О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1016
гр.
Велико Търново, 11.12.2023 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, ІV–ти състав, в
закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК : Йорданка Матева
като разгледа
докладваното от съдия Матева адм. д. № 750/2023
г. по описа на Административен съд – град Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 135, ал. 5 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
Г.Ц.С.
*** е предявил пред Районен съд – Горна Оряховица (ГОРС) обективно съединени искове
срещу ОД на МВР – Велико Търново за обезщетяване на имуществени и неимуществени
вреди съответно в размер на по 1 500 лева всеки, ведно с лихвите, които вреди
твърди, че са му причинени от неоснователно образуваното и воденото срещу него
досъдебно производство № 220/2021 г. по описа на РУ – МВР при ОД на МВР –
Велико Тръново. В тази връзка се позовава на факта, че досъдебното производство
е прекратено с Постановление на прокурор от ВТРП в този смисъл от 16.08.2021
г., поради липса на престъпление. Въз основа на тази искова молба е образувано гр.
д. № 1877/2022 г. по описа на ГОРС с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
С
Определение № 1503/14.11.2023 г. по адм. д. № 1877/2022 г., състав на ГОРС е
намерил делото за неподсъдно нему, като е посочил, че независимо от соченото
както в исковата молба, така и в допълнителната уточняваща молба на С.
основание на исковете да е неоснователното образуване и водене на досъдебно
производство срещу него, то истинското основание за претенциите са извършените от
органите на досъдебното производство задържане на С., обиск, отнемане на СУМПС
и на свидетелството за регистрация на автомобила, както и на самия автомобил,
които съдът е намерил за административни актове и действия на държавни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съобразно
тези си изводи, ГОРС е посочил, че отговорността за тази дейност на администрацията
на МВР се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което е изпратил
на настоящия съд исковата молба по компетентност.
Въз
основана на това определение е образувано настоящето дело.
АСВТ обаче,
не споделя изложените от ГОРС съд относно родовата подсъдност на спора, тъй
като счита, че се търси отговорност на органите на МВР във връзка с
осъществяваната от тях дейност по разследване на престъпленията, която не е
административна такава по смисъла на АПК.
Разпоредбата
на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ визира отговорност на държавата за вреди причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като само в тези случаи исковете за обезщетения от
такива вреди подлежат на разглеждане по реда на Глава ХI,
чл. 203 и сл. АПК, от административните съдилища. В случая, претендираните с
исковата молба вреди не са от такава административна дейност на ответника,
поради което и отговорността му не е по реда на Глава ХI от
АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Както
първоначално в исковата молба (която всъщност е ясна), така и в уточняващата
допълнителна молба от 16.03.2023 г.
ищецът е посочил, предявените от него искове срещу ОД на МВР се основават на твърдение
за незаконното образуваното и проведено срещу него на досъдебно производство за
престъпление, което досъдебно производство е незаконно, тъй като същото е прекратено
с Постановление на прокурор от ВТРП за прекратяване на наказателно производство
от 16.08.2023 г. по досъдебно производство № 220/2021 г. по описа на РУ на МВР
– Горна Оряховица, пр. пр. 2464/2021 г. поради липса на престъпление. Ищецът
ясно е посочил, че в рамките на това досъдебно производство срещу него са
извършени редица процесуални действия, ограничили негови права и причинили му
имуществени и неимуществени вреди, които именно следва да се обезщетят на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – в това число задържане, отнемане на
СУМПС и свидетелството на регистрация на МПС, но и обиск и претърсване на
автомобила и отнемане на същия като веществено доказателство.
Всички
посочени действия безспорно извършени от служители на ОД на МВР – Велико Търново,
но те не са административни действия, а част от воденото срещу С. досъдебно
производство. Действията или бездействията на органите на МВР и на
прокуратурата, описани в исковата молба са част от дейността по разследване на
престъпления и няма спор, че са извършени в рамките на висящо досъдебно
производство. Едно от основанията на иска за вреди се черпи от факта на
задържането му, разпоредено със заповед на полицейски орган във връзка с
престъплението, за което е образувано досъдебното производство и приложените
ПАМ по реда на ЗДвП. Именно в тази част районният съд е мотивирал
неподсъдността на делото и го е изпратил на административния съд. Ищецът обаче
очевидно е задържан по повод на съмнение за осъществяване на състав на
престъпление. Този извод произтича както от правното и фактическото основание
на заповедта, така и от факта на образуването на досъдебно производство в
непродължителен период от време, следващ задържането. Налице е обективна връзка
между действията на полицейските органи и наказателното производство, която е
въведена и от самия ищец в обстоятелствената и петитумната част на исковата
молба. Задържането е първото действие, с позоваването на чиято незаконност е
обвързано заявеното право на обезщетение. Въпреки че разгледана самостоятелно
мярката е от категорията на принудителните административни - чл. 22 ЗАНН,
а заповедта за налагането й е административен акт, подлежащ на съдебен контрол
по реда на АПК, в случая задържането е част от единен процес, елементите на
който всъщност са обединени от основаната на прекратеното досъдебно
производство претенция за претърпени вреди. Посочената зависимост изключва
самостоятелната значимост на вредите от задържането извън главното основание на
иска. Друго би било разрешението, ако не беше образувано и проведено докрай
наказателно производство и действията спрямо ищеца се ограничаваха със
задържането от полицейските органи. Квалификацията на изпълняваната от
съответните органи дейност е критерият за разграничение между съставите на
отговорността на държавата съответно по чл. 1
и чл. 2 ЗОДОВ.
Искът е насочен към обезщетяването на вредите като последица от юридическите
факти, обхванати от чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, която представлява типична проявна
форма на правозащитна, а не административна, дейност. Тя включва и вредите,
причинени от евентуално незаконно задържане, макар и осъществено в изпълнение
на възложени със ЗМВР правомощия. Задържането под стража по чл. 2, ал. 1,
т. 1 ЗОДОВ не се изчерпва само с мярката за неотклонение като форма
на процесуална принуда по смисъла на чл. 56 НПК
във вида, предвиден в чл. 58, т. 4 от кодекса. Приравнимо по естеството на упражнената
принуда и последиците от нея е и задържането по ЗМВР - арг. чл. 59, ал. 2
вр. ал. 1 НК.
Следователно
приложим към реализирането на отговорността за вредите от задържането на ищеца в
случай като този е редът по ГПК, към който изрично препраща ал. 3 на чл.
2 ЗОДОВ, а той обуславя компетентността на общия съд да разгледа
иска и в тази негова част. В този смисъл вж. Определение № 11 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 63/2017 г.,
5-членен с-в по аналогичен казус.
Следва
обаче да се държи сметка, че неправилно ГОРС акцентира на задържането, което не
се сочи нито като самостоятелно, нито като отделно основание на исковете.
Всъщност ищецът е посочил и редица други увреждащи го процесуални действия, но
всички все в хода на това прекратено досъдебно производство срещу него, които
нямат релация изобщо с административното право и мерки – напр. незаконен обиск
и претърсване на автомобила, неоснователно изземване на автомобила като
веществено доказателство. Тези действия и изобщо цялото разследване в рамките
на едно досъдебно производство не е административна по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което приложното поле на АПК и компетентността на
административния съд по чл. 128, ал.
1, т. 5 АПК, е изключена. В този смисъл е и константната практика на
съставите по чл. 135, ал. 4 АПК относно родовата подсъдност на искове за
вреди резултат от действия и бездействия органите на МВР и на прокуратурата по чл. 111 НПК
(Определение №
82 от 1.12.2016 г. по адм. д. № 61/2016 г., по описа на ВАС, Определение №
69/26.10.2016 г. по ад. дело № 63/2016 г. по описа на ВАС и много др.).
Или в
заключение – касае се за искове, които черпят фактическо основание от
твърдението за незаконно образуваното и водено досъдебно производство, което производство е типична дейност по
разследване на престъпленията и правораздавателна такава, а не по изпълнение на
административна дейност от администрацията. Действията, извършени от служители
на МВР, което е в структурата на изпълнителната власт, но извършва и задачи по чл. 6, ал. 1,
т. 4 от ЗМВР във връзка с разследване на престъпления, вкл. и
процесуалните действия по НПК - претърсване, обиск, изземване и съхранение на вещи, във
връзка с образувани досъдебни производства, се извършват с цел разкриване на
престъпления по НК, която дейност не е административна и не се обхваща от
хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е постоянната практика на
смесените състави на ВКС и ВАС по въпроса (вж. Определение №
102/18.12.2009 г. по адм. д. № 90/09 г.; Определение № 63/2.04.2008 г.
по адм. д. № 59/08 г.; Определение № 11/13.02.2013 г.
по адм. д. № 93/2012 г. и др. ).
Ето
защо, според настоящия съд, компетентен да разгледа исковете на С. е общия съд,
от който делото е препратено на настоящия. Тъй като споровете за подсъдност
между административните и общите съдилища се решават от смесен 5-членен състав
на ВКС и ВАС се налага това дело да се прекрати и да се изпрати на последния за
решаването му.
С
оглед горното и на основание чл. 135, ал. 5, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 750/2023 г. по описа на Административен
съд – град Велико Търново.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ с Районен съд –
Горна Оряховица и ИЗПРАЩА делото за
решаването на този спор от състав, включващ трима съдии от ВКС и двама от ВАС.
Определението
НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
Препис
от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: