№ 522
гр. Пазарджик, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220105343 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителен директор З. Б., чрез юрисконсулт К. И., против С. Г. Б., с ЕГН **********, с
поС.ен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** като моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото
дружество следните суми: 520,16 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 621689 от 18.01.2022 г.; 39,28 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 12.02.2022 г. до 28.06.2022 г., 457,22 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислено за периода 13.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3753/2024 г. по описа на РС Пазарджик.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 14.06.2023 г. е подписано Приложение
1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.06.2023 г., сключен
между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което
вземането на „Сити Кеш“ ООД, произтичащо от договор за потребителски кредит № 621689
от 18.01.2022 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Сити Кеш“ ООД
чрез настоящия ищец уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-СТК/621689 от дата 28.11.2024 г.
за станалата продажба. В случай, че се счете извършеното уведомяване за ненадлежно,
1
приложеното уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с
препис от исковата молба и доказателствата към нея.
Сочи, че на 18.01.2022 г. между „Кеш пойнт“ ООД като посредник на „Сити Кеш“
/заемодател/ и С. Г. Б. /заемател/ е сключен договор за потребителски кредит № 621689 при
спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК, съгласно който заемодателят се е задължил да
предостави на заемател потребителски кредит от 600 лева, който ответникът се задължил
при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на заемодателя
уговорената лихва за ползване на кредита в размер на 62,02 лева за целия срок на договора.
В договора било уговорено, че размерът на предоставения кредит е 600 лева, период на
плащане /седмични погасителни вноски/, брой вноски 23 броя, размер на погасителната
вноска – първите 2 в размер на 4,67 лева и 21 броя вноски в размер на 31,08 лева, общата
стойност на плащанията била в размер на 662,02 лева, дата на първа погасителна вноска
25.01.2022 г. и дата на последна погасителна вноска 28.06.2022 г.
Твърди, че съгласно Общите условия в случай, че заемателят забави плащането на
дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на
законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от
датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми. На това основание на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 457,22
лева за периода от 13.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Сочи, че
заемателят не е заплатил дължимия паричен заем.
Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно
с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото
дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за
изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч. гр. д. № 3753/2024 г.
Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна
обуславяло правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство,
както и по настоящото исково производство.
В проведеното последно съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов
или процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска от съда да бъдат уважени
предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез
пълномощник – адвокат Т. В. от АК Пазарджик.
Оспорва исковите претенции на ищцовото дружество по основание и по размер.
Посочва, че съдържанието на договора противоречи на изисквания на ЗПК и ЗЗП по
начин, който води до нищожност на договора. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ответната страна не се явява лично, не се явява
процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска отхвърляне на исковата
2
претенция. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и от представените и приети по делото писмени доказателства –
договор за потребителски кредит № 621689 от 18.01.2022 г., погасителен план към него,
СЕФ, договор за посредничество за предоставяне на потребителски кредит се установява, че
между „Сити Кеш“ ООД и ответника С. Б. е сключен договор, по силата на който „Сити
Кеш“ ООД в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на ответника в
качеството на кредитополучател кредит в размер на 600 лева, със срок на кредита 23
седмични вноски, с размер на първите две погасителни вноски от 4,67 лева без неустойка и
43 лева с включена неустойка, а размерът на останалите погасителни вноски е 31,08 лева без
включена неустойка и 43 лева с включена неустойка, при фиксиран годишен лихвен процент
по кредита - 40,05 %, годишен процент на разходите 49,81 %. Общият размер на всички
плащания е 662,02 лева, а с включена неустойка е 989 лева. В чл. 5 от договора е уговорено
обезпечение, което следва да се представи от ответника в тридневен срок от сключването
договора. В чл. 11, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в размер на 326,98 лева при
неизпълнение на задължението да представи обезпечение по чл. 5 от договора, която се
начислявала автоматично с подписване на договора, като същата се заплащала разсрочено
съгласно включения в договора погасителен план. Съгласно чл. 4 от договора
кредитополучателят с полагането на подписа в договора удостоверява, че надлежно е
получил в броя заемната сума в размер на 600 лева. Съдържа се изявление, че договорът
служи за разписка, удостоверяваща получаването на заемната сума от страна на
кредитополучателя.
От заключението на вещото лице по изготвената и приета СИЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените въпроси и
неоспорено от страните, се установява, че ответникът е извършил плащания по процесния
договор в размер на общо 215 лева, които са съотнесени за погасяване на задълженията по
договора, както следва: 79,84 лева за главница, 22,74 лева за договорна лихва и 112,42 лева
за неустойка. Останала общо дължима сума по договора от 774 лева, от които 520,16 лева
главница, 39,28 лева договорна лихва и 214,56 лева неустойка. От разясненията на вещото
лице в съдебно заседание се установява, че начислената неустойка не е включена в
посочения в договора размер на ГПР 49,81 % и ако се включи същият нараства на 966,31 %.
Представен е още и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
14.06.2023 г., сключен между ищеца, като цесионер, и „Сити Кеш“ ООД, като цедент, както
и Потвърждение за сключената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цеденета. Видно от
Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към договора за цесия, предмет на същия е било и
вземането на „Сити Кеш“ ООД срещу ответник а С. Б. по договор от 18.01.2022 г. с
отпусната главница от 600 лева. Видно от приетото по делото известие за доставяне /л. 13 от
делото/, изпратено до ответника, същото е върнато в цялост с отбелязване, че пратката не е
3
потърсена от получателя.
От представеното по делото Пълномощно /л. 23 от делото/, се установява, че
цедентът „Сити Кеш“ ООД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД да уведоми от името на „Сити Кеш“ ООД всички длъжници /кредитополучатели,
солидарни длъжници, поръчители и всички трети лица/ по всички вземания, които
дружеството е цедирало /прехвърлило/, съгласно договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен на 14.06.2023 г. между „Сити Кеш“ ООД като продавач и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като купувач. „Сити Кеш“ ООД е упълномощил
„Агенция за събиране на вземанията“ ООД с посочените по-горе права по повод изпълнение
на законово задължение за упълномощителя по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД във връзка със сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.06.2023 г.
Безспорно по делото е и от материалите на изисканото ч. гр. д. № 3753/2024 г. по
описа на РС Пазарджик се установява, че въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.
410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 2164/04.09.2024 г. по ч. гр. д. № 3753/2024 г.
по описа на Районен съд Пазарджик срещу ответника за вземанията, претендирани в
настоящото производство. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който
е депозирал възражение по чл. 414 ГПК в срок, поради което в указания от съда
едномесечен срок са предявени настоящите положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 9 от ЗПК
вр. чл. 430, ал. 1, чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за
главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит с
ответника и цедирани в полза на ищеца.
Не се спори, вкл. е обявено за безспорно с доклада по делото, а и се установява от
събраните писмени доказателства, че по силата на договор за цесия вземането по процесния
потребителски кредит е прехвърлено от „Сити Кеш“ ООД на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, който е и актуалният кредитор по правоотношението.
Основателността на исковете предполага съществуване на валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който кредитодателят „Сити Кеш“
ООД е изпълнило задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем
сума и е настъпил срокът за връщане на заема.
При гореизложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема, че в конкретния случай
между „Сити Кеш“ ООД и ответника е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. В тази насока са всички събрани по делото доказателства,
вкл. приложените по делото писмени доказателства и заключението на СИЕ. Представеният
договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответника и тъй като носи
4
подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл. 180 от ГПК съставлява
доказателство, че изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица.
Същевременно по силата на чл.20а, ал. 1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези,
които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договор в правната
сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. Не се оспори и от приетите
по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че ответникът е получил заемната
сума. Тези обстоятелства налагат извода, че заемодателят е изправна страна по договора,
докато ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си за връщане на заетата парична
сума, която според ищеца е в общ размер на 1016,66 лева, представляваща дължима
главница, договорна лихва и мораторна лихва.
С оглед гореизложеното съдът приема, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника е
сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Предвид това
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, поради което
действителността на договора следва да се съобрази с изискванията на специалния закон –
ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. За нищожността на
договора съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните
по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, с което са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за
формата на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1
, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. ГПР по кредита
според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за
потребителя. Общият разход по кредита съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
5
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на
Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя,
на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по
договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност
на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят.
В този смисъл посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не
е самоцелно, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора. В случая в договора за потребителски кредит е посочена единствено абсолютна
стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои
компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР. Посочено е, че
ГПР е 49,81 %/, а възнаградителната лихва – 40,05%, но от съдържанието на договора не
може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и
лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко
точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно се състои
неспазването на изискване на посоченото законово основание.
В случая от съдържанието на процесния договор за кредит се установява и, че при
сключване на договора за кредит страните са установили задължение за заплащане на
възнаградителна лихва и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение. Съдът намира, че установеното в договора задължение за заплащане на
неустойка представлява допълнително възнаграждение за кредитора и следва да е включено
при определяне на годишния процент на разходите. При невключване на посоченото
задължение в процентното изражение на годишния процент на разходите
кредитополучателят е поставен в неравностойно положение, доколкото за последния не е
налице яснота по отношение на разходите, които подлежат на начисляване по договора за
кредит. Още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 11 ще се
заплаща разсрочено заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 326,98 лева
/при отпусната заемна сума от 600 лева или повече от 50 % от кредитната сума/, а видно от
погасителния план тази неустойка се прибавя към всяка месечна вноска за целия срок на
договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение
и срока за представянето му /тридневен/, създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на
6
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем
към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните
вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към
погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната
лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Заплащането на неустойката
представлява разход за потребителя, който е свързан с кредита и увеличава цената му,
неминуемо води до възникване на допълнителни разходи за потребителя, които са били
известни на кредитора към момента на сключване на договора и е трябвало да бъдат
включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. В случая това не е сторено. По
този начин отразената в договора стойност на ГПР се оказва невярна и по-ниска от
действителната такава. Поради това процесният договор не отговоря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. От разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установи, че
ако към посочения в договора ГПР в размер на 49,81 % се прибави и процентното
съотношение на дължимата неустойка от 326,98 лева, ГПР ще нарасне до 966,31 %, от което
следва изводът, че същият надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Така, освен че се заблуждава потребителят за реалната икономическа тежест на
кредита, се заобикаля императивното изискване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за
максималния допустим размер на разходите по кредита. Противоречи и на задължителното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит. Поради това следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по
отношение на съществен елемент на договора, което води до недействителност не само на
тази клауза, но и до недействителност на целия договор, съобразно чл. 22 от ЗПК. /В този
смисъл Решение № 108 от 14.04.2020 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 93/2020 г., Решение
№ 122 от 20.09.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 395/2021 г. и Решение № 184 от
04.11.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 635/2021 г./.
За пълнота следва да се посочи, че с Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на
СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно
относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар. След като
посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да
се окачестви като „заблуждаваща“ търговска практика на основание член 6, параграф 1 от
тази директива.
На следващо място в процесния договор за кредит на ответника е предоставена в
заем сума от 600 лева, при уговорен ГЛП в размер на 40,05 %. Към датата на сключване на
7
договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на
възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при
който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита
на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата /било
възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното би означавало икономически по-
слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на
материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в
съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а
за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В този смисъл е Решение №
378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на
ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело №
6295 по описа за 2014 г на ВКС. Следователно при преценка съответствието на спорната
договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между
уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на
последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет
пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 10,00%.
Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 40,05%
годишно е четирикратно по-висок от размера на законната лихва. С оглед изложеното, съдът
намира, че уговорката противоречи на добрите нрави /критерии за норми на поведение,
установени в обществото/ и се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните
по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца. /В този смисъл
Решение № 108 от 14.04.2020 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 93/2020 г./
По изложените по - горе съображения договорът за кредит следва да се приеме за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в
годишния процент на разходите не са включени всички задължения по договора за кредит.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Така чистата стойност по смисъла на чл. 23 от ЗПК е в размер
на 600 лева и тази стойност се дължи на кредитора. От размера на чистата стойност на
кредита следва да бъдат приспаднати направените до момента плащания от ответника,
чийто размер се установи от заключението на вещото - общо 215 лева, т.е. задълженията на
ответника към ищеца са в размер на 385 лева и в полза на ищеца следва да бъде признато
вземане за главница в горепосочения размер, представляващо чистата стойност на кредита и
до този размер следва да се уважи исковата претенция за главница. /В този смисъл Решение
№ 32 от 2.06.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 310/2021 г./.
По изложените съображения съдът счита, че искът за главница следва да бъде уважен
за размера от 385 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 02.09.2024 г. до окончателното плащане, като за разликата над 385 лева
8
до претендирания размер от 520,16 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като
неоснователни предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните искове за договорна лихва в размер на 39,28 лева за периода от 12.02.2022 г. до
28.06.2022 г. и за обезщетение за забава в размер на 457,22 лева за периода от 13.02.2022 г.
до 02.09.2024 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената част от исковата претенция, сторени в заповедното и исковото
производство. Ищецът е представляван от юрисконсулт, на който на основание чл. 78, ал. 8
ГПК с оглед сложността на делото следва да се определи възнаграждение в размер от 200
лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ за исковото
производство. Ищецът е направил в исковото производство разноски от 125 лева за
държавна такса и 250 лева депозит за вещо лице. Общият размер на направените от ищеца
разноски в исковата производство възлиза на 575 лева, от които 217,75 лева, съразмерно на
уважената част от исковата претенция. Следва да се присъдят и сторените от ищеца в
заповедното производство разноски, които са в общ размер на 75 лева, като от тях 28,40
лева, съразмерно на уважената част от исковата претенция, следва да се присъдят в негова
полза.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковата
претенция, ищцовото дружество следва да заплати на ответника направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 621,30 лева. Съдът съобразявайки
фактическата и правна сложност на конкретното дело, събрания обем доказателствен
материал и извършените процесуални действия от пълномощника на ответника, високо
квалифицирания труд на адвокатската професия, както и обстоятелството, че установените в
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа служат на съда за
ориентир за пазара на адвокатския труд, претендираното от ответника платено адвокатско
възнаграждение в размер на общо 1000 лева, от които 500 лева за заповедното производство
и 500 лева за исковото производство /съотв. 621,30 лева съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция/, не се явява прекомерно.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че ответникът С. Г.
Б., с ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** дължи на ищеца „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителен директор З. Б., сумата от 385 лева, представляваща
главница /чистата стойност/ по Договор за потребителски кредит № 621689 от 18.01.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
9
ГПК в съда - 02.09.2024 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2164/04.09.2024 г. по ч. гр. д. №
3753/2024 г. по описа на РС Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за сумата
над 385 лева до претендирания размер от 520,16 лева, за договорна лихва в размер на 39,28
лева за периода от 12.02.2022 г. до 28.06.2022 г. и за обезщетение за забава в размер в размер
на 457,22 лева за периода от 13.02.2022 г. до 02.09.2024 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Г. Б., с ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
“Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор З. Б., съдебни разноски
в исковото производство в размер на 217,75 лева и съдебни разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 3753/2024 г. на РС Пазарджик в размер на 28,40 лева.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор З. Б. ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. Г.
Б., с ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** сумата в размер на 621,30
лева разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10