Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.В. 25.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен
състав в публично заседание на 28.10.2019/двадесет и осми октомври две хиляди и
деветнадесета/ година в състав:
Председател:
ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Ц.Ц.и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията НАХД №707 по описа за 2019г.на Врачанския районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 - 0000126 от 05.06.2019 год. на
Началник ОО АА - В., с което на Л.И.Л. ***, с ЕГН:**********, за
извършено нарушение на чл.19, ал1, т.7 от Наредба
№11 от 31.10.2002г. на МТС е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/лв., на основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
Л.И.Л. ***, с ЕГН:********** е обжалвал НП№26 - 0000126 от 05.06.2019 год. на Началник ОО
„АА” В., с което му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000/ две хиляди/лв.,
на
основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр., за извършено нарушение
на чл.19, ал.1, т.7 от Наредба №11
от 31.10.2002г. на МТС. В
жалбата по делото се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на издадените от наказващият орган актове и се иска отмяна на наказателното
постановление.
Ответника по делото
Началник ОО „АА” В., ангажира становище за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството по делото е по
реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното: Служителите
на ДАИ – В., св.Ю.М.Ф. и Св.Т.Д.Г. на 29.05.2019г.,
работели на път ІІ - 15 в местността „Деривол“
на разклона за с.Ч., когато около 09.40 часа спрели за проверка товарен автомобил марка Мерцедес с рег.№ ***, и с прикачено
полуремарке Кроне СД с рег.№ *** движещ
се с посока на движение към гр.В., които извършвал международен превоз на товар
от Р.Б.до Р.Х.и притежаващ заверено копие на лиценз на Общността, като при
проверката се установило че водачът извършва международен превоз, на товари без
да притежава валидно - Удостоверение за психологическа годност
за превоз на товари. Представеното такова от водача било с изтекъл срок на валидност до 25.02.2019г.
За
констатираното нарушение свидетеля Ю.М.Ф.
в присъствието на свид. Т.Д.Г. и на жалбоподателя съставил Акт за административно нарушение
бланков №261621 от 23.05.2019г., като акта е предявен и връчен срещу подпис лично на
жалбоподателя на същата дата, без възражения.
Последвало е издаването на обжалваното Наказателно постановление №26 - 0000126 от 05.06.2019 год. на
Началник ОО „АА” В., в което дословно е пренесено текстовото и цифрово описание
на нарушението от АУАН, като на основание чл.93в, ал.11 от ЗАвПр., за извършено нарушение на чл.19, ал.1, т.7 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС на жалбоподателя
била наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/лв., на основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр, за
констатираното нарушение.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от АУАН, показанията на
свидетелите Ю.М.Ф. и Св.Т.Д.Г., както и приложената
административнонаказателна преписка съдържаща придружително писмо, жалба, Заповед
РД-08-249/15.05.15г. на Министерство на транспорта и ИТС – гр.София, становище Удостоверение за психологическа годност -
оригинал, длъжностна характеристика, АУАН и НП – в копие и оригинал.
Съдът
намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по
същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения:
АУАН и наказателното постановление са
издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им с чл.92 ал.3 и ал.2 от ЗАПр. компетентност.
Безспорно, е че
настоящият жалбоподател е имал качеството на водач на МПС и е извършвал международен
превоз на товари от Р.Б.до Р.Х., но видно от АУАН и обстоятелствената част на
НП във вина на жалбоподателя се вменява извършването на превоз без Удостоверение за
психологическа годност, като е отразено, че при проверката водачът е
представил такова с изтекъл срок на валидност и по тази причина е ангажирана
отговорността му по чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр., съгласно която разпоредба: „Водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му се наказва със: 1.глоба 2000 лв. – при първо нарушение;“
При така
направеното описание на нарушението, както в акта, така и в НП е посочена
правна квалификация, която не съответства на елементите на административно нарушение
по чл.19, ал.1, т.7 от Наредба №11.
Съгласно чл.19. ал.1 т.7 от Наредбата – „ При извършване на международен превоз
на товари в превозното средство трябва да се намират следните документи:
7.удостоверението за психологическа годност на водача.“
Следователно,
за да е налице нарушение по чл.19, ал.1,
т.7 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС, следва да има - издадено
валидно удостоверение за психологическа годност на водача, извършващ
международен превоз на товари, което да не се намира в превозното средство по
време на превоза, тоест да не се
носи от водача. Неносенето на
един от изискуемите документи съществено се различава от несъществуването въобще на документа.
В конкретния
случай водачът е представил удостоверение, което е било невалидно поради
изтичане на срока, за който е издадено и при положение, че контролните органи
са приели, че след като е с изтекъл срок, на практика липсва удостоверение за
психологическа годност, то неправилно за нарушена се сочи разпоредбата на чл.19, ал.1, т.7 от Наредба №11.
По този начин е
допуснато противоречие между нарушената материална норма и основанието за
налагане на наказанието, тъй като на нарушението по чл.19, ал.1, т.7 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС съответната
санкционна норма е тази по чл.93, ал.2
от ЗАвПр. Съгласно която:
“Водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари и непредстави в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му,се наказва с глоба 500 лева.“
След като наказващият орган е приел, че
водачът извършва международен обществен превоз без удостоверение за
психологическа годност е следвало да
квалифицира нарушението като такова по чл.58,
ал.1, т.3 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, в която разпоредба е
поставено изискването за притежаване
на психическа годност на водачите, а именно:
чл.58, ал.1, т.3 от Наредбата „Водачът на
превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва
да отговаря на следните изисквания: 1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г.) да е на
възраст не по-малко от 21 години за превозно средство за превоз на пътници и за
превозно средство за превоз на товари с допустима максимална маса над 7,5 t, а
за всички останали - 18 години; 2. да притежава свидетелство за управление на
МПС за съответната категория; 3. да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл.152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата от
Наредбата.
От друга страна
имайки предвид легалното определение за международен превоз, дадено в §1, т.14 от ДР на ЗАвПр "Международен превоз" е всеки
превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница, който може да бъде и обществен и че
изискването за психическата годност да се издава удостоверение е регламентирано
в Наредба №36/15.05.2006 г. за изискванията
за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация на извършване на психологически изследвания,
която е издадена на основание чл.152,ал.1,т.4
от ЗДвП, то и Административно наказващият орган е следвало да прецени
възможността за приложението на чл.178в,
ал.5 от ЗДвП, която се явява специална административнонаказателна норма.
Несъобразявайки изложеното АНО е допуснал нарушение на чл.57, т.6 от ЗАНН, като е посочил неправилна правна квалификация
на нарушението. Ето защо съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Затова и съдът, ПОТВЪРДИ НП №26 - 0000126 от 05.06.2019 год. на
Началник ОО АА - В., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
– съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
Районен съдия: