразумение по НОХд№210/2004 година на
PC-Б.С., за престъпление по чл.196 ал.1 т.1
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а” и бук. „б” от НК, му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година и пет месеца. Присъдата влязла в сила на 24.06.2004 година.
С определение по ЧНД № 213/04г. на РС – Б.С.,
в сила от 14.10.04г., на осн.чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, е определено едно
общо най – тежко наказание по присъдите му както следва: по НОХд.№ 153/01г., по
НОХд.№32/02г., по НОХд.№ 145/01г., по НОХд.№56/02г., НОХд.№ 76/02г., по
НОХд.№40/02г., - лишаване от свобода за срок от една година и три месеца. На
осн.чл.24 от НК е увеличено определеното общо най-тежко наказание със седем
месеца, или следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок една година
и десет месеца. Постановено е отделното изтърпяване на наказанието от осем
месеца лишаване от свобода, наложено по НОХд.№ 73/01 г. на РС Б.С.. На осн.
чл.25, ал.2 НК е приспаднато от така определеното общо наказание и
постановеното за отделно изтърпяване наказание изцяло изтърпяното наказание от
осем месеца лишаване от свобода по НОХд.№ 73/01г. на РС Б.С., както и
изтърпяната част на наказанието, наложено по НОХд.№ 76/02г.
9. С присъда по НОХд№261/2004 година на PC-Б.С., за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 бук. „а” и
бук. „б” от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание между наложеното
по НОХд№261/04 и по
НОХд№210/2004 година на PC-Б.С. в размер на две години лишаване от свобода. Присъдата влязла в сила на 08.12.2004
година.
Подсъдимият Ц. *** на 14.07.2004 г.
за изтърпяване на присъда
по НОХд№40/2002 г., което е групирано и е приспадната изтърпяната част и общото наказание,
изтърпяно на 14.08.2004 година. От тази дата той започнал да търпи общото наказание по НОХд№210/2004
година и НОХд№261/2004
година, което е изтърпял на 24.06.2006 година, когато е освободен от Затвор град В..
10. Със споразумение по НОХд№473/2006
година на PC-Б.С., за извършено престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.З вр. чл.26
ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук.”а” и бук. „б” от НК, му е определено наказание лишаване
от свобода за срок от една година.. Определението
е влязло в сила на 28.12.2006 година.
11. Със споразумение по НОХд№30/2007
година на PC-Б.С.,
за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а”
и бук. „б” от НК, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на
една година. Споразумението
влязло в сила от 01.02.2007 година.
12. С присъда по НОХд№6/2007 година
на ОС-В., за извършено
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а” и бук. „б”
от НК, му е наложено
наказание една година лишаване от свобода. Присъдата влязла в законна сила на 09.03.2007 година.
13. С присъда по НОХд№42/2007 година на PC-Б.С., за извършено престъпление по
чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а” и бук. „б” от НК, му е определено наказание
лишаване от свобода в размер на една година и три месеца. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко
наказание по това и наложените по НОХд№473/06г.,
НОХд№30/07г. на PC-Б.С. и НОХд№6/07
г. на ОС-В. в размер на една година и три месеца лишаване от свобода. Присъдата
влязла в сила на 14.05.2007 година.
Това
общо наказание подсъдимият Г.Ц. ***, където е постъпил на 15.01.2007 година и е
освободен на 15.04.2008 година по изтърпяване.
14. С Присъда по
НОХд№396/2008 година на PC-Б.С., за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а" и бук. „б" вр. чл.26 ал.1
от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца" при първоначален
режим „строг". Присъдата е
влязла в законна сила на 05.12.2008 година..
15. С Присъда по НОХд№564/2008 година на ОС-В.,
за извършено от него
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.З вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а” и бук. „б" от НК, му е
наложено наказание „лишаване от свобода за срок от две години". Присъдата е влязла
в законна сила на 05.01.2009 година.
С Определение по ЧНД№29/2009 година на ОС-В., на основание чл.25 ал.1 вр чл.23 ал.1 от НК, е определено едно общо най-тежко
наказание между определените по
НОХд№396/2008 година на PC-Б.С. и по НОХд№564/2008 година на ОС-В., като на основание
чл.24 ал.1 от НК, определеното общо най-тежко наказание е увеличено с пет месеца или е определено
общо увеличено наказание в
размер на „две години и пет месеца лишаване от свобода", при първоначален режим „строг". Определението за групиране е
влязло в сила на 10.04.2009год.
Това общо увеличено наказание
е изтърпял в затвор град В., където е
постъпил на 30.09.2008 г. и е освободен на 19.08.2010г. по изтърпяване.
16. С
определение по НОХД № 299/12г. на РС – Б.С., в сила от 01.08.2012г., с което е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, за
извършено деяние на 23.07.2012г. по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година, което да изтърпи при първоначален режим строг в затвор.
