Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на осми октомври две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №1954 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по
труда”-В., чрез пълномощника Д.О.-началник АИПО, срещу решение №
1093 от 24.07.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 2293/2020г., по описа на
ВРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-010102 от 26.09.2018г. на и.д. Директор на Дирекция
„Инспекция по труда”-В., с което на „С. – Х“ ЕООД, ЕИК **., за нарушаване
нормите на чл. чл.11, ал.5 вр. чл. 14,
ал.3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради
което се претендира неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на
спора, с което се потвърди процесното НП.
Пред
настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа
касационната жалба. По съществото на спора отправя искане за отмяна на
постановения акт на първоинстанционния съд, тъй като правилно наказващият орган
е определил субекта на отговорността. Моли да бъде постановено решение по
съществото на спора, с което се потвърди издаденото НП.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. По съществото на
спора отправя искане за оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и
законосъобразно.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – В., при преценка допустимостта на жалбата и след като
извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „С. – Х“
ЕООД ЕИК **., против Наказателно постановление № 03-010102 от 26.09.2018 г. на и.д. Директор
на Дирекция „Инспекция по труда”-В., с което на дружеството за нарушаване
нормите на чл. чл.11, ал.5 вр. чл. 14,
ал.3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.
За да отмени процесното НП въззивния съд е приел,
че е нарушено правото на защита на
привлеченото към административононаказателна отговорност лице, неправилно
контролния орган е определил субекта на административно нарушение, като се е
позовал и на практика на Административен съд-В. при аналогични казуси.
Настоящия
състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Правилен
е извода на ВРС, че доколкото задължението на работодателя е да осигури
провеждането на инструктаж, чрез определянето на длъжностно лице, което да
извършва и документира инструктажа, то документирането на проведения инструктаж
е вменено в задължение на съответното длъжностно лице, което го е извършило, а
не на работодателя. Горното е в съответствие
с нормата на чл. 11, ал. 1 от
Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., съгласно която работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, като
ал. 2 сочи, че инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с
подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя.
ВРС
правилно е констатирал, че задължението за документиране на начален инструктаж
възниква само в случай, че инструктаж е бил проведен, за което не са ангажирани
доказателства.
Документирането
се дължи тогава, когато е проведен инструктажа и нарушението би следвало да се
счита извършено на датата на провеждане на инструктажа, поради което настоящия
състав на съда споделя изводите на въззивния съд за допуснати от
административно наказващия орган нарушения, както на процесуалните правила така
и на материалния закон. В тази връзка и при това описание на нарушението в НП
не става ясно в какво се изразява всъщност нарушението и за какво точно
административнанаказващия орган е ангажирал отговорността на работодателя. Правилно ВРС е констатирал
допуснатите нарушения при издаване на процесното НП и въз основа на същите е
извел мотивирани и правилни изводи за неговата отмяна. РС в производството
по обжалване на НП по реда на чл. 59-63 ЗАНН следва да установява
съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение
и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие
на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно
нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването
или несъществуването на описаното в НП административно нарушение предпоставя
индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички
изисквания на чл.57 ЗАНН. Докато законът в чл.53, ал.2 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП, макар в
акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до
издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да спази
всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Районният съд не
е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите
към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по
делото факти и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Правилен е извода на ВРС за допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на
процесното НП, както и тези за неправилно приложение на материалния закон.
С оглед горното, настоящият
състав на съда приема, че решението не страда от посочените в касационната
жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-В.,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1093 от 24.07.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 2293 по описа на ВРС за
2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: