РЕШЕНИЕ
№ 446
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110200227 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. К. К. срещу Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 10114943, издаден от ОДМВР – Варна, с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лв. на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят намира издадения електронен фиш за
незаконосъобразен, като излага доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон. Моли за представяне на
доказателства за одобрен тип средство за измерване съгласно чл. 26, ал. 1 и ал.
2 Закона за измерванията (ЗИзм.), както доказателства за последваща проверка
на уреда. Направено е вързражение, че не са представени доказателства кой е
органът, издал обжалвания електронен фиш, за да може да бъде направена
преценка за неговата компетеност. Твърди се, че не са представени
скица/схема на пътния участък или друго доказателство, че на място е
поставен знак, ограничаващ скоростта до 50 км/час, тъй като мястото на
нарушението е част от път Е87. Сочи, че от скицата би трябвало се доказало,
че координатите на мястото на нарушението съответстват на координатите,
1
посочени в електронния фиш. Според жалбоподателя трябва да е ясно дали е
заснета скоростта на шофирания от него автомобил. Твърди се, че в
електронния фиш липсват следните реквизити: обсег на действие на радара,
режим на излъчване на радара (непрекъснат, единично излъчване), момент на
сработване. В жалбата е наведено оплакване, че не е приспаднат толеранс от –
3км/час за възможна грешка на техническото средство. Отправено е искане за
отмяна на обжалвания електронен фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично, като излага доводи, че ограничението на скоростта се установява
от генералния план за организацията на движението, което в случая е 80
км/час, поради което и не е налице нарушение на ЗДвП.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – гр. Варна не изпраща процесуален
или законен представител по време на открито съдебно заседание. До даване
ход на делото пред въззивната инстанция са постъпили писмени бележки от
процесуалния представител на въззиваемата страна - юрисконсулт К. Л. – Ат.,
в които е изразено становище за законосъобразност на обжалвания електронен
фиш, доколкото при издаването на електронния фиш не са допуснати
процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.
Изложени са аргументи, че неговото съдържание съответства на изискванията
на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДВП, описано е нарушението по време, място и
констатираното превишение на скоростта, както и е посочена посоката на
движение. Сочи се, че е приспадната допустимата техническа грешка, която е
отчетена в полза на нарушителя. Посочени са още нарушените разпоредби на
ЗДвП, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Наведени са доводи, че техническото средство, с което е извършено
заснемането и е засечена превишена скорост, е индивидуализирано в пълна
степен, които данни съвпадат с тези, посочени в протокола за използването
му, в протокола за лабораторна проверка и в изготвения снимков материал.
Отправено е искане за потвърждаване на електронния фиш и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
2
установено следното:
От фактическа страна:
На 07.12.2024 г. в 13:38 часа в гр. Варна, на бул. „Княз Борис І“,
„Делфинариум“, в посока центъра, била засечена скорост на движение на лек
автомобил марка и модел „Мерцедес ЕКЦ 400 4МАТИК“ с рег. № ******* от
75 km/h, при ограничение на скоростта на движение в този пътен участък от
50 km/h.
Посочената скорост била засечена от преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с № 120ccd1, използвана на посочените в
обжалвания електронен фиш място и време.
Към процесната дата лек автомобил марка и модел „Мерцедес ЕКЦ 400
4МАТИК“ с рег. № ******* бил регистриран като собственост на „ОТП
Лизинг“ ЕООД – клон Варна, с регистриран ползвател жалбоподателят И. К.
К..
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден
електронен фиш серия К № 10114943, с който на ползвателя на автомобила И.
К. К. на основание разпоредбите на на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
ЗДвП била наложена глоба в размер на 100 лева за извършеното нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - управление на МПС в населено място с превишена
скорост от 22 km/h. При издаването на електронния фиш бил приспаднат
толеранс от 3 km/h, като жалбоподателят е бил наказан за това, че е
управлявал с 72 km/h, т.е. с 3 km/h по-малко от засечената скорост от 75 km/h.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава
от приобщените по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: оригинал на снимка на нарушението;
справка от АИС АНД; заверено копие на протокол ведно със снимка за
точното местоположение и позициониране на системата за контрол; справка за
собственост; копие от протокол за проверка и копие от удостоверение за
одобрен тип средство за измерване; писмо от Община Варна, дирекция
3
„Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ с вх.№15146/18.02.2025 г. по
описа на РС – Варна и извадка от Генерален план на организацията на
движението на територията на Община Варна, одобрен със Заповед
№1424/17.04.2018 г. на Кмета на Община Варна, отразяващ съществуващото
знаково пространство и маркировка на посоченото в ел. фиш място.
Събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в предвидения в чл. 189,
ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл.189,
ал.4, изр. 2 ЗДвП реквизити - данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
респективно ползвателя, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане.
От друга страна, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като на
посоченото място и в посоченото време е управлявал лек автомобил в
населено място със скорост от 72 км/ч при ограничение на скоростта, въведено
от закона - 50 км/час. Следователно правилна е квалификацията на
нарушението като такова по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 188, ал. 1
ЗДвП отговорността е реализирана спрямо регистрирания ползвател на
автомобила, който не се е възползвал от правото си, в случай че той не е
управлявал автомобила, да подаде писмена декларация с данни за лицето,
4
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението -
жалбоподателят е следвало да съобрази поведението си с изискванията на
закона и да управлява автомобила в населено място с разрешена скорост от 50
км/час, като въпреки това е неглижирал установените правила и наличното
ограничение с пряката си цел да управлява своето МПС с избрана от него
самия скорост.
По възраженията на въззивната страна:
От събраните писмени доказателства за вида на техническото средство
за измерване на скоростта и неговата годност се установява, че в случая е
допустимо отговорността за нарушението да бъде реализирана в производство
по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като автоматизираното техническо средство,
фиксирало нарушението, е преносима система за видеоконтрол, която
отговаря на нормативните изисквания.
Спазени са изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ред. ДВ, бр. 36 от
2015 г.), съгласно която за осъществяване на контрол на движението по
пътищата се използват АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията
(ЗИзм.), притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, доколкото по делото са
представени заверени копия на удостоверение за одобрен тип на средство за
измерване № 17.09.5126, издадено от Български институт по метрология по
отношение на преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1, и протокол за последваща проверка на същия уред с № 039-СГ-
ИСИС/25.03.2024 г., издаден от Български институт по метрология. Освен
това техническото средство е индивидуализирано достатъчно, което
позволява пълноценното упражняване на правото на защита чрез проверка
5
дали е вписано в регистъра на Българския институт по метрология като
одобрен тип средство за измерване. Следователно е спазено изискването на
чл. 26, ал. 1 от ЗИзм.
Относно липсата на доказателства за органа, издал електронния фиш
съдът намира следното: легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. От това произтича, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на
издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението (Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.). Следователно неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя, че не са представени доказателства за органа,
издал електронния фиш, за да се прецени неговата компетентност, тъй като
такива в случая не са необходими. По същите съображения електронният фиш
не следва да съдържа и посочените от жалбоподателя реквизити – обсег на
действие на радара, режим на излъчване на радара (непрекъснат, единично
излъчване), място на сработване на радара спрямо местонахождението
(географски координати).
На следващо място по делото е представена извадка от Генерален план
на организацията на движението на територията на Община Варна, одобрен
със Заповед №1424/17.04.2018 г. на Кмета на Община Варна, отразяващ
съществуващото знаково пространство и маркировка на посоченото в ел. фиш
място. От същата се установява, че в процесния пътен участък е предвидено
съществуваването на знак пътен знак В26 с ограничение на скоростта 80 км/h.
6
В писмото, с което е представена посочената извадка по делото, е посочено,
че Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ не може да се
ангажира с точна справка, че знаковото стопанство и хоризонталната
маркировка са били същите, като посочените в приложената извадка.
Дори и да се приеме, че към датата на процесното нарушение е имало
знак В26, допускащ управление на МПС със скорост до 80 км/h, то следва да
се приеме, че в тази част планът е в противоречие на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в
който е предвидено императивно, че скоростта за движение в населени места е
50 км/h. Подзаконовите актове следва да бъдат съобразени с нормативните
актове от по-висок ранг по арг. от чл. 15 от Закона за нормативните актове.
Правилото на ал. 2 от чл. 21 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъл, че когато
предвидената скорост за движение е по-ниска от посочената в ал. 1 на същия
член, то за това се сигнализира с пътен знак (в този смисъл е и Решение №
1707 от 5.12.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1771/2023 г.).
Следователно и това възражение на жалбоподателя се явява неоснователно.
Следва да бъде посочено, че от изготвената снимка към електронния
фиш несъмнено се установява, че засеченият с превишена скорост автомобил
е именно този, управляван от жалбоподателя - „Мерцедес ЕКЦ 400 4МАТИК“
с рег. № *******, като местоположението изрично е посочено и на самата
снимка, а именно „Делфинариум“, както и на протокола за използване на
уреда за измерване на скоростта – бул. „Княз Борис І“, „Делфинариум“, посока
център.
На следващо място с приемането на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата е въведено изискване при съставяне на акт за
установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване
на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено
нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост да се
приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена
в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г. Посочената
наредба е отменена с ПМС № 417 от 29.11.2024 г. за приемане на Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (2024 г.) В
7
чл. 425, ал. 1, т. 2 от последната е прието, че максимално допустимите грешки
на скоростомерите при измерване на скорост при условия на функциониране
трябва да бъдат: ± 3 km/h за скорости до 100 km/h или ± 3 % от измерената
стойност за скорости над 100 km/h. От представената по делото снимка се
установява, че засечената скорост на процесния автомобил е била 75 км/час, а
водачът е наказан за управление на МПС при скорост 72 км/час, т.е. очевидно
е извършено приспадане на максимално допустимата грешка от 3 км/час.
Посоченото намаляване на скоростта с 3 км/час е изцяло в интерес на
наказаното лице и в съответствие с приложимата нормативна уредба, поради
което не е налице и твърдяното от въззивната страна нарушение.
По отношение на наказанието:
В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.
182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на установеното
превишаване на разрешената скорост в населено място с 22 km/h, попадащо в
границите, визирани в посочената разпоредба. Поради това размерът на
глобата от 100 лева, който е фиксиран в посочената разпоредба - в редакцията
към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 10 от 2011 г.), е определен
в съответствие със закона.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен
фиш следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна –
ОДМВР - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН, чл. 37
ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и
представянето само на писмени бележки по делото от въззиваемата страна
съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.
58д, т. 4 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
10114943, издаден от ОДМВР – Варна, с който на И. К. К., ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за нарушение
на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, адрес гр. Варна, бул. „*******“ №
***, ет. ****, ап. *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР –
ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1
ЗАНН, чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9