№ 924
гр. Бургас, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря К. М. Андонова
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120202878 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД, ЕИК ***,
представлявано управител А.П. против наказателно постановление № 838746-
F833641/23.07.2025г., издадено от Началник Отдел „Оперативни Дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”, с което за нарушение на чл. 27,
ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание –
„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление. Счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, били допуснати нарушения на правото
на защита, не били ясни обстоятелствата на нарушението, а дори да се приемело нарушение,
то било маловажен случай. Моли за отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. С., която поддържа жалбата, излага съображения и моли за отмяна на НП и претендира
присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Ч., която оспорва жалбата.
Моли за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН като НП е връчено на 25.07.2025г., а жалба е била подадена на 07.08.2025г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
1
същество съдът намира следното:
На 03.07.2025г. св. Е. К., заедно със свои колеги извършили проверка на търговски
обект, супермаркет в ***, стопанисван от „***“ ЕООД. В хода на проверката от монтирано и
въведено в експлоатация ФУ бил отпечатан съкратен отчет за периода от 01.01.2025г. до
03.07.2025г., от който се установило, че дружеството имало регистрирани продажби на стоки
на обща стойност 59,54 лева, неправилно в данъчна група „А” – за стоки и услуги,
продажбите, на които се облагат с 0% ДДС, вместо в данъчна група „Б” – за стоки и услуги,
продажбите, от които се облагат с 20 % ДДС. На проверяваното лице бил съставен АУАН на
08.07.2025г., за това че е нарушило разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н -
18/13.12.2006 г. на МФ.
На 23.07.2025г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е прието,
че е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. На
основание чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС била наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че АУАН е съставен в
срока по чл. 34 ЗАНН като не се образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В
случая нарушението е установено при проверката извършена на 03.07.2025г., като АУАН е
съставен на 08.07.2025г., а НП е издадено в срока по чл. 34 ЗАНН – на 23.07.2025г.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно копие на
Заповед № З-ЦУ-30-875 и в срока по чл. 34 ЗАНН, АУАН е издаден от компетентно лице, но
въпреки това съдът намира, че НП следва да се отмени като този състав се съобразява с
актуалната практика на Административен съд Бургас – Решение № 10258/20.11.2025г. по
канд № 20257040601402 / 2025 г. на БАС, която приема, че нормата на чл. 27, ал. 1 от
Наредба № Н-18 е бланкетна и посочва само конкретните ставки в отделните групи, които
следва да се обособят в паметта на ФУ, но не и съответните видове стоки и услуги, които
подадат под съответната група. За пълно описание на нарушението от правна страна е било
необходимо да се препрати и към съответната норма от ЗДДС, която свързва съответната
доставка на стока или услуга с конкретната ставка, приета за приложима от наказващия
орган към датата на нарушението и ясно да се посочи правната норма, която я определя към
датата на нарушението и която наказващият приема, че следва да бъде приложена. Липсата
на ясно посочване на съответната норма от ЗДДС, която свързва доставката на стока или
услуга с конкретната ставка, приета за приложима от наказващия орган, се приема, че
нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя, тъй като за него трябва да е
напълно ясно какво точно нарушение му се вменява още към момента на съставяне на АУАН
и НП. Волята на наказващия орган следва да може да бъде определена по ясен и
категоричен начин още от текста на АУАН и НП. След като в тях липсва съществен елемент
от соченото нарушение, а именно съотнасяне на конкретно установените факти към
2
относимите правни норми, определящи размера на данъчните ставки, то е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл е и Решение
№1397/13.02.2025 г., постановено по КАНД №2237/2024 г. по описа на БАС.
Следва да се обърне внимание, че в случая изобщо не е посочена конкретната стока или
услуга, която според наказвания орган е трябвало да се отнесе в различна данъчна група,
нито е посочена ясно и точно дата на нарушението, поради което също съществено се
нарушава правото на защита на санкционираното лице.
Нарушението не може да се приеме и за доказано, предвид, че не е посочен вида на
конкретната стока или услуга, която се приема, че е трябвало да се отнесе в данъчна група
„Б”.
Освен това макар за съставомерността на нарушението да не се изисква настъпване на
вреда не може да бъде пренебрегнат фактът, че в случая не са настъпили вредни последици
за фиска. Това обстоятелство следва от приложените уведомления за приемане на справка
декларация по ЗДДС. Санкционираното дружество е отстранило допуснатото нарушение,
преди извършване на проверката. При извършване на проверката представителя на
дружеството е оказал пълно съдействие, като в случая се касае до отчитането в неправилна
група на продажби в общ размер на 59,54 лева, което актосъставителя сочи, че вероятно се
касае за хляб. Очевидно в случая се касае до незначителна грешка, допусната от
жалбоподателя, вероятно в първите работни дни на Новата година, като се има предвид
характера на извършваната от него дейност в обекта и промяната на законодателната уредба
от 01.01.2025г.
Пак съгласно горепосоченото решение на БАС, следва да се вземе предвид, че по дело
С-231/20 на СЕС, т.47, за да прецени пропорционалността на размера на минималната глоба,
националната юрисдикция трябва да вземе предвид съотношението между размера на
глобата, която би могла да бъде наложена, и икономическото предимство, произтичащо от
извършеното нарушение, за да демотивира нарушителите да извършват такова нарушение
(също и решение по дело С-77/20, т.40, т.41). В процесния случай няма данни, нито се
твърди за извършителя да е настъпило икономическо предимство, тъй като установеното
нарушение не рефлектира положително нито пряко, нито косвено в правната сфера на
извършителя, нито пък носи съизмерима в пари вреда за фискалните интереси на държавата.
С оглед на изложеното НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед отмяната на НП, право на такива
има само жалбоподателят, който претендира 400 лева за адвокатско възнаграждение и следва
да му се присъдят, предвид това, че са платени съгласно договор л. 55 и съответстват на
фактическата и правна сложност на делото и на минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от
НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, размер.
Така мотивиран, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 838746-F833641/23.07.2025г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни Дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД
„Фискален контрол”, с което на „***” ЕООД, ЕИК *** за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС, на „***” ЕООД, ЕИК *** е наложено административно наказание –„Имуществена
санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „***” ЕООД, ЕИК ***
разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4