17. С Присъда по НОХд№208/2012 година на РС – Б.С., за извършено от него престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1, т.3 и
т.4, вр. Чл.26, ал.1, вр. чл.29 ал.1 бук. „а" и бук. „б" от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода за
срок от две
години". Присъдата е влязла в законна сила на 03.10.2012 година.
Видно от приложената справка на ГД”Изпълнение
на наказанията” София, Затвора гр.В., подсъдимият Ц. е започнал да изтърпява
наказанието по НОХд.№ 299/12г. на РС – Б.С. с начало 09.08.2012г.
След като подсъдимият
бил освободен от затвора на 19.08.2010г., същият живеел в гр.Б.С., на ул.„Сердика" №19. Свидетелката - пострадала Й.М.В. ***. На 13.07.2012г., за времето от 10.00часа –
11.30часа св.В. била в лятната си кухня. Тя не била заключила входната дворна
врата, както и входната врата на къщата. През това време подсъдимият минавал по
същата улица и решил да влезе в къщата на св.В., тъй като не видял никого в
двора, за да извърши кражба на вещи от нея. Влязъл през незаключената входна врата на двора, а след това и през
незаключената входна врата в къщата. В нея видял хладилник, който отворил. Забелязал
във вътрешността му общата сума от 250лв., в банкноти по 20, 10 и 5 лева, които
били собственост на св.В.. Подсъдимият взел банкнотите, след което тръгнал да
излиза по обратния път, но през това време св.В. била заключила входната врата
на къщата. Тогава подсъдимият с ръце скъсал комарник на отворен прозорец, от
където излязъл от стаята през прозореца.
Излязъл от двора и побягнал към центъра на града. Св.В. излязла на двора, от
където забелязала, че комарникът е скъсан. Влязла в къщата, където установила,
че е извършена кражба на сумата от 250лв., нейна собственост. Веднага се
обадила по телефона на съседа си свидетеля Владимир Нетовски. Свидетелят преди
това бил видял подсъдимият да минава по
улицата, при което се усъмнил, че именно той може да е извършил кражбата. Той
тръгнал с мотора си, за да търси подсъдимия, като знаел, че същият не се е
отдалечил много от дома на св.В.. Свидетелят настигнал подсъдимия по съседна
улица. Подсъдимият побягнал, но свидетелят успял да го настигна и го хванал. Свидетелят
го ударил, държал го за тениската, но в този момент подсъдимият се отскубнал от
захвата на св.Нетовски, тениската му останала в ръцете на свидетеля, след което
избягал. Свидетелят веднага съобщил за случилото се в полицията. Подсъдимият
бягал по пътя към дома си, но бил застигнат от служители на РУП – Б.С., които
го привели в сградата на РУП. Там подсъдимият доброволно предал сумата от
45,00лв., която бил отнел от дома на св.В.. Останалата част от сумата до 250лв.
подсъдимият изхвърлил по пътя, когато го настигал св.Нетовски, за да не го
залови. С разписка от същата дата сумата от 45лв. е върната на св.В.. Извършен е оглед на местопроизшествието от
разследващ полицай при РУП Б.С..
Извършен е следствен експеримент, при
който подсъдимият е посочил начина на проникване в двора и в къщата на св.В.,
както и мястото, където са били отнетите от него пари.
Горните фактически положения се
подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен
материал, а именно - направените от
подсъдимия признания по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК на всички факти така,
както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящите ги
гласни и писмени доказателствени средства, събрани в досъдебното производство,
а именно – показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви.
По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са
от значение за правилното решаване на делото, същите са категорични,
непосредствени и обективни.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
С оглед на установената в хода на
съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и при отчитане на
заложеното в чл.373, ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление против собствеността – квалифицирана кражба, по смисъла
на НК, описано в обвинителния акт, за което е предаден на съд, а именно: че на
13.07.2012г. в гр.Б.С., обл.В., при условията на опасен рецидив, е отнел от владението на Й.М.В.
от с.гр. сумата от 250,00лева, нейна собственост, без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършване на деянието
е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот – скъсан комарник на
прозорец - престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.29,
ал.1, б.”а” и б.“б” от НК.
За
извършване на кражбата подсъдимият е разрушили прегради, здраво направени за
защита на имот – скъсване комарник на прозорец.
Това обстоятелство обуславя наличие на квалифициращия елемент на т.3 на чл.195
ал.1 НК. Тези обстоятелство по безспорен
начин се установяват както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията
на разпитаните по делото свидетели и извършения оглед на местопроизшествие.
Съдът прие, че правилно деянието на
подсъдимия е квалифицирано като значително по-тежко наказуемо, тъй като е
осъществено при условията на опасен рецидив и в двете му проявни форми –
квалификация по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б”
от НК, тъй като подсъдимият е
извършил престъплението след като е бил осъждан за друго тежко умишлено
престъпление, което не е отложено по реда на чл.66 от НК и вече е
бил осъждани два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер. Налице е и
изискването по чл.30 от НК, тъй като не са изтекли 5 години от изтърпяване на
наказание лишаване от свобода по предишните присъди. Релевантни в случая са
следните осъждания: по НОХД №42/07г., с което са групирани наказанията по
НОХд.№473/06г., НОХд.№ 30/07г. И по НОХд.№ 6/07г., като е определено общо най-тежко и увеличено
наказание в размер една година и три месеца лишаване от свобода, по НОХД № 396/08г. и по НОХД № 564/08г., които наказания са
групирани и е определено общо най-тежко и увеличено наказание в размер на две
години и пет месеца лишаване от свобода, които наказания е изтърпял ефективно
съответно на 15.04.2008 година и
на 19.08.2010г. в затвора гр.В., т.е. при
условията на опасен рецидив.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал обществено опасният характер на
инкриминираното деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване, като
върху отнетити вещи е упражнил фактическа власт. Този умисъл е
доказан по несъмнен начин от разпитаните в досъдебното производство свидетели,
както и от самопризнанията на подсъдимия.
Следователно
посредством описаното деяние подсъдимият
Ц. е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, за което съдът го
призна за виновен.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за
престъплението по чл.196, ал.1 т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.29, ал.1,
б.”а” и “б” от НК – лишаване от свобода от три до петнадесет
години, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, според която в
случаите по чл.371, т.2 от НПК, какъвто е настоящият, при постановяване на
осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК.
Според разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, при постановяване на осъдителна присъда
в случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява
определеното наказание с една трета. Съгласно чл.58а, ал.4 НК, когато
едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55, съдът прилага
само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца.
Преценката за наличие на условията на чл.55 НК е на общо основание, без
привилегия при разглеждане на делото по реда на чл.371,т.2 НПК. В конкретния
случай, съдът счита, че не са налице условията на чл.55 НК, тъй като не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият е осъждан многократно – шестнадесет пъти, от които четиринадесет
пъти за същото престъпление, с негативни характеристични данни, както и степента
на обществената опасност на деянието, не са възстановени напълно причинените
имуществени вреди. Наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54
и чл.58а, ал.1 НК. При прилагане разпоредбата на чл.54 НК, от една страна съда
отчете отегчаващите вината обстоятелства – степента на обществената опасност на
деянието, че се касае за тежко умишлено престъпление, обществената опасност на
дееца, която е висока предвид многобройните му осъждания, изтърпявал ефективно
наказания лишаване от свобода, които не влияят на квалификацията на деянието. От
друга страна съдът взе предвид смекчаващите вината обстоятелства – съжаление за
извършеното, отчете мотива за извършване на това престъпление-липсата на
средства и доходи, с които подсъдимият да се препитава, невъзможността да си
осигури работа, взе предвид и сравнително ниската стойност на отнетите вещи – под
минималната работна заплата. Не на последно място съдът отчете и процесуалното
поведение на подсъдимия, както по време на досъдебното производство, така и на
съдебното производство. Като взе предвид всичко това, съдът определи
наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващи вината обстоятелства, в
размер на три години лишаване от свобода, като след задължителното приложение
на чл.58а, ал.1 НК и приспадане на 1/3 от така определеното наказание, осъди
подс.Ц. на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. На осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се изтърпи
в затвор при първоначален “строг” режим.
Настоящият
съдебен състав счита, че посредством така определеното и наложено
наказание успешно ще бъдат реализирани
целите, визирани в чл.36 НК.
Тъй като подс.Ц. е извършил престъплението преди да е влязла в сила присъда
по НОХд.№ 299/2012г. по описа на РС – Б.С. и присъда по НОХд.№ 208/2012г. на РС – Б.С., то деянията се явяват извършени
в условията на съвкупност, поради което съдът на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23
ал.1 НК определи общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода,
наложено по настоящето дело. На осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът
постанови наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален “строг” режим.
На осн. чл.25,
ал.2 от НК съдът приспадна от така определеното общо най-тежко наказание
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по НОХд.№ 299/2012г.,
считано от 09.08.2012г. до влизане на присъдата в сила.
При
този изход на процеса съдът намира, че искът за имуществени вреди се явява
доказан по своето основание – чл.45 и сл. ЗЗД. Безспорно е, че стойността на отнетото
имущество е в размер на 250лв. Установи се също, че от общата сума 250лв. на пострадалата
е възстановена сумата от 45лв.
С оглед на това, съдът прие, че искът е доказан и по своя размер, поради което
осъди подс. Ц. да заплати на гражданския ищец Й.М.В. сумата 205,00лв.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските,
като осъди подс.Ц. да заплати сумата в общ размер 12,54 лева, а в полза на РС Б.С. държавна
такса върху така присъденото обезщетение в размер на 50,00 лв.
Водим
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :