№ 223
гр. ***, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20254110200247 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят И. А. А. е обжалвал НП № *** г. на началник група в
сектор "ПП" в ОДМВР-***, с което за нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуален
представител поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление
да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
заема становище. В съпроводително жалбата писмо се прави възражение за
прекомерност на евентуални претенции за разноски от страна на
жалбоподателя с искане техният размер да бъде намален.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН Серия GA №
*** г. и НП № *** г. на началник група в сектор "ПП" в ОДМВР-*** съдът не
констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-
13 от ЗАНН, които да обуславят правен извод за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Разгледано по същество, от доказателствената съвкупност се установява,
че на *** г., в 00.25 часа, в гр. ***, жалбоподателят И. А. А., притежаващ
СУМПС от месец *** г., управлявал лек автомобил ***, чужда собственост,
движейки се по ул. „***“ в посока от гр. София към кръгово кръстовище
1
между ул.“***“, ул.“***“ и ул.“***“. В автомобила се возел и свидетелят
А.Д.П.. Движението си жалбоподателят осъществявал при усложнена пътна
обстановка – нощно време; мокър пътен участък – превалял същия ден дъжд;
при температура на въздуха 4.8 градуса; при висока облачност – 10/10 и
относителна влажност 92%. Жалбоподателят навлязъл в кръстовището с
несъобразена с пътните и атмосферните условия скорост, при което последвал
блокаж на задните колела, автомобилът поднесъл странично без да излиза от
използваната пътна лента, след което продължил движението си. В този
момент в кръстовището нямало движение на пешеходци и други МПС. От
дясната страна на жалбоподателя, придвижвайки се от ул. „***“ изчаквал
включването си в кръстовището патрулен полицейски автомобил, в който били
полицейските служители – свидетелите М. Д. А. и Й. Е. И.. Същите
забелязали управлението на МПС от жалбоподателя. След подаден звук и
светлинен сигнал от полицейския автомобил жалбоподателят бил спрян за
проверка извън кръстовището, на ул.“***“.
Описаната фактическа се потвърждава събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля А.Д.П. – пътник в
автомобила, които показания съдът приема за последователни,
непротиворечиви, съответни и допълващи изложените фактически данни в
писмените доказателства по делото – справки от ХМО-***.
Съдът не даде вяра на показанията на свидетеля М. Д. А. в частта им, че
времето е било сухо; че жалбоподателят демонстративно и преднамерено
поднесъл автомобила чрез издърпване на ръчната спирачка, при което се чуло
свистене на гуми, че имало и други автомобили в кръстовището. Съдът не
даде вяра и на показанията на свидетеля Й. Е. И. в частта им, че времето било
сухо, че имало движение и на други автомобили в кръстовището.
В показанията на полицейските служители не се съдържат твърдения за
състоянието на пътното платно и дали пътят е бил мокър или сух, но
твърдяното от полицейските служители фактическо обстоятелство, че времето
било сухо се опровергава от приетите като доказателства по делото
метеорологични справки. Съгласно справка изх. № 57/02.04.2025 г. на ХМО-
***, на *** г., в гр.***, за времето от 00.00 часа до 00.30 часа, температурата
на въздуха е била 4.8 градуса, облачността – 10/10, относителната влажност
92%, без да са регистрирани валежи. Съгласно справка изх. № 74/23.04.2025 г.
на ХМО-***, на 13.11.2024 г. в гр.***, за времето от 00.00 часа до 05.40 часа е
регистриран слаб валеж на дъжд; от 05.40 часа до 07.30 часа дъждът
преминава в ръмеж; от 08.10 часа до 10.00 часа отново е регистриран слаб
валеж на дъжд. Корелиращи с тези фактически данни, относими към есенен
сезон, са и показанията на свидетеля А.Д.П., утвърждаващ, че пътят бил
мокър, влажен. Твърденията на свидетеля М.Д.А., че жалбоподателят е
издърпал ръчната спирачка и се чуло свистене на гуми, на първо място, са
изолирани и не се подкрепят от доказателствената съвкупност. Свистенето на
гуми и употребата на ръчна спирачка не са били възприети от другите двама
свидетели, единият от които – А.Д.П. се е намирал в автомобила, в
непосредствена близост до водача на МПС. На следващо място, няма
2
категорични доказателства дали блокажът на задните колела на автомобила е
в резултат на механично въздействие върху или на автоматично действие на
системите за спиране. На следващо място, тези твърдения представляват нови
фактически данни, невключени в обстоятелствена част на нарушението,
изложена в АУАН и НП и представляват съществено изменение на тази част.
Фактическото формулиране на нарушението в АУАН и НП не съдържа
описание нито на състоянието на пътното платно и на наличните атмосферни
условия, нито на осъществено управление на МПС чрез задействане на ръчна
спирачка, нито на постигнат в резултат на това ефект, изразен чрез свистене на
гуми. Такива фактически обстоятелства не се претендират от контролния и
наказващия органи. Голословно и неподкрепено с доказателства се явява
твърдението на свидетеля Й.Е.И., че в кръстовището имало движение и на
други МПС. В противната насока са добросъвестните показания на свидетеля
А.Д.П.. А по отношение на същото твърдение свидетелят М.Д.А. сочи
алтернативно и взаимно изключващо се както, че в кръстовището е имало
други автомобили, така и че е нямало движение на такива.
Гореизложеното не може да мотивира съда да приеме от обективна и
субективна страна жалбоподателят да е осъществил състава на нарушение по
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Доказателствената съвкупност не обосновава
фактически и правни изводи за обективирано съставомерно поведение и
субективно отношение към него, субсумиращи се под претендираната за
нарушена материалноправна норма. В разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
не се съдържа изчерпателно или примерно изброяване на забранени конкретни
начини и/или техники на управление на МПС, които да са несъвместими с
нормалното използване на пътища за други цели, освен в съответствие с
предназначението им за превоз на хора и товари. Няма изискване и за
повторяемост на неправомерни действия, за да бъде реализирана специалната
съставомерна цел – използване на пътното платно не по предназначение.
Обективирането на подводимото под нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
съставомерно поведение може да бъде осъществено и чрез единично
действие, което да се квалифицира като нарушение на забраната за използване
на пътното платно не по предназначение. Съдебната практика на съдилищата
е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в
съответствие с предназначението му, когато с моторното превозно средство се
извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са
непривични и неприсъщи на МПС-то, извършващо движение с цел превоз на
пътници и товари. Като такива действия неизчерпателно могат да се
възприемат форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от
умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови
движения с моторното превозно средство; съзнателното блокиране
движението на колелата на МПС-то; преднамерено извеждане на МПС от
сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му
част от равнината на движение. За да бъде реализиран този състав на
нарушение водачът на МПС следва да го управлява по екстремен начин
посредством неоправдано и ненужно експлоатиране на техническите
3
възможности на автомобила, което да доведе до извеждането му извън
контрол на място, непредвидено за такива цели и по начин, създаващ
потенциална опасност за живота и здравето на самия водач и на останалите
участници в движението. От субективна страна такова реализирано поведение
изисква преднамереност в действията на водача, имащ задължението да
съобрази поведението си с правилата за движение по пътищата, които да са
реализирани съзнателно и без наличие на причини от обективен характер.
Тоест, изискуемата форма на вина е пряк умисъл.
Приетата за установена и доказана фактическа обстановка обосновава
правен извод за недоказаност на претендираното нарушение. Осъщественото
от жалбоподателя управление на МПС с несъобразена скорост, при което са
настъпили блокаж на задните колела и еднократно странично занасяне на
автомобила без навлизането му в съседна пътна лента и които действия са
били обусловени от обективни и субективни фактори, не реализира състава на
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят като водач на МПС е
проявил непредпазливост поради отрицателното въздействие на вътрешни и
външни фактори – недостатъчен опит като водач на МПС, управление на
чуждо МПС, усложнени пътна и метеорологична обстановки, движение с
несъобразена скорост, довели до липса концентрация и краткотрайно
неадекватно управление на автомобила. В разглеждания казус
жалбоподателят не е осъществил подводимото под нормата на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП умишлено неправомерно управление на МПС, за да използва пътя за
състезателни цели, или с цел предизвикателна и ненужна демонстрация на
техническите възможности на лекия автомобил или на собствените
шофьорски умения, или с друга цел, несъвместима с нормалното и
необходимо използване на пътя.
Наказващият орган неправилно е приложил материалния закон.
Установените и доказани нови фактически обстоятелства обосновават
фактически извод за съществено изменение на обстоятелствената част на
претендираното от наказващия орган нарушение. Затова правна преценка за
евентуално осъществено еднакво или по-леко наказуемо друго нарушение се
явява лишена от материалноправно основание.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗАНН, вр. чл.
58д, т. 1 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на делото – отмяна на наказателното постановление
претенцията на жалбоподателя за присъждане на 400 лева разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, се явява основателна съгласно
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 36 от Закон за адвокатурата (ЗА), вр. чл. 18, ал.
2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Жалбоподателят претендира разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение, в размери под предвидените в разпоредбите на чл.
4
7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, поради което тази претенция не се явява прекомерна.
Поради това ОДМВР-*** следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗАНН,
вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП №*** г. на началник група в
сектор "ПП" в ОДМВР-***, с което на жалбоподателя И. А. А. за нарушение
по чл. 104б, т. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни
наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца.
Осъжда ОДМВР-*** да заплати на жалбоподателя И. А. А. ЕГН
********** разноски по делото в размер на 400 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